РЕШЕНИЕ
№ 11635
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110111907 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от “Т С ЕАД против Н.
И. Н. и Б. И. Т. с искане да бъде признато за установено по отношение на
ищеца, че дължат на топлофикационното дружество сумите по издадена по
реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение за
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 25,50 лева –
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, на
адрес за периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане, при
квоти за всеки от тях. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ответниците в срока
по чл. 131 ГПК не са подали писмени отговори. С възражението, направено в
заповедното производство ответникът Н. И. Н. твърди липса на облигационни
отношения с ищеца. Не оспорва доставката на топлинна енергия и размера на
исковете.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява, не изпраща представител, подава писмено
1
становище, с което поддържа иска си. Ответниците не се явяват, не изпращат
представители и не вземат становище.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
2
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
По делото е представен препис от Договор за дарение на недвижим
имот от 27.05.1996 г.(л. 16 и л. 17 от делото) по силата на които процесният
имот е бил придобит от ответниците. По делото е представен и препис от
заявление декларация за откриване на партида, подадена от ответника Н. И.
Н. (л. 18 и 19 от делото). С оглед така представените доказателства, съдът
намира, че единствено ответникът Н. И. Н. има качеството потребител по
смисъла на ЗЕ. На общо основание качеството „собственик“ на даден имот
предопределя качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ само в хипотеза, в
която това качество не възниква на друго облигационно основание. В случая
ответникът Н. И. Н. е подал процесното заявление-декларация като по този
начин е изразил волята си единствен да встъпи в облигационно отношение с
ищеца. Възникналото по този начин облигационно отношение между ищеца и
този ответник дерогира субсидиарно приложимия принцип, че собственикът
на имота е винаги потребител по смисъла на ЗЕ. Поради изложеното съдът
намира, че единствено ответникът Н. И. Н. има качеството на потребител в
настоящия спор, а искът по отношение на Б. И. Т. следва да бъде отхвърлен.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
3
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение. В случая по делото са
безспорни фактите на предоставяне и ползване на топлинна енергия и дялово
разпределение. Направеното от ответниците частично плащане също е
безспорно, поради което искът от 12,75 лева по отношение на ответника Н. И.
Н. е основателен в цялост.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноските за държавна
такса в размер на общо 50 лева за заповедното и настоящото производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за заповедното и
настоящото производство, които следва да се заплатят единствено от
ответника Н. И. Н.. На ответника Б. И. Т. не се дължат разноски, тъй като от
него не са сторени такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. И. Н., ЕГН: ********** с адрес
г 0 дължи на „ТО С “ ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 12,75 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г., за имот с адрес г ап. 140 ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТО С “ ЕАД, ЕИК: , иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че Б. И. Т., ЕГН: ********** с
адрес гр. София, ж. к. Дружба, бл. 14, вх. Е, ет. 7, ап. 140 дължи на ищеца
сумата: 12,75 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., за имот с
адрес гр. София, на адрес ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като недоказан.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „ТО С “ ЕАД, ЕИК: сумата от 50 лева – държавна такса в
заповедното и настоящото производство и сумата от 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем Сървисис ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5