№ 1789
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504699 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от А. Р. Д., ищец пред СРС, срещу
решение № 523 от 12.01.2023 г. по гр.д.№ 29297 по описа за 2022 г. на СРС,
34 състав, с което е отхвърлен предявения от ищцата/въззивник срещу
АГППИДП „А.“ ООД, иск по чл.49, ал.1 вр. с чл.45 ЗЗД, за заплащане на
сумата в размер на 1000 лв., предявен като частичен иск за сума в общ размер
от 10 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за
употреба лекарствен препарат, ведно със законната лихва от 02.06.2022
г./датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на
сумата.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Твърдят се допуснати нарушения на материалния и процесуален
закон. Сочи, че СРС не бил извършил съвкупен анализ на събраните по
1
делото доказателства. От същите се установявало, че са реализирани фактите,
визирани в обстоятелствената част на исковата молба. Същевременно сочи, че
от заключението на съдебно-медицинската експертиза не се установявало по
конкретен начин дали правилно е бил дозиран използвания препарат
хипохлорит, бил ли е същият в срок на годност и има ли по-щадящи
препарати от използвания. СРС бил кредитирал експертизата, но тя не
отговаряла на всички въпроси. Сочи, че по делото не било спорно, че след
проведено лечение от ответника, здравословното състояние на ищца се било
влошило. Ищцата била насочена от лекуващия лекар към УМБАЛ „Пирогов“,
където претърпяла спешна операция, обстоятелство, което се установило от
събраните медицински документи. Намира, че в случая било реализирано
деяние, което е несъвместимо с „добрата медицинска практика“. Този въпрос
не бил обсъден от СРС. Съдът говорел за „парализа на долна челюст“ , което
не било твърдяно от ищцата. От медицинската документация и от
свидетелските показания било видно, че долната устна на ищцата била
изтръпнала и при допир няма усещания и рефлекси. Неправилен бил извода
на СРС, че след като не се доказало проведено лечение с „опасен“ препарат,
то безпредметно било обсъждането на останалите предпоставки по
предявения иск. От свидетелските показания се доказало, че на ищцата е
нанесена травма, която засяга личността й сериозно. Същата търпяла болки и
страдания и до настоящия момент, тъй като долната й устна все още била
частично безчувствена и изтръпнала; по мнение на лекарите в „Пирогов“
чувствителността в тази област нямало да се възстанови, тъй като били
засегнати нерви. В първоинстанционното решение не се коментирала
извършената от УМБАЛ „Пирогов“ спешна операция, нито се споменавала
причината за това, а именно противоправното поведение на ответника.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо това да уважи претенцията на ищцата. Претендират се разноски.
От ответника в производството пред СРС – АГППИДП „А.“ ООД е
постъпил отговор, в който отговор се излага че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеното решение е правилно и съобразено с
представените по делото доказателства. Решението било съобразено и със
съдебната практика в подобни казуси. Счита, че не са налице кумулативните
предпоставки по чл.45 ЗЗД за реализиране отговорността на ответника. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установявало,
2
че предприетите от ответника действия са съобразени с протокола за
ендотонско лечение. Експертизата по категоричен начин отхвърлила
твърденията на ищцата, че медикамента, чиято употреба се твърди, да е
опасен за здравето. Точно обратното, вещото лице сочело, че натриевият
хипохлорид е най-разпространеното лекарствено средство при извършване на
кореново лечение. Затова счита, че в случая не е доказано противоправно
деяние. Освен, че не било доказано противоправно деяние, не било доказано
и, че от такова деяние са произтекли вреди за ищцата. От последната по
делото не било доказано както твърдяната загуба на зъб, така и частичната
парализа или засягане на нерви на долната челюст. В заключението на СМЕ
изрично било посочено, че проведеното лечение не може да доведе до
парализа на долната челюст. За такова усложнение не се споменавало и в
епикризата на УМБАЛ „Пирогов“. Вещото лице било посочило, че
екстракцията на зъба било вследствие на непроведено лечение на зъба. Не
била доказана и причинно-следствената връзка между деянието и вредите.
Освен това ищцата била преминала за лечение и през други лекари, така напр.
личния лекар като по този начин от предписаните й лекарства можело да се
влоши състоянието й, което изключвало евентуална вина на д-р К., който
упражнявал дейност при ответника. Счита, че свидетелските показания не
следвало да бъдат кредитирани. Това било така, защото свидетелката била
приятелка на сина на ищцата, т.е. била заинтересована от изхода на спора.
Показанията на свидетелката представлявали излагане на заучени фрази, а
освен това не почивали на непосредствени впечатления. А освен това
събитията се случвали по време на Ковид пандемията поради което нямало
как свидетелката да е присъствала по време на диагностиката на ищцата в
УМБАЛ „Пирогов“. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 10.02.2023 г.,
въззивната жалба е подадена на 23.02. 2023 г., следователно същата е в срока
по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като с обжалваното решение от първата съдебна инстация, не е
уважен, предявеният от въззивницата –ищец в производството пред СРС, иск
с правно основание чл. 49 вр. с чл.45 ЗЗД, то за въззивницата е налице правен
интерес от обжалване.
3
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че по безспорен начин е установено, че на 22.11.2021 г. на
ищцата е било проведено ендодонтско лечение на зъб № 34 в ответното
дружество от д-р К., дентален лекар, който е в трудово правоотношение с
ответното дружество. Проведеното на ищцата лечение се установило и от
приетата по делото СМЕ. Диагнозата била : хроничен улцерозен пулпит на 34
зъб / четвърти долен зъб в ляво/. С оглед така поставената диагноза,
извършените лечебни дейности били съобразени с протокола за ендотонско
лечение при това заболяване. Това проведено лечение не можело да доведе до
парализа на долната челюст. До момента на приложеното консервативно
лечение на заболяването на зъб 34 не води от медицинска гледна точка до
усложнение, които налага спешна екстракция на зъба. Ако не било завършено
лечението на зъб 34, то неговата екстракция /изваждане/ на по-късен етап
можело да се дължи на лечение. В денталната медицина използването на
натриев хипохлорид като средство за дезинфекция на кореновите канали при
заболяване на зъбната пулпа и усложненията не било опасно за здравето, тъй
като се използвали фабрично изработени медицински средства с дозирани
съставки на химическите елементи е не били опасни за здравето. Като се е
позовал на заключението на СМЕ, както и, че липсвали доказателства за
приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен
препарат от страна на д-р К., без законово основание за това, СРС е достигнал
до извода, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на
предпоставките по чл.45 ЗЗД за осъществен деликт от страна на опериращия
лекар. С оглед отсъствието на тази императивно необходима предпоставка от
фактическия състав на иска по чл.45 ЗЗД, то безпредметно било обсъждането
4
на останалите предпоставки. Така предявеният иск като недоказан е приет за
неоснователен и отхвълен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
ОТГОВОРНОСТТА НА ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ПО ЧЛ. 49 ОТ ЗЗД
МОЖЕ ДА ВЪЗНИКНЕ КАКТО В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ЛИЦАТА НА
КОИТО ТО Е ВЪЗЛОЖИЛО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РАБОТА ПРИЧИНЯТ
ВРЕДИ ПОРАДИ НЕПРАВОМЕРНИТЕ СИ И ВИНОВНИ ДЕЙСТВИЯ,
ТАКА И В СЛУЧАИТЕ КОГАТО ТО ПО СИЛАТА НА СЪОТВЕТЕН АКТ Е
ЗАДЪЛЖЕНО ДА ИЗВЪРШИ ОПРЕДЕЛЕНО ДЕЙСТВИЕ, НО
РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ, ЧРЕЗ КОИТО СЪЩОТО ДЕЙСТВА
ИЛИ ТРЕТИТЕ ЛИЦА, НА КОИТО Е ВЪЗЛОЖЕНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА
РАБОТАТА БЕЗДЕЙСТВАТ И ОТ ТОВА БЕЗДЕЙСТВИЕ ПРОИЗТЕКАТ
ВРЕДИ ЗА ТРЕТИ ЛИЦА.
ИЩЕЦЪТ ПО ИСКА ПО ЧЛ. 49 ОТ ЗЗД НОСИ
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ ДА УСТАНОВИ ПО ДЕЛОТО
СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА
ОТГОВОРНОСТТА НА ОТВЕТНИКА ПО ЧЛ. 49 ОТ ЗЗД, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ
НА ВИНАТА НА ЛИЦЕТО, НА КОЕТО Е ВЪЗЛОЖЕНА РАБОТАТА.
ПОСЛЕДНАТА ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 45, АЛ. 2 ОТ ЗЗД СЕ ПРЕЗУМИРА,
КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ ЗА ОБОРВАНЕ НА
ПРЕЗУМПЦИЯТА СЕ НОСИ ОТ ОТВЕТНИКА.
В ИСКОВАТА СИ МОЛБА ИЩЕЦЪТ ПО ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 ОТ ЗЗД СЛЕДВА ДА ПОСОЧИ ВСИЧКИ ФАКТИ И
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ТВЪРДИ, ЧЕ ПРОИЗТИЧА
ОТГОВОРНОСТТА НА ОТВЕТНИКА, КАКТО И ЗА ВИДА, И ОБЕМА НА
ПРЕТЪРПЕНИТЕ ВРЕДИ.
В конкретния случай ищцата твърди, че при проведеното й на
22.11.2021 г. дентално лечение от д-р К. бил употребен препарата хипохлорит
за извършване на промивка. Вследствие на това още вечерта ищцата
започнала да се подува в областта на долната челюст, както и се появило
изтръпване на долната устна. През нощта започнала да се задушава, да усеща
изтръпване на цялата глава. Ищцата посетила личния си лекар, който й
поставил диагноза: „остра инфекция на горните дихателни пътиша-
5
неуточнена“. Твърди, че личния лекар и останалите медицински специалисти
при които ищцата била прегледана впоследствие, били в недоумение защо д-р
К. е използвал препарата „хипохлорит“, който не се ползвал от години и бил
компрометиран като опасен и даващ редица странични ефекти. Сочи, че на
23.11.2021 г. отново посетила ответния медицински център, където била
приета от друг лекар, който отчел, че състоянието й е влошено и я насочил
към УМБАЛ „Пирогов“ ЕАД. Там незабавно била приета и настанена в
отделението по „Лицево-челюстна хирургия“ и й била извършена операция.
Ищцата изкарала тежко празничните Коледни и Новогодишни дни на 2021 г.
Твърди, че до пролетта на 2022 г. не могла да се възстанови напълно; в
крайна сметка се наложило зъбът да бъде отстранен. Нанесената травма
засегнало личността на ищцата сериозно. Същата търпяла болки и страдания
в продължение на 7 месеца. Наложило се да промени начина си на живот,
затворила се вкъщи, не можела да контактува с близки и приятели, защото не
притеснявала за външния си вид; не можела да пие дори вода пред други хора,
тъй като нервите на долната й устна били засегнат и всяко поета течност се
разливала по челюстта й. Нарушена била добрата медицинска практика, тъй
като не й било оказано адекватно лечение, не били съблюдавани и съобразени
гарантираните й права.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред
СРС/ съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по
делото доказателства – медицинска документация, представена от ищцата, се
установява, че на 22.11.2021 г. на ищцата е проведено стоматологично
лечение с диагноза „хроничен улцерозен пулпит на 34 зъб /четвърти долен
зъб вляво“. Лечебната дейност се изразява в следното: витална екстирпация
МХО работна дължина 21 мм Ириганти ЕДТА и натриев хлорид 0,9
физиологичен разтвор. Вещото лице е категорично, че с оглед поставената на
ищцата диагноза от страна на лекуващия лекар при ответния медицински
център са извършени лечебни дейности съобразени с протокола за
ендотонско лечение при това заболяване. Вещото лице е посочило, че
проведеното ендотонско лечение не може да проведе до парализа на долната
челюст. До момента на приложеното консервативно лечение на заболяването
на зъб 34, не води от медицинска гледна точка до усложнение, което да
налага спешна екстракция на зъба. Ако не е завършено лечението на зъб 34,
то неговото изваждане на по-късен етап, би могло да се дължи на
6
непроведено лечение. В медицинската практика, респ.дентална медицина
използването на натриев хипохлорид като средство за дезинфекция на
кореновите канали при заболяване на зъбната пулпа и усложненията, не е
опасно за здравето, тъй като се използват фабрично изработени медицински
средства с дозирани съставки на химически елементи и не са опасни за
здравето. В случая, обаче, след проверка на медицинските документи, вещото
лице е констатирало, че при лечението на ищцата не е записано използването
на сочения от нея хипохлорит. Използвано е друго медицинско изделие за
тази цел, а именно: EDTA, което е химическо изделие за почистване на
кореновите канали, на зъбите при такова заболяване, т.е. при заболяване от
този тип, който е съпроводен с бактериална инвазия и този препарат е в
гелообразно състояние. При лечението на ищцата хипохлорит не е
използван, а по принцип се използва. Хипохлорит е най-доказаното във
времето анти-бактериално средство за стоматология при заболяване на
зъбната пулпа за промивка. Същият има анти-бактериално действие, тъй като
винаги тези заболявания са придружени с бактериална инвазия.
Видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за о.с.з. на
15.12.2022 г. заключението на СМЕ не е било оспорено от нито една от
страните.
Настоящата инстанция кредитира заключението на СМЕ като обективно
и компетентно изготвено, съответно на събраните по делото писмени
доказателства – медицинска документация, представена от самата ищца.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установи, че не е налице соченото от ищцата
противоправно деяние на ответника, на което ищцата базира тезата си за
търпени от нея болки и страдания вследствие на проведеното от ответника,
лечение- при последното не е бил използван препарата хипохлорит.
Действително, ищцата е търпяла болки и страдания, което се установява от
разпита на свидетелката А., но при липсата на противоправно деяние от
страна на ответника, то иска по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД не може да бъде уважен.
Следва да отбележим, че от страна на ответното дружество са били
предприети адекватни мерки за предотвратяване влошаването на състоянието
на ищцата, като същата е била насочена за консултация с личния лекар /виж
медицинското направление от 22.11.2021 г. на л.16/ и УМБАЛ „Пирогов“;
7
това се установява от представените от самата ищца медицински документи.
При проведената от последното медицинско заведение щателна антисептична
обработка в областта на възпалителния инфилтрат е констатирано изтичане на
оскъдно количество гноевиден ексудат. Ищцата е изписана при добро общо
състояние, виж л.6 по делото пред СРС. Кога е настъпило и въобще настъпило
ли е изваждане на зъб 34, липсват данни по делото.
На основание гореизложеното първоинстанционното решение като
правилно следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени в размер на
1400 лв. - платено адв.възнаграждение поради което съдът му ги присъжда.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 523 от 12.01.2023 г. по гр.д.№ 29297 по
описа за 2022 г. на СРС, 34 състав, изцяло.
ОСЪЖДА А. Р. Д., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, *******,
да заплати на АГППИДП „А.“ ООД, ЕИК *******, гр.София, ж.к.“*******,
******* сумата в размер на 1400 лв.- разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9