№ 4732
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110205851 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Т. С. Н. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №23-4332-
002768/27.02.2023г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че акта и НП са издадени при съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно е определено наказанието за всяко от
нарушенията. Намира, че неправилно му е вменено задължение по чл.123, ал.1, т.2, б.
“а“ от ЗДвП, каквото той не е имал, защото няма констатации относно пострадали хора
в ПТП. Обръща внимание, че законът е приложен неправилно, тъй като никъде на се
говорило за „ПТП“, а за „пътно транспорно произшествие“, както и той е бил водач на
пътно превозно средство, а не на „автомобил“, както е записано. Сочи също, че
неправилно при описание на нарушението по чл.40, ал.2 от ЗДвП е вписано, че се
движил назад, тъй като законът използвал „заден ход“.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно. Повтаря съображения от жалба и
претендира присъждане на разноски.
Наказващият орган не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на Т. С. Н. са наложени следните наказания: Глоба в размер
на 20; Глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС, за това, че
на 06.02.2023г., около 09:25 часа в гр. София, по ул. „Топли дол“ като водач на лек
автомобил „Рено Клио“, рег.№********, посока от бл.2Б към ул. „Борово“, на
кръстовището с ул. „Борово“, поради неподсигурена маневра за движение назад,
реализира леко ПТП с намиращия се зад него лек автомобил „Рено Меган“ рег.
№******** и след ПТП водачът напуска мястото, без да уведоми органите на МВР,
като се връща след обаждане от спешен телефон 112 в 12:10 часа - нарушение на чл.40,
ал.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №864786/06.02.2023г.
Приобщена по делото са административнонаказателната преписка по издаване
на обжалваното НП.
Разпитани по делото са свидетелите А. Г. Д. - актосъставител и Л. М. А. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които били
изпратени по сигнал за ПТП и пристигайки на място установили един от участниците,
който описал произшествието, как е причинено, включително и посочил автомобила, с
който било причинено ПТП, тъй като след като ударил автомобила, водачът паркирал
на обособено за това място и си тръгнал. След като установили чрез служебна
проверка собственикът на МПС, той бил извикан и се явил няколко часа по-късно.
Двамата водачи съставили декларации и описали механизма на произшествието, а след
като огледали щетите и преценили, че съответстват на описаното, съставили протокол
за ПТП, скица и АУАН на водача, причинил произшествието, който при маневра назад
ударил движещия се зад него автомобил, след което напуснал мястото, без да остане и
да подаде сигнал на службите на МВР. При това произшествие нямало пострадали
хора, а само материални щети.
Разпитан по делото е свид. Н. Й. Б., според която на 06.02.2023г. пътувала по
работа със служебния си автомобил по ул. „Борово“. Когато достигнала кръстовището
с пряка на тази улица, видяла автомобил, който доста бързо излиза на заден ход. Тя
подала сигнал с клаксон, защото улицата била заледена и нямало как да се спира рязко.
Водачът на другия автомобил намалил за момент, но в следващия рязко тръгнал назад
към нея и я ударил от дясната страна. Двамата излезли от автомобилите и въпреки, че
съставили двустранен протокол, другият водач отказал да го подпише и заявил, че тя
била виновна за произшествието. Той паркирал автомобила на мястото, към което се
бил насочил преди катастрофата и се отдалечил в неизвестна посока. Тя подала сигнал
на тел.112, а при пристигане на полицейския патрул обяснила ситуацията и посочила
автомобила, след което полицаите установили водача и го извикали на място, а той се
2
върнал след доста време. Били съставени декларации от двамата водачи, протокол за
ПТП и скица на произшествието, подписани от тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - частично
основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, установи,
че акта има предписаното съдържание в чл.42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на
нарушителя и му е предявен при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1
от ЗАНН от оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/03.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи по т.2.1.
Съдът, не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в
съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган,
упълномощен със Заповед №8121з-1632/03.13.2021г. на Министъра на вътрешните
работи по т.3.6.
Съдът не може да се съгласи с изнесеното в жалбата, че използваните
съкращения, абривиатури в акта и НП са недопустимо пренаписване на законовите
норми от полицейските служители. Става въпрос за общоизвестни съкращения и
абривиатури, които по никакъв начин не са ограничил правото на защита на Н. да
разбере констатациите в акта, вменените му нарушения и наложени наказания. Самият
той също използва подобни съкращения в жалбата си, а по множеството наложени му
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, е обогатил знанията си
и с често използвани съкращения и абривиатури на АУАН, НП, ПТП, ул., бул., г., ч.,
чл., ал., МПС, автомобил и прочие. В допълнение, съдът обръща внимание, че в
санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, по която е наложено първото
наказание, е използван именно израза „назад“, а не на „заден ход“, т.е. очевидно е, че и
за законодателят става въпрос за една и съща маневра.
Констатациите в акта и НП за нарушението на чл.40, ал.2 от ЗДвП категорично
се доказаха от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като единни и
незаинтересовани. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, както и не сочи
доказателства, с които да ги обори, а негова е тежестта на доказване да стори това.
Затова, съдът приема за категорично доказано, че като водач на лек автомобил на
посочените дата и място е причинил ПТП, при движение на заден ход с намиращ се зад
него лек автомобил, без да подсигури маневрата по предписания в закона ред, а
законът трябва да се знае и да се спазва от всички. Н. не е изложил твърдения, че е
наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, което е управлявал, а се е
3
съсредоточил да анализира лексиката на контролните органи.
По отношение на второто нарушение - на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП,
категорично от свидетелските показания и съставените на място писмени
доказателства се установи, че след ПТП жалбоподателят е спрял, излязъл е, огледал е
щетите по автомобилите, но след като е отказал да подпише двустранен протокол, се е
отдалечил в неизвестна посока, без да подаде сигнал и изчака органите на МВР.
Жалбоподателят не отрича тези обстоятелства, както и не оспорва текстовата част в
АУАН и НП, при описание на това нарушение.
Затова съдът счита, че неправилно деянието е подведено под разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП, която е относима в случаите на пострадали хора,
каквито от ПТП няма. По правилата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, НП следва да се
измени в тази част и да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Става
въпрос за посочване единствено кореспондиращата на текстовото описание на
нарушението правна норма на чл.123, ал.3, б. „в“ от ЗДвП, предписваща задължение на
водачите на пътно превозно средство, които са участници в пътнотранспортно
произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която
е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. За това нарушение
законът предвижда същото наказание вид и размер, на това, както е квалифицирано в
АУАН и НП.
Правилно, в предвидения размер – глоба от 20 лева, наказващият орган е
наложил наказанието на Н. за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП по чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП.
Неправилно на Н. са наложени кумулативните наказания по чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, без да се съобразят изискванията на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. ПТП е
леко, което е установено от жалбоподателя, тъй като той е спрял и слязъл от
автомобила си след като е ударил другото ППС. Установен е още същия ден и се е
явил, когато е бил призован за това пред контролните органи, като е съдействал за
изясняване на случая. Действително са му налагани множество наказания по ЗДвП, но
за леки нарушения, като за период от около четири години, няма съставяни АУАН и
НП, както и ел. фишове. При това положение, тъй като смекчаващите вината
обстоятелства имат превес, наказанията следва да бъдат определени в своя минимум, а
процесното НП следва да бъде изменено като за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“
от ЗДвП се определи лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец и
глоба в размер на 50 лева.
4
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 300 лева според договор за правна защита и съдействие,
които по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да се осъди учреждението или
организацията, чийто орган е издал НП - СДВР да ги заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-002768/27.02.2023г.
на Началник Сектор ОПП-СДВР в частта, в която на Т. С. Н. за извършено от
него нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 20 лева по
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП като правилно и законосъобразно.
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №23-4332-002768/27.02.2023г. на
Началник Сектор ОПП-СДВР в частта, в която на Т. С. Н. за извършено от него
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП са наложени наказания глоба от 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца по чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на Т. С. Н. за извършено
от него нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП наказания лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба от 50 лева по чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП.
ОСЪЖДА учреждението или организацията, чийто орган е издал НП –
СДВР да заплати на жалбоподателя Т. С. Н. с ЕГН ********** направените от
него разноски в производството от 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5