Решение по дело №1732/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 88
Дата: 25 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20195320101732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 25.03.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на двадесет и пети февруари                        две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1732 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.

Ищецът Д.Д.П. твърди, че с ответницата имат едно лете, родено по време на фактическо съпружеско съжителство - И.Д.П.с ЕГН **********. От лятото на 2016 г. родителите били разделени, като детето останало да живее при майка си. С влязло в сила на 06.04.2017 г. Решение Na 141/06.04.2017 г., постановено по гр. дело № 160/2017 г. по описа на Карловски районен съд, втори граждански състав, били уредени отношенията им, свързани с детето, като на ответницата било предоставено упражняването на родителските права и определен следния режим на контакти между бащата и детето, както следва: всяка събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, с приспиване, както и по всяко време, след уведомяване на майката. Със същото решение бащата бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150 лева. От раздялата с ответницата до момента ищецът осъществявал пълноценни контакти с детето им, като го вземал не само в почивните дни, но и през седмицата. Детето било силно привързано към ищеца и многократно казвало, че желае да живеят заедно. Ответницата имала друго дете - А.К.П.- родено но *** г. в гр. В., И.с ЕГН **********, което ищецът отгледал като собствено дете. Двете деца се разбирали много добре. Бащата на А.живеел в И.и всяка година цялата лятна ваканция тя изкарвала при него. С ответницата имали неразбирателство относно начина, по който тя отглежда и възпитава и двете деца, относно личния пример и контрола, който трябва да се упражнява върху тях. Майката работела на смени, като давала 5-6 нощни дежурства в месеца. При отсъствието си от дома оставяла двете деца сами без надзор, като не проявявала никаква загриженост и притеснение. Тъй като ищецът вземал И.при себе си по време на нощните й дежурства, А.оставала сама и много често си канела приятелки или тя самата ходела да преспива на друго място, като майка й не я контролира къде ходи и с кого. Всичко това много го притеснявало и го споделял с ответницата, но тя неглижирала тези проблеми и не желаела ищецът да се бърка в решенията й. Още докато живеели заедно ответницата го притеснявала на моменти с неадекватно повеление - била много нервна, избухлива, невъздържана, с неспособност да контролира емоциите си. В това състояние крещяла на него и на децата, позволявала си да ги удря, да ги обижда и наказва. Неговата намеса, за да я успокои и да защити тях, провокирала в нея още по-силни реакции и истерии. Периодично изпадала в депресии без видима причина. Ходела на психиатър и приемала лекарства, които временно я успокоявали. От бившия съпруг на ответницата чувал, че нейната майка имала същите прояви. Децата се страхували от майка си и постоянно се съобразявали с нея. След разлялата им ответницата живяла на съпружески начала в продължение на две години с друг мъж, с когото понастоящем били разделени. От половин година психичното й здраве било влошено. Знаел, че била отново на лекарства. През последните два месеца била почти неадекватна - говорела несвързани неща, рисувала по ръцете си числа, говорела с числа, проявявала спрямо мен и бившия й съпруг, когото притеснява по телефона, изключителна агресивност, обвинявайки ги, че я преследват, тровят, дрогират, че й вредят на работата, че са я разделили с приятеля й, че искат да й вземат парите и др. Спорел нея я следели и други хора, които й вредели. С ответницата не можело да се говори сериозно, тъй като тя изпадала в истерии и крещяла. По отношение на децата не проявявала никаква загриженост, често забравяла вземе И.от училище или карала А.да я прибира, да я гледа, да й приготвя храна. Не й било приоритет с какво се хранят двете деца. Не се интересувала какво се случва с тях, когато е на работа през нощта. Не се занимавала с децата във връзка с учебния процес. И.била в първи клас и имала нужда от помощ в усвояване на материала. Единствено ответникът работел с детето, когато било при него. Той подготвил детето за първия учебен ден и единствено той бил на откриването на учебната година, тъй като ответницата била в много тежко психично състояние. Понастоящем децата били изключително стресирани. И.не желаела да я връща при майка й, заявявала му, че иска да живее при него, тъй като се чувствала добре и била спокойна, молила го да направя нещо, за да бъдат заедно. Малко след началото на учебната година му се обадила по телефона да го помоли да й звъни в междучасията, тъй като всички родители го правели, а на нея никой не се обаждал. Ищецът обещал, че ще й се обажда и след това ответницата взела телефона и започнала да му крещи в присъствието на детето като го наричала „боклук“, обвинявала го, че настройва детето срещу нея и го заплашвала, че ще дава детето само с полиция. Ответникът се опитал да разговаря спокойно с ответницата, за да й обясни, че обвиненията й са неоснователни, че трябва да обръща повече внимание и ла полага грижи за децата, но тя станала още по-агресивна. Тогава потърсил помощ от нейната сестра, която предприела действия - да я заведе на лекар и да се погрижи за възстановяването й. С оглед горното счита, че малолетното дете И.живее в рискова среда, за нея не се полагат от майката нужните грижи за правилното й физическо, умствено, емоционално, нравствено, психическо и социално развитие. Детето живеело в страх. Същото било потиснато и неспокойно. Счита, че методите на възпитание на ответницата уронвали достойнството на детето и влияели негативно на неукрепналата му психика. Отделно от това ответницата нямала близки и роднини, които да й помагат при отглеждането на детето. Сегашното й психическо и емоционално състояние я правело изключително непригодна като родител. Желаел той да упражнява родителските права върху детето им, още повече че между тях имало изградена силна връзка, основана на обич и привързаност. Счита, че притежава необходимите възпитателски качества. В отглеждането и възпитанието на детето им бил подпомаган от широкия си роднински кръг - майка му и сестра му, като между тях и детето имало създадени прекрасни отношения. Детето било привързано към него и близките му и желаело да живее с баща си. Имал и добри материални възможности да се грижи за него и семейството си. Понастоящем живеел в жилище под наем - етаж от къща в гр. К., ул. „П.Ю.“ № **, състоящ се от кухня, дневна, спалня и баня с тоалетна, което имало всички удобства за отглеждането на детето. Счита, че са налице предвидените в закона основания за изменение на мерките, взети с решение № 141/06.04.2017 г., постановено по гр. дело № 160/2017 г. по описа на Карловски районен съд, втори граждански състав, относно местоживеенето на малолетното им дете И.Д.П.с ЕГН **********, упражняването на родителските права, режим на лични отношения с детето и издръжката му.

МОЛИ съда да постанови решение, с което

да измени постановените с решение № 141/06.04.2017 г., постановено по гр. дело Ns 160/2017 г. по описа на Карловски районен съд, втори граждански състав, мерки относно местоживеенето на малолетното лете, упражняването на родителските права, режим на лични отношения с детето и издръжката му, както следва:

да постанови малолетното лете И.Д.П.с ЕГН **********, да живее при баща си Д.Д.П. с ЕГН ********** *** като му предостави упражняването на родителските права върху детето;

да определи режим на лични отношения на майката И.И.У. с ЕГН ********** ***, с малолетното лете И.Д.П.с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния лен до 17.00 часа на неделния лен, с приспиване, както и 15 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на бащата;

да осъди И.И.У. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете И.Д.П.с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Д.Д.П. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.

Претендира за разноските по делото.

Ответницата И.И.У. оспорва иска.  Признава следните факти и обстоятелства: действително, от съвместното им съжителство с ищеца се родила дъщеря им И.Д.П., родена на *** г. с ЕГН **********. Признава факта, че с Решение № 141/06.04.2017 г., постановено по гр.д. № 160/2017г. по описа на Районен съд К., влязло законна сила на 06.04.2017 г., упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на нея, като бил определен режим на лични отношения между детето и бащата - всяка събота и неделя от месеца от 10 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния, с приспиване, както и бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150 лева. Признава факта, че от раздялата им с ищеца до момента той осъществява пълноценни контакти с детето. Признава, че има родено по-голямо дете - А.К.П., родена на *** г. Твърди, че с ответника се запознали в момент, в който скоро се прибрала от И., където живеели с голямата й дъщеря и нейния баща. Освен с тоталната промяна на начина й на живот и този на детето, ответницата трябвало да преодолява и още един момент - факта, че майка й - Д.И.си отишла, починала пред нея и ответницата се почувствала много зле от това. Останала безпомощна, без нейната подкрепа, която винаги й оказвала. След като се разделила с бащата на голямото си дете се преместила и установила с нея в България, макар да имали собствено семейно жилище в И., където били близките й - баба й, сестра й и нейното семейство. Заживяла в свое собствено жилище в гр. К., заедно с детето А.и баба си. Там, в техния дом и при нейното семейство отишъл да живее и ищеца. В молбата си ищецът споменавал нейните посещения при специалист - психолог, но удобно не казвал причините, поради които потърсила помощ. Освен тези, които посочила - смъртта на майка й, раздялата със съпруга й и преместването й в България, ищецът не казвал как безпокойството й нараснало, след като той започнал да я притиска да продаде апартамента си, за да й построял къща. Ответницата трудно отбивала натиска му и не искала да рискува сигурността ни и на дома, който имала. Ищецът решил „да си оправи“ борчовете и за целта започнал да продава негови имоти, като дори продал за голяма сума един имот в гр. К. на нейната сестра. Ответницата вече била бременна с дъщеря им и от притесненията по неговите задължения започнала да вдига кръвно и да влиза в болница за задържане, както и да иска помощ от специалист заради емоционалното си състояние. Тъй била в много близки отношения със сестра си и семейството й, съпругът на сестра й решил да помогне на Д., още повече, че очаквали дете и му предложил да започнат работа заедно. Двамата започнали да пътуват в чужбина и да внасят тук, а след това и да продават различни уреди. Междувременно детето се родило, а Д. решил да преустанови работа и останал доста дълъг период вкъщи. Ответницата решила да даде детето на ясли и да организира собствен бизнес. Въпреки усилията й, работата не й потръгнала, както очаквала и в този момент отново сестра й се намесила. Сестра й от години работила в ***и предложила на ответницата да изкара курсове и да започне работа при тях, на което Д. решително се противопоставил. Независимо неговото несъгласие, ответницата отишла на курс в София и след като го изкарала, я назначили като стрелочник на гара Копривщица, с нормално работно време. През времето, през което не можела да води или взема детето, или просто да стои вкъщи при момичетата, тя изцяло разчитала на баба си и на сестра си. От момента на раждането на тяхното дете нито един от близките на Д. не помогнал по никакъв начин за отглеждането му. Дълго време след запознанството им, той криел, че ответницата има и друга дъщеря и не искал неговите близки да знаят този факт, защото „имали по-стари разбирания и по-добре да не знаели“. И в този смисъл твърдението му, че отгледал голямата й дъщеря като негова, звучало пресилено и нелогично, защото да, присъствал в дома им, но по отношение на нея и по-късно след раждането на малката им дъщеря, той винаги заемал позицията на добрия, а ответницата била тази „лошата“, която искала да се спазва някакъв ред, да се поемат някакви отговорности. Т.е. те нямали неразбирателство по отношение на възпитанието и отглеждането на децата, а имахме участие от нейна страна, и неучастие от негова, в този процес. Д. продължавал да твърди, че ответницата трябва да работи като другите жени във ***или да не работи, а тя вече била една активна, работеща жена и майка, но между тях все по-често възниквали конфликти, появила се очевидна нетърпимост по между им, поради което взели решение да се разделят. Ответницата останала в дома си с децата и баба си, а ищецът се преместил, доколкото й било известно, на квартира. Независимо раздялата им, Д. постоянно се опитвал да се бърка и да контролира личния й живот, като не искал да разбере, че вече не е част от него. Ответницата започнала вече абсолютно сама да мисли за начина, по който спокойно да се грижи за децата си, да им осигурява достатъчно средства и те да не чувстват липса от нищо, да им осигури нормално място за живеене, тъй като независимо средствата, които получавал ищецът по време на съвместния им живот, той не вложил никаква част от тях за подобряване на условията в дома им. Ответницата направила основен ремонт като осигурила стая на децата, като за целта баба й напусна жилището и се преместила при сестра й. Обзавела стаята с всичко, което е необходимо за децата и където те да се чувстват спокойни и сигурни. В този момент, след нов изкаран курс от нейна страна, от службата й предложили да премине на друго работно място, което освен, че било по-близо до К., й давало възможност да работя и нощни смени, като след това винаги имала или по два, или по три почивни дни. Така започнала работа като стрелочник на гара Тъжа, но преди да вземе това решение, водила разговор със сестра си и нейното семейство, и с баба си, като ги попитала може ли да разчита на тях по време на нощните смени, те да се грижат за децата. При този разговор всички я подкрепили и й казали, че ще помагат и ще вземат и гледат децата, докато ответницата е на работа. Противно на твърденията на ищеца заявява, че нито една вечер, нито двете й деца, нито само едното - независимо дали малката или голямата й дъщеря, са оставали сами, без при тях да има възрастен. Той самият знаел, че съм се обръщала към нето - да взема детето им и през седмицата, а не по график от съдебното решение, когато била нощна смяна и ответницата оставала с впечатление, че го прави с удоволствие, защото така прекарва повече време с детето им. Действително, в началото след раздялата им, в дните когато вземал И., ответницата след негово съгласие изпращала и голямото си дете А.при него, за да не се делят децата и да прекарват свободното си време заедно, но по молба на голямата й дъщеря, след като ответникът я бил обидил или нагрубил с нещо, за което тя не пожелала да сподели, отказала да ходи със сестра си при него. Ответницата била дете на разведени родители и от личния си опит знаела, че раздялата между тях оказва сериозно влияние върху децата. По тази причина никога не лишавала децата си от контактите им с техните бащи, напротив насърчавала ги. Никога не се изказвала негативно или обидно за бащите им, независимо в какви отношения била с тях. На ищеца бил известен факта, че голямата й дъщеря прекарвала с баща си в И.по цяла лятна ваканция, тъй като през другото време не можели да контактуват. Ищецът многократно изразявал недоволството си от този факт и негодувал срещу бившия й съпруг. От лятото на 2019 г. ищецът установил приятелски контакт с бащата на А.под предлог, че се притеснява за детето му и го провокирал - да си го прибере, като я характеризирал като негодна майка. През това лято ответницата прекратила връзка с мъж, с когото поддържала лични отношения през последната година и половина и на когото също много разчитала. Споделяла това и поради факта, че дори в тези отношения ищецът се намесил. Той изразявал явно недоволство и пред детето им заради тази нейна връзка, започнал да го настройва и срещу ответницата и срещу близките й, нещо повече провокирал и направил скандал на приятеля й в дома им, като заявил на ответницата, че ще й счупи ръцете и краката. След този случай с приятеля й се разделили, и това действително я довело до криза, поради която отново потърсила помощ от специалист. Намирала това за напълно естествено, тъй като считала, че винаги когато човек изпитва нужда от помощ, то трябва да я потърси, а не да избягва и крие проблема. Ищецът разбирайки, че ходи на лекар и то от нейната сестра, започнал войната срещу нея и качествата й като майка. Преодолял егото си и започнал контакт с бившия й съпруг, за да го уговаря да прибере своята дъщеря при себе си в И., което научила от самото дете. Започнал да настройва тяхното дете против нея и да й казва, че не ответницата не пуска детето при баща му, което не отговаряло на истината. Нещо повече - независимо твърдението още в началото на исковата си молба, че „от момента на раздялата им до момента осъществявал пълноценни контакти с детето ни, като го взимал не само в почивните дни, но и през седмицата“, отишъл подал сигнал в полицията в гр. К. срещу ответницата и само преди седмица тя ходила да дава обяснения защо възпрепятства бащата да има лични контакти с детето. Тези влошени отношения между родителите, непрекъснатото говорене против нея на детето И.и за това как ще живее вече при баща си, а не при майка си и сестра си, се отразили на детето. И.станала неспокойна, на моменти несигурна, непрекъснато вървяла след майка си в дома им и я питала къде ще ходи, какво й е, как се чувства. Това притеснило ответницата и затова потърсила съдействие от Центъра за обществена подкрепа. Към момента детето го посещавало два пъти в седмицата, като с нея работели психолог и социален работник, с цел да се подобри състоянието й. А за да последва сестра си и голямата й дъщеря пожелала да бъде записана там за посещения. Твърди, че не е регистрирана в ***П.с диагноза психично разстройство. Представя конкретни доказателства за диагнозата, която й е поставена от лекар-психотерапевт, терапията, която й е била предписана и заключението, което е направил лекарят. Твърди, че във връзка с професията, която упражнява, в качеството й на служител е подложена на редовни медицински прегледи, които непрекъснато се извършват в Транспорта болница - П.и които са по повод на отговорността, която носят служителите на ***и възможността да упражняват тази отговорна професия. Счита за много грозно и обидно това, ищецът да споменава здравето на майка й, търсейки наследственост в здравословното състояние на ответницата, без изобщо да е познавал и виждал майка й, като твърди, че в исковата молба ищецът услужливо цитира бившия й съпруг, когото през целия им съвместен живот имал за свой враг и се дразнеше на добрите й отношения с него.

Счита иска за изцяло неоснователен по следните причини:

Ответницата продължавала да има собствен апартамент, който не бил просто място за живеене, а дом, в който създала всички условия за двете си деца. Имала реалната подкрепа на близките си - баба си, сестра си и нейното семейство, които винаги били покрай ответницата и децата й. Те не просто помагали, а с отношението и помощта си те показали на двете й деца какво е семейство, за разлика от ищеца, който не разчитал на такова. Имала постоянна работа и постоянен доход, които й позволявали да дава ежедневна сигурност на децата си и да осигурява средства за нуждите им, каквито ищецът не показал. Дори с доказателствата, които представял с исковата си молба, показвал само разходите, които прави, но какви и откъде са доходите му, не било ясно, нито било ясно как при липсата на такива ще осигури сигурността и стабилността на детето. Ответницата нито момент, независимо от трудностите, които имала, не е преставала да се грижи за децата си и говорела винаги за двете, без значение, че настоящото дело, касаело само И., защото не можела да ги дели. Двете момичета се разбирали изключително добре. Развивали се абсолютно нормално - всяка за възрастта си. Имали изградена много силна връзка по между си. Ответницата нямала никакви проблеми с нито едно от децата си в училище, нито една от класните или някой преподавател не я викал в училище или по време на родителски срещи, които посещавала и не е изразил притеснение за промяна в поведението или развитието на децата ми. МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. претендира за разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява от приетото като доказателство решение № 141/06.04.2017 г. по гр. дело № 160/2017 г. по описа на КрлРС и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 107 от 13.03.2012 г. на Община К., че страните са живели на семейни начала, че от съвместното си съжителство си имат родено едно дете – И.и че по посоченото гражданско дело са постигнали споразумение относно мерките за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения с другия родител и издръжката му, като понастоящем и по силата на посоченото съдебно решение, родителските права по отношение на И.се упражняват от нейната майка и детето живее с нея. Не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане№ 230 от 03.06.2008 г. на Община К., че ответницата от брака си с друг мъж има дъщеря – А.П. на ** години. Не се спори и се установява от представения нотариален акт № ********г. по описа на КрлРС, че по време на съвместното си съжителство страните са живели в жилище, собственост на ответницата, представляващо апартамент, състоящ се от три стаи, кухня, антре и сервизни помещения. Установява се от представения договор за наем от 15.10.2017 г., че понастоящем ищецът ползва жилище под наем, находящо се в град К., представляващо апартамент, състоящ се от две стаи и и кухня, баня с тоалетна и коридор. Установява се от представения трудов договор № СК 4052 от 27.09.2017 г., че ответницата работи по трудово правоотношение с ДП „Национална компания „Ж.И.“ като заема длъжността стрелочник и получава основно трудово възнаграждение в размер на 614 лева. по делото са представени две удостоверения за професионално обучение на ответницата – за професиите стрелочник-прелезопазач и ръководител движение. Представени са четири броя свидетелства за правоспособност. представени са по делото медицински документи, от които се установява, че ответницата е лекувана с диагноза – депресивен епизод, предписана е медикаментозна терапия и специалистът в медицинското направление е направил заключение, че след проведеното лечение състоянието на пациентката се възстановява на преморбидно ниво  и не затруднява служебните и родителските й задължения. Ответницата не фигурира в информационните системи на ******ЕООД П.. Установява се от представените карти за периодични медицински прегледи, че неврологичният статус на ответницата е „неврологично здрава“. Установява се от представените договори за социална услуга, че двете деца на ответницата са ползвали социални услуги в центъра за обществена подкрепа в град К. за периода от 06.12.2019 г. до 02.02.2020 г. като предоставените услуги са се изразявали в работа с психолог и социален работник с цел – подобряване на психо-емоционалното състояние на детето. От приетия социален доклад се установява, че жилищата на родителите притежават необходимите условия за отглеждане на дете. Бащата споделя месечен доход от около 1000 лева, като е посочил, че не работи по трудово правоотношение, а се занимава с ремонтни дейности. Майката споделя месечен доход от около 700 лева, работи по трудово правоотношение. И двамата родители общуват с разширеното си семейства, като майката разчита и на помощ от разширеното семейство. Детето има изграден приятелски кръг, както в училище, така и извън него. Детето е ученичка в първи клас, няма неизвинени отсъствия, справя се добре с учебния материал. Детето общува с лекота с други хора, показва силна привързаност към майка си  и търси нейното одобрение. Споделя, че обича баща си и често общува с него. Родителите поддържат контакт помежду си единствено по въпроси, свързани с възпитанието на И.. По време на изготвяне на доклада,социалният работник разговарял с И.насаме.

По реда на чл. 176 от ГПК ответницата е дала обяснения като сочи, че договорите за социална услуга за децата са сключени, тъй като ищецът я заплашил, че ще вземе детето. По този повод майката се консултирала с Отдел „Закрила на детето“.

Изслушан по реда на чл. 59, ал.6 от ГПК бащата заявява, че преди известно време майката имала психически проблеми и се наложило ищецът да й помогне с лечението. За целта се обадил на сестра ѝ. Ответницата го обвинила, че я трови с лекарства и заговорничи с бившия ѝ съпруг. сестрата на ответницата отишла при нея, помогнала ѝ, взела сестра си за малко да живее с нея. по това време детето било за около месец и половина - два при ищеца. Времето било преди първите учебни дни, малко след като родителите се разделили. Ответницата се възстановила добре, приемала предписаните лекарства. След това ответницата изгонила сестра си и здравословното ѝ състояние се влошило. В това се изразявала промяната от времето, когато двамата се разбрали за упражняването на родителските права. Счита, че е по-добрия родител, защото майката впоследствие отишла в училище и забранила на учителите да дават детето на него, отказвала да му даде телефона за връзка, отказвала да плаща таксата за стол. Ищецът плащал таксите за стол и когато детето ходело на състезания, също и билетите за посещения в музей. Когато вземал детето за свиждане, ноктите му никога не били изрязани  и ушите му не били почистени. И.стояла при него и не искала да се връща при майка си, налагало се да убеждава детето, че майката го обича. сега И.била в първи клас и ответникът купил всичко необходимо за училище. Твърди, че по време на нощните дежурства на ответницата, двете деца остават сами без надзор. И по време на сключване на споразумението ответницата работели на смени и давала нощни дежурства.  Имало случай когато детето страдало от болки в корема през нощта и събудило сестра си, а не майка си, за да не я притеснява и ответницата чак сутринта тръгнала на лекар, а за лечението в П.ищецът оставил пари, защото майката нямала. твърди, че многократно майката нарушава графика за свиждане с детето, но се обажда на бащата извън него, когато се налага той да гледа детето, и то без да пита дали е свободен. 

Изслушана по реда на чл. 59, ал.6 от ГПК майката заявява, че според нея не е настъпила промяна в обстоятелствата, при които на нея е било възложено упражняването на родителските права. Счита, че мама си е мама и едно дете трябва да бъде при майка си. Сочи, че в момента здравословното ѝ  състояние е добро. Имала тревожност, посетила психолог, било ѝ предписано лечение за шест месеца и изпълнила всички предписания. За лекарствата, които ищецът купил на детето твърди, че е заявил, че ще ги купи, но си поискал парите. майката му казала да се държи като мъж. Твърди, че описаната от ищеца случай с болките в корема на И.не е верен. И.станала и казала, че я боли корема, понеже нейният лекар отсъствал, препоръчал друг, който да прегледа детето. Апендиксът на детето бил възпален, но не го оперирали, тъй като се оправило след три дни болнично лечение. Отрича твърденията на ищеца, че е забранила контактите на детето с него. И.имала телефон, но майката контролирала времето, през което детето го ползва защото играело много, а в момента било първи клас и четели много. Ответникът често заплашвал майката, че ще й вземе детето, по тази причина първосигнално отишла в училище и казала на една от учителките на И.да не дава достъп на бащата до детето,била уплашена и не знаела как да реагира на заплахите, но после сама отишла в училище и разговаряла с учителката да не изпълнява това желание, защото било глупост. Когато майката била на работа нощем, нейната сестра и приятелят ѝ гледали децата. Имало период през който майката била разделена с приятеля си, заради напрежението, което създавал ищецът, тогава сестра й гледала децата нощем. Не било вярно, че децата остават сами, А.(голямото дете на ответницата), не ходила да спи при приятелки. Преди нощно дежурство само два или три пъти за две години пъти ответницата помолила бащата да вземе И., а А.през това време била или при сестра ѝ, или при приятеля ѝ. Оспорва твърдението, че И.е ходила при баща си със скъсани обувки. Счита, че детето не трябва да се настройва срещу другия родител, вижда че дъщеря й обича баща си и това я радва.

В показанията си св. П.– сестра на ищеца сочи, че страните са разделени от около 2016 г. Двамата имали връзка от около 2010-2011 г. понастоящем И.живеела с майка си, а когато ходела при баща си – в неговата къща. Брат й вземал детето възможно най-често, имал добри битови условия, живеел под наем в етаж от къща, състоящ се от хол, кухня и детска стая, имало и голям двор. Бащата вземал доста често детето, имали споразумение с майката да я взема често, всяка събота и неделя детето било при него, през лятото го водел на море. Между баща и дъщеря имало изградена здрава емоционална връзка, свидетелката много често била с тях и виждала как общуват. И.нито веднъж не отишла при баща си с почистени уши и изрязани нокти, а той се грижел за нея по-добре отколкото някои майки. Ищецът приготвял по няколко вида храна в зависимост от това какво детето искало. Свидетелката често питала детето какво яде, като майка ѝ спи след нощна смяна. И.отговаряла, че хапва бисквити, филийка намазана от кака ѝ, или само домат. Майката готвела, но не толкова често заради работата си.  В момента ищецът за занимавал със строителни дейност, и така реализирал доходи. Реализирал около 1000 лева месечен доход. Когато И.ходела при баща си, не искала да казва какво правят с майка ѝ, казвала, че е тайна, а когато трябвало да се връща при майка си – плачела, защото искала да остане при баща си. И.често се обаждала на баща си, преди майка ѝ да ѝ вземе телефона. Свидетелката ставала свидетел на разговори между родителите, ответницата обиждала брат ѝ, заплашвала го, че ще взема детето само с полиция, свидетелката чувала да нарича брат ѝ „боклук“ в присъствието на детето. Майката често изпадала в депресия и когато преустановила приема на лекарствата си, положението се влошило. Преди раздялата между родителите, майката изпадала в истерия, така говорела с голямата си дъщеря. Ответницата не казала на ищеца за новата си връзка след раздялата с него, а свидетелката считала това за редно, тъй като друг човек живеел при детето му. Ищцата обвинявала брат ѝ, че заедно с бившият й съпруг я тровят, преследват, заговорничат, подслушват. Когато в здравето й настъпила криза, ищецът и сестрата на ответницата заедно отишли при нея. Ищецът не искал да отиде сам. Майката не отворила вратата първоначално, после сестра й започнала да й помага за да си вземе лекарствата. Според свидетелката се случвало ищецът да отиде по спешност да вземе И.през нощта, защото децата оставали сами вкъщи. Тогава разговаряли с А.– голямата дъщеря на ответницата и тя споделила, че нощува у приятелки. А.постоянно спяла у приятелки, даже си имала гадже. А.и Д. били в прекрасни отношения до момента, в който тя поискала скейтборд и ответникът й казал, че няма възможност да й купи, тогава сменила отношението си към него. Всички роднини на ищеца му помагали в отглеждането на И.– свидетелката, нейната майка, която по професия била детски учител, учили я заедно на разни неща. При тях детето се чувствало чудесно. Лятото двете сестри ходели заедно на море при ищеца и неговите роднини, но напоследък А.прекарвала времето през лятото при баща си в И.. Двете сестри се обичали и си липсвали. Според свидетелката И.не можела да общува с нормален тон, защото майката непрекъснато й крещяла и детето било свикнало да общува с крясъци. В останалата част, показанията на свидетелката касаят отношения между родителите и техния кръг от времето преди раздялата им, поради което съдът не ги обсъжда.

В показанията си св. П.сочи, че познава ответницата от около три-четири години, през 2017 г. живели двамата на семейни начала в нейното жилище. Свидетелят постепенно опознал децата на ответницата и започнал да остава при нея, самият той имал едно дете на 22 години. Свидетелят отишъл в жилището на ответницата, което по това време било в ужасен вид. След като заживели заедно, ответницата и свидетелят направили основен ремонт, който заплатил свидетелят, а ответницата после му върнала половината от средствата. До този момент децата нямали собствена стая,  в жилището имало само една печка на дърва, а банята била в окаяно състояние. Свидетелят направил парно отопление и детска стая на децата, които до този момент спели при майка си, заради студа. След като поживели известно време заедно, свидетелят и ответницата се разделили, защото ищецът непрекъснато имал претенции – искал да взема детето, когато си пожелае, налагало се да се връщат от път, когато се обаждал, имало случаи да го поиска за три дни, а да го върне след два часа и поведението му влияело на отношенията между ответницата и свидетеля, които не разполагали. Ищецът непрекъснато имал някакви претенции, търсел си повод да критикува – за изрязани нокти, за несресана коса. Ответницата възпитавала децата си, в тяхно присъствие никога не споменавала бащите им с лошо, опитвала се да им изгражда навици, но срещала съпротива. Невярно било, че забравила да прибере детето, когато била на работа, или свидетелят, или сестра й прибирали И.от училище. Докато живеел при ответницата само веднъж А.спала у приятелка – дошло другото дете и помолило майката на А.да я пусне у тях. След като свидетелят се разделил с ответницата, тогава се влошило здравословното й състояние. Повод затова станала раздялата им, след време установили отново отношения, но не живеели заедно, тогава свидетелят придружил ответницата при психолог, тя приемала предписаните й лекарства и състоянието й се подобрило. Ответницата била в криза на първия учебен ден на И., затова отишли двете сестри и ги придружил бащата на И.. От работата им извършвали периодични прегледи и им правели психологически оценки за различни периоди. нямало случай ответницата да е отстранена от работа, отсъствала за кратко като ползвала отпуск по време на кризата, но не се налагало да я отстраняват. Свидетелят се разбирал учудващо добре с И., а А.споделила защо е престанала да посещава ищеца – според нея, с ищеца водели някакъв разговор, ищецът направил забележка и я ритнал, и тя се обидила.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Предявен е иск за промяна в мерките по упражняване на родителските права, вследствие настъпила промяна в обстоятелствата. Бащата основава иска си със следните настъпили промени в обстоятелствата, при които е било предоставено упражняването на родителските права при майката – детето многократно заявява желание да живее с него; настъпили след постановяване на съдебното решение неразбирателства между родителите за начина, по който майката отглежда и възпитава детето; относно личния пример, който давала на детето; относно работата й, включваща нощни дежурства, като се твърди, че децата остават сами нощем; влошено здравословно състояние на ответницата, касаещо поведението й, като се твърди избухливост, нервност, невъздържаност и невъзможност ответницата да контролира емоциите си, посещения при психиатър.

Ответницата, в отговора на исковата молба основно сочи факти, относими към периода, предшестващ раздялата между родителите, техните взаимоотношения, като оспорва наведените обстоятелства, с изключение на влошеното здравословно състояние, което не отрича, но сочи, че понастоящем няма проблеми със здравето след проведено лечение. Счита, че не се установява промяна в обстоятелствата, която да налага промяна в мерките за упражняване на родителските права.

Съдът намира възраженията на ответницата за липса на промяна в обстоятелствата, при които са били променени марките в частта им, касаеща многократно заявявано желание на детето да живее с ищеца; за настъпили след постановяване на съдебното решение неразбирателства между родителите за начина, по който майката отглежда и възпитава детето; относно личния пример, който майката дава на детето; относно работата й, включваща нощни дежурства, като се твърди, че децата остават сами нощем, за основателни. не е установено в процеса такова категорично желание на И.да живее с баща си, което да е влошило отношенията майка-дете. Желанието на детето да живее с всеки от родителите си поначало е нещо обичайно, то е принудено да се съобрази с настъпилата им раздяла и да изгради нов живот, но не е определящо, защото може да се мени във всеки момент, според конкретната ситуация. В този аспект съдът кредитира единствения обективен източник – социален доклад, в който социалния работник е посочил, че детето показва силна привързаност към майка си и търси нейното одобрение. Съдът не дискредитира показанията на св.П., че И. да плаче за баща си, когато се разделя с него, но не възприема това като съществена промяна в обстоятелствата, а в естествената привързаност на детето към родителя, която не е спорна в процеса  и се установява от показанията на свидетелите и на двете страни. Не са доказани в процеса конкретни неразбирателства между родителите относно начина на отглеждане и възпитание на децата, които да са повод съдът да промени вече постановените мерки – че двамата не се разбират е установено с оглед изявленията им в процеса в исковата молба и отговора на исковата молба, както и в обясненията им, дадени пред съда, но не може да се установи при това родителско неразбирателство, единият от родителите да има вредно за децата поведение, или поведение различно от това, което е имал през 2017 година, когато е уреден въпроса с родителските права. Недоказано остана твърдението на ищеца, че децата остават сами нощем, нито едно пряко доказателство не е събрано в тази насока, а еднократното приспиване на голямото дете на ищцата у приятелка, не се приема като оставяне на децата сами нощем или спане у приятелки при отсъствията на майката, още повече че св. П.е очевидец на случката, и от неговите показания се установи, че се касае за гостуване по покана, а не за необходимост от грижи за А.. Установено е, че след раздялата с приятеля си – св. П., майката е изпаднала в депресивно състояние, потърсила е лекарска помощ (без правно значение е дали ищецът и е помогнал) е понастоящем състоянието е овладяно, т.е. не може да се приеме, че е настъпила такава съществена промяна в обстоятелствата относно здравето на ответницата, която да доведе до промяна и в мерките относно упражняването на родителските права.

Настоящият съдебен състав намира, че разрешенията, дадени в т. 5 във вр. с т. 2 от ППВС № 1/12.11.1974 г. намират приложение и при действащото законодателство. Съгласно задължителните указания, под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето; посочено е и че съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението, с което е предоставено упражняването на родителските права и е определен режима относно упражняването им и на лични контакти и издръжката, както и създаването на пречки за изпълнението на това решение, не съставляват основание за нови мерки в полза на виновния родител. Съдът намира, че в настоящия процес не е установено да е настъпила такава промяна в обстоятелствата, която води и до промяна във вече определените марки.

В решение № 331 от 01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че променените обстоятелства могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.

В настоящия процес се установи, че детето живее в дома, в който е израснало от раждането си и в който жилищните условия са се подобрили след раздялата на родителите, налице е промяна, но в положителен аспект. Детето живее със своята майка, към която е привързано, независимо от заявеното пред неговия баща желание, което съдът намира за напълно естествено с оглед добрите взаимоотношения между двамата, които не са спорни.  Не са установени съществени помени в родителските, възпитателските или моралните качества на който и да е от родителите. Всеки от свидетелите на страните сочи поведение на другия родител, които могат да се възприемат като обида или закана, но и двамата посочват еднократни актове –(обиди – „боклук“, „закани за чупене на ръце и крака), които според съда са вследствие на възникналия спор между двамата и не характеризират родителите като такива с постоянно вредно поведение. Установено е, че след постановяване на марките, майката е имала здравословен проблем, че този проблем за кратко и е попречил в чисто битов план да се грижи за себе си, респективно за детето, по най-добрия начин, но той само по себе си и не е основание за промяна в мерките по упражняване на родителските права, доколкото не е установено това да се е отразило съществено на детето, нито съществено да са се променили отношенията между майката и детето или бащата и детето вследствие на прекарания депресивен епизод.

С оглед изложеното съдът намира, че така предявените искове за изменение в мерките относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му следва да се отхвърлят като неоснователни.

ОТНОСНО разноските:

Тъй като се касае са спорна съдебна администрация (посочено и в мотивите по т.1 от ТР 1/2016 от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС), разноски не се присъждат.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 59, ал.9 вр. с чл. 127, ал.2 от СК, предявен от Д.Д.П. с ЕГН ********** *** против И.И.У. с ЕГН ********** ***, за изменение на постановените с решение № 141/06.04.2017 г. по гр. дело Ns 160/2017 г. по описа на Карловски районен съд, втори граждански състав, мерки относно местоживеенето на малолетното лете, упражняването на родителските права, режим на лични отношения с детето и издръжката му, както следва: за постановяване малолетното дете И.Д.П.с ЕГН ********** да живее при баща си Д.Д.П. с ЕГН ********** *** и предоставяне на упражняването на родителските права върху детето на бащата; за определяне режим на лични отношения на майката И.И.У. с ЕГН ********** ***, с малолетното лете И.Д.П.с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния лен до 17.00 часа на неделния лен, с приспиване, както и 15 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на бащата; за осъждането на И.И.У. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете И.Д.П.с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Д.Д.П. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.