№ 12012
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110135473 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ, вр. чл.188, т.1 КТ – за отмяна на
наказание „Забележка“, наложено на ищеца със Заповед № РД-27-100/11.05.2023г.
Ищецът И.Г.К. твърди, че между него и ответника съществува валидно трудово
правоотношение, по силата на трудов договор № РД-27- 94/27.07.2021г, по което заема
длъжността „...” на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело”
/ИА ВКВПД/. Поддържа, че на 03.05.2023г. получил отправено от страна на служебния
министър на отбраната писмоискане на основание чл.193, ал.1 КТ за даване на писмени
обяснения, при твърдения за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Излага,
че в ИА ВКВПД е входирана преписка № 2462/08.03.2023г., към която е приложено
писмо с рег. № 07-00- 9/08.03.2023г. на главния директор на главна дирекция
„Инфраструктура на отбраната” към Министерство на отбраната, с което се препраща
по компетентност писмо с изх. № 19162/06.03.2023г. на СРС до Министерството.
Посочва, че с последното писмо, съгласно протоколно определение от 28.02.2023г. по
гр. д № 45005/2022г. по описа на СРС, 128 състав, се задължава министъра на
отбраната в срок не по-късно от 31.03.2023г., да представи договор от 04.06.1991г. и
Заповед № 2250/06.03.1991г. за продажба на недвижим имот с адрес: гр. София, жк. „...,
блок 505, вх.В, ет.3, ап.9. Твърди, че процесната преписка е предадена за изпълнение
на директора на Дирекция „Управление на собствеността и жилищен фонд” /УСЖФ/
на 09.03.2023г., който я е резолирал до началника на отдел „Жилищен фонд” в
дирекцията и същата е предадена за изпълнение на 10.03.2023г. От своя страна
началника на отдел „Жилищен фонд” е резолирал същия ден преписката на Ч.Ч. –
главен специалист в сектор „Жилища”, отдел „Жилищен фонд”. Ищецът твърди, че Ч.
получил преписката на 10.03.2023г. и пряко е отговарял за изпълнение на възложената
с нея задача. Излага, че с писмо с изх. № 34479/24.04.2023г. по описа на СРС, на
министъра на отбраната е наложена глоба в размер на 300 лева за бездействието му във
връзка със своевременно изпълнение на указанията на съда по посоченото гражданско
1
дело, както и е отправено ново искане за представяне на необходимата информация.
Поддържа, че с докладна записка с изх. № 4913/25.04.2023г. до министъра е изпратен
проект на молба за отмяна на глобата, към която са приложени и изисканите от съда
документи. На 15.05.2023г. получил процесната Заповед № РД-27-100/11.05.2023г., с
която му е наложено наказание „забележка” за извършени нарушения на трудовата
дисциплина. Излага съображения, че не е налице виновно извършено нарушение на
трудовата дисциплина. Позовава на обстоятелството, че в заповедта не е
индивидуализирано санкционираното лице, не е посочено време и място на
извършване на нарушението. Намира, че актът на работодателя не е мотивиран, липсва
конкретизация на извършеното нарушение, както и че същият не отговаря на
изискванията за форма и съдържание, съобразено с чл.195, ал.1 КТ. Твърди
несъответствие между цифровото и словесно изписване на нарушението. В допълнение
посочва, че не са налице материалните предпоставки за налагане на наказанието, като
излага подробни доводи в тази насока. Посочва, че работодателят не е обсъдил
дадените обяснения, не е мотивирал и изборът на наложеното дисциплинарно
наказание. По изложените съображения претендира отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание „забележка“.
Ответникът Министерство на отбраната на Република България в срока по чл.131
ГПК оспорва иска. Не оспорва съществуването на валидно трудово правоотношение
между страните по време на налагане на посоченото дисциплинарно наказание. Твърди
законосъобразност на наложеното наказание – безспорно установено нарушение на
трудовата дисциплина от ищцата и наложено при спазване на законово изискуемата
форма и ред наказание. По същество твърди, че ищецът е допуснал неизпълнение на
служебните си задължения. Излага съображения, че съгласно § 6, ал.1 от
Постановление № 123 на МС от 15.05.2015г. – дейността, архивът, правата и
задълженията по договорите сключени във връзка с дейността по настаняване под
наем, управление, експлоатация на жилищния фонд на министерство на отбраната и на
движимите вещи преминават от реорганизираните административни звена на
министерството към ИА ВКВПД. Поддържа, че е налице неизпълнение на възложените
с длъжностната характеристика на изпълнителния директор задължения и
отговорности. В допълнение посочва, че независимо от обстоятелството, че
наложената глоба на министъра на отбраната е отменена от съда, последното не
променя бездействието на ищеца, респективно не е основание за отпадане на правния
интерес на работодателя за ангажиране дисциплинарната отговорност на виновното
длъжностно лице. Претендира отхвърляне на предявената искова претенция, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ:
За основателността на иска в тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване факта на нарушението на трудовата дисциплина,
изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца, относно посоченото в
заповедта нарушение, наличието на заповед с изискуемото по чл. 195 КТ съдържание,
спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК,
както и че наложеното наказание е съобразено с критериите по чл. 189
ГПК.
Безспорно между страните по делото е, че са обвързани от валидно трудово
правоотношение по безсрочен договор № РД-27-94/27.07.2021г., по силата на което
ищецът заема длъжността "..." на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно
2
почивно дело” /ИА ВКВПД/ при ответника.
Не е спорно и от представеното по делото писмено доказателство Заповед № РД-
100/11.05.2023г., на министъра на отбраната, съдът приема за установено, че
работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 1 КТ -
"забележка".
С процесната заповед, връчена на ищеца на 15.05.2023г., на последния е наложено
посоченото дисциплинарно наказание за това, че с протоколно определение от
18.04.2023г. по гр.д. № 45005/2022г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, е констатирано, че
изпратеното на 06.03.2023г. писмо до Министерство на отбраната, изх. №
19162/03.03.2023г., касаещо предоставяне на документи за продажба на апартамент в
гр.София, с указан срок 31.03.2023г., не е изпълнено, както и че бездействието от
страна на Министерство на отбраната е единствената причина за отлагане на делото. В
допълнение към това в атакуваната заповед е отразено, че полученото в
министерството писмо с изх.№ 19162/06.03.2023г. по описа на СРС за предоставяне на
информация и документи, своевременно е препратено с писмо с рег. № 07-00-
9/08.03.2023г. за изпълнение по компетентност на Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно - почивно дело”, тъй като на основание §6 , ал.1 от Постановление №
123 на МС от 15.05.2015г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС
/обн. ДВ, бр.37 от 22.05.2015г., в сила от 01.07.2015г./, дейността, архивът, правата и
задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността по настаняването под
наем, управлението и експлоатацията на жилищния фонд на Министерство на
отбраната и на движимите вещи в него преминават от реорганизираните
административно звена на Министерство на отбраната към ИА ВКВПД. Посочено е, че
отговорност носи изпълнителният директор на ИА ВКВПД Иван К., доколкото същият
не е осигурил необходимата организация в администрацията, която да изпълни
своевременно указанията на Софийски районен съд и предостави исканите с писмо с
изх. № 19162/06.03.2023г. документи в указания срок. Отразено е, че извършеното
съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ –
"неизпълнение на възложената работа" и чл. 187, ал.1, т.7 КТ - „неизпълнение на
законните нареждания на работодателя”.
Нормата на чл.195, ал.1 КТ предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са
фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 КТ, задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете
по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на
съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на
чл. 195, ал. 1 КТ.
В разглеждания случай работодателят е изпълнил точно задължението си,
установено в посочената норма, като е описал кога, къде и при какви обстоятелства е
извършено дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната
отговорност на ищеца, както и противоправността на деянието. В атакуваната заповед
е индивидуализирано лицето, за което се твърди, че е извършило нарушение на
трудовата дисциплина, както и заеманата от същото длъжност при ответника,
3
съответно доводите на ищеца в противен смисъл са неоснователни. В допълнение към
това в налице детайлизирано посочване в хронологичен аспект на нарушението,
обстоятелствата при които то е извършено с аргументиране на противоправността му –
отразяване на конкретните разпоредби от вътрешния акт на работодателя
/длъжностната характеристика/, който е нарушен.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009
г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, преди налагане на
дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е
задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на
нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното
производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание.
Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него
дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да
посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това
дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства
и възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а по
отношение на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява
единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита.
Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл. 193,
ал. 1 КТ, е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение
на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по
същество.
В случая работодателят е изпълнил точно задължението си преди налагане на
дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на ищеца. По този начин
работодателят е обезпечил възможността на служителя да упражни правото си на
защита в рамките на дисциплинарното производство.
Императивната разпоредба на чл. 194, ал. 1 КТ регламентира, че дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-
късно от 1 година от извършването му. Третата алинея на тази норма предвижда, че
посочените срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в
законоустановен отпуск. В случая субектът на дисциплинарна власт е узнал за
нарушението на трудовата дисциплина, за което ищецът е наказан, на 24.04.2023г.,
когато е получено писмото от СРС, 128 с-в, с което е наложена глоба в размер на 300
лева на Министъра на отбраната във връзка с несвоевременно изпълнение на
указанията. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца на
15.05.2023г. С оглед на това се налага изводът, че дисциплинарното наказание е
своевременно наложено от работодателя, в рамките на установения в нормата на чл.
194, ал. 1 вр. ал. 3 КТ срок.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г.
на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и
др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, при трудов спор за законността на
наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да
установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната
отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на
съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата
дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са
допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното
действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или
осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска
разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза
4
и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението. В случая
ищецът отрича да е осъществил противоправно и виновно поведение, съставляващо
нарушение на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест на
ответника е да установи, че такова е било налице, за което е ангажирана
дисциплинарната му
отговорност.
В настоящия случай е наложено дисциплинарно наказание за извършени нарушения
по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа, както и по
чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, като
ответникът е аргументирал изводите си с бездействието от страна на изпълнителния
директор на ИА ВКВПД и непредоставянето в срок на изискани от съда документи,
което е станало причина за отлагане на делото.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства съдът анализира представените
по делото писмени доказателства. От съдържанието на прието писмо с рег. №
08.03.2023г. се установява, че Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” към
Министерство на отбраната е препратила по компетентност на изпълнителния
директор на ИА ВКВПД искане за предоставяне на договор за продажба на недвижим
имот с адрес: гр. София, жк. „..., бл. 505, вх. В, ет. 3, ап. 9, обективирано в определение
на съда по гр.д. № 45005/2022г. по описа на СРС, 128 с-в. В искането на съда по реда
на чл.192 ГПК е посочено, че информацията следва да бъде изпратена в срок до
31.03.2023г.
По делото не е спорно, че ищецът е резолирал получената на 08.03.2023г. преписка
за изпълнение на г-жа Борисова, която от своя страна я е резолирала на 09.03.2023г. на
началника на отдел „Жилищен фонд”, като фактическото изпълнение е възложено на
конкретен служител – г-н Ч. на дата 10.03.2023г.
Видно от повторно изпратено от СРС писмо с изх. № 34461/24.04.2023г., отново е
указано задължението на ответника да предостави изискания документ за собственост
на недвижимия имот в срок до 15.05.2023г., като с оглед на констатираното
неизпълнение по предходно цитираното писмо с изх. № 19162/06.03.2023г., станало
причина за отлагане на делото, на Министъра на отбраната е наложена глоба в размер
на 300 лева.
По делото не се оспорва, а и от представените писмени доказателства се установява,
че в изготвена от ищеца К. молба до СРС с рег. № 07-00-9/26.04.2023г., същата
подписана от министъра на отбраната, са аргументирани причините за невъзможността
третото задължено по гражданско-правния спор лице да не изпълни в първоначално
определения срок - до 31.03.2023г. указанията за представяне на документи. Изложени
са съображения, че обемът на архивните документни е огромен, като съхраняването им
се извършва в различни помещения в отдалечени сгради с административно адреси,
различни от адреса на Централното управление на Агенцията, съответно изпълнението
е направено на по-късен етап, като към процесното писмо е приложен искания договор
за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на
Наредбата за държавните имоти от 04.06.1991г., касаещ ап. 9, находящ се в гр.София,
жк. „..., блок 505, вх. В, ет. 3.
Същевременно не е спорно и че с протоколно определение от 30.05.2023г. по гр.д. №
45005/2022г. по описа на СРС, 128 състав, съдът е възприел доводите на министъра на
отбраната за наличие на основателни причина за забавяне в предоставянето на
изисканите документи и е отменил наложената глоба.
5
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че работодателят, на когото е указана доказателствената тежест за
установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина, не доказва пълно и
главно виновно неизпълнение на възложената работа от страна на ищеца. Тези изводи
на съда са мотивирани от обстоятелството, че след възлагане по компетентност
преписката, с която по гр.д. 45005/2022г. по описа на СРС, 128 с-в са изискани на
основание чл.192 ГПК документи, на ищеца на дата 08.03.2023г., същият я е резолирал
в кратък срок - на следващия ден, на отговорния в структурно отношение към
Агенцията служител за изпълнение. В допълнение към това и след узнаване за
несвоевременното изпълнение на възложената на ИА ВКВПД задача ищецът е
предприел действия, именно във връзка с вменените му задължения по т.7.3. от
длъжностната характеристика - да отговаря за качественото и в срок изпълнение на
поставените му задачи като ..., като е разпоредил проверка, изискал е незабавно
представяне на исканите от СРС документи, изслушал е пряко отговорните за
фактическото изпълнение служители, както и е наложил дисциплинарни санкции на
Ч.Ч., К.Б. и С.Б., обстоятелства които не са оспорени от ответника по делото. Следва да
се посочи и, че по делото не се установява твърдяното неизпълнение да е довело до
сериозни негативни последици за работодателя, претърпени загуби или пропуснати
ползи. В тази насока съдът съобразява, че наложената на министъра на отбраната
имуществена санкция е била отменена в резултат на последващите действията на
ищеца К. – изготвената молба до СРС с рег. № 07-00-9/26.04.2023г., с която са
обосновавани на причините за допуснатото забавяне в представянето на изискания
документ, приети от съда за основателни. Поради изложеното съдът намира, че ищецът
Иван К. не е извършил описаните в процесната заповед на работодателя нарушения.
По делото се установява безпротиворечиво, че ищецът К. е възложил на компетентните
служители изпълнението на задачата, като след установеното забавянето е предприел
мерки в рамките на контролните си функции и е разпоредил незабавно изпращане на
изискания от съда документ. В конкретния случай следва да се съобрази
своевременното изпълнение на указанията на съда в рамките на указания срок,
съгласно писмо изх. № 34461/24.04.2023г., предхождащо датата на налагане на
дисциплинарното наказание, свидетелстващо за добросъвестното поведение на ищеца,
което не е било отчетено от работодателя.
По изложените съображения, доколкото Иван К. не е извършил посочените в
Заповед № РД-27-100/11.05.2023г. нарушения на трудовата дисциплина, наложеното
дисциплинарно наказание "забележка" се явява незаконосъобразно и следва да се
отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., видно от
договор за правна помощ от 06.03.2024г. /лист 74/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
разноски в размер на 80,00 лв. – държавна такса по уважения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ наложеното със Заповед № РД-27-
100/11.05.2023г. на министъра на отбраната, дисциплинарно наказание "забележка", на
6
И.Г.К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Министерство на отбраната,
представлявано от министъра на отбраната на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на
И.Г.К., ЕГН **********, сумата от 1000 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Министерство на отбраната,
представлявано от министъра на отбраната на Република България ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на СРС сумата в размер на 80,00 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7