№ 988
гр. Бургас, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100501585 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
4863/05.09.2024г. на АРС от И. Г. Г., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. А.,
ул. „С.“ № *, чрез адв. З. Костов, съд.адрес: гр.Айтос, ул.Свобода № 3, ет. *,
ап.3, против решение № 176/ 31.07.2024г. по гр.д.№ 63/24г. АРС , с което е
отхвърлен предявеният от него срещу Й. С. Г., ЕГН:**********, с пост.адрес:
гр. А., ул. „Г.“ № ***, вх. *, ет. *, ап.десен, иск с правно основание чл.29, ал.3
СК за определяне в негова полза на по-голям дял от придобитото през време
на брака общо имущество до размер на 8/10 части. Твърди, че актът на съда е
неправилен и необоснован, постановен при допуснати процесуални
нарушения. Позовава се на неправилна преценка на събраните доказателства.
Моли да бъде отменено и постановено ново, по същество, с което искът му
бъде уважен. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемата Й. С. Г. оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си
представител адв. Р.Нуретин, съд.адрес: гр.Айтос, ул. „Цар Освободител“ № 4,
в надлежно депозирания отговор. Поддържа правилност на постановения
1
съдебен акт. Моли за потвърждаването му. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния
съд и е допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.29, ал.3 СК.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред АРС е образувано по искова молба от И. Г. Г., чрез
адв. З. Костов, против Й. С. Й., с предявен иск за определяне на по-голям дял в
полза на Ив.Г. от придобитото през време на брака му с Й.Г. имущество,
попадащо под режима на съпружеска имуществена общност. Твърди, че с н.а.
№ *, т. ***, рег.№ 3054, д.№ 350 от 30.11.2009г. на нотариус Г. Георгиев,
гр.Айтос, през време на брака придобили жилище – апартамент № **, вх. *,
ет. * в гр.Айтос, ул. „Г.“ № ***, с площ от 84.28кв.м., състоящ се от две
спални, дневна, кухня, тоалетна и антре, ведно с прилежащото му избено
помещение № 10 с площ от 16.16кв.м. и прилежащо таванско помещение с
площ от 13.60кв.м., както и л.а. марка „Пежо“, модел 607, с рег.№ А 1276 МТ,
рама VF39D4HXE92115681. Апартаментът бил закупен след продажба на
друго семейно жилище, придобито също през време на брака, отчасти с лични
средства на съпруга в размер на 4 000лв. и отчасти чрез кредитиране от
банкова институция, като кредитът се твърди, че бил изплатен изцяло от него.
Твърди се, също така, че лекият автомобил бил закупен със средства от
неговата заплата, както и обзавеждането на жилището, понеже от
сключването на брака, до неговото прекратяване през 2023г., съпругата не
работела и не внасяла средства в домакинството. Семейството било
издържано изцяло от мъжа, а жената била домакиня. Поддържа липса на
какъвто и да е принос от нейна страна за придобиване на вещите, закупени
през време на брака, ето защо претендира определяне на дял от 80% от
семейното имущество в негова полза. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Въззиваемата Й.Г. оспорва иска в приложения в срока и по реда на
чл.131 ГПК отговор. Заявява, че изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба не отговаря на действителното положение. Твърди, че при
2
закупуването на описания по-горе апартамент, вложила средства, получени по
дарение от баща й, който продал земеделски земи. Също така, след
придобиване на жилището, родителите й извършили основен ремонт на
апартамента и с дарени от тях средства били закупени всички необходими
домакински ел.уреди. Заявява, че през годините тя поддържала апартамента и
организирала всички малки ремонтни работи, докато съпругът й отсъствал по
работа. Освен това се грижела за двете им деца и домакинството, което
представлява не малък принос за семейството. При описаното моли за
отхвърляне на иска и претендира разноски.
За да се произнесе по иска, съдът взе предвид следното:
По делото няма спор, че страните са бивши съпрузи, сключили брак на
30.10.2004г., прекратен с решение № 26/07.02.2023г. по гр.д.№ 685/22г. на
АРС.
Също така не се спори, че около месец след сключване на брака,
закупили описания по н.а. № **, т. **, рег.№ 8051, д.№ 1442 от 29.11.2004г. на
нотариус Б.Демирев, гр.Айтос жилищен обект в гр.Айтос, с административен
адрес: гр.Айтос, ул. „Мадара“ № 9.
Въззивникът твърди, че този имот бил закупен, като 4 000лв. негови
лични спестявания били вложени към датата на сключване на договора с н.акт,
а остатъкът бил получен като кредитиране от банка. Ежемесечните
погасителни вноски били изцяло изплащани от него. Твърдението за вложени
от Г. лични средства в размер на 4 000лв. не се оспорва, както не се оспорва и
ежемесечното погасяване на дължимите към банката вноски по кредита със
суми от неговата заплата. Ето защо съдът приема горните обстоятелства за
установени при приложение на разпоредбата на чл.153 ГПК.
След продажбата на имота, получената сума от 7 500 евро била изцяло
вложена в закупуването на описания по н.а. № *, т. ***, рег.№ 3054, д.№ 350
от 30.11.2009г. на нотариус Г. Георгиев, гр.Айтос имот, като за остатъка от
15 000лв. Г. твърди, че бил принуден да потърси средства от роднини.
В тази връзка са ангажирани гласни доказателства – показанията на св.Г.
– негова м.. Съдът ги кредитира, понеже става въпрос за предоставяне на суми
между най-близки роднини, които принципно не се документират, освен това
няма данни за изтеглен нов кредит.
3
По делото, в подкрепа на твърдението на въззиваемата за вложени
средства и от нейна страна при закупуване на второто жилище са събрани
писмени и гласни доказателства. От показанията на св.Ю.И. – без родство със
страните, се установява, че бащата на Й.Г. продал земеделски земи през 2008-
2009г. и споделял на свидетеля, че ще помогне на децата да си купят
апартамент. Не се установи дали действително е дарил някакви средства,
понеже това останало неясно за свидетеля, но са налице писмени
доказателства за продажба на земеделски земи с продавач – бащата на Г.,
наред с други наследници, през 2008г. – стр.76 и сл. по делото.
Не се оспорва от страните, че през време на брака жената не е
реализирала доходи от трудови или граждански договори и семейството е
разчитало изцяло на доходите на мъжа. Не се потвърдиха и въведените с
отговора против исковата молба възражения на Й. Г. относно пълното
обзавеждане с домакински електроуреди на жилището с помощта на нейните
родители.
От показанията на св.Г. става ясно, че родителите на жената живеели
разделени и не разполагали със средства, дори за елементарна финансова
помощ на дъщерите си, като същата свидетелка е заявила, че не знае бащата
на Й. да е имал земеделски земи и да е давал средства на семейството, а
еднократно дал общо 500лв. на двете си внучета.
В същото време не се оспорва, че през цялото брачно съжителство
жената полагала грижи за домакинството, отглеждала децата, водела ги на
тренировки, когато имало финансова възможност, често подпомагана от
своята майка.
Мъжът, като шофьор изпълняващ международни превози, отсъствал по
няколко месеца - по два или три, в зависимост от договора и през време на
почивните един или два месеца, според заетостта си, организирал почивки и
забавления за семейството.
При така установената фактическа обстановка следва да се прецени
основателността на иска. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.19,
ал.1 СК (отм.): „Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити“ и чл.21 от СК: „Вещните права, придобити по време на брака в
4
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити.“. Разпоредбите на чл.19, ал.2 СК
(отм.) и на чл.21, ал.2 СК са аналогични и постановяват, че „Съвместният
принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в
грижи за децата и работа в домакинството“.
Само в изключителни случаи законът приема основание да се промени
равенството в дяловете на съпрузите, като разликата в приноса за придобиване
на имуществото следва да е значителна.
Както вече се установи, приносът може да се изразява в ежедневните
фактически грижи за поддръжка на дома и домакинството, както и по
отглеждането на децата.
В конкретния случай не се спори, че мъжът е издържал семейството
изцяло, нито се спори, че той е изплатил семейното жилище, включително
обзавеждането му и лекия автомобил. Не се спори, обаче и че жената е поела
изцяло грижата на двете им деца, която предполага влагане на труд и
психически усилия за задоволяване на ежедневните им потребности.
Действително, мъжът е бил единственият съпруг, реализиращ доходи, но от
друга страна е бил много малко ангажиран с домашни задължения, като
например придружаване на децата до училище или от училище до дома,
пазаруване, приготвяне на храна, почистване и други битови дейности, поети
изцяло от жената.
При описаното не може да се приеме, че липсва принос от страна на
жената при придобиване на семейното имущество, доколкото законът
приравнява влагането на личен труд, грижи за децата и работа в
домакинството с влагането на парични средства.
Ето защо настоящият състав споделя изцяло възприетия краен извод на
районния съд относно неоснователността на иска и приема, че атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата се следват извършените в настоящата
инстанция разноски в размер на 1000лв.
Мотивиран от горното БОС
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/ 31.07.2024г. по гр.д.№ 63/24г. АРС,
с което е отхвърлен предявеният иск от И. Г. Г., ЕГН: **********, с
пост.адрес: гр. А., ул. „С.“ № *, срещу Й. С. Г., ЕГН: **********, с пост.адрес:
гр. А., ул. „Г.“ № ***, вх. *, ет. *, ап.десен, за определяне на по-голям дял в
размер на 80% в полза на мъжа от придобитото през време на брака им
семейно имущество и в полза на Й. С. Г. са присъдени разноските за първата
инстанция.
ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. А., ул. „С.“ № *,
да заплати на Й. С. Г., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. А., ул. „Г.“ № ***,
вх. *, ет. *, ап.десен направените в тази инстанция разноски в размер на
1000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6