РЕШЕНИЕ
№ 437
14.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка
Желева
Членове: Цветомира Д.
Антоанета Митрушева
при
секретаря Ивелина Въжарска, в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Д. АНД (К)
№ 416 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – София, подадена чрез процесуален
представител, против Решение № 20/17.02.2020г., постановено по АНД № 8 по описа
на Районен съд – Свиленград за 2020г.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Съответно,
неправилни били и заключенията на съда. В тази връзка сочи, че нарушението, за
което дружеството било санкционирано се изразявало в това, че приело лицето М.
Й., гражданин на Република Турция, да предоставя работна сила в България, без
съответната регистрация в Агенцията по заетостта. По отношение приетата от съда, за неправилно определена правната
квалификация на нарушението, отбелязва, че съгласно чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ,
наказанието по ал.1 на чл.75а от същия закон се налагало на работодател –
физическо лице, за което чужденец предоставял работна сила или било приело
законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател –
юридическо лице, се налагала имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000
лв., освен ако не подлежал на по-тежко наказание. При сравнение на текста на
отменения чл.76, ал.1 от ЗТМТМ с новоприетия чл.75а, ал.2 от закона, било
видно, че в актуалния текст бил уреден по-широк кръг отношения, който включвал
и приемане на командировани лица от трети страни. Използваният израз „е приело
законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта“ сочел именно на приемане
на работа на командировани лица, които били граждани на трети страни. Твърди
се, че формулировката на закона била по-обща, като включвала всяко предоставяне
на работна сила за местно лице от чужденец, като извършването на работа в
рамките на командироване също попадало в обхвата на санкционната разпоредба на
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Последната, освен санкционен имала и материалноправен
характер, тъй като изрично разписвала противоправното поведение, което се
свеждало до приемане на работа на командировано лице – чужденец от страна на
местно лице, без последното да било регистрирало заетостта му по установения
ред в Агенцията по заетостта, преди влизането му на територията на страната и
началото на заетостта му. Цитирането на тази разпоредба било напълно
достатъчно, за да разбере привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение била потърсена последната.
В тази връзка, АУАН и НП били достатъчно ясни, описвайки деянието и
обстоятелствата по извършването му по несъмнен начин, без да създавали неяснота
за характера на противоправното поведение.
По изложените
съображения се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с
него наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „ХЕКСАЛА“
ООД, гр.София, в подаден чрез пълномощник писмен отговор, оспорва касационната
жалба. Счита атакувания съдебен акт за законосъобразен, като излага подробни
доводи в тази насока. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение,
алтернативно да се намали наложената на дружеството санкция до минимално
предвидения в закона размер. Претендират се разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за основателна и
пледира оспореното решение да бъде отменено.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение
№ 20 от 17.02.2020г., постановено по АНД № 8/2020г. Районен съд – Свиленград
отменил Наказателно постановление № 29-0000529 от 11.12.2019г. на Главен
директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, с което на „ХЕКСАЛА“ ООД, гр.София, за нарушение
на чл.75а, ал.2, във вр с чл.9, ал.3 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.75, ла.2 от
ЗТМТМ е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 20 000 лева.
За да постанови
решението си районният съд е приел, че
АУАН е бил съставен, а НП издадено от компетентни органи, като при издаването им
били спазени предвидените в разпоредбите на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове.
По същество, съдът приел, че наказаното лице се явявало „местно лице” по
смисъла на § 1, т.12 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ. Като такова
дружеството следвало, съгласно задължението си по чл.31, ал.1 и ал.2 от
Правилника за прилагане на ЗТМТМ, преди влизането на командирования гражданин
на третата държава на територията на България и преди началото на заетостта за
целите на регистрацията по чл.9, ал.3 от ЗТМТМ, да подаде в Агенцията по
заетостта изрично посочените в разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 и т.2 от
Правилника декларации и документи. Посочил, че по време на извършване на
проверката на дружеството станало ясно, че на чужденеца М. Й., гражданин на
Република Турция, не било издавано разрешение за достъп до пазара на труда в
Република България, във връзка с осъществяване на трудова заетост като нает по
трудово правоотношение, в т.ч. като командирован специалист по ЗТМТМ, както и
не бил регистриран за извършване на краткосрочна заетост без разрешение за
работа и че от страна на „ХЕКСАЛА” ООД в Агенцията по заетостта не били
постъпвали заявления за разрешение за достъп до пазара на труда или декларации
за регистрация за извършване на краткосрочна заетост на работници без
разрешение за работа, граждани на трети държави. Въпреки така изложеното, съдът
приел, че процесното НП е незаконосъобразно, доколкото в хода на
административнонаказателното производство АНО бил допуснал несъответствие между
описанието на нарушението и правната му квалификация. След анализ на правната
уредба стигнал до извод, че субект на административното нарушение по чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ можело да бъде само работодател – физическо или юридическо лице,
какъвто „ХЕКСАЛА” ООД не се явявало по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по
отношение на турския гражданин, който имал сключен трудов договор с „М. г. Д.
Т. а. Ш. И.”. Последното дружество командировало М. Й. в изпълнение на
договореното в договора за упражняване на контрол по изпълнението от 01.02.2019
година, сключен между дружеството-жалбоподател в качеството на възложител и „М.
г. Д. Т. а. Ш. И.” в качеството на изпълнител. Според съда, дори и да се
приемело обратното, че „ХЕКСАЛА” ООД се явявало работодател по смисъла на § 1,
т.1 от ДР на КТ на турския гражданин, в процесния случай описанието на
нарушението в АУАН и в НП единствено можело да се съответства като правна
квалификация на разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗТМТМ, но не и на разпоредбата
на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като АНО бил навел факти за особен субект,
извършител на административното нарушение - местно лице по смисъла на § 1, т.12
от ДР на ЗТМТМ, както и за специалното качество на работника от трета държава,
а именно командироването му. Съдът приел, че АНО, като не приложил правилната
санкционна норма при издаване на НП бил допуснал съществено нарушение на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, тъй като било налице несъответствие
между нарушената нормата и предвиденото от закона наказание за този вид
нарушения. Съдът обърнал внимание и на самото изпълнително деяние, като посочил,
че „приемането на чужденец” и „предоставянето на работна сила” от чужденец били
разграничени в текста на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Това разграничаване водило до
извод, че ставало въпрос за различни нарушения, което в настоящия случай не било
съобразено. Отделно от това отбелязал и че ЗТМТМ боравил с понятието „законно
пребиваващи чужденци”, по отношение на което АНО не сочил никакви
доказателства, а това било в негова тежест. Констатираното съставлявало
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно,
извън горепосочените обстоятелства, свързани с факта, че
дружеството-жалбоподател не се явявало работодател по отношение на турския
работник, както и че било налице несъответствие между описанието на нарушението
и правната му квалификация, също и това, че било налице несъответствие между
нормата, която била нарушена и предвиденото от закона наказание за този вид
нарушения.
Районният съд
обективирал в решението си и алтернативни мотиви, в случай на невъзприемане на
изложените за отмяна на обжалваното НП.
Настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Споделя се крайният извод на районния съд за наличие на
основания за отмяна на оспореното наказателно постановление, при корекция на
мотивите.
Правилен е
извода на въззивната инстанция, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато нарушение на процесуалните правила
от категорията на съществените такива,
което е самостоятелно основание санкционният акт да бъде приет за
незаконосъобразен и отменен.
Императивно изискуемите реквизити, който следва да съдържа всяко
наказателно постановление са посочени от законодателя в чл.57, ал.l,т.l-10 от ЗАНН. Един от тях, е описание на нарушението-чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. В тази
връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е
сторено по такъв начин от административно- наказващия орган, че в същото да се
съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, касаещи
субекта , субективната страна, обекта и обективната страна на нарушението,
които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай.
Обосновани са доводите на районния съд, че направеното в АУАН и НП
описание от фактическа и правна страна на вмененото на дружеството деяние не
покрива еднозначно признаците на съставомерно
административно нарушение по чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност(ЗТМТМ), както е квалифицирано деянието в процесното
наказателно постановление.
Нормата на чл.
75а, ал.2 от ЗТМТМ предвижда наказанието по ал. 1 да се налага и на работодател – физическо лице,
за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация
в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, да се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание.
Субекта на
посоченото нарушение е особен, това както обосновано е посочил районният съд,
може да е само физическо или юридическо
лице, което има качеството на
работодател. В случая, в описанието на
нарушението, както при посочване на установените факти, така и
в диспозитива,
административно-наказващият орган
не е обективирал, че наказаното
лице притежава това качество. Съответно
- описанието на нарушението касателно субекта на деянието не е адекватно на
изискванията на закона. Изцяло се споделят доводите на районният съд, че АНО не е съобразил и възможните форми на изпълнително деяние по
чл.75а,ал.2 от ЗТМТМ- „приемането на
чужденец” и „предоставянето на работна сила” от чужденец, както и относно не ангажирането на твърдения и
доказателства относно наличието на признака „законно пребиваващи чужденци”, поради което не е необходимо същите да се
преповтарят. Следва да се посочи, че диспозитива на наказателното
постановление, в който е посочено за какво именно нарушение се налага
имуществената санкция и съответно следва
да се съдържа надлежно описание на нарушението, е
непълен и не съответства на
фактите изложени в обстоятелствената част. „Местно
лице“ по смисъла на пар.1, т.12
от ЗТМТМ е качество на субекта на нарушение по чл.76, ал.2 от ЗТМТМ, признаци от обективна страна на същото
нарушение са и „приемане на работа“
на командирован или изпратен работник или служител на друга държава .
Обратно на
изложеното от въззивният съд, настоящият съдебен състав намира, че в процесното
наказателно постановление, а и в АУАН не
е описано нарушение по чл. 76, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като в тези два акта не е намерило своето
отражение и не е посочено, че при приемане на работа на командированият
служител е допуснато нарушение на условията и реда за командироване или изпращане
в рамките на предоставяне на услуги. В действителност, възприетият от
административно-наказващият орган подход
при описание на нарушението е довел на практика до смесване на
съставите на чл.75а, ал.2 и чл.76, ал.2 от ЗТМТМ. В резултат на
допуснато механично смесване на елементи от посочените норми, предвиждащи различни
задължения, спрямо различни лица, като
краен резултат не става ясно за какво точно нарушение и на коя конкретна
разпоредба от ЗТМТМ се ангажира отговорността на дружеството в
случая.
Тази неяснота
препятства съдебната проверка по същество на наказателното постановление и
последното законосъобразно е отменено от районният съд.
Извеждането на тези съставомерни елементи от описанието на нарушението, от
други налични по административно-наказателната преписка документи и тълкуване волята на АНО е недопустимо в
производствата по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания/имуществени санкции. В този смисъл е както съдебната
теория така и съдебната практика, вкл. на настоящата касационна инстанция.
Отделно от това,
както обосновано е посочено в
проверяваното решение, от събраните по делото доказателства, не може да се направи извода, че „Хексала“
ООД, гр.София е работодател на
командированият да контролира
електрическите повреди в процесният
строителният обект, находящ се в гр.Свиленград,
чужд гражданин М. Й.. Напротив - от приобщения доказателствен материал
се достига до несъмненият извод, че работодател
на посоченото лице е именно
турското дружество“ „М. г. Д. Т. а. Ш. И.“.
Ето защо и няма как на наказаното лице
да бъде вменено нарушение по чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като
то в конкретният случай не би могло да е субект на такова. В този смисъл АУАН и НП се
явяват издадени в нарушение на материалния закон .
Предвид
гореизложеното, като е отменил
наказателното постановление, районният съд правилно е приложил закона.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
основателна се явява единствено претенцията на касационния ответник за
присъждане на сторените разноски за
настоящата инстанция., който представя доказателства за сторени разноски в размер
на 1620.00 лева представляващи
действително заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 14.05.2020г. (л.15)
Предвид
направеното от ответника, на основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН възражение за прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл.36 от ЗА, вр. с 18ал.2 от , вр . с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г., според които минималното
адвокатско възнаграждение за дела при
които наложеното наказание е под форма на имуществена санкция в размер от 10 000
до 100 000 лева, е в размер на
830.00 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева, както и действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът в настоящия му съдебен състав
намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди
на касационният ответник по-нисък размер
на претендираните разноски за адвокат за
касационна инстанция , а именно сума в размер на 1130.00лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 20/17.02.2020г., постановено по АНД № 8 по описа на Районен
съд – Свиленград за 2020г.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция“Главна инспекция по
труда“ гр.София да заплати на „Хексала“
ООД, гр.С. , с ЕИК ***разноски за касационна инстанция в размер на 1130.00(хиляда
сто и тридесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.