РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110106225 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ АД, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр*** срещу И. С. В., с ЕГН ********** и настоящ адрес
гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение № 261415/19.02.2021г. по
ч.гр.д.№ 2244/2021г. по описа на ВРС:
сумата 1162.15 лева /хиляда сто шестдесет и два лева и петнадесет стотинки/ -
главница, представляваща дължима сума за незаплатена ел.енергия по фактура №
ФМ**********/22.10.2020 г. за обект с абонатен № ***, клиентски № ***, адрес: с.***;
сумата 23.57 лева мораторна лихва от 02.11.2020 г. до 14.01.2021 г.
и законната лихва върху главницата от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №
2244/2021г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение срещу И. СТ. В.. В срока по
чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение от длъжника в заповедното производство, което
породило у ищеца предявяването на иск за установяване дължимостта на вземанията в
законоустановения срок по чл.415, ал.1 ГПК.
Страните се намирали в облигационни отношения по договор за пренос и достъп на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество до
обект на ответника, находящ се в с. ***, с абонатен номер ***и клиентски номер ***.
На ***г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта
на ответника, за което бил съставен Констативен протокол № ***. При проверката били
извършени замервания с еталонен калибриран уред и установено, че в невизуализирания
1
регистър 1.8.3 има показания. Процесния електромер бил демонтиран, подменен с нов,
поставен в индивидуална опаковка, пломбиран а пломба № ***и предоставен за
метрологична проверка в БИМ.
За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № ***г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – ***. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия по тарифа Т3 в размер на *** кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Констативния протокол бил официален свидетелстващ документ,
който съобразно чл.179, ал.1 ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена
сила.
На ***г. ищцовото дружество съставило Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизирало размер на оспореното вземане. След прочитане на
регистър 1.8.3 било установено точното количество неотчетена ел. енергия.
На ***г. ищцовото дружество издало фактура № ********** на стойност 1162.15
лева за периода от 16.03.2018г. до 11.09.2020г.
Фактурата била издадена на С.З.В., който към момента на извършване на
проверката се водел титуляр на партидата в системата на ищцовото дружество за процесния
имот. Констативния протокол бил съставен на титуляра на партидатата и подписан лично от
ответника.
На ***г. ответникът депозирал заявление за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество за процесния имот.
От представените със заявлението документи било установено, че към момента на
извършване на проверката и съставяне на фактурата, процесният имот е бил собственост на
И. СТ. В..
Началният период бил определен от деня след монтажа на електромера на
15.03.2018г. до датата на констатиране на вмешателството на 11.09.2020г., съобразно чл.55,
ал.1 ПИКЕЕ.
Мораторната лихва в размер на 23.57 лева била изчислена за периода от
02.11.2020г. (денят, в който ответника изпада в забава) до 14.01.2021г.
С писмо от ***г. ищцовото дружество изпратило констативния протокол от
техническата проверка и фактурата , с което ответникът бил уведомен за извършената
корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатирано
неизмерване.
Ищецът поддържа, че процесното количество ел. енергия натрупано в
невизуализиран регистър е реално доставено и потребено от потребителя, но не е заплатено
от него.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва исковата
претенция като допустима, но неоснователна.
Между страните не съществувал договор за продажба на електрическа енергия, а
единствено заявения от ищеца договор за пренос сключен при общи условия, поради което и
общите разпоредби на договора за продажба в ЗЗД били неприложими към случая.
Ищцовото дружество не спазило изисквания залегнали в раздели VIII и IX ПИКЕЕ
– не изпълнило задължението си за обслужване на измервателните системи и съставяне на
2
досие за измервателната система съгласно чл.33, ал.1, т.1 ПИКЕЕ и задължението за
извършване на обслужване и проверка на измервателната система, най- малко веднъж на
три месеца съгласно чл.42, ал.5 ПИКЕЕ.
Оспорва се фактурираното количество ел. енергия да е доставено и съответно
потребено от ответника за твърдения период.
Виновното бездействие на ищеца не можело да обуслови правото му да претендира
на основание чл.55, ал.1 и чл.56, ал.1 ПИКЕЕ, паричния еквивалент на количествата ел.
енергия за периода от 16.03.2018г. до 11.09.2020г. поради факта, че именно ЕРП не е
осигурило техническо изправно измервателно средство в този период.
Следвало да се отбележи, че ищцовото дружество имал право на вземане
единствено свързано с преноса на ел. енергия, за което притежавало лиценз. В ЗЕ липсвало
право операторът на електроразпределителната мрежа да получава от крайния клиент сума
начислена вследствие извършена корекционна процедура. Нормата на чл.56 ПИКЕЕ
противоречала на законовите разпоредби и не следвало да бъде прилагана.
Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира
присъждане на направените по делото разноски..
В открито съдебно заседание ищецът чрез проц. представител поддържа исковите
претенции и моли за уважаването им и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът не изпраща представител. Представил е писмена молба, с която моли делото да
се разгледа в негово отсъствие, моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На ***г. е съставен протокол за монтаж на електромер с фабр. № ***на обект на
потребление с адрес с.***, отчитан по абонатен номер ***. Монтажа е извършен в
присъствието на представител на клиента и с посочени първоначални показания на
електромера *** по нощна тарифа и ***по дневна тарифа /л.27/.
Електромерът е преминал последваща периодична проверка на ***г., за което е
съставен Протокол за проверка № *** от служители на „ЕЛЛАБ България“ ООД /л.62-63/.
В протокола са посочени начални и крайни показания по тарифа 1 и тарифа 2 на
електромера, като крайните показания съвпадат с показанията на електромера при монтажа
му на ***г. на процесния обект на потребление.
В писмо от 05.11.2021г. „ЕЛЛАБ България“ ЕООД уведомяват съда, че не разполагат
с извлечение от прочита на всички регистри на процесния електромер, включително и на
сумарния регистър. Посочват, че прочитането на регистър 1.8.0 не е в обхвата на
последващата метрологична проверка, прочитането на сумарния регистър не е в обхвата на
извършваните проверки и не е правено сравнение между показанията в този регистър и
сбора на показанията по другите регистри /л.78/.
На ***г. ответникът И. СТ. В. е подал заявление за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество и заявление за
продажба на електрическа енергия от „***“ АД за съществуващ обект с абонатен номер ***
с адрес с. *** /л.28-31/.
Към заявлението е представен и документ за придобиване собствеността върху имота
от ответника към 2016г. /л.32-37/.
От представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол №
***се установява, че на ***г. служители на „***“ АД са извършили проверка на
3
измервателната система в обекта на потребление на ищеца. Средството за търговско
измерване е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за
проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на ответника /л.13-14/.
На ***г. процесния електромер е изпратен за метрологична проверка в Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел
***. За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол № ***г., в
който е отразено отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на
електромера и знакът за метрологична проверка (пломба № ***) е изправен, т.е. няма следи
от неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. При софтуерно четене
е установена намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа 1.8.3 – 5879,808 кВтч. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия, но не отговаря на технически характеристики /л.15-16/.
Със становище от ***г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „***“ АД, въз основа на
констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на допълнително
количество ел. енергия в размер на 5879 кВтч, от които 691 кВтч за периода от 16.03.2018г.
до 30.06.2018г., 2355 кВтч за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2019г., 2362 кВтч за периода
от 01.07.2019г. до 30.06.2020г. и 471 кВтч за периода от 01.07.2020г. до 11.09.2020г. по
клиентския и абонатния номер водени на ответника. В същото е посочено, че корекцията е
извършена на основание чл.55 ПИКЕЕ /л.17/.
По делото липсват доказателства да е извършвано софтуерно прочитане на паметта
на електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното количество
електроенергия, която да се начисли и периодите за това.
Ищцовото дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
енергия като е издало фактура № ********** от ***г. за сумата от 1162.15 лева, с получател
С. З.В. /л.18-21/.
Ответникът е уведомен за извършената проверка, резултатите от същата и за
допълнително начисленото и количество ел. енергия с писмо с изх. № ***г. /л.25-26/.
Писмото е изпратено до праводателя на ответника и получено лично от И.В., според
отбелязването върху известието за доставяне.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-
електротехническа експертизи.
В заключението си вещото лице посочва, че процесния електромер е монофазен,
статичен, произведен през 2012г., през която година е минал задължителна проверка за
годност в БИМ и е подлежал на последваща проверка в срок от шест години – до 2018г.
След като електромерът е минал последваща проверка през м. януари 2018г. и монтиран на
обекта на потребление на ответника на 15.03.2018г., то уредът бил метрологично годен към
момента на проверката – 11.09.2020г. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3
било възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване
в паметта на електромера. Вмешателството било извършено чрез софтуерно претарифиране
по отделни регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера.
Препрограмирането осъществявало прехвърляне на енергия в скрития регистър 1.8.3, който
не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не
се заплащал. Допълнително начисленото количество ел. енергия било остойностено по цена
за технологични разходи, като извършените математически изчисления при корекцията били
аритметично точни и при използване на правилните цени на електроенергия за този период.
При изслушването вещото лице добавя, че процесния електромер е бил употребяван при
4
монтажа му на обекта на потребление на ответника и преди това е бил монтиран на друг
обект. Не е възможно да се определи кога е извършена софтуерната намеса в тарифната
схема на електромера и кога са възникнали показанията по невизуализираната тарифа.
Според вещото лице показанията по невизуализирания регистър са натрупани след датата на
последващата проверка на електромера /л. 64-67/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 2244/2021г. по описа на ВРС се установява наличието на
специалните предпоставки за допустимост на предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК – издаването на заповед за изпълнение в полза на ищеца за
процесните вземания, постъпването на възражение от длъжника в заповедното производство
в едномесечен срок от получаване на заповедта за изпълнение и предявяването на исковете
в законоустановения срок.
Съобразно твърденията на страните, с доклада по делото е възложено в тежест на
ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че процесното
количество ел. енергия реално е доставено в обекта на потребление на ответника за
процесния период и е отчетено от метрологично годно средство за търговско измерване,
както и изпълнението на задълженията си по чл.42, ал.5 ПИКЕЕ за обслужване и проверка
на процесната измервателна система най-малко веднъж на три месеца.
Поради спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на
дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната
уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите
на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на
гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на
потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в
приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите
представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен
както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите
условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение
№ 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с
5
Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав,
обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ. Тези норми също са
отменени по-късно с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. по описа на
ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.
На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
КЕВР е издал нови ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, бр.35 от
30.04.2019г., които са влезли в сила от 04.05.2019г.
По изложените съображения съдът намира, че към момента на извършване на
проверката – 11.09.2020г. е съществувало законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за
извършване на корекцията.
В чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната
мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване. За извършването на тази едностранна корекция е необходимо да извършване на
метрологична проверка и съставяне на констативен протокол при спазване на реда за това
посочен в чл.49 ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа енергия в
невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В случая не е установено по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно
доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на
потребление на ответника след монтажа на СТИ. При монтажа на електромера са записани
показанията му по тарифа 1 и тарифа 2, но не и по невизуализираните на дисплея тарифи,
като процесния електромер е монтиран с показания по дневна и нощна тарифа. По делото
липсват данни кои тарифи на електромера за прочетени при извършената последващата
метрологична проверка на СТИ през 2018г., като от дружеството извършило проверката
изрично посочват, че не прочитането на показанията на останалите регистри на електромера,
включително и сумарния регистър е извън обхвата на последващата проверка. При липса на
доказателства за показанията на тарифите на електромера при монтажа му на обекта на
потребление на ответника, дори при споделяне на изводите на вещото лице може да се
приеме за доказано преминаването на ел. енергията в регистър 1.8.3 през електромера, но в
периода от производството му през 2012г. до датата на демонтажа, без да може да се
установи дали тази електроенергия е преминала през електромера, в периода, в който е
монтиран на обекта на потребление на ответника. В този смисъл доставянето на процесното
количество ел. енергия в обекта на потребление на ответника и отчитането му от
метрологично годно средство за търговско измерване се явява недоказано по изискуемия в
закона безспорен начин.
На следващо място, при тълкуване различните корекционни процедури уредени в
ПИКЕЕ следва да се съобразят не само нормите на раздел IX на Правилата, но всички
разпоредби в тяхната цялост. В чл.42, ал.5 ПИКЕЕ е въведено задължение за обслужване на
измервателните системи най-малко веднъж на три месеца, при което да се извършва
проверка на същите. В случай, че при проверката не са установени отклонения,
неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система в досието по чл.33
се отразява това, датата на извършване на проверката и други данни във връзка с нея. В
случай, че при проверката са установени отклонения, неизправности и/или
6
нерегламентирана намеса в измервателната система, операторът на съответната мрежа
следва да състави констативен протокол по реда на чл.49 ПИКЕЕ. По делото липсват данни
ищцовото дружество да е изпълнило задълженията си за обслужване на измервателните
системи и за съставяне на досие на измервателната система, което съгласно чл.33, ал.1, т.1
ПИКЕЕ следва да съдържа и показанията на всички регистри към датата на монтаж и
демонтаж на средството за търговско измерване, а съгласно чл.33, ал.1, т.7 ПИКЕЕ и данни,
свързани с обслужването и проверката на измервателните системи по реда на раздел VIII.
Дори да се приеме тезата на ищеца, че задължение за съставяне на досие на
измервателната система се отнася само за обекти, присъединени към мрежи ниско
напрежение с предоставена мощност над 100 kW, то задължението за обслужването на
измервателните системи най-малко веднъж на три месеца се отнася за всички измервателни
системи, включително и тези с предоставена мощност под 100 kW. Раздел VIII от ПИКЕЕ
се отнася за всички измервателни системи, без значение от предоставената мощност на
същите. В тежест на ищеца е да установи изпълнението на това си задължение, било чрез
съставяне на досие или по друг допустим от закона начин. Ищецът не доказа извършване на
такава проверка в тримесечен срок от влизане в сила на ПИКЕЕ и не твърди да е
извършвана такава. Липсата на такава проверка се потвърждава и от периода на корекцията,
който е близо три години.
Наличието на записи в невизуализирани регистри на дисплея на електромера е в
резултат на нерегламентирана софтуерна намеса в програмата на процесора на електромера,
в резултат на което СТИ не съответства на технически характеристики. Това е форма на
нерегламентирана намеса, която следва да бъде констатирана при обслужване на
измервателната система най-малко веднъж на три месеца и определянето на по-
продължителен период на корекцията, в случая повече от две години е в резултат на
неизпълнение на задължения на ищцовото дружество, от което неизправно поведение то не
може да черпи права.
По изложените съображения исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива са в общ размер на 310 лв., съобразно представеният списък
на разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление
гр*** срещу И. С. В., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр.*** искове за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните
вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение № 261415/19.02.2021г. по ч.гр.д.№
2244/2021г. по описа на ВРС:
сумата 1162.15 лева /хиляда сто шестдесет и два лева и петнадесет стотинки/ -
главница, представляваща дължима сума за незаплатена ел.енергия по фактура №
ФМ************* г. за обект с абонатен № ***, клиентски № ***, адрес: с.***;
сумата 23.57 лева мораторна лихва от 02.11.2020 г. до 14.01.2021 г.
и законната лихва върху главницата от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането.
7
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.***ДА
ЗАПЛАТИ на И. С. В., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр.*** сумата от 310 /триста и
десет/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8