Определение по дело №71/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 198
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 19 март 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700071
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                     04.03.2020г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на четвърти март                                                                                   две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 71 по описа за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебният акт е постановен на основание чл.130 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.204, ал.1 от АПК във вр.с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

С оглед уточненията в молба вх.№940/14.02.2020г. и допълнение към жалба вх.№1195/02.03.2020г., предмет на делото е предявен от А.Д.И., ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.С. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 10 000лв. за неимуществени вреди /психически тормоз/ от началото на 2012г. от незаконосъобразна заповед №Л-1137/10.02.2012г. /с погрешно посочена от ищеца дата 16.02.2012г./ на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за превеждане на ищеца от затвора в гр.Б.д. в затвора в гр.С. З.

От документите, приложени към съпроводително писмо на началника на затвора в гр.С.с вх.№941/14.02.2020г. и копието на заповед №Л-1137/10.02.2012г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, приложена от ищеца към допълнението на жалбата се установява, че заповедта, от която И. претендира процесните неимуществени вреди е издадена на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и е връчена на лицето на 16.02.2012г. Начинът на връчване и датата са отбелязани саморъчно на гърба на представената от ищеца заповед, като връчването е срещу подпис на И.. В преписката от затвора в гр.С. липсват данни за оспорване на заповедта пред министъра на правосъдието в редакцията на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, обн. ДВ, бр.25/2009г., в сила от 01.06.2009г. до изменението, обн. ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г., както и за отмяна на акта от компетентния орган, като не такова е твърдението на ищеца. С исковата молба не е съединена и жалба за оспорване на заповедта на органа пред настоящия съд, видно от петитума на иска в молбата на ищеца с вх.№940/14.02.2020г. /вж. л.86/.

С оглед на така установената фактическа обстановка по иска, същият се явява недопустим. Съображенията за това са следните:

Съгласно правилото на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Това ще рече, че приложими към съдебното производство са правилата на чл.203 и сл. от АПК. Нормата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска за обезщетение предварителната отмяна на административния акт по съответния ред. В случая по делото вредите се претендират от незаконосъобразна заповед №Л-1137/10.02.2012г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, която има правно битие на индивидуален административен акт, връчена е редовно на ищеца и не е отменена по предвидения процесуален ред. Липсата на отмяна на заповедта като незаконосъобразна води до недопустимост на предявения иск. Претенция за отмяна на акта не е съединена с иска за обезщетение, поради което не е осъществена процесуалната възможност по чл.204, ал.2 от АПК. Ищецът не навежда твърдения за нищожен административен акт, като липсват доказателства за оттегляне на заповедта от органа, поради което не е налице и хипотезата на чл.204, ал.3 от АПК. Заповедта е приведена в изпълнение, т.е. от нея са произлезли търсените от органа правни последици - ищецът е преведен в затвора в гр.С. З., а по-късно въз основа на заповед №Л-2337/15.04.2015г. е преведен в затвора в гр.С., където се намира понастоящем.

С оглед на горното искът е недопустим, което налага връщане на исковата молба и прекратяване на съдебното производство по делото /вж. по аналогичен случай определение №17000/12.12.2019г. на ВАС по адм.д.№13709/20129г., III о./.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА молбата от А.Д.И. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ с предявен иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 10 000лв. за неимуществени вреди от незаконосъобразна заповед №Л-1137/10.02.2012г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“.

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№71/2020г. по описа на КАС.

            Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред тричленен състав на КАС в 7-мо дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Определението да се съобщи на ищеца и ГД „Изпълнение на наказанията“ чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: