МОТИВИ
По нохд № 30
от 2013г. по описа на Районен съд- град Асеновград
Съдът е
сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия В.П.П., по народност българин, с
българско гражданство, роден на ***г***, разведен, с основно образование,
безработен, осъждан с ЕГН – **********.
Обвинение: по
чл. 183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от НК.
Факти по
обвинението: За това, че в периода от
месец юни 2012г. до месец ноември 2012г. включително, в град Асеновград, обл.
Пловдивска, след като е осъден да издържа свой низходящ – сина си В.В.П.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
вноски, а именно: 6 месечни вноски от по 100,00 лева, общо за сумата от 600,00
лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление.
Ред за
разглеждане на делото : чл. 371 т.2 от НПК
Конституирани
страни: няма
Разноски по
делото: няма.
По същество:
Представителят
на РП- Асеновград пледира за признаването за виновен на подсъдимия по
предявеното му обвинение при факти, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от него, като подкрепени от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, като относно наказанието, пледира за
налагане като последна възможност за подсъдимия, наказанието „пробация“, при
следната съвкупност от пробационни мерки:
-
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 3
години, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично;
-
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 3 години;
-
„ безмъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на по
320 часа годишни за срок от 3 поредни години;
-
„обществено порицание;
Подсъдимият се признава за виновен. Признава фактите по
обвинителния акт и моли съда, при постановяване на своята присъда, да се позове
на направеното от него признание и на признатите факти, без да събира
доказателства за тях.
Пледира за наказание „пробация“.
Служебно назначеният му защитник- адвокат А. Дунков пледира
за признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение при
фактическа обстановка, визирана в обстоятелствената част на обвинителния акт и
налагане на наказание
„пробация“ със
съвкупност само от двете задължителни пробационни мерки, както и наказание
„обществено порицание“.
Съдът, тъй
като с определение по чл. 372 ал.2 от НПК, обяви, че при постановяване на
своята присъда, ще се позове на направеното от подсъдимия П. признание и на
фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подкрепени
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от фактическа
страна, на основание чл. 373 ал.3 от НПК, приема за установени следните факти:
Подсъдимият В.П.П.
е осъждан както следва:
-
По нохд № 433/2006г. на АРС, в сила от 21.07.2006г. за
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, на глоба в размер на 100 лева.
-
По нохд № 746/2006г. на АРС, в сила от 08.02.2007г. за
престъпление по чл. 183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от Нк, на „ пробация“ със
следните пробационни мерки:“ задължителна регистрация по настоящият му адрес“
за срок от 9 месеца; „задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 9 месеца“; „ безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа за срок от една година“.
-
По нохд № 66382007г. на АРС, в сила от 29.01.2008г. за
престъпление по чл. 183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от Нк, на „пробация“ със
следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 6 месеца“; „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
6 месеца“, както и „обществено
порицание“. Наказанието е изтърпяно на 11.08.2008г., а наказанието „обществено
порицание“ е изтърпяно на 03.09.2008г.
-
По нохд № 1017 от 2011г. на АРС, в сила от 16.02.2012г.
за престъпление по чл. 183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК, с наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, чието изпълнение е
отложено с 3 годишен изпитателен срок на основание чл. 66 ар.1 от НК, както и
„обществено порицание“. Наказанието „обществено порицание“ е изтърпяно на 01.03.2012г.
-
По нохд № 42682012г на АРС, в сила от 20.09.2012г. за
престъпление по чл. 183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 – на „пробация“ със следната
съвкупност от пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
две години и десет месеца; „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от две години и десет месеца; „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в размер от по 150 часа годишно за срок от три поредни години,
както и „обществено порицание“.
Характеристичните
му данни не са лоши.
През април
1996г. подсъдимият сключил граждански брак със свидетелката Б.Б., по време на
който на 0***. се родило детето им – В.П.. Още по време на брака, обвиняемият
не е полагал никакви грижи за детето, като е започнал и да злоупотребява с
алкохол, което довело до срив в отношенията със съпругата му и последвал развод
, със съдебно решение, влязло в законна сила на 29.07.2003г. С него
родителските права върху роденото по време на брака дете били предоставени на свидетелката
Б.Б., като подсъдимият е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в
размер на 30 лева.През 2008г. свидетелката Б. подала молба за увеличение на
издръжката на детето, като същата била определена от съда на 100 /сто лева
месечно/, по споразумение, одобрено на 30.07.2008г. от АРС, по гражданско дело
№ 703/2008г.
За посочения
период подсъдимият не е заплащал регулярно издръжката си, за което е бил
надлежно осъден, като за периода от месец
юни 2012г. до месец ноември 2012г. той не е заплатил 6 поредни месечни вноски
за дължимата издръжка на детето си, като през този период не е полагал и
никакви грижи за него.Не осъществява и контакти с детето си.
Горните
факти съдът намери за доказани от показанията на свидетелката Б.Б., които
кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви, от показанията на
свидетеля В.В.П., чиито показания са депозирани, бидейки малолетен, в
съответствие с изискванията на чл. 140 от НПК и се характеризират с
обективност, последователност, непротиворечивост, поради което се кредитират.
Показанията на двамата свидетели са напълно непротиворечиви помежду си и са
подкрепени и от писмените доказателства по делото, а именно: характеристична
справка, справка за съдимост на подсъдимия и справка от РС-Асеновград за
образувано изпълнително дело срещу подсъдимия.
Съдът не
кредитира и изключва от доказателствения материал по делото следните
документи: копие на решение № 185 от
11.07.2003г. на АРС, изпълнителен лист от 05.10.2011г. на АРС, присъда № 41 от
04.09.2012г. на АРС, протокол от 30.07.2008г.по гражданско дело № 703 от
2008г., тъй като същите са приложени без изискуем от чл. 159 от НПК протокол за
тяхното доброволно предаване и на второ място, същите са приложени към
преписката преди постановлението за образуване на ДП от 13.11.2012г., което поставя началото на досъдебното
производство, по силата на чл. 212 ал.1 от. Всички действия на полицията, преди
този акт, имат сила на данни, събрани в хода на една проверка, като те не са
извършени от органи, компетентни по силата на чл.52 от НПК да извършват валидни
процесуално-следствени действия. Валидни процесуално следствени действия са
тези, които са извършени от компетентни органи / в този смисъл Решение № 743 от 13.03.1996г. по н.д. № 712
/ `995г. II н.о. на съдията Андрей Икономов. Освен това, тези действия трябва
да са извършени и по начина и способите на НПК за тяхното извършване, по вече
образувано досъдебно производство - аргумент от чл. 104 и чл. 105 от НПК, регулиращ като
доказателства единствено фактическите данни, събрани по способите на НПК
единствено в хода на образувано досъдебно производство. Този извод се налага и
от разпоредбата на от чл. 192 от НПК, уреждащ, че досъдебното производство
включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването.
Тоест, данните, документите, обясненията и всички други начини за събиране на
данни, в хода на една предварителна проверка, нямат и не могат да има характер
и правна сила на доказателства, та макар и те да са събрани под надзора,
указанието или със знанието на прокурор. Виждането на някои състави на Окръжен
съд- Пловдив, че тези данни придобиват силата на доказателства в процеса със
съставянето на постановлението за образуването на досъдебното производство, не
намират опора в сега действащия НПК и практиката на ВКС. Това виждане е
остаряло и е базирано на правна конструкция по НПК в редакцията му отпреди
неговата отмяна през 2006г.и по-специално, то се базира на решения на ВКС,
постановени по чл. 191 ал.1 и ал.2 от НПК /редакция отм. 2006г./, който законов
текст допуска по силата на закона, тези данни да имат доказателствена сила. По
този стар НПК е и постановено и Решение №
302 от 27.07.1995г. по н.д. № 169 от 95г., на I н.о. с докладчик съдията Пламен Томов, което
указва, че действията, извършени от
съответните държавни органи преди започване на наказателното производство,
могат, по изключение, да придобият процесуална стойност в рамките на
предварителната проверка, като това, освен друго, означава те да са извършени
със знанието на прокурора. Това решение е постановено във връзка с прилагане
на чл. 191 ал.1 и ал.2 от НПк, отменен 2006г., който е гласял следното: Чл. 191. (1) Разследващите органи в случаите,
предвидени в закона, могат да извършват оглед на местопроизшествието и
свързаните с него претърсване и изземване, разпознаване на лица и предмети и
разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност
за събиране и запазване на доказателствата. Органът, който е извършил
действието, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.
(2) В случаите по ал. 1 предварителното
производство се счита за образувано от съставянето на акта за съответното
действие и не се прилагат правилата по чл. 192 - 193 и чл. 194 .
В случая, тези действия,
които са предмет на разследването са такива, които са квалифицирани от НПК като
годни да дадат начало на образувано предварително производство – ал.2 на чл.
191 от НПК, като изключение на принципа, прогласен от чл. 192 от НПК в тази му
редакция, указващ, че компетентен да образува предварително производство е
единствено прокурора.Така въведеното изключение по чл. 191 ал.1 и ал.2 от НПК
указва, че описаните такива действия, извършени обаче единствено от разследващи
органи, са годни да отпочнат разследване,
а събраните чрез тях доказателства се считат за събрани по вече образувано
досъдебно производство, при условие, за тяхното извършване да е уведомен
прокурора. Тоест, самото решение, на което се базират някои юристи, за да
приемат и към днешна дата, действията, извършени от полицейски служител без
разследващи функции, за годни доказателства, е неприложимо за нуждите на
тяхната аргументация, нещо повече, то оборва същата. Това съдебно решение не
касае полицейски действия, извършени от неразследващи органи под надзора на
прокурора, а напротив, е постановено за действия, извършени от разследващи
органи, като в него изрично е посочено, че изразът , ползван за нуждите на
решението „ предварителна проверка се
използва единствено за действия в хипотезата на чл.191 ал.1 и ал.2 от НПК.Само и единствено в този смисъл ползва
понятието „предварителна проверка“ и Решение
№ 74 от 19.04.1996г. по н.д. №76 / 96г. на ВК, постановено от съдията Петър
Раймундов, който указва в мотивите си, че данните, събрани при тази законова
хипотеза, не са доказателства и нямат правна стойност, поради което и подлежат
на преповтаряне и повторно събиране. Следва тук да се посочи, че това решение е постановено след решението на съдията Томов и на съдията Икономов
от 1996г., с оглед на което и същото, като обратно на първите две и
прокламиращо липсата на каквато и да било правна стойност на тези действия,
като по-късно постановено и противно на тях, ги бламира, макар да няма
суспендираща сила по отношение на тях. Следва да се посочи, че тези три
решения, боравят с понятието „ предварителна проверка“ единствено в хипотезата
на чл. 191 ал.1 и ал.2 от НПК / отм 2006г./, макар и такъв термин по НПК / отм.
2006г./, по който са постановени тези решения, легално да не е съществувал.
Тоест, уредените в тях вижданият касаят единствено хипотезата на процесуални
действия, извършени от органи с разследваща компетентност в условията на
неотложност и при уведомяване за тях на прокурора, при лимитативно изброяване
на същите. Тези съдебни решения не касаят действия, извършени от полицейски
органи без разследващи функции, вън от хипотезата на неотложност, макар и под
указанията на прокурора, които се извършват извън отпочнато наказателно
производство и които не са годни сами по себе си, поради липса на законово
предоставена им сила, да отпочнат такова производство.Такива действия, по сега
действащия НПК, се явяват единствено като годни да съберат факти и документи
или обяснения, които могат да обосноват „ достатъчност на данните“, необходими
по силата на чл. 207 ал.1 от НПК на постановлението на прокурора за образуване
на досъдебно производство. Това виждане
на съда се доказва и при извършване на историческо проследяване на
етимологията на израза „предварителна проверка“, в предходно действащите
наказателно- процесуални кодекси. При изследване на НПК /отм. 1975 г. / се
установи, че това понятие е било уредено в чл. 121 от НПК /отм. 1975г./., който
е бил със следното съдържание: „Поводи за образуване на
предварително производство са: писмени или устни заявления на граждани и
обществени организации; съобщения на държавни учреждения или предприятия и
длъжностни лица; личното явяване на дееца; предложение на прокурора; усмотрение
на органите на предварителното производство.
На заявителите се напомня за отговорността им от лъжлив донос.
Анонимните заявления не могат да служат за започване на предварително
производство. Въз основа на тях може да се предприеме предварителна негласна проверка от органите на дознанието“.
По този законов текст е
постановено и Решение № 607 от
29.10.1972г. по н.д. № 545/ 72г. II н.о., което указва, че обяснения, дадени в хода на тази
предварителна проверка, не могат да се четат в съдебно заседание нито като
свидетелски показания, нито като обяснения на подсъдим, тъй като нямат правна стойност.
С
оглед на това историческо проследяване, се установи, че ползваното в горецитираните
три съдебни решения от 1995г. и 1996г. по чл. 191 от НПК / отм. 2006г./,
ползват понятието „предварителна проверка“, без обаче да влагат смисъла на
същото, даден в чл. 121 от предходно действащия НПК. В допълнение към това
следва да се посочи, че понятието „предварителна проверка“, ползвано в
съдебните решения на ВКС от 1995г. и 1996г. е извън правното приложение на
действията, които извършват органите на полицията, под ръководството на
прокурора, като снемане на обяснения, прилагане на документи и изземване на
вещи с протоколи за доброволно предаване, тъй като тези действия на първо място
не са извършени от органи по чл. 191 НПК / отм. 2006г./, които да имат разследващи
функции и на второ място, не са годни да отпочнат сами по себе си предварително
производство, каквато правна сила имат действията, квалифицирани от върховните
съдии като „предварителна проверка“ в посочените три решения от 1995г. и 1996г.
В настоящия случай, тези действия са по своето естество такива по чл. 121 НПК/
отм. 1975г./ и сега действаща такава хипотеза на чл. 207 ал.1 от НПК, поради
което те нямат никаква правна стойност, за тях са ирелевантни и неотносими
цитираните три съдебния решения от 1995г. и 1996г. , а е релевантно съдебното
решение № 607 от 20.10.1972г. по н.д. № 545 / 72г. II
н.о., изключващо тяхната правна стойност. Тук за пълнота следва да се посочи,
че приетите и приобщени макар и със знанието на прокурора документи, също нямат
правна стойност на писмени доказателства в процеса, тъй като не може да се
придава по-силна правна тежест на писмените документи, за сметка на обяснения
на свидетели или на подсъдими, дадени в хода на предварителната проверка,
единствено по съображения да се санират процесуални грешки на обвинението при
събирането на доказателствата.След като даден институт като „ предварителна
проверка“ няма правна стойност, освен в хипотезата на чл. 207 ал.1 от НПК, то
няма такава досежно всички данни, събрани в хода на същия.
С
оглед на което и съдът счете, че макар и откъселечна, все още наличната
практика у някои състави да се придава правна стойност на документи, събрани в
хода на чл. 207 ал.1 от НПК, не е оправдава нито от закона, нито от наличната
съдебна практика на ВКС, поради което и изключи от доказателствения материал
събраните посочени по-горе документа по настоящето дело, още повече, че те са
предоставени към жалбата от жалбоподателката.
При
така приетите за установени факти по делото, от правна страна, съдът намери
следното:
Безспорно
се доказа, че към периода от месец юни 2012г. до месец октомври 2012г.
включително, подсъдимият е бил осъден с влязло в сила и задължително спрямо
него, на основание чл. 298 ал.1 от ГПК и е задължително и за съда, съгласно чл.
297 от ГПК. С него подсъдимият е задължен към посочения период от време,
ежемесечно да заплаща издръжка на сина си в размер на от по 100 лева месечно.
Като не е сторил това за посочения в обв. Акт период от време, подсъдимият П. е
изпаднал в забава за две поредни вноски, с което е реализирал състав на
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК. Това същият е сторил, след като е бил
осъждан за същото престъпление, с влязла в сила присъда, поради което и
извършеното се явява в условията на повторност съгласно чл. 28 ал.1 от НК. При определяне
на повторността се взе в предвид наказанието, постановено по нохд № 663 от 2007г.
на АРС, в сила от 29.01.2008г. с наложено наказание –„пробация“, изтърпяно на 11.08.2008г.
и на 30.09.2008г. за общественото порицание, тъй като това осъждане е за
престъпление по чл. 183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от НК и на са минали 5
години от изтърпяване на наказанието, съгласно чл.30 от НК.С оглед на което и
стореното от подсъдимия П. от обективна страна, осъществява състава на
престъпление по чл. 183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК.
За
останалите осъждания, съдът съобрази следното:
За
осъждането по нохд № 433 от 2006г. на АРС, в сила от 21.07.2006г., с наложено
наказание „глоба“, няма доказателства за това, че тя е платена и тъй като се
касае за публино вземане, съгласно чл. 162 ал.2 т.6 от ДОПК, с оглед на което и
за нейното събиране е издаден служебно изпълнителен лист и е отпочнато
принудително производство за събирането й.С оглед на което и съгласно чл.82
ал.5 от НК, за това наказание не тече давност за изпълнение. Не е настъпила и
реабилитация, тъй като тя тече от момента на заплащането на глобата, с оглед на
което и това осъждане се третира като утежняващо отговорността такива.
Относно
осъждането по нохд № 746 от 2006г. на АРС, в сила от 08.02.2007г. на
„пробация“ за 9 месеца, при две задължителни
пробационни мерки и обществено полезен труд за 100 часа за една година, това
наказание няма данни кога е изтърпяно, но за него не може да настъпи
реабилитация по силата на чл. 86 ал.1 т.2 от НК, тъй като от момента на влизане
в сила на присъдата по него,са били извършени две престъпления, за които се
предвижда наказание „ЛС“ и за които подсъдимият е бил осъден по нохд № 663 от
2007г. и по нохд № 1017 от 2011г. Така, извършването на такива престъпления,
лишава възможността за настъпване на реабилитация по чл. 86 ал.1 т.2 от НК,
следователно и като взе предвид, че за подсъдимият са налице няколко осъждания,
съдът обсъди възможността за реабилитация по чл. 88а ал.4 от НК. За това
осъждане, дори и да се приеме, че изпълнението на наказанието „пробация“ е
започнало веднага, то не изтекъл срокът по чл. 88а ал.1 от НК вр.чл. 82 ал.1 т.5
от НК, с оглед на което и за това осъждане, реабилитация не е настъпила и
същото се отчита като утежняващо отговорността обстоятелство.
По
отношение на осъждането по нохд № 663/2007г. на АРС в сила от 29.01.2008г., та
обуславя правната квалификация на престъплението, за което подсъдимият бе
признат за виновен, с оглед на което и се изключва от съда като обстоятелство,
което да влияе върху отговорността, съобразно правилото на чл.56 от НК.
По
отношение на осъждането по нохд № 1017/2011г. на АРС в сила от 16.02.2012г. на
1 година ЛС, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години, то
реабилитация и за това осъждане не е настъпила, при преценка на правилата по
чл.86 ал.1 т.1 от НК. Такава не е настъпила и за осъждането по нохд № 426 от
2012г. на АРС в сила от 20.09.2012г., тоест, и двете осъждания също се третират
от съда като утежняващи отговорността обстоятелства.
От
субективна страна, деянието по чл. 183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК
подсъдимият П. е извършил при пряк умисъл, при съзнаване на обществено опасния
му характер и последици и тяхното целене, като стореното се характеризира с
дългогодишна престъпна упоритост.
С
оглед на което и съдът след като намери обвинението по отношение на подсъдимия В.П.
за доказано, го призна за виновен за престъплението по чл. 183 ал.4 вр.ал.1
вр.чл.28 ал.1 от НК.
При
определяне на наказанието, което следва да му се наложи, съдът отчете
множеството цитирани едно по едно по-горе осъждания на дееца, които са все за
едно и също престъпление, в различните му състави, които осъждания отчете като
утежняващи отговорността обстоятелства. Като такова отчете и тоталната му
незаинтересованост към детето и липсата на каквито и да било грижи към него.
Дългогодишното му състояние на безработен, съдът третира също като утежняващо
отговорността обстоятелство, тъй като подсъдимият е здрав и трудоспособен мъж,
който явно не полага достатъчно грижи, за да си намери работа. За това му
дългогодишно състояние, съдът счита, че тежката иконимическа обстановка не може
да се отчете като фактор за него, тъй като това му състояние е от дълги години.
Съдът намира, че се касае за трайна социална дезадаптация, която е и в основата
като причина и за извършване на деянието по чл. 183 ал.1 и ал.4 от НК.
От
друга страна, съдът отчете това, че всички осъждания на дееца са само за едно и
също престъпление и че характеристичните му данни са добри, което сочи на лице
със сравнително ниска степен на обществена опасност.С оглед на което и в
интерес на детето е, на подсъдимият да бъде наложено наказание „пробация“ измежду
двете алтернативно определени наказания в нормата на чл. 183 ал.4 от НК, тъй
като това наказание е по-леко от една страна и се намира в съответствие със
сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца и от друга страна,
ще предостави възможност на дееца да положи усилия да намери работа и да
започне да плаща дължимата издръжка на детето си. При определяне на размера и
вида на пробационните мерки, съдът отчете цитираните по-горе утежняващи
отговорността обстоятелства, като самопризнанието не отчете като смегчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като деецът се възползва от него за
разглеждане на делото при една по-облегчена процедура. За постигане целите на
наказанието, регламентирани в чл. 36 от НК, съдът счете, че на подсъдимият
следва да бъде наложено наказание „пробация“ с двете задължителни пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящият адрес“ за срок от 3 години с
периодичност на явяването и подписването му пред пробационен служител за срок
два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 3 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото от по 320 часа
годишно за срок от 3 поредни години“, като кумулативно се наложи и наказанието
„ обществено порицание“, което, на основание чл. 52 от НК, да бъде изпълнено
чрез обявяване на присъдата пред обществеността от кмета на община Асеновград,
тъй като липсва друг начин за нейното огласяване, поради липсата на трудова
ангажираност на подсъдимия.
Тези
наказания съдът определи изцяло при утежняващи отговорността обстоятелства,
като счита, че подсъдимият, след тяхното изтърпяване, ще се поправи към едно
законосъобразно поведение, а и в посочените по вид и размер наказания, ще се
постигне и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото.
По
делото няма разноски, с оглед на което и съдът не се произнесе по тях.
По
изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия: