Р Е Ш
Е Н И Е
№116
гр.
Шумен, 20.05.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател:М.М.
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.ХаджиИ.
при секретаря Г.Георгиева като разгледа докладваното от
съдия Р.ХаджиИ. в.гр.дело №136 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.17 от ЗЗДН.
С решение №221 от 13.03.3019г.
по гр.д.№80/2019г. ШРС е издал заповед за защита Т.И.Ц., по силата на която е задължил последния да се въздържа от упражняване на домашно
насилие спрямо малолетното си дете К.Т.Ц., като е отхвърлил молбата в
останалата й част. На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН е наложил на Ц. глоба в
размер на 400лв. и е възложил в негова тежест
деловодните разноски на насрещната страна и следващата се държавна такса
по делото.
Недоволни от така постановеното решение останал Ц., който го обжалва в частта, с която е издадена заповед срещу му, задължаваща го да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо малолетното му дете К., наложена му е глоба и е осъден да заплати държавна такса и разноски. Твърди, че същото било порочно, тъй като било неправилно поради необоснованост, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на закона, по подробно изложени в жалбата съображения. Моли, решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което молбата срещу му бъде оставена без уважение изцяло.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, а и видно от
приложеното решение №12/10.01.2018г. по гр.д.№2108/2017г. И. и Ц. били в
граждански брак, прекратен с решение №12/10.01.2018г. по гр.д.№2108/2017г. на
ШРС, влязло в законна сила в частта касателно прекратяването на 20.02.2018г.. От
брака си имат родени две деца: И.Т.Ц., към настоящия момент навършил пълнолетие
и К.Т.Ц., р. на 03.03.2006г.. Със соченото решение, упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете К.Т.Ц. е предоставено на
майката, като му е определен режим на лични контакти с бащата: всяка втора и четвърта събота и
неделя, без преспиване, в часовете от 10.00ч. до 18.00ч. на съответния ден;
двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск,
втората половина от Коледните, Новогодишните и Великденски празници на всяка
четна година и първата половина от същите празници през всяка нечетна година;
по два часа за всеки рожден ден на бащата и всеки рожден ден на детето.
С декларация от 22.11.2018г., с
нотариална заверка на подписа, Т.И.Ц. е
декларирал че е съгласен детето му К.Т.Ц. да пътува извън РБългария,
включително и в РГърция, придружавано от майка си Й.М.И., само за периода от
22.12.2018г. до 07.01.2019г.. Посочил е, че декларацията следва да послужи пред
граничните власти, съответните служби „Паспортен контрол” в РБългария и пред
всички други български и чуждестранни административни органи, като срокът на
действие на същата е до 07.01.2019г..
Видно от приложеното заявление от 10.12.2018.,
майката на К. е подала искане до
учебното заведение, в което учи, с искане последната да бъде извинена от
учебни занятия на 02, 03, 04.01.2019т.. Съгласно представените бордни
карти/копия/ детето К. и майката Й.М.И. са се регистрирали/чекирали/
онлайн за полета С.-А.на авиокомпания „Р.”
от 20.45ч..
Съгласно
представените автобусни билети и билети за метро, същите са пътували от гр.Ш.за
гр.С. на 23.12.2018г. /12.15ч./, а след това и от автогарата до летището,
съответно обратно от гр.С. за гр. Ш., на 24.12.2018г. от 11.30ч..
Представена е
справка за съдимост на Ц., съгласно която към 16.01.2019г. същият не е осъждан.
Съгласно
амбулаторен лист №129/21.01.2019г., попълнен от д-р М.Х., при извършен преглед
на детето К. е поставена диагноза „Остра съдова реакция”. Установено е , че същата
е видимо напрегната, но и дистанцирана. Афективно волево лабилна с нюанси на депресивно
отреагиране. Контактна-споделяла проблеми, но се налагала и намесата на
майката. Мисловният процес бил правилен. Споделяла данни за изживяна кризисна
ситуация, довела до стресово състояние с тревожност, често раздразнителна,
трудно се концентрирала и усвоявала учебния материал. Ориентирана, паметта и
интелекта й били болестно затормозени.
С декларация от 06.12.2018г., с
нотариална заверка на подписа, Т.И.Ц. е оттеглил съгласието за пътуване в
чужбина, което бил дал с горепосочената декларация, нотариално заверена на
22.11.2018г.
Съгласно отразеното в докладна
записка от 26.12.2018г., органите на
реда на 26.12.2018г.- около 10.00ч. получили сигнал, че на ул.”*”, ет, ап.,
гр.Ш.било налице нарушение на съдебно решение по повод лични контакти между
баща и дъщеря. При пристигане на адреса заварили бащата Т.И.Ц. и синът му И.Т.Ц.,
от които разбрали, че Й.М.И./бивша съпруга на Ц./ не отговаря на телефонните му
обаждания и по този начин възпрепятства изпълнението на решението на съда
№2108, с което било определено да вижда непълнолетното си дете К.Т.Ц. и да прекарва време с него за времето от
10.00ч. до 18.00ч. всяка втора и четвърта събота и неделя без преспиване, и
втората половина от Коледните и Новогодишните празници на всяка четна година.
Заедно с Ц. и сина му се качили до жилището, където им отворил бащата на И.,
като при разговор с него относно
ситуацията същият им съобщил, че дъщеря му и внучката му не били в града.
Свързали се по телефона с И. и същата им заявила, че след около 2 часа ще се
върне в града и свърже с Т.Ц., за да може да се види с дъщеря си.
По делото
е представена оценка на детето К.Т. Ц., изготвена от социален работник и
психолог, на 08.02.2019г..
Съгласно заключението на назначената по делото СПЕ, в случая липсвали
основни критерии да бъде коментирано наличието на преживяване на остър стрес.
Субективно споделеното сочи, че преживяното е било за К.Ц. от ранга на тежка
фрустрация във връзка с лишаването й от възможността да постигне силно желаната
цел. Споделеното преживяване и поведение в момента на фрустацията и няколко дни
след това напълно покривало особеностите на фрустрационно преживяване - първоначално
гняв, чиста загуба на контрол над поведението, избухване в сълзи, а в
следващите няколко дни-подтиснатост, нарушение в съня, раздразнителност. В
субективно споделените от Ц. и нейната майка, липсвали данни да продължаващи
симптоми на дезадаптация и за нарушено личностово и социално функциониране.
Въпреки влошените взаимоотношения между родителите на К., не се установявали
индикации за отхвърляне на единия или другия родител от страна на детето, като детайлният
анализ на действията и поведението на подекспертната не покривал критериите за
наличие на отчуждаване, което се потвърждавало и към момента на
освидетелстването. В съзнанието на детето, чувството спрямо бащата са
емоционално топли. Описаните по-горе чувства и преживяната фрустрация от
освидетелстваната били резултат от
изразено нарушение и конфликтни отношения между родителите, които съзнателно
или несъзнателно въвличали и освидетелстваната в този конфликт. В съдебно
заседание вещото лице е посочило, че
фрустрацията при детето била преминала в рамките на няколко дни.
Видно от
представената справка за резултати от обучението на К.Т.Ц., същата за първия
учебен срок на учебната 2018/2019г. има среден успех 5.92..
По делото са
представени и извадки от онлайн кореспонденция между детето и бащата, както и
разпечатки на телефонни разговори водени между бащата и детето, съответно
бащата и майката.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните изводи: Молителката
Й.М.И., действаща като майка и законен представител на детето К.Т.Ц. е депозирала искане за издаване на заповед за
защита срещу домашно насилие на основание чл.16 от ЗЗДН срещу Т.И.Ц., твърдейки,
че последният извършил психическо и емоционално насилие спрямо малолетната им
дъщеря К.Т. Ц..
Молбата се явява процесуално допустима, тъй като е предявена от
и срещу лице, очертано в кръга на разп.
на чл. 3 от ЗЗДН, а от друга страна и в законопредвидения едномесечен срок от
твърдения акт на домашно насилие. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, направено едва в хода по същество пред въззивната инстанция, че обжалваното
решение следвало да бъде отменено, тъй като в хода на производството не било
конституирано малолетното дете, съгласно изискванията на чл.9, ал.2 от ЗЗДН. В
случая майката на детето/последното не е навършило 14 години/ е подала молбата
от негово име, действаща като негов законен представител, поради което не е
необходимо конституирането му и назначаване на особен представител.
Разпоредбата на чл.8, т.2 от ЗЗДН, уреждаща хипотезите на необходимо конституиране на пострадалото лице,
няма предвид случаите, в които подателят на молбата е законен представител на
лицето/по аргумент от чл.8, т.3 съгласно който в случаите на попечителство и
настойничество не е необходимо конституиране на пострадалото лице/.
Законодателят е уредил еднакво режимът на
малолетните и лицата под настойничество/ЗЛС/, като правните последици са
уредени чрез режима на препращането.
По
същество: На първо място следва да се отбележи, че доколкото съгласно нормата
на чл.10 от ЗЗДН молбата за издаване на заповед се подава в срок до един месец
от акта на домашно насилие, то всички твърдения на молителя за такова извън
този срок не следва да се обсъждат от съда в настоящото производство. Така
в случая И. сочи системен тормоз върху детето, изразяващ се в провеждане на
телефонни разговори и чатове в социалната мрежа, в които Ц. по завоалиран начин
го заплашвал, че заради действия на
майка му, ще пострада и то, като той ще направи всичко възможно да го ограничава
в нещата които прави или правят заедно с
майка му, ако това зависи от неговото
желание, но молителката нито излага твърдения, нито ангажира доказателства за
осъществяването им в срока по чл.10 от ЗЗДН. Предвид това и същите не подлежат
на обсъждане в настоящото производство.
Така релевантни за настоящия спор, са твърденията на молителката, че ответникът
не уведомил нея и детето, че е оттеглил
предварително дадената декларация за пътуване на последното извън РБългария,
включително и в РГърция, придружавано от майка си Й.М.И., за периода от
22.12.2018г. до 07.01.2019г., което препятствало достъпа им до самолета от
граничните власти, съответно осуетило дълго планувано и чакано от детето пътуване
за празниците до РГърция при техните
близки, наложило се да стоят в нощните
часове на летището докато разтоварят багажа им и докато намерят къде да
пренощуват, както и че въпреки нежеланието на детето да се вижда с баща си след
тази случка, последният се позовавал на определения му режим на лични контакти,
като настоявал въпреки нежеланието му за срещи, да го взема в определените му
дни и часове. Така на 26.12.2018г., без
да ги уведоми, че ще дойде да я вземе, с представители на РПУ дошъл в жилището
, в което живеят. На 12.02.2019г. ответникът отново пристигнал в дома им около
10.00-10.30ч. и поискал да вземе К., но същата излязла на терасата и му
заявила, че имала да учи и е на
тренировка. И.я убедила да отиде с баща си, за да не се стигне до полицейска намеса, но в момента в
който К. слязла долу, отново пристигнала полицейска кола, повикана от ответника.
До намеса от страна на полицията не се
стигнало в този случай, тъй като детето тръгнало с него.
Не се спори по делото, а и от събраните
доказателства се установи, че на 22.11.2018г. Ц. е декларирал съгласието си
детето К. да пътува за точно определен
период зад граница в РГърция/22.12.2018г.-07.01.2019г./. Знаел е, че целта на
пътуването е гостуване на детето точно в
този период-за празниците, при баба му и други близки, които работят и живеят в
РГърция /видно от предоставената онлайн кореспонденция, детето е молило баща си
да му даде такова разрешение/. Не е спорно и че на 06.12.2018г. е оттеглил така даденото съгласието,
без да уведоми бившата си съпруга или дъщеря си за това свое действие. Вследствие
на това, на детето и майката е било отказано напускането на страната, като
същите не са били допуснати до самолета, след като с оглед пътуването са
закупили билети, чекирали са се, пътували
са от гр.Ш.до гр.С. с автобус/близо 6ч./,
а след това и за летището за полета, багажът им е бил взет за качване в
самолета и са минали митническа проверка. Установи се от събраните
доказателства/заключението на СПЕ, показанията на свид.К.Б., извлеченията от
телефонните разговори/ че детето е реагирало крайно негативно и емоционално на
създалата се ситуация, като преживяното от нея е било от ранга на тежка фрустрация.
К. е паднала на земята, започнала да се тръшка и вика „Защо все на мен ми се
случва”, продължила дълго да плаче, цялата треперела, опитала се да яде, но не
можела, тъй като имала чувство че ще повърне/ „Какво да не плача бе, баща ми!
Стоим горе и чакаме и ни казват, че декларацията ни е невалидна, какво да не
рева?...Ако искаш да знаеш тя, докато говореше с тебе, аз бях в тоалетната и се
късах от рев.”, свид.С.Б.„След около един час пак ми звъни телефона и плачат, и
двете плачат.”Защо плачете бе, мамо? Защото ни върнаха от летището. Не можем да
дойдем, тъй като декларацията е анулирана....
детето беше страшно разстроено от ситуацията. Тя просто не можеше да
разговаря по телефона.”/. Установи се, че К. с нетърпение е чакала това
пътуване, същото е било първото и до РГърция в съзнателния й живот, отдавна е
мечтаела да лети със самолет, въодушевена и щастлива е била от това да види
близките си и изкара празниците с тях. Това е било известно и на Ц., тъй като
дъщеря му дълго го е увещавала и молила да даде съгласието си.
Действително,
съгласно заключението на СПЕ преживяната
фрустрация от детето била резултат от
изразено нарушение и конфликтни отношения между родителите, които съзнателно
или несъзнателно въвличали и освидетелстваната в този конфликт, но настоящият
състав намира, че непосредствената реакция на К. на летището - силни негативни
емоции, е била вследствие на създадената
от баща му ситуация-оттегляне на дадено вече съгласие, поради завеждане на
изпълнително дело срещу му от страна на майката, и неуведомяването им за
оттеглянето.
Предвид
изложеното и съдът намира, че описаната
проява на Ц. отговаря на признаците на домашно насилие по отношение на
детето К..
Що се касае до изложеното от Ц., че оттегляйки
декларацията той упражнявал свои законни права като родител, тъй като и се
страхувал детето му да не остане в РГърция, следва да се отбележи че в случая Ц.
е санкциониран не поради оттегляне на даденото от него съгласие /това е негово
право/, а поради начина на упражняване на това право – оттеглянето му поради
конфликт с майката/последната инциирала завеждането на изпълнително дело срещу
му/ и несъобщаване за оттеглянето на
майката или детето, пряк резултат от което описаната по-горе крайно неприятна
ситуация за детето и неговата негативна емоционална реакция. Оттеглянето на
декларацията е станало още на 06.12.2018г. и до 23.12.2018г./17 дни/ същият
не ги е уведоми за оттеглянето, при
положение, че дори в деня на полета, а и предния ден е имал интензивни контакти с детето. Ц. е бил наясно с времето
на пътуването/даденото съгласие е за конкретен кратък период/ и голямото
желание на дъщеря си да го осъществи.
Недоказано се явява и твърдението
на жалбоподателя, че оттеглил декларацията, тъй като се страхувал детето да не
остане при роднини в РГърция. Съгласно представената извадка от онлайн
кореспонденция между Ц. и К. на 11.11.2018г., последната, афектирана от отказа на
баща си да й даде съгласие да пътува му е заявила, че като навърши 18 години ще
замине извън държавата. Този разговор обаче предшества даденото съгласие, което
налага извода, че не това е причината за
оттегляне на декларацията. Видно от представеното извлечение от първия телефонен разговор между Ц. и дъщеря му
на 23.12.2018г. в 20.36ч., непосредствено след отказа да преминат граничния
контрол на летище С., причината за това поведение на Ц. е образуваното срещу му
изпълнително дело от страна на майката. Особено красноречиво за истинските му
мотиви е казаното от него : „Емии, аз ти казах малка си и не учиш физика, но
всяко действие си има равно противодействие.” Предвид това не би могло да се
приеме и че същият бил искал да уведоми майката, но не е могъл да стори това
защото била блокирала телефонните му
обаждания. Както се вижда от сочения по-горе разговор, целта на това му
поведение е била друга, да попаднат в ситуацията описана по-горе. Индиция за това е и обстоятелството, че съгласно
показанията на свидетелите Б.М.и И.Ц.,
обажданията от дъщеря му и И.от летището, са приети от него на
високоговорител, т.е. същият е бил наясно с естеството им и е желаел да се
подсигури със свидетели.
Че
същият не е правил опити да ги уведоми сочи и обстоятелството, че Ц. никъде в телефонния
разговор с майката или К. не заявява, че е правил такива опити и съжалява за
случилото се.
Що
се касае до изложеното едва във въззивното производство твърдение, че липсвали доказателства майката и детето да не
са допуснати до самолета от граничните власти, тъй като за това следвало да има
наложена по законния ред принудителна административна мярка по ЗБЛД, то на
първо място същото е направено едва с въззивнага жалба и като такова се явява
преклудирано. Освен това, в хода на първоинстанционното производство лицето
срещу което се иска издаване на заповед, чрез процесуалния си представител е
признало обстоятелството, че детето не е преминало паспортен контрол. Обстоятелството,
че К. не е допусната до полета поради липса на декларация от страна на бащата е
видно и от проведените от двете с Ц. разговори веднага след това. Противното - че
майката и детето са закупили самолетни билети, чекирали са се онлайн, пътували
са с автобус до гр.С., а след това и до летището, предали са си багажа на
съответното гише и след това са решили
сами да не се качат на полета е не само нелогично, а и абсурдно.
Съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБЛД
може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и
поставени под запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична
карта, но нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от
своите родители, настойници, попечители. А съгласно разпоредбата на чл.
48, ал. 1 от Инструкция № 8121з -813/09.07.2015 г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропусквателни
пунктове/ обн.
ДВ бр.
55/21.07.2015
г./ малолетни
и непълнолетни български граждани, които напускат територията на България,
непридружавани от родителите, от придружителя или от самото лице се изисква писмено съгласие за пътуване
от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител – български гражданин.
Установи се по
делото, че бащата е оттеглил дадената от него декларация-съгласие, поради което
и липсва такова волеизявление от единия родител. Това е и причината детето да
не бъде допуснато до полета. Липсват данни Ц. да е инициирал производство за
налагане на ПАМ. Той само е заявил оттеглянето на едно свое предишно
волеизявление, което оттегляне има за цел именно детето да не напусне страната.
Досежно изложеното от молителката,
че въпреки нежеланието на детето да се вижда с баща си след случката на
летището, последният се позовавал на определения му режим на лични контакти,
като настоявал за срещи и да я взема в
определените му дни и часове, като сигнализирал за това и органите на реда.
Действително,
съгласно приетото в т.3 на ТР №3/2015г.
г . на ОСГТК, изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на
определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по
чл. 528, ал. 5 от ГПК. Както е посочено в изложението на решение, в този случай принудителното
изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може
да се предава и приема без съществени
проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява
самостоятелна личност, като предприетото по отношение на него принудително
изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова и действията на страните и съдебния изпълнител
трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са
защитени чрез предвидената
в чл.528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните
институции. Независимо от горното, съдът намира,
че с твърдяното от молителката не е осъществен състава на домашно насилие,
доколкото лисват доказателства детето на
сочените дати 26.12.2018г.и 12.01.2019г. да е претърпяло някакви негативни емоции, резултат от поведението на
баща му. Действително, съгласно показанията на
свидетелката Й., на 26.12.2018г.
след като разбрала, че баща й иска да я вземе К. заявила, че не иска да го
вижда и да ходи при него, но липсват каквито и да е данни това да е свързано с
някаква негативна реакция, по-голяма от
обичайното. Съгласно показанията на свид.И.Ц./брат на К./, когато сестра му е
била при него и баща му , се чувствала добре - играли, готвели, рисували.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция споделя
извода на първоинстанционния съд, че са
налице условия за издаване на заповед по чл.16, ал.1 от ЗЗСДН срещу Т.И.Ц.. Преценена
е тежестта на деянието, като е наложена единствено мярката по чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗДН.
Доколкото не се установи част от
описаните в молбата прояви да отговарят на признаците на домашно насилие,
определената от съда глоба следва да бъде намалена на 300лв..
Ето защо съдът намира, че атакуваното решение
следва да бъде коригирано само в частта касателно размера на наложената глоба,
като в останалата обжалвана част, бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.208, ал.1
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №221 от 13.03.3019г.
по гр.д.№80/2019г. ШРС ,
само в частта, с която на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на Т.И.Ц. с ЕГН********** ***, .., ул.”..”, е
наложена глоба в размер над 300лв. до 400лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата, обжалвана част.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/