Р Е Ш Е Н И Е № 260447
гр.Пловдив, 26.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 25.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
3186/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от М.Т.Б. против решение № 261108/02.11.2020г. по гр.д.№ 3327/2020г. на
ПдРС, ІV гр.с., с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск по чл.439 от ГПК
против „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.Пловдив за това да бъде признато
за установено, че същият не му дължи сумата от 641,16 лв., представляваща
стойността на изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от
01.08.2001г. до 01.12.2005г.. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като РС не е отчел обстоятелството, че първоначално
образуваното против жалбоподателя изпълнително дело било прекратено по право още към 13.02.2009г.,
след която дата изтекла предвидената в закона погасителна давност. Иска се
отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска, ведно със съдебни разноски
за двете съдебни инстанции.
От „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.Пловдив е
подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Сочи се какви изпълнителни действия били
предприети през годините и се оспорва твърдението за изтекла погасителна
давност.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 3327/2020г. на
ПдРС, ІV гр.с е образувано по предявен от М.Т.Б. иск по чл. 439, ал.1 от ГПК против „Водоснабдяване и Канализация ЕООД за това да бъде признато за
установено, че ищецът- жалбоподател в настоящето производство, не дължи на
ответника сумата от 641,16 лева, представляваща стойност на изразходвана
питейна и отведена канална вода за периода от 01.08.2001г. до 01.12.2005г., за
която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1719/2006г. на ПдPC и е
образувано изпълнително дело № 801/2016г на ЧСИ *********. В исковата молба се
твърди, че ответникът се снабдил с изпълнителен лист от 17.03.2006г. по ч.г.д.
№ 1719/2006г. на РС-Пловдив за горепосочената сума от 641,16 лева, ведно със
законна лихва върху същата, считано от 14.03.2006г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на изпълнителния лист първоначално било образувано изпълнително дело
№ 196/2007г. на ЧСИ *******. По това изпълнителното дело не били извършени
никакви изпълнителни действия, като с постановление от 11.05.2016г. съдебният
изпълнител изрично го прекратил поради настъпила перемпция. Твърди се, че
перемпцията била настъпила още на 13.02.2009г.. Впоследствие на 03.10.2016г.
въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело №
801/2016г., но към онзи и към настоящия момент вземането на кредитора било
погасено по давност, която изтекла през периода 01.08.2001г. - 01.12.2008г. При
условие на евентуалност се поддържа, че би могло да се приеме, че нова давност
е започнала да тече от момента на образуване на изпълнителното дело №
196/2007г., която била изтекла на 13.02.2010г.
С подадения от „Водоснабдяване и
Канализация ЕООД отговор на исковата молба се оспорва, вземанията на
дружеството да са погасени по давност. Твърди се, че и по двете изпълнителни
дела са извършвани изпълнителни действия, както следва: на 04.06.2010г. бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Подадени били молби
от 27.01.2012г., 20.03.2013г., 13.01.2014г. и 08.04.2015г. за извършване на
изпълнителни действия. По второто изпълнително дело действия били поискани още
с молбата от за образуване от 03.10.2016г..
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
идентична с тази на чл.330, ал.1, б.“д“ от ГПК / отм./, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. При съпоставка на текстовете на двете разпоредби става
ясно, че двугодишният срок, в който принудителното изпълнение може да се
прекрати по право, се прекъсва с всяко искане на взискателя за извършване на
изпълнителни действия, а погасителната давност се прекъсва с предприемане от
съдия изпълнителя на определено изпълнително действие.
По отношение на твърдяната от жалбоподателя перемпция
на първо място следва да се отбележи, че с молбата за образуване на изп.дело №
196/2007г. на ЧСИ ********** не е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, като е
поискано извършването на конкретни изпълнителни действия- опис и продажба на
движими вещи на длъжника и запор на трудовото му възнаграждение. Единствено при
наличието на такова възлагане може да се приеме, че взискателят не е
бездействал, дори и да не правил искания за извършване на изпълнителни действия,
при положение че съдебният изпълнител е предприемал такива действия от негово
име, но по свое усмотрение.
Видно от
материалите по изп.дело № 196/2007г. на ЧСИ *********, след образуването му на
14.02.2007г. са правени справки за имущество и вземания на длъжника и са
предприети действия по назначаването на особен представител на същия. На
29.11.2007г. на жалбоподателя е връчена ПДИ чрез назначения му особен
представител адв.П. К. След това едва на 24.03.2010г. е насрочен опис на
движими вещи. Дори да приемем, че, тъй като този изпълнителен способ е посочен
в молбата за образуване на изпълнителното дело, предприетото изпълнително
действие е равнозначно на поискано от взискателя извършване на същото и е в
състояние да прекъсне двугодишния срок, след който настъпва перемция, то към
24.03.2010г. вече са били изтекли повече от две години от образуване на
изпълнителното дело. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г.
на ВКС по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл.
330, ал. 1, б. "д" ГПК отм./, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Съгласно същата точка от цитираното
тълкувателното решение, прекратяването настъпва по право, без да е необходимо
изрично постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело. В конкретния случай прекратяването е настъпило на 15.02.2010г..
Извършените след тази дата изпълнителни действия по първоначално образуваното
изпълнително дело нямат правна стойност и не прекъсват погасителната давност, а
към датата на образуване на последващото изпълнително дело от 2016г. вече е била
изтекла общата петгодишна погасителна давност. Ето защо, обжалваното решение ще
следва да бъде отменено, включително и в частта относно разноските, като
отрицателният установителен иск бъде уважен и в полза на жалбоподателя бъдат
присъдени направените от него съдебни разноски за двете съдебни инстанции в
размер съответно от 398 лева / 50 лева за държавна такса, 48 лева за копия от
изпълнителното дело и 300 лева за адв.възнаграждение/ и 325 лева / 25 лева за
държавна такса и 300 лева- адв.възнаграждение/.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 261108/02.11.2020г. по
гр.д.№ 3327/2020г. на ПдРС, ІV гр.с., с което е отхвърлен предявен от
жалбоподателя М.Т.Б. иск по чл.439 от ГПК против „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД- гр.Пловдив за това да бъде признато за установено, че същият
не му дължи сумата от 641,16 лева, представляваща стойността на изразходвана
питейна и отведена канална вода за периода от 01.08.2001г. до 01.12.2005г., за
която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1719/2006г. на ПдPC и е
образувано изпълнително дело № 801/2016г на ЧСИ **********, включително и в
частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение, като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване
и канализация“ЕООД- гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№ 250, ЕИК: *********, че М.Т.Б.
***, ЕГН: ********** не му дължи сумата от 641,16 лева, представляваща
стойността на изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от
01.08.2001г. до 01.12.2005г. ., за която е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 1719/2006г. на ПдPC и е образувано изпълнително дело № 801/2016г на
ЧСИ Мариана Обретенова.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и
канализация“ЕООД- гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№ 250, ЕИК: ********* да
заплати на М.Т.Б. ***, ЕГН: ********** сумата от 398 лева- съдебни разноски в
първоинстанционното производство, и сумата от 325 лева- съдебни разноски в
настоящето въззивно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: