Р Е Ш Е Н И
Е
№ 330/30.1.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 12.01.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13070 по описа за 2017 год. по
описа на ВРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявена от С.М.М. ЕГН ********** срещу ответника Е.М.И. ЕГН
********** , искова претенция с правно основание чл.127 ал.2 от СК за
постановяване на съдебно решение, с което бъдат ОПРЕДЕЛЕНИ мерки относно
упражняването на родителските права, определяне режима на лични отношения и
издръжката по отношение на децата М. С.М.,
ЕГН **********, роден на ***г. и С.С.М., ЕГН **********,
роден на ***г., като бъде постановено съдебно решение, с което, както следва:
Да се предоставят
родителските права по отношение на ДЕЦАТА М.
С.М., ЕГН:**********, роден на ***г. и С.С.М.,
ЕГН: **********, роден на ***г., НА ТЕХНИЯ БАЩА и законен представител.
Да се определите
местоживеенето на на ДЕЦАТА М. С.М., ЕГН:**********, роден на ***г. и С.С.М., ЕГН: **********, роден на ***г., при техния баща, в с. Въглен, община Аксаково, обл. Варненска.
Да се определи режим
на личен контакт на майката Е.М.И., ЕГН:********** с децата, както следва всяка
първа и трета събота на месеца от 09:00 до 17:00 часа .
Да се постанови
решение, с което да се осъди осъдите
ответнцата да заплаща в полза на децата М. и Стелиан ежемесечна издръжка в размер по 150 лева, с падеж
всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката считано от
01.09.2017г. до настъпване на законови основания за нейното изменение или
прекратяване
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Твърди, че децата са родени от извънбрачно съжителство между
страните по делото, продължило до м.май 2017г., когато ответницата напуснала
сем.жилище и оставила децата на съпруга си, който ги гледа и до момента. С
изложеното се обосновава правния интерес от иска.
Предвид така изложеното в исковата молба, ищецът моли да
бъде постановено съдебно решение, с което да се уважи предявената искова
претенция.
Ответницата, в срока по чл.131 от ГПК, не е депозирала отговор на исковата молба.
Контролиращата страна Дирекция “СП” - гр.Варна, представя в
писмен вид социален доклад по делото и
изразява становище за постановяване на решение в
интерес на децата, като родителските права се определят за упражняване на
бащата.
В с.з., ищецът
поддържа чрез процесуален представител исканията си, изразени в исковата молба.
Ответницата, редовно призована, не се
явява и не взема становище по исковете.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори между страните, че същите са родители на децата М. С.М., ЕГН:**********, роден на ***г. и С.С.М., ЕГН: **********, роден на ***г., а това се
установява и от представените удостоверения за раждане на л.5 и л.6 от делото.
Между страните не се спори, че децата са родени от съвместно
тяхно извънбрачно съжителство.
Между страните не се спори, че същите живеят разделени от
м.май 2017г. Не се спори и по отношение обстоятелството, че децата живеят с
техния баща, като това се установява от представен в писмен вид социален доклад
на Контролиращата страна Дирекция “СП” - гр.Варна.
При решаване на въпросите свързани с местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката,
съдът следва да изхожда преди всичко от
интересите на всяко дете, принцип залегнал в чл.3,т.3 ЗЗДт
и в редица разпоредби на СК – чл.59, ал.1 СК, чл.123, ал.1 СК , чл.129, ал.1 СК
, чл.130 , ал.1 СК и пр.
Именно тези интереси предполагат изследване на редица
условия, при които децата се отглеждат и възпитават – материалната
социално-битова среда, психологочиски, здравни, личностни качества на двамата
родители и др., като се даде в заключение комплексна оценка как те влияят върху
личността на детето.
Както посочва в писменото становище на Контролиращата страна
Дирекция “СП” - гр.Варна, при посещение на адреса на бащата е установено, че се
полагат адекватни грижи за децата от
негова страна, със съдействието на неговите родители. Децата се
отглеждат в добри хигиенно-битови условия, оказва им се необходимото внимание,
задоволени са основните им потребности от подслон, храна, топлина, подходящо
облекло за сезона, пола и възрастта, образованието и здравето. За майката е установено, че е заживяла с друг
мъж.
Задължение на двамата
родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които всяко
дете се нуждае, същевременно да отговорят на
потребностите му от контакти, както с бащата, така и с майката.
При доказана раздяла между родителите, релевантни за
решаване въпроса за упражняването на родителските права са както родителските и
възпитателски качества, които притежават родителите, а също и конкретните им възможности
за осигуряване на благоприятна среда за отглеждане на детето.
Бащата по настоящото дело желае родителските права по
отношение на децата да се определят на него, а на майката да се определи режим
на лични отношения с децата. При изложеното, като съобрази липсата на спор
между страните по отношение упражняването на родителските права, съдът
намира, че в интерес на децата е запазване на установеното положение, като
упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата, съответно се
определи местоживеенето на децата при техния баща. Детето М. понастоящем
е навършило 8год.възраст, а детето С. – 2 годишна
възраст което е сравнително ниска възраст, при което е безусловно необходимо е
да има и контакт с майката, като
майчините грижи и ласки са нужни за физическото и психологическото развитие на
децата, и тяхното емоционално благополучие.
При решаване въпроса за режима на лични отношения между
майка и дете, съдът съобразява, че децата следва да имат изградена
емоционална връзка със своята майка, да я познават като личност и спокойно да приемат отсъствието й.
Съдът намира, че отношенията между родителите не следва да
влияят на връзката между майката и децата по начин същата да бъде ограничена, с
оглед необходимостта от изграждане пълноценна емоционална връзка между тях.
В случая следва да бъде съобразена ниската възраст на децата,
поради което при определяне на режима на лични отношения с майката, съдът
приема, че на майката, като се има предвид необходимостта да й се даде
възможност да изразява своята обич и привързаност към децата, а и децата да
развиват чувства към нея, следва да
бъде определен различен режим на личен контакт,
а именно: за детето М.С.М. - майката да вижда и взема детето М. всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 09:00 часа до 17:00 часа, с
възможност за преспиване при майката, като майката, при осъществяване на режима
на личен контакт, ще взема детето от дома на бащата, и ще връща детето до дома
на бащата; в училищна възраст на детето
през първата половина на пролетната / Великденска/ ваканция, когато не съвпада
с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето; и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск;
за детето С.С.М. – до навършване на 4-годишна
възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 09:00
часа до 17:00 часа, без преспиване при майката и при необходимост в
присъствието на бащата или друг близък от разширения семеен кръг, като майката, при осъществяване на режима на
личен контакт, ще взема детето от дома на бащата, и ще връща детето до дома на
бащата, а след навършване на 4-годишна възраст - майката да вижда и взема
детето С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 09:00 часа
до 17:00 часа, с възможност за преспиване при майката, като майката, при
осъществяване на режима на личен контакт, ще взема детето от дома на бащата, и
ще връща детето до дома на бащата; в
училищна възраст на детето през първата половина на пролетната /
Великденска/ ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии,
посещавани от детето; и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Съдът намира, че така определените контакти между децата и
тяхната майка създават възможност те да израстат не само под грижите и обичта
на бащата, но и при подкрепата и
майчината обич на майката, след раздялата на родителите.
Относно въпроса за издръжката на децата, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на
родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно, като тази
особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от
основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за обществено
полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които
са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда
издръжка в размери, стимулиращи към обществено неприемлив начин на живот, лукс
и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката/в този
смисъл т. 4 от ППВС № 5/1970 год./.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат – чл.142,
ал. 1 СК. В случаите, в които ненавършилото пълнолетие дете има
лични доходи, без значение техния източник, включително и когато детето
получава парична помощ, въз основа на някой от специалните закони – ЗСП; ЗСПЗ и
др., те се взимат предвид при решаването на въпроса дали и в каква степен
ненавършилия пълнолетие се нуждае от издръжка /т. 2 от ППВС № 5/70./.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят
от техните доходи, имотното им състояние и квалификация – в този смисъл са
указанията по т. 5 от ППВС № 5/1970 год. Според т. 6 от цитирания тълкувателен
акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне
на размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на
родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество,
различните видове доходи, които той получава, неговата трудоспособност, както и
квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка
от своите родители, както се посочи по–горе, е безусловно. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя,
като се държи сметка и за указанията в ППВС № 5/70 год., изложени по–горе.
В случая детето М. е навършило 7-год.възраст, което обуславя
извод, че потребностите му са от гледна точка на обичайните разходи за облекло,
храна и училище, и пр. жизнено необходими нужди. Не
са събрани доказателства детето да притежава други източници на издръжка.
Детето С., с оглед по-ниската му възраст не се нуждае от разходи във връзка с
обучение в училище.
Предвид безусловния характер на задължението за издръжка
следва да се определи адекватна на нуждите на всяко дете издръжка, съобразно
неговата възраст. По отношение на децата не се установени специални, по-големи
от обичайните нужди и съответно разходи.
При липсата на данни за нетрудоспособност на страните по
делото, съдът приема, че всяка от тях е в състояние да реализира доходи поне в
размер на средната за страната работна заплата. По делото са събрани данни за
трудова ангажираност на бащата, при трудово възнаграждение до 1000.00лева.
Според възрастта на детето М., съдът намира, че неговата средномесечна
нужда от издръжка е в рамките на 250лв., като от тях майката следва да
осигурява сумата от 150лв., а участието на бащата да е в размер на 100лв. Според
възрастта на детето С., съдът намира, че неговата средномесечна
нужда от издръжка е в рамките на 220лв., като от тях майката следва да
осигурява сумата от 120лв., а участието на бащата да е в размер на 100лв. По-малкото
парично участие на бащата е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието
на детето, които той полага. Издръжката следва да се присъди, така както е претендирана, от датата 01.09.2017г., предвид липсата на
каквито и да е доказателства за заплащане на издръжка от майката от посочената
дата занапред. Издръжката следва да се присъди и с падеж всяко 1-во число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска,
до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за издръжката.
По разноските:
Производството по определяне на мерките по
отношение на ненавършили пълнолетие деца представлява спорна съдебна администрация.
Решението с което завършва това производство не се ползва със сила на присъдено
нещо.
Отговорността за разноските е уредена в Общите
правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Цитираната разпоредба намира приложение в
исковото производство. В конкретния случай обаче, се касае за производство по
спорна съдебна администрация, в което, при спор между родителите, съдът само
оказва съдействие относно местоживеенето, упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на детето.
Производството по чл.127, ал.2 от СК не е исково,
поради което не може да се приеме, че е налице обективно съединяване на искове.
Задължителната практика на ВКС приема, че съдебното решение в това производство
ползва и двамата родители, поради което
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора /в този смисъл определение № 385/25.08.2015г. по гр.д. №
3423/2015г. на ВКС, ГО, І г.о., докладчик съдия Маргарита Соколова, постановено
по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/.
Предвид характера на
производството майката следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по
споразумението за издръжка в размер на 388,80 лева, на основание чл.7 т.2 от
Тарифа към ЗДТ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение
на децата М.С.М. ЕГН **********, роден на ***г. и С.С.М. ЕГН **********, роден на ***г., на техния
баща С.М.М. ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.2 от децата М.С.М. ЕГН **********, роден на ***г. и С.С.М. ЕГН **********, роден на ***г., ДА ЖИВЕЯТ при своя
баща С.М.М. ЕГН **********, СПОРЕД неговия адрес на местоживеене, който към
датата на сезиране на съда по настоящото дело е в с.Въглен,
общ.Аксаково, обл.Варна.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на майката Е.М.И. ЕГН **********
с
децата М.С.М. ЕГН **********, роден
на ***г. и С.С.М. ЕГН **********, роден на ***г., както следва: за детето М.С.М. - майката да вижда и взема детето М. всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 09:00 часа до 17:00
часа, с възможност за преспиване при майката, като майката, при осъществяване
на режима на личен контакт, ще взема детето от дома на бащата, и ще връща
детето до дома на бащата; в училищна
възраст на детето през първата половина на пролетната / Великденска/
ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от
детето; и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; за детето С.С.М. – до навършване на 4-годишна възраст - всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 09:00 часа до 17:00 часа, без
преспиване при майката и при необходимост в присъствието на бащата или друг
близък от разширения семеен кръг, като
майката, при осъществяване на режима на личен контакт, ще взема детето от дома
на бащата, и ще връща детето до дома на бащата, а след навършване на 4-годишна
възраст - майката да вижда и взема детето С. всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, в часовете от 09:00 часа до 17:00 часа, с възможност за
преспиване при майката, като майката, при осъществяване на режима на личен контакт,
ще взема детето от дома на бащата, и ще връща детето до дома на бащата; в училищна възраст на детето през
първата половина на пролетната / Великденска/ ваканция, когато не съвпада с
училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето; и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от , Е.М.И.
ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, и настоящ адрес:***,
р-н Аспарухово, ул.“Злетово“№2, вх.Г, ет.2, ап.41, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М.С.М.
ЕГН **********, роден на ***г., действащо чрез своя баща и
законен представител С.М.М. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00лв./сто и петдесет лева/, считано
от дата 01.09.2017г., с падеж всяко 1-во
число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва при просрочие за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от , Е.М.И.
ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, и настоящ адрес:***,
р-н Аспарухово, ул.“Злетово“№2, вх.Г, ет.2, ап.41, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето С.С.М. ЕГН **********, роден на ***г., действащо чрез своя баща и законен представител С.М.М. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120,00лв./сто
и двадесет лева/, считано от дата
01.09.2017г., с падеж всяко 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законовото основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Е.М.И.
ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, и настоящ адрес:***,
р-н Аспарухово, ул.“Злетово“№2, вх.Г, ет.2, ап.41, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 388,80лв./триста
осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса
на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, както и сумата от 5,00 лв./пет
лева/ за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Децата М.С.М. ЕГН **********, роден на ***г. и С.С.М. ЕГН **********, роден на ***г., имат
право на въззивна жалба срещу решението, в
съответствие с разпоредбата на чл. 15,
ал. 8 от ЗЗДт, като техните права могат да се
реализират чрез Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Варна, в двуседмичен срок
датата на съобщаване на решението.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Районен съдия: