Присъда по дело №1469/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №1469 по описа за 2023 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС гр.Шумен
обвинителен акт по досъдебно производство №401/2022 год. по описа на РУ -
Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция за
престъпление от общ характер по чл. 211, предл. 2-ро от НК, във вр. с чл.
209, ал. 1 от НК, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК срещу Г.К.Г., с ЕГН **********, роден на *********** год. в гр.Враца, с
постоянен адрес в гр.Враца, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
подсъдимият е виновен в това, че в периода 27.01.2021г. - 19.04.2022г. в с.
Осмар, обл. Шумен, гр. Русе и гр. Шумен, при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение
у В.А.К. от с. Осмар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, а именно - че
ще върне в договорен срок взетото под наем ремарке за лек автомобил с peг.
№ Н0711ЕК, на стойност 3020лв., ведно с четири броя колани за укрепване -
всеки с единична стойност 20лв. /общо 80лв./ - общо на стойност 3100 лв.,
собственост на В.А.К. от с. Осмар;
у Н.П.К. от гр. Русе, а именно - че ще върне в договорен срок взетия
под наем т.а. „Ивеко Дейли“ 35 Ц 15 с peг. № Р5684КА, на стойност 14 500
лв., собственост на Р.Ю.П. от гр. Русе,
и у М.К.К. от гр. Шумен, а именно - че ще върне в договорен срок
взетия под наем л.а. „Мерцедес“ Ц 200 ЦДИ с peг. № Н3688КА, на стойност
6608лв, собственост на „М. 90“ ООД гр. Шумен, и с това причинил на В.К.
имотна вреда в размер на 3100 лв., на Р.П. - имотна вреда в размер на 14 500
лв. и на „М.“ 90“ ООД гр. Шумен - имотна вреда в размер на 6608 лв., всичко
на обща стойност 24 208 лева, представляващи пазарната стойност на
горепосочените автомобили и ремарке- престъпление по чл. 211, предл. 2-ро
от НК, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК,
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание от страна на подсъдимия и
неговия защитник е направено искане делото да бъде разгледано по реда на
глава 27 от НПК, поради което, след разпоредителното заседание, съдът
премина към разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият, на основание чл.371, т.2 от НПК,
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371,
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение от 26.10.2023г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това, в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК, не е
извършван разпит на подсъдимия за деянието, описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа обвинението,
като предлага на съда да определи на подсъдимия наказание “лишаване от
свобода” в размер на 6 години след редукцията на чл. 58 а от НК, което да
бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „СТРОГ“ режим. В
пледоарията си излага конкретни мотиви в подкрепа на обвинението, като
счита, че наказанието следва да бъде определено при наличие на превес на
1

отекващите вината обстоятелства.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в
какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в
обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление за
постъпката си.
Защитникът на подсъдимия заявява, че наказанието следва да бъде
определено при отчитане същността на смекчаващите вината обстоятелства,
влошеното здравословно състояние на подсъдимия, при приложение
разпоредбата на чл.58а от НК, предлага наказание в размер на 4 години
“лишаване от свобода”.
Дава становище за неуместност относно прилагането на
наказанието конфискация.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.К.Г. е роден на ***********г. в гр. Враца, с
постоянен адрес гр. Враца, ж.к. ***********************, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора гр. Враца.
По ЧНД № 1951 /2014г. по описа на Районен съд-София, с
определение от 13.03.2014г., влязло в законна сила на 29.03.2014 г., на Г. е
било определено общо наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №
690/2008г. на РС Пловдив ; по НОХД № 10707/2008г. на СРС; по НОХД №
11794/2008г. на СРС ; по НОХД № 11319/2007г. на СРС ; по НОХД №
420/2008 на РС Ботевград; по НОХД № 2080/2008г. на СРС ; по НОХД №
3874/2009г. на РС Варна ; по НОХД № 4608/2009г. на РС Варна ; по НОХД №
3041/2009г. на РС Русе ; по НОХД № 110/2010г. на РС Враца; по НОХД №
298/2010г. на РС Плевен; по НОХД № 535/2010г. на РС Плевен; по НОХД №
3443/2010г. на СРС; по НОХД № 3083/2010г. на РС Пловдив; по НОХД №
1148 /2010г.на СРС ; по НОХД № 2702/2010г. на РС Бургас ; по НОХД
№9787/2010г. на СРС; по НОХД № 7215/2010г. на СРС ; по НОХД №
325/2010г. на РС Костинброд; по НОХД № 15907/2010г. на СРС ; по НОХД №
6061/ 2010г. на СРС ; по НОХД № 15907/2010г. по описа на СРС ; по НОХД
№ 22445/2011г. на СРС; по НОХД № 11217/2012г. на СРС и по НОХД №
15310/2009г. на СРС, което е увеличено на основание чл. 24 от НК –а именно
общо наказание „ лишаване от свобода“ в размер на четири години и шест
месеца.
По ЧНД № 1127/2019г. по описа на Районен съд-Враца, с определение
№ 512/09.12.2019г., влязло в законна сила на 06.11.2020г., на Г. е определено
общо наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 2453/2016г. на РС
Плевен; по НОХД №2272/2016г. на РС Велико Търново ; по НОХД №
52/2017г. на РС Своге ; по НОХД № 6024/2017г. на РС Пловдив ; по НОХД
№ 18175/2017г. на СРС ; по НОХД № 731/2018г. на РС Враца ; по НОХД №
694/2019г. на РС Враца , увеличено на осн. чл. 24 от НК, а именно общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест години.
*Пострадалият В.А.К. притежавал ремарке/ платформа/ за лек
автомобил с peг. № Н 07 11 ЕК, което отдавал под наем, като публикувал
обява в сайта „OLX“.
На 27.01.2021 г. около обяд с него чрез телефон се свързало лице,
неустановено в хода на разследването, което му съобщило, че желае да наеме
вещта. Същия ден около 18,30 часа св. К. се срещнал в центъра на с. Осмар,
2

обл. Шумен с подс. Г.К.Г. и още едно лице от мъжки пол, също неустановено
в хода на разследването, които се придвижвали с лек автомобил, тъмен на
цвят с врачанска регистрация.
Подс. Г. се представил на К. с името „Г.“, а другият мъж стоял встрани и не
взел участие в разговора. Въпреки, че нямал намерение след изтичане на
наемния срок да върне ремаркето, подс. Г. въвел в заблуждение св. К., че
желае именно това, като го уверил, че наемането е с цел транспортиране на
друг лек автомобил. Подс. Г. и св. К. подписали договор за ползване на
товарно ремарке. Договорът бил с напечатан машинен текст, в който св. К.
ръчно попълнил датата на сключване, имената на страните, ЕГН на
подсъдимия, регистрационния номер на ремаркето, номера на СУМПС на
подсъдимя, както и датата, на която следвало да бъде върнато на собственика-
в срок до 01.02.2021 г.
К. попълнил договора за наем, след като подс. Г. му представил
свидетелството си за управление на МПС.
След подписването на договора, св.К. предал на подс.Г. ремаркето,
свидетелство за регистрация част II, полица за сключена застраховка и талон
за технически преглед и четири броя колани за укрепване на товар. Била
уговорена и цена за ползване на вещта на ден в размер на 30лв. На св. К. била
заплатена сумата в размер на 90,00 лв.-по 30 лв. за всеки от трите дни на
ползване.
В договора било вписано, че ремаркето трябва да бъде върнато до 01.02.2021
г., подс. Г. и св. К. постигнали устна договорка връщането да стане след три
дни- т.е. на 30.01. 2021г. На 30.01.2023г. между 14,00 и 15,00 часа подс. Г.
потърсил св. К. по телефон, като му съобщил, че се наложило да пътуват с
ремаркето извън пределите на Република България, поради което връщането
му не можело да случи същия ден. Обещал ремаркето да бъде върнато на
01.02.2021 г., което не се случило.
След тази дата подс. Г. изключил мобилния си телефон, а св. К. осъзнал, че
ремаркето няма да му бъде върнато, поради което сезирал органите на МВР.
Стойността на ремаркето за лек автомобил към 27.01.2021г. възлизала на
3100лв, а тази на четирите броя колани за укрепване на 80,00 лв.-по 20,00 за
всеки един от коланите.
*Свидетелят Р.Ю.П. притежавал товарен автомобил, марка „Ивеко
Дейли“ 35 Ц 15 с регистрационен номер Р 5684 КА, който отдавал под наем.
Поради обстоятелството, че П. живеел преимуществено в Германия, за тази
дейност упълномощил св. Н.П.К., който живеел в гр. Русе и стопанисвал
МПС-то. За да намира клиенти, св. П. разпространил обява, в която като лице
за контакт било посочено името на св. К., съответно и негов телефонен номер
за връзка-**********.
На 10.03.2021 г. св. К. получил позвъняване от лице от мъжки пол,
неустановено в хода на разследването, което пожелало да наеме товарния
автомобил. Уговорили се да се срещнат ранния следобед на бензиностанция
„Пауър ойл“, намираща се на бул. „България“ № 115 в гр. Русе.
Срещата била отложена за по-късен час- между 22,30-23,00 часа, във връзка с
което св. К. разговарял с втори мъж и жена, които също не били установени в
хода на разследването. Както първия разговор, така и следващите, в хода на
които се уточнявал часа на срещата и мястото за предаването на товарния
автомобил, били провеждани от мобилни номера ************, собственост
на подс. Г.К.Г..
Между 22,30-23,00 часа св. К. се придвижил с товарния автомобил до
3

бензиностанция „Пауър ойл“ на бул. „България“ в гр. Русе, където се срещнал
с подс. Г..
Носел напечатан машинно договор за наем на МПС, в който саморъчно
попълнил празните полета, като вписал страните по договора, марката и вида
на вещта, предмет на договора, наемната цена и датата, на която следвало да
бъде върнат автомобила. Договорът бил подписан от св. К..
Подс. Г., който нямал намерение да върне наетата вещ, също го подписал. Св.
К. попълнил и приемо-предавателен протокол, в който било вписано, че на
подс. Г. се предава товарния автомобил, свидетелство за регистрация част II,
застрахователна полица, талон за преминат технически преглед и оборудване
към него. Документът бил подписан от подс. Г.. В момента на предаването на
товарния автомобил, подс. Г. заплатил сумата от 160,00 лв., която
представлявала наемната цена. Съобразно подписания договор за наем на
МПС, същото следвало да бъде върнато на св. К. на 13.03.2021 г.
На 13.03.2021 г. подсъдимият позвънил на св. К. и му съобщил, че ще върне
товарния автомобил на следващия ден- 14.03.2021г., за което ще заплати
съответната цена, а причина за отлагане на връщането посочил рождения си
ден, който бил на 13.03.2021 г. На следващия ден.-14.03.2023г. св. К. провел
разговор с подсъдимия, който го уверил, че ще върне товарния автомобил в
22,00 часа, което не се случило.
Св. П. уведомил св. К. за невръщането на товарния автомобил и на 17.03.2021
г. депозирал жалба в Районна прокуратура-Шумен.
На същата дата и св. Н.Л.П., който се снабдил със записи от
видеонаблюдение, поставено в бензиностанция „Пауър Ойл“, депозирал
жалба пред Окръжна прокуратура-Шумен, с която представил записите по
молба на св. К..
Стойността на товарния автомобил към 14.03.2021 г. възлизала на 14 500 лв.
*Търговско дружество „М. 90“ ООД гр. Шумен с управител св.
К.М.К. притежавало лек автомобил, марка „Мерцедес“ Ц 200 ЦДИ с peг. № Н
3688 КА. Дружеството имало за предмет на дейност ремонт на автомобили,
търговия с авточасти и отдаване под наем.
Синът на св. К.М.К.- св. Б.К.К. бил управител на търговско дружество „М.
Кар“ ООД гр. Шумен, което имало за предмет на дейност диагностика и
отдаване под наем на автомобили. И двете търговски дружества
осъществявали дейността си на адрес гр. Шумен, бул. „***********
На 19.04.2022г., около 15,00 часа, св. Б.К. получил обаждане по мобилен
телефон от подс. Г.К.Г., че желае да наеме автомобила „Мерцедес“ Ц 200
ЦДИ с peг. № Н 3688KA.Св. К. го упътил как да стигне до сервиза.
Подс. Г. пристигнал в базата на двете фирми с такси и с него имало и още
един мъж, който не слязъл от таксито. Тъй като св. Б.К. имал работа, помолил
брат му-св. М.К.К. да разговаря с подсъдимия и ако действително желае да
наеме автомобил, той да обективира сделката в писмен вид.
Въпреки, че нямал намерение да наема автомобила, съответно след
изтичането на срока на договора, да го върне, подс. Г. съобщил на св. М. К., че
желае да ползва автомобила два дни и, че му трябва, за да превози с него по-
едър мъж. Междувременно се опитал да склони К. да му предостави
автомобила, за да го покаже на едрия мъж и ако той го харесал, тогава да го
наеме.
Св. К. отказал превозното средство да напусне територията на базата, без да
бъдат оформени документи за отдаване под наем. След демонстриране на
колебание подс. Г. казал, че ще наеме автомобила. Предоставил личната си
4

карта на св. М. К., който съставил договор за даване под наем на лек
автомобил, марка „Мерцедес“ Ц 200 ЦДИ с peг. № Н 3688 КА за срок от два
дена с наемна цена от 55 лв. за ден. Договорът бил подписан от св. Б.К. и
подсъдимия. Съобразно договора автомобилът следвало да бъде върнат на
21.04.2022г. до 16,30 часа.
Освен автомобила и ключовете за него, подс. Г. получил полица за сключена
застраховка гражданска отговорност, малък регистрационен талон и
документ за годишен технически преглед. След като получил автомобила,
подсъдимия седнал на шофьорското място, а мъжът, който чакал в таксито-до
него. Преди да потеглят, подсъдимия заплатил наемната цена за два дни и
депозит / гаранция/ в размер на 200,00 лв.
След като на 21.04.2022г. подсъдимият не върнал автомобила и с него не
можело да се осъществи връзка чрез телефона, св. К. К. сезирал органите на
МВР.
Към 19.04.2022г. стойността на „Мерцедес“ Ц 200 ЦДИ с peг. № Н 3688 КА
възлизала на 6608,00 лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз
основа на: самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на съкратеното
съдебно следствие, който в съдебно заседание, на основание разпоредбата на
чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти.
Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния
процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от
НПК.
Изложената фактическа обстановка, се изяснява и от
изготвените в хода на досъдебното производство съдебни експертизи.
В подкрепа на изводите на съда е и заявеното в с.з. от
подсъдимия, че не е имал намерение да връща наетите МПС и ремарке,
поради нужда от финансови средства. Съдът отчете безусловно
гарантираното му от закона право да дава обяснения каквито желае. За
разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в
наказателното производство (предвид възможната наказателна отговорност
по чл. 290 НК), обясненията на подсъдимия, са негово основно средство за
защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се
предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от
съответствието им с останалия приобщен по делото доказателствен
материал" (в т.см. р.№ 685/11.12.2003 г. по н.д.№ 537/03 г. І н.о.). В този
смисъл съдът намира, че обясненията на подсъдимия кореспондират с
изложената по-горе фактическа обстановка подкрепят се и не противоречат
на от събрания по делото доказателствен материал.

Съдът намира, че събраните и обсъдени доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 211, предл. 2-ро
5

от НК във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК , поради следното:
За да бъде налице измама по смисъла на НК е необходимо деецът
съзнателно да е възбудил и поддържал заблуждение у друго лице и то с цел да
набави за себе си или другиго имотна облага и да причини на това трето лице
или на друго лице имотна вреда. По отношение на подсъдимия настоящият
състав намира, че са налице както субективните, а така също и обективните
признаци на посоченото престъпление, поради следните правни съображения:
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че подсъдимият, в периода от 27.01.2021г. - 19.04.2022г., в с. Осмар,
обл. Шумен, гр. Русе и гр. Шумен е въвел и поддържал у всеки от
свидетелите В.А.К., Н.П.К. и М.К.К. заблуждение относно обстоятелствата,
свързани с връщането на наетите МПС-та и ремарке.
Въвеждането на свидетелите в заблуждение е започнало още по
време на първоначалните разговори по телефона с тях. Заблуждението е
било поддържано от страна на подсъдимия, като същият, в разговора си със
св.К. по телефона на 30.01.2023г., между 14,00 и 15,00 часа отново обещал, че
ще върне МПС на 01.02.2021г.; заблуждението на св. К. е било поддържано и
на 13.03.2021 г. в телефонен разговор с подсъдимия, който заявил, че ще
върне товарния автомобил на следващия ден-14.03.2021г., и на следващия
ден.-14.03.2023г. отново в разговор подсъдимия, го уверил, че ще върне
товарния автомобил в 22,00 часа, но това не се случило.
Изследвайки поведението на подсъдимия преди, по време и след
сключване на наемните договори, съдът намира, че същото несъмнено
обуславя правни изводи за неправомерна съзнателна дейност по въвеждане в
заблуждение на всеки от свидетелите, субсумираща се от особената правна
норма на чл.209, ал.1 от НК.
Действията на подсъдимия, след наемането на процесните МПС,
доказват по безспорен начин, че независимо от наличието на договорни
отношения, същият не е имал никакво намерение да изпълни задължението по
връщането им на собствениците. В този смисъл съдът съобрази и
константната съдебна практика, съгласно която договорните отношения могат
да бъдат използвани като способ за измама, тъй като деецът поначало е с
ясното намерение, че няма да бъде изпълнено задължението по тях. В този
смисъл са Решение №314 от 04.06.2013 год. на ВКС по н.д. №706/2013 год., I
н.о., НК, Решение №651 от 23.12.2011 год. на ВКС по н.д. №2771/2011 год.,
III н.о., НК, Решение №301 от 04.08.2011 год. на ВКС по н.д. №1516/2011
год., III н.о., Решение №62 от 18.04.2013 год. на ВКС по н.д. №2352/2012 год.,
I н.о., Решение №1 от 01.02.2012 год. на ВКС по н.д. №2923/2011 год., II н.о.
и др.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС за съставомерността на
престъплението по чл.209 от НК, /респективно по чл.211 от НК/, не е
необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по
безспорен начин, че въпреки, че подсъдимият е възбудил и поддържал
заблуждение у свидетеля М.К.К., щетата е настъпила за юридическо лице „М.
90“ ООД гр. Шумен. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
измамата – активна и пасивна – е възможна само по отношение на физическо
лице. В подкрепа на изложеното са Решение №345 от 13.07.2010 год. на ВКС
по н.д. №301/2010 год., III н.о, НК, Решение №266 от 18.05.1995 год. по н.д.
№132/1995 год., II н.о, НК и др.
6

Независимо, че по делото липсват данни дали подсъдимият е
получил някаква паричната сума за всяко от МПС и ремаркето или не е, това
е ирелевантно за съставомерността на измамата, доколкото законът изисква
единствено наличие на специална цел – получаване на материална облага, но
като резултатно престъпление, измамата се счита довършена с настъпването
на вредата, като не е задължително да е налице реализиране на облага за
измамника или за друго лице. В този смисъл са Решение №497 от 05.04.2012
год. на ВКС по н.д. №2358/2011 год., I н.о., НК, Решение №325 от 19.06.2013
год. на ВКС по н.д. №945/2013 год., I н.о., НК и др.
От материалите по делото и от заявеното от страна на подсъдимия
се установява, че е извършил деянието с цел да набави имотна облага за себе
си.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 211, предл. 2-ро от НК във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
нормалните условия за упражняване на правото на собственост и
разпореждане с движимо или недвижимо имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице,
което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението
и не е било собственик на придобитото имущество.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се
изразява във възбуждане и поддържане на заблуждение у В.А.К. от с. Осмар,
общ. Велики Преслав, обл. Шумен, а именно - че ще върне в договорен срок,
взетото под наем ремарке за лек автомобил с peг. № Н0711ЕК на стойност
3020лв., ведно с четири броя колани за укрепване - всеки с единична стойност
20лв. /общо 80лв./ - общо на стойност 3100 лв., собственост на В.А.К. от с.
Осмар; у Н.П.К. от гр. Русе, а именно - че ще върне в договорен срок, взетия
под наем т.а. „Ивеко Дейли“ 35 Ц 15 с peг. № Р5684КА, на стойност 14 500
лв., собственост на Р.Ю.П. от гр. Русе; и у М.К.К. от гр. Шумен, а именно -
че ще върне в договорен срок, взетия под наем л.а. „Мерцедес“ Ц 200 ЦДИ с
peг. № Н3688КА, на стойност 6608лв, собственост на „М. 90“ ООД гр.
Шумен, и с това причинил на В.К. имотна вреда в размер на 3100 лв., на Р.П. -
имотна вреда в размер на 14 500 лв. и на „М.“ 90“ ООД гр. Шумен - имотна
вреда в размер на 6608 лв., всичко на обща стойност 24 208 лева,
представляващи пазарната стойност на горепосочените автомобили и
ремарке.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под
формата на пряк умисъл, като подсъдимият с пряко насочен умисъл е
възбудил и поддържал заблуждение у свидетелите, като е съзнавал
противообществения характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици. Подсъдимият ясно е съзнавал, че няма да
върне наетите МПС и ремарке, но въпреки това е въвел и поддържал
заблуждение у свидетелите в тази насока.
Квалификацията по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК „опасен
рецидив“, съответно по чл. 211, пр.2 от НК е налице, доколкото подсъдимият
е извършил настоящото деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
7

престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
По ЧНД № 1951 /2014г. по описа на Районен съд-София, с
определение от 13.03.2014г., влязло в законна сила на 29.03.2014 г., на Г. е
било определено общо наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №
690/2008г. на РС Пловдив ; по НОХД № 10707/2008г. на СРС; по НОХД №
11794/2008г. на СРС ; по НОХД № 11319/2007г. на СРС ; по НОХД №
420/2008 на РС Ботевград; по НОХД № 2080/2008г. на СРС ; по НОХД №
3874/2009г. на РС Варна ; по НОХД № 4608/2009г. на РС Варна ; по НОХД №
3041/2009г. на РС Русе ; по НОХД № 110/2010г. на РС Враца; по НОХД №
298/2010г. на РС Плевен; по НОХД № 535/2010г. на РС Плевен; по НОХД №
3443/2010г. на СРС; по НОХД № 3083/2010г. на РС Пловдив; по НОХД №
1148 /2010г.на СРС ; по НОХД № 2702/2010г. на РС Бургас ; по НОХД
№9787/2010г. на СРС; по НОХД № 7215/2010г. на СРС ; по НОХД №
325/2010г. на РС Костинброд; по НОХД № 15907/2010г. на СРС ; по НОХД №
6061/ 2010г. на СРС ; по НОХД № 15907/2010г. по описа на СРС ; по НОХД
№ 22445/2011г. на СРС; по НОХД № 11217/2012г. на СРС и по НОХД №
15310/2009г. на СРС, което е увеличено на основание чл. 24 от НК –а именно
общо наказание „ лишаване от свобода“ в размер на четири години и шест
месеца.
По ЧНД № 1127/2019г. по описа на Районен съд-Враца, с
определение № 512/09.12.2019г., влязло в законна сила на 06.11.2020г., на Г.
е определено общо наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 2453/2016г.
на РС Плевен; по НОХД №2272/2016г. на РС Велико Търново ; по НОХД №
52/2017г. на РС Своге ; по НОХД № 6024/2017г. на РС Пловдив ; по НОХД
№ 18175/2017г. на СРС ; по НОХД № 731/2018г. на РС Враца ; по НОХД №
694/2019г. на РС Враца , увеличено на осн. чл. 24 от НК, а именно общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест години.
Настоящото престъпно посегателство е осъществено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б ”б” от НК, предвид
предходните осъждания за тежки умишлени престъпления, по които е
осъждан подсъдимия на „лишаване от свобода“. Видно от справката му за
съдимост, към настоящия момент , същият е осъждан над 70 пъти за
престъпления от общ характер, като е изтърпявал наказание „Лишаване от
свобода“ ефективно.
Последното от осъжданията е по НОХД № 2723/23г. по описа на
PC – Варна, взс на 06.09.2023г., с която е осъден на 3 години “лишаване от
свобода“. Със същата присъда, на осн. чл. 25 от НК, вр. чл. 23 от НК, му е
определено общо наказание с предходни осъждания в размер на 6 години,
което е увеличено на основание чл. 24 от НК и осъденият следва да изтърпи
общо наказание от 8 години „лишаване от свобода „ при първоначален строг
режим .
Квалификацията на престъплението при условията по чл. 26, ал.1 от
НК тъй като деянията са извършени в периода от 27.01.2021г. - 19.04.2022г. в
с. Осмар, обл. Шумен, гр. Русе и гр. Шумен, осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината, при
което следващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането на
8

защитеното от закона право на собственост върху движимо имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от
него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на
конкретното деяние, което преценява като значително висока - касае се за
въвеждане и поддържане на заблуждение у конкретни физически лица.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът
преценява като висока с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че
същият е с обременено съдебно минало, налице е престъпна упоритост и
трайни престъпни навици, не без значение е и общата стойност на щетата над
24 000лв.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
оказаното от подсъдимия съдействие по време на досъдебното производство,
съобрази наличните данни относно влошеното здравословно състояние, но
отчете и факта, че това не му е попречило да извърши посегателството.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при превес на
отегчаващите обстоятелства.
Съдът съобрази и обстоятелството, че доколкото делото се
разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2
от НК задължава съда, при осъдителна присъда да определи наказанието, при
приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание
в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на
извършеното, на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на 6
години и 9 месеца „лишаване от свобода“.
В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК,
съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да
изтърпи наказание в размер на 4 години и 6 месеца “лишаване от свобода”.
Не следва да се обсъжда приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
поради липса на законово основание за това. Условното осъждане в
процесния случай противоречи на изискванията на обща и лична превенция.
Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че
дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да
приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното
наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия
случай подобен извод не би могъл да бъде направен.
Съдът прецени високата обществена опасност на дееца и деянието и
намира, че не е възможно постигане целите на генералната и специална
превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, без ефективно
изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и константната практика на ВКС
/Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение №
386/1973г. на ВКС и др./
Определеното наказание „лишаване от свобода„ следва да бъде
ефективно изтърпяно при първоначален СТРОГ режим на осн. чл. 57, ал.1, т.
2 б.Б от ЗИНС.
Така определеният размер на наказание по отношение на подсъдимия,
съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
9

от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, като
по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази
обстоятелството, че разпоредбата на чл.211 от НК предвижда възможност за
налагане и на наказание “конфискация до една втора от имуществото на
виновния”.
При преценка за приложението на това наказание, съдът взе
предвид, че по делото липсват данни подсъдимият да притежава движимо или
недвижимо имущество, което евентуално да може да бъде предмет на
конфискация, а доколкото съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от НК
конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично
имущество, което може да бъде предмет на това наказание, то съдът намира,
че в настоящия случай това наказание не може да бъде приложено спрямо
подсъдимия .
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди Г.К.Г. да заплати
направени деловодни разноски в размер на 636лв., които следва да се внесат
по сметка на ОДМВР - Шумен.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

10

Номер на акта:	44
Дата:	30 октомври 2023 г. (в сила от 11 ноември 2023 г.)
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20233630201469
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2023 г.

Присъда по дело №1469/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите