РЕШЕНИЕ
№*
05.02.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Диана Динкова ……………………………………………………………………
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 742 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Р.Х.П. ***, С.Х.М. *** и С.И.С. ***, против Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018г. на Началника на РДНСК ЮЦР, гр.Пловдив.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед била незаконосъобразна. Незаконосъобразни били изводите на административният орган, че допуснатото преустройство, обект на потвърденото от РДНСК разрешение за строеж, попада в изключенията предвидени в чл. 185, ал.1 от ЗУТ, при които не се изисква съгласие на останалите собственици на етажната собственост. Сочи се, че разрешеното преустройство не попада в случаите по ал.1 на чл. 185 ЗУТ, поради което и на основание ал.2 на същия текст главният архитект следвало да изиска решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, за извършване на исканото преустройство. Според жалбоподателите, видно от проекта, съществуващото жилище на първия етаж се разделяло на две по-малки с отделни входове, като към едното се присъединявала прилежащата складова площ, която се намирала на партерният етаж. В тази връзка се предвиждало разрушаване на стоманобетонната плоча над складовите помещения с площ 4.79 кв.м. и там се развивала метална, или дървена стълба. Наред с това не се предвиждало свързване на вътрешните инсталации с общи мрежи, преминаващи не през или до делителната стена, или през обслужващи помещения по една вертикална ос. Твърди се, че въпреки липсата на съгласие на всички собственици, главният архитект издал разрешението за строеж без да са спазени изискванията на чл. 185, ал.1, т.2-4 ЗУТ, тъй като с разрушаването на стоманобетонената плоча над складовите помещения, съществено се изменяли общи части на сградата, а с обособяването на кухненски помещения-свързването на вътрешните ВиК инсталации с общи мрежи, не преминавали или до делителната стена, или през обслужващи помещения по една вертикална ос. По този начин, според жалбоподателите, по отношение на изменението на съществуващите и прокарване на нови инсталации, не били спазени условията на чл.186 ЗУТ. Необходимостта от спазване на разпоредбата на чл. 185, ал.2 от ЗУТ била призната от Гл.архитект на Община Хасково в писмо рег. индекс 94Р-2259-1#4/13.03.2018г., с което заявителят бил уведомен да отстрани три забележки, една от които свързана именно с липсата на решение на общото събрание на собствениците, взето по установеният ред и изрично писмено съгласие на всички собственици–непосредствени съседи на обекта, а когато се завземали общи части –съгласие на всички собственици, заявено с нотариална зарека на подписите. Сочи се също, че съгласно ал.7 на чл.38, към проектите за преустройства по ал.3-5 задължително следвало да се представя мотивирано становище на инженер-конструктор, с пълна проектантска правоспособност, доказващо че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намалява носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагали изменения в конструкцията или се увеличавали натоварванията, следвало да се представя и конструктивна част към проекта. В представеното конструктивно становище не се съдържали доказателства за посочените обстоятелства, а в случая разбиването на плочата над приземния етаж намалявало носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата. Твърди се, че с издаденото разрешение за строеж се допускало преустройство със създаване на още един жилищен обект, без за него да са осигурени необходимите гаражи, или места за паркиране в съответния поземлен имот- изискване на чл.38, ал.9 от ЗУТ. В случая не били налице изключенията на чл.43, ал.2 от ЗУТ. Излагат се и доводи, че с разрешеното преустройство на жилището и двете складови помещения, се създавали два нови жилищни обекта, които надхвърляли предвидената максимална интензивност на застрояването за урегулирания поземлен имот, по действащите към момента на разрешението правила и норми на ЗУТ. Това не било преценено, както от Главният архитект на Община Хасково при издаване на оспореното разрешение за строеж така и от Началника на РДНСК- ЮЦР, при издаване на обжалваната Заповед.
По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед, както и се претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Началник РДНСК-Хасково( заменил на основание чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от АПК, първоначално конституирания по делото ответник Началник РДНСК-ЮЦР, гр.Пловдив)чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита ангажира подробно и мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение .
Заинтересованата страна Главен архитект на Община Хасково, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованите страни : Г.Я.С. и Р.Я.Г., лично и чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита аргументират становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на сторените по делото разноски .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че С.И.С. е придобила по наследство апартамент, находящ се в гр.Хасково, ул.В.ц№*, представляващ целият втори етаж от триетажна жилищна сграда с партерен етаж, със застроена площ от 120 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение 2 на партерния етаж, с площ от 26 кв.м., таванско помещение 2 с площ от 26 кв.м. и Гараж 2, находящи се в УПИ IV, отреден за дворно място, с пл. № 1313 в кв.493а, по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 205/81г., ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от правото на собственост върху УПИ IV. Това обстоятелство се установява и от приложените по делото Нотариален акт № 119, том I, рег. № 743, дело № 84 от 2006г. на Нотариус с рег. № 081 по регистъра на Нотариалната камара и район на действие района на РС-Хасково(л. 62)и удостоверение за наследници изх. № 1056 от 28.05.2018г. на Столична Община(л. 65).
С.Х.М. и Р.Х.П.(тогава М.) са придобили по силата на Нотариален акт за дарение с рег. № 188, том IX, дело № 3959 от 29.08.1997г. на Нотариус при РС-Хасково(л. 81-82) недвижим имот представляващ 1/3 идеална част от дворно място с пл. № 1313 от 380 кв.м., в кв.497, по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 205/1981г., заедно с целия трети жилищен етаж, с площ от 120 кв.м. от триетажна жилищна сграда, едно избено помещение под първи жилищен етаж с югозападно изложение, заедно с подстълбищна клетка, заедно с таванско помещение с югозападно изложение, ведно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и отстъпеното право на строеж върху описания имот.
Съгласно Нотариален акт № 116, том II , рег. № 2464, дело № 244 от 23.12.2015г. на Нотариус с рег. № 080 по регистъра на Нотариалната камара и район на действие РС-Хасково(л.149-151) и Нотариален акт №142, том I, рег. № 1055, дело № 97 от 11.05.2017г. на Нотариус с рег. № 078 по регистъра на Нотариалната камарата и район на действие РС-Хасково(л.116) Р.Я.Г. и Г.Я.С. са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.721.364.1.1, находящ се в гр.Хасково по кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителният директор на АК-гр.София, с административен адрес :гр.Хасково, ул. В.“ № *, етаж 1-ви, със застроена площ от 120 кв.м., целят с предназначение жилище, апартамент на едно ниво, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор №77195.721.364.1, построена върху поземлен имот с идентификатор №77195.721.364, ведно с избено помещение с източно изложение и помещение под банята и с две тавански помещения със същото разположение и изложение, а така също и припадащите се идеални части от общите части на цялата сграда.
Не е спорно по делото, а и се установява от Комбинирана скица за проектиране № 734/06.06.2018г. на Община Хасково(л.73-л.74), че поземлен имот №77195.721.364 е идентичен с имота описан в Нотариален акт № 119, том I, рег. № 743, дело № 84 от 2006г. и нотариален акт за дарение с рег. № 188, том IX, дело № 3959 от 29.08.1997г. и съответно притежаваните от Р.П.С.М., С.С., Г.Я.С. и Р.Я.С. самостоятелни обекти цитирани в титулите им за собственост са построени върху един и същи имот и са в една и съща жилищна сграда.
Със Заявление рег. индекс 94 Р-2259-1 от 22.01.2018г. при Община Хасково (л.131), Г.Я.С. и Р.Я.Г. поискали от главният архитект на Общината да им бъде съгласуван/одобрен проект за строеж „Преустройство на самостоятелен обект в сграда (жилище) в два броя самостоятелни обекта(жилища)“, находящ се в УПИ 77195.721.364.1.1, на ул. „В.“№*. В заявлението посочили, че прилагат : копие от документи за собственост, удостоверение за наследници, оценка за съответствието, изготвена от съответното лице по чл. 142, ал.6 от ЗУТ.
С писмо рег. индекс 94Р-2259-1#1 от 31.01.2018г. (л. 129), Г.С. и Р.Г. били уведомени, че по повод заявлението им и за да се прецени възможността за съгласуване и одобряване на строежа, е необхоД. да представят: 1. документи с които да се докаже законността на сградата, в която ще се извърши преустройството и 2.одобрен проект на жилищната сграда в която ще се извърши преустройството. Със същото писмо заявителите били уведомени и че с оглед представяния архитектурен проект и конструктивно становище, с които се предвижда разрушаване на стоманобетоновата плоча над складовото помещение, следва да се имат предвид изискванията на чл.148, ал.13 от ЗУТ- разрешение за строеж за извършване на строително монтажни работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновление, преустройство, реставрация и адаптация, при което се засяга конструкцията на строежа, се издава след извършено конструктивно обследване по реда на чл.176в от ЗУТ, а такова не е представено, както и че наименованието на обекта не е изписано коректно -на кота ±0.00 се преустройват складове.
Със Заявление рег. индекс 94 Р-2259-1#2 от 09.02.2018г. (л.118), Г.Я.С. и Р.Я.Г. внесли допълнителни документи, които поискали да бъдат приложени към заявената от тях преписка с вх. № 94Р-2259-1/22.01.2018г. В заявлението посочили, че представят: документи за законност на сградата, конструктивно обследване, променено наименование на обекта и други.
На 23.02.2018г. инвестиционният проект по части : архитектурна, конструктивно становище, ВиК и електро, били съгласувани и одобрени от Главният архитект на Община Хасково.
Със Заявление рег. индекс 94Р-2259-1#3 от 06.03.2018г. (л.115), Г.С. и Р.Г. поискали от Главният Архитект на Община Хасково издаване на разрешение за строеж „Преустройство на самостоятелен обект в сграда(жилище) и складови помещения в два броя самостоятелни обекта(жилища)“ в п.и. № 77195.721.364.1.1 , ул.“В.“ №*, ет.1 в гр. Хасково.
С писмо рег. индекс 94Р-2259-1#4 от 13.03.2018г. (л.114), при Община Хасково заявителите били уведомени, че разрешението за строеж не може да им бъде издадено, поради това, че представеното заснемане на кота 0.00 не отговаря на представената схема от кадастъра, категорията на строежа не е изписана коректно в комплексния доклад и съгласно чл. 185, ал.2 от ЗУТ, в случаите извън тези по ал.1, се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици-непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части –съгласие на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
Със заявление рег. индекс 94 Р-2259-1#5 от 18.04.2018г. (л.113), Г.С. и Р.Г. поискали да бъде преразгледано становището по т.3 в писмо рег. индекс 94 Р-2259-1#4 от 13.03.2018г. на Община Хасково, като изложили съображения обосноваващи доводи, че в случая за осъществяване на конкретното преустройство не е необхоД. съгласие на собствениците на етажната собственост за преустройството. Със Заявление рег. индекс 94Р-2259-1#6 от 26.04.2018г. (л.112), Г.Я.С. представил и коригиран доклад, който поискал да бъде присъединен към преписката с вх. № 94Р-2259-1 от 06.03.2018г.
Под № 94 от 02.05.2019г. (л.111), Главният архитект на Община Хасково издал разрешение за строеж „Преустройство на жилище и два броя складови помещения в две жилища“ с местонахождение ПИ 77195.721.364 по КК на гр.Хасково, ул. „В.“ № *, с възложители Г.Я.С. и Р. А. Г..
Р.П. и С.М. били уведомени за издаденото разрешение за строеж, с писмо рег. индекс 94 Р-2259-1#10 от 03.05.2018г. , което било получено от последните, съответно на 09.05.2018г. и 11.05.2018г. с известие за доставяне. До С.И.С. също било изпратено уведомление за процесното разрешение с писмо рег. индекс 94 Р-2259-1#12 от 09.05.2018г., като по делото липсват данни за датата на съобщаването му на адресата.
На 18.05.2018г. Р.П. и С.М. ***, жалба срещу разрешение за строеж № 94/02.05.2018г. издадено от Главен архитект на Община Хасково до РО“НСК“-Хасково при РДНСК-Пловдив , заведена под вх. рег. индекс 94Р-2439-1 от същата дата(л.71).
На 30.05.2018г. С.С. също депозирала жалба, с рег. индекс 94С-5463-1 от при Община Хасково, срещу посоченото разрешение за строеж(л.69).
След изискване и получаване на документи удостоверяващи правният интерес на жалбоподателите от оспорване, със Заповед № ДК-10-ЮЦР-24 от 22.06.2018г. на Началникът на РДНСК-ЮЦР, гр.Пловдив(л. л.51-л.55) отхвърлил жалбите и оставил в сила разрешение за строеж № 94/02.05.2018г. издадено от главният архитект на Община Хасково.
Р.П., С.М. и С.С. били уведомени за така издадената заповед, с писмо изх. № ДК-04-85-00-411 от 29.06.2018г. на Началника на РДНСК- ЮЦР, гр. Пловдив, което им било връчено съответно на 17.07.2018г., 16.07.2018г. и 18.07.2018г. с известие за доставяне.
На 27.07.2018г. Р.Х.П., С.Х.М. и С.И.С., депозирали в АдмС-Хасково жалба срещу Заповед ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, заведена с вх. № 4467 от същата дата при АдмС-Хасково.
По делото, по искане на жалбоподателите е допусната съдебно-техническа експертиза.
Видно от заключението:по въпрос едно вещото лице сочи, че в конкретният случай е налице промяна на предназначението (в смисъл на начина на ползване), на част от първия (партерен) етаж на сградата от склад в част от жилище, без промяна на съответстващите кодове. Що се отнася до засягането на общите части, експертизата прави следните разсъждения: Съгласно чертежите (л.158-л.161 по делото) в част „Архитектура“ на техническият проект, предвиденото преустройство не засяга общи части на сградата(в смисъл на площи). Но при налагане на архитектурното заснемане върху извадката от КК(Приложение 1) се констатира значителна разлика в местоположението и размера на общите части на партерния етаж. Същият факт е констатиран и от заместник-кмета на Община Хасково, обективиран в писмо до възложителите и до съставителя на комплексният доклад за съответствие. (т.1 л.114 по делото). По делото няма данни да е представено ново коректно заснемане на партерният етаж. От една страна, документите за собственост (нотариалните актове и на двамата възложители по проекта) са съставени в условията на влязла в сила КК. По този начин следва да се определени и общите части на сградата и съответният им процент в собственост на двамата възложители. От друга страна, главният архитект одобрява проекти и издава разрешение за строеж, на база на предоставеното от авторите на проекта, архитектурно заснемане(различаващо се от КК). В този смисъл експертизата не може да се ангажира с конкретен отговор на въпроса дали при предвиденото преустройство се засягат общи части на сградата (в смисъл на площи) поради липса на достоверни изходни данни(или по скоро при наличието на противоречащи си изходни данни). Измерената на място светла височина на помещенията в партерният етаж 2.52 м. не отговаря на изискванията на чл. 73, ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и норми за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, а именно минимална светла височина от 2.60м. Що се отнася до разбиването на част от етажна стоманобетонова плоча, с цел реализиране на стълбище, според вещото лице категорично се засяга съществено обща част на сградата(носеща конструкция)съгласно чл. 38 от ЗС. В КК на гр. Хасково жилището на първия етаж и складовото помещение, с източно изложение под него, с идентификатор 77195.721.364.1.4, са определени като тип жилище, апартамент, което е в противоречие с начина на ползване на имота с идентификатор 77195.721.364.1.4, а именно“склад“. Начина на ползване обаче се доказва, както от наименованието на помещенията в проекта- 2 бр. складове с входно фоайе и санитарен възел, така и от наименованието на строежа в разрешение за строеж с № 94/02.05.2018г. Вещото лице сочи, че в заявлението за одобряване на проекти (л.130-131 по делото) и в комплексният доклад за оценка на съответствието(в първият му вариант) наименованието на строежа е „Преустройство на самостоятелен обект в сграда (жилище) в два броя самостоятелни обекта(жилища)“. Думите склад/складове се появяват в коригирания комплексен доклад и в издаденото впоследствие разрешение за строеж, без да е променено наименованието на инвестиционният проект. Висящ, според вещото лице остава и въпроса за броя на преустройваните складови помещения-съгласно КК самостоятелният обект в сграда е един-с идентификатор 77195.721.364.1.4, а съгласно разрешението за строеж–два. Абсолютно същото, като наименование на строежа се цитира и в обжалваната заповед № ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018г. на Началника на РДНСК-ЮЦР.
По въпрос две вещото лице сочи, че мотивирано становище от инженер –конструктор, с пълна проектантска правоспособност е представено. То е изготвено от инж. К. В. М.- проектант с пълна проектантска правоспособност, рег. № 04783, в регистъра на КИИП. Видът и характера на посочените промени са описани текстово, без графична част. Отговарят на заложеното в „Архитектура“. По въпрос 3 вещото лице сочи, че с предвиденото преустройство натоварванията в сградата не се увеличават(като цяло). Разбиването на етажната стоманобетонова плоча и замяната й със стълбище облекчават конструкцията с около 15 KN. Приблизителният баланс между събарящи се и новоизграждащи се стени показва завишение на натоварването от зидарии с около 10 KN. Т.е. крайното натоварване на конструкцията, като цяло намалява. Не е изследвано увеличението на натоварването от допълнителната подова конструкция за покриване на новопоявяващите се хоризонтални водопроводни и канализационни клонове, описани в отговора по въпрос 1. Мнението на експерта е, че за подобен вид преустройство, включващ разбиване на носещата конструкция(междуетажна плоча), не е достатъчно конструктивно становище. Начинът на армиране на стоманобетоновите плочи(особено в периода на строителство на сградата 60 г. на миналия век) представлява т.нар.“кръстосано армиране“. То по своята същност, вкл. всички съседни полета в работа при поемане на съответните вертикални наторавания. Осъществява се чрез прехвърляне на горна носеща опънна армировка в съседните полета и добавянето(при нужда) на усилители(отново преминаващи над опората от едното в другото поле). При предвиденото разбиване на едно такова поле тази армировка би трябвало да се премахне. Това би довело до промяна в статистическата схема на съседните полета и възможност за поява на натоварвания, за които те не са разчетени. Именно тези проверки трябва да са част от един конструктивен проект, в който могат да се предпишат мерки за обезопасяване на съседните полета вследствие на премахнатата коравина. По въпрос 4 вещото лице отговаря, че за конкретната сграда има извършено конструктивно обследване, съгласно действащата нормативна уредба.Няма данни за регистриран технически паспорт.В него би трябвало да се посочат мерките за сеизмична осигуреност(ако се налагат), каквито са изискванията на чл. 176б, ал.3 от ЗУТ. По въпрос 5 от експертизата, вещото лица дава заключение, че на чертеж“Ситуация“ на проекта по част от архитектура е показано едно допълнително паркомясто в имота. Не са разработени схеми доказващи възможността/невъзможността за безпрепятствено ползване ново предвиденото паркомясто по отношение ползването на съществуващите гаражни клетки. Не е разработен проект по част организация и безопасност на движението“. В този смисъл експертизата не може да отговори на въпроса дали са налице изключенията на чл. 43, ал.2 от ЗУТ, поради липса на изходна информация.
В съдебно заседание вещото лице прави допълнителни уточнения във връзка с експертизата. Сочи, че засягането на общите части е основно чрез разбиване на плочата, в рамките на която след разбиването се реализира стълбище между сутеренният етаж и жилищният, за да се оформят двете жилища. Там се прави отвор, стоманобетонова плоча, която по смисъла на чл. 38 от ЗС е обща част. Относно констатираната значителна разлика в местоположението и размера на общите части на партерния етаж, установена при налагане на архитектурното заснемане върху извадката от КК сочи, че е спорно дали е налице грешка в заснемането или грешка в КК, но нанесени едно върху друго се вижда , че линиите на КК минават през общите части-коридор и обща тоалетна, които не попадат в обхвата на проекта. Според вещото лице, засягането на общите части в случая е съществено, тъй като една стоманобетонна сграда има основни конструктивни носещи елементи, които са плочи, греди, колони, основи шайби. Засягането на всеки такъв елемент засяга съществено конструкцията на сградата, която е обща част. Несъществена промяна според вещото лице би била тази при която не се засягат конструктивни елементи на сградата, а съществена винаги когато има такова засягане.
Заключението е прието при оспорване от страна на заинтересованите страни Г.Я.С. и Р.Я.Г., в частта му касаеща отговорите на назначеното вещо лице по въпрос 1 и въпрос 3 от експертизата.
По искане на заинтересованите страни на вещото лице са поставени допълнителни задачи.
Видно от заключението но задача едно, постъпило в АдмС-Хасково под вх. № 2837/23.04.2019г.(л.371)при измерването, извършено на място в помещение с идентификатор 77195.721.364.1.4 е установена светла височина 2.51 м. във входно фоайе и 2.53 м- в помещението „склад“. А в помещение с идентификатор 77195.721.364.1.5 е установена светла височина от 2.49 м. в помещението „склад“. Вещото лице отбелязва, че наименованията на помещенията са съгласно архитектурното заснемане на съществуващото положение.
По поставената му втора допълнителна задача, вещото лице е представило заключение вх. № 5342/21.08.2019г. при АдмС-Хасково (л. 392). В същото сочи, че при запознаване с проектната документация , представена от процесуалния представител на заинтересованите страни и по конкретно с чертеж “Кофраж и арматура-плоча над зимника“, (л.221) се установява следното: предвиденото разбиване на част от стоманобетоновата плоча с цел реализиране на стълбище засяга поле № 7, както и частично гр.3( за нея би трябвало да се закрепи новото стълбище). В конструктивното становище(л. 164 и л.165 по делото) е записано, че реализиращият се отвор в плочата е с размери 210/239 см., което приблизително отговаря на размерите на стълбищната клетка по архитектурен проект. Същото е отразено и във вертикалният разрез на архитектурният проект. Което означава, че частта на плочата, явяваща се стълбищна площадка-поле № 9 (л.221 по делото) не е предвидена за събаряне. В армировъчният план на плочата е показано, че поле №7 е самостоятелно кръстосано армирано. Армировката на съседните полета не преминава над опорите му и не навлиза в него. В този смисъл неговото премахване не засяга армировката на съседните полета.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че самото стълбище се реализира, чрез разбиване изцяло на поле 7 (по проект находящ се на л.221 от делото), а поле 9 се запазва. Разбиването на стълбището започва от долният етаж и се качва на греда на поле 9. Стълбището излиза на практика на поле 9. Според вещото лице, макар да не се засягат армировки на съседни полета, остава на мнението, че това е нарушаване на част от носещ конструктивен елемент, който е част от цялостната конструкция на сградата и е обща част.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законният срок, от заинтересовани
лица – по смисъла на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ
Следователно жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорваната
заповед е издадена от Началника на РДНСК-Южен централен район, гр.Пловдив,
който към датата на издаването й е бил материално
и териториално компетентния да стори това административен орган. Постановена е по реда
на чл.
216, ал.6 от ЗУТ, вр.с чл.
216, ал.2, във вр. с ал.1,
т.2 от ЗУТ(в приложимата им към датата на
издаване на обжалваният акт редакция). Спазени са
изискуемата писмена форма и срокът за издаване на заповедта.
Съгласно чл. 148,
ал.2 от ЗУТ, разрешенията за строеж се издават от главният архитект, а съобразно ал.8 на същата разпоредба
одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от
разрешението за строеж. В кои случаи не е необхоД. одобряване на инвестиционен
проект при издаване на разрешително за строеж, е посочено в
нормата на чл.147 от ЗУТ т.1-т.16 вкл. В
случая преустройството не попада в нито
една от хипотезите на чл.147, т.1-16 от ЗУТ, съответно за издаване на
разрешение на строеж за същото е необхоД.
да бъде одобрен и съгласуван
инвестиционен проект и това е сторено от главният архитект на Община Хасково на
23.02.2018г.
Видно от текста на разпоредбата на чл. 216, ал.1,т.2 от Закона за устройство на
територията(в приложимата към датата на подаване на жалбите и на
издаване на оспорената заповед редакция),
строителното разрешение подлежи на обжалване едновременно с инвестиционният
проект, на база на които то е издадено. Произнасянето по строителното
разрешение и инвестиционният проект следователно
е необхоД. да се извършва едновременно.
Съгласно сформираната трайна практика на Върховният административен съд, дори
да е обжалвано само то, Началникът на РДНСК
дължи произнасяне и по законосъобразността на инвестиционният проект, който е неразделна
част от разрешението за строеж- чл.148, ал.8 от ЗУТ. Това е необходимо, тъй като в противен случай
пороците на проекта, които са пороци и на
разрешението (с оглед обстоятелството, че проектът е неразделна част от разрешението за
строеж) , няма да бъдат разкрити.
В конкретният случай, такова произнасяне по отношение на
инвестиционният проект, липсва от страна на административният орган. Видно от
диспозитива на заповедта, в който именно се съдържа волята на административният орган, налице е произнасяне само по отношение на
разрешението за строеж, но не и по отношение на инвестиционният проект. Липсата
на произнасяне е самостоятелно основание
за отмяна на обжалваната заповед, тъй като не е осъществена цялостна
проверка за законосъобразност съгласно
чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ(в приложимата му редакция). При липсата на произнасяне от Началника на РДНСК-ЮЦР, гр.
Пловдив по инвестиционният проект, и доколкото предмет на обжалване в настоящото
производство е именно заповедта на Началника на РДНСК-ЮЦР, гр.Пловдив, съдът с оглед спецификата на правоотношенията и
изричната норма на чл. 216, ал.1 от ЗУТ, въз основа на която е издадена заповедта, не
може да го замести и да разреши делото по същество, като се произнесе
едновременно по отношение законосъобразността на инвестиционният проект и
разрешението за строеж, тъй като в противен случай произнасянето би било свръх
петитум. Това обстоятелство налага след
отмяната на заповедта, преписката да се изпрати на административният орган за
произнасяне едновременно и по проекта, и по издаденото разрешение. В този
смисъл и трайната практика на ВАС по идентични случаи , изразена в Решение №
5903/11.05.2009г. на ВАС по адм. дело № 334/2009г. II
отд., Решение № 4702 от 26.05.2005г. на ВАС по адм. дело № 2824/2005г. II отд, Решение № 7324
от 17.06.2008г. на ВАС по адм. дело № 3793/2008г. II
отд, Решение № 9773/10.10.2006г. на ВАС по адм. дело № 6986/2006г. II отд, Решение № 9771/10.10.2006г. на ВАС по адм. дело №
5041/2006г. II отд. и др.
Действително към настоящия момент е налице законодателна
промяна, по отношение начина и органа
пред който разрешенията за строеж могат да се оспорват, както и по отношение
органа компетентен да се произнася по законосъобразността на издаденото
разрешително за строеж и инвестиционният проект. Съгласно чл. 156, ал.1-ал.3 от ЗУТ понастоящем с такива правомощия разполагат
Началникът на ДНСК или оправомощено от него лице. От приетата по делото като писмено доказателство Заповед №
РД-13-171 от 13.06.2019г. на Началника на
ДНСК е видно, че оправомощени от последния са Началниците на
Регионалните дирекции за национален строителен контрол, на които са делегирани
правомощията да издават заповедите по чл. 156, ал.3 от ЗУТ. Предвид това, преписката следва да се изпрати именно на Началника на РДНСК-Хасково за
произнасяне едновременно и по инвестиционният проект, и по издаденото
разрешение за строеж.
При новото произнасяне,
административният орган следва да съобрази
следното: В конкретният случай, с проекта се предвижда преустройство на
жилище на първи жилищен етаж и част от
партерния етаж(част от жилището) в две самостоятелни жилища, при което към единият
обособен апартамент се присъединява прилежащата складова част, като се
разрушава стоманобетонова плоча над складовото помещение и там се развива стълба(метална или дървена). Сградата, в която ще се осъществява това
преустройство е в режим на етажна собственост.
Съгласно чл. 38, ал.1 от Закона за собствеността при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените
между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините,
външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени
помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Следователно стоманобетоновата плоча,
чието разбиване е предвидено в проекта е
обща част по смисъла на чл. 38 , ал.1 от Закона за собствеността, а
съгласно същата норма общите части принадлежат на всички собственици, а не само на тези които ги ползват.
В приетото по делото заключение на вещото лице, е посочено, че тази стоманобетонова плоча е междуетажна плоча и е елемент от носещата конструкция на сградата, като с пробиването на отвор в нея се засяга този конструктивен елемент и оттук се засяга съществено конструкцията на сградата. Това заключение е изготвено от вещо лице разполагащо с необходимите знания и умения- вписвано в списъка за вещи лица към ОС-Пловдив, със специалност промишлено и гражданско строителство – конструкции и с квалификация: строителен инженер по промишлено и гражданско строителство. Същото пълно и точно отговаря на поставените му въпроси и е обосновано. Ето защо за съда не възниква съмнение в правилността му и намира, че следва да го кредитира в тази му част, като със същото изцяло се оборва конструктивното становище приложено по административната преписка, на което се е позовал административният орган при издаване на заповедта си. Че засягането на конструктивен елемент на сградата представлява съществено изменение на обща част е и трайната практика на ВАС изразена в Решение № 3306 от 28.03.2006 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2006 г., Решение № 14085 от 17.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9641/2008 г., VII о., II о. Решение № 10670 от 24.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12811/2017 г., II о. , Решение № 15921 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2017 г., II о. , Решение № 856 от 21.01.2019 по адм. дело № 6791/2018г. на ВАС - Второ отделение, и др.
При наличие на съществено засягане на
обща част от сградата в режим на етажна собственост, нормата на чл. 185, ал.1,
от ЗУТ, вр. с чл.38, ал.5 от ЗУТ не
намира приложение и следва да се процедира по реда на чл. 185, ал.2 от ЗУТ, именно
за преустройството следва да е взето решение на общото събрание на
собствениците и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени
съседи на обекта. Тези императивни изисквания в случая
не са били изпълнени преди
издаване на процесното разрешение за строеж, а това обстоятелство не е надлежно
съобразено от ответника при издаване на оспорената заповед. Доколкото при процесното преустройство на складовото помещение, при
което същото се присъединява към едно от новообразуваните две жилища съгласно
проекта, с разбиването на стоманобетоновата плоча в случая се засяга
конструктивен елемент на сградата, то
при новото произнасяне, ще следва да изяснено
и обстоятелството спазени ли са изискванията на чл. 38, ал.7, вр. с ал.5 от ЗУТ,
и необхоД. ли е да се представя и
конструктивна част към проекта, каквато
според изготвилото приетата по делото първоначална и допълнителна
съдебно-техническа експертиза вещо лица така васт в случая липсва.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК основателна се явява претенцията на жалбоподателите за присъждане на сторените по делото разноски. Ето защо, на същите ще следва да бъде присъдени такива в общ размер от 1080 лева, от които 30.00 лева внесена държавна такса, 600.00лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат и 450.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
ДК-10-ЮЦР-24/22.06.2018г. на Началника на РДНСК ЮЦР, гр. Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на Началника на РДНСК- Хасково за ново произнасяне по жалбите на Р.Х.П. ***, С.Х.М. *** и С.И.С. ***, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА РДНСК- Хасково да заплати на Р.Х.П.,***, С.Х.М.,*** и С.И.С., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 1080(хиляда и осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.