Р Е Ш Е Н И
Е
№ 970 23.08.2010г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, XI-ти граждански състав
на осми юни две хиляди
и десета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря А.Т.
като
разгледа докладваното от съдията Иванов
гражданско
дело № 8691 по описа за 2009 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран
с искова молба от М.Я.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.Б., ул...,
чрез адв.И.К., против “П.”ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Б.,
ул..., магазин „Д...”, с която е предявена претенция за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 218.18 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, ведно с изтекла мораторна лихва в размер на 6.39
лева, дължима за периода от 08.07.2009г. до 11.12.2009г.
Ищцата твърди, че за времето от
10.01.2009г. до 08.07.2009г. е работила в ответното дружество на длъжност
„продавач-консултант”, при уговорено основно месечно възнаграждение в размер на
240 лева. Трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на
страните, като ответникът останал
задължен за сумата на дължимо обезщетение за неизползвания от ищцата платен
годишен отпуск през времетраене на трудовия договор. Моли за присъждането му в
дължимия размер от 218.18 лева, ведно с мораторна лихва от прекратяване на
правоотношението до предявяане на иска. Претендира се присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
упълномощен процесуален представител. Ангажирани са писмени доказателства.
Предявени са в условията на
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.224, ал.1 от Кодекса на
труда – досежно претендираното обезщетение за неизползван отпуск и чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите – досежно претендираната мораторна лихва.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не изразява становище. В съдебно заседание, редовно уведомен, не
изпраща представител и не ангажира доказателства. Не представя трудово досие на
ищцата.
Съдът, като взе предвид
наведените с исковата молба доводи и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеното по делото
копие от сключен между страните трудов договор
№4/10.01.2009г., както и от отбелязванията в трудовата книжка на ищцата,
копие от която е приложено към исковата молба, М.Я.К. се е задължила да
изпълнява длъжността „продавач-консултант” при ответното дружество, като е
постъпила на работа на 12.01.2010г. Уговореното между страните основно месечно
трудово възнаграждение е било в размер на 240 лева, а работното време – осем
часа на ден при петдневна работна седмица. Трудовият договор е прекратен,
считано от 08.07.2009г., на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие
на страните. В производството не са изложени твърдения и не са ангажирани
доказателства за уговорен между страните или дължим по силата на нормативен акт
допълнителен платен отпуск над размера, установен с нормата на чл.155, ал.4 от КТ. Напротив, именно този размер е посочен в сключения трудов договор №4/10.01.2009г.
При това положение настоящата инстанция приема, че размерът на полагаемия
годишен отпуск е именно минимално определеният съобразно цитираната разпореба,
а именно двадесет дни. В случая няма данни този отпуск за 2009г. да е бил
използван до прекратяване на трудовия договор. Ето защо следва да се преме, че
отпускът е останал неизползван и на ищцата се дължи обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Трудовият
стаж при този работодател е бил в размер на пет месеца и двадесет и шест дни, както
е отбелязано и в трудовата книжка на ищцата. Ето защо на М.К. следва да бъде
заплатено обезщетение за десет дни неизползван отпуск. Изчислено съобразно
правилото на чл.224, ал.2, вр. чл.177 от КТ върху възнаграждението за месеца,
предхождащ прекратяването на трудовия договор, а именно месец юни 2009г., който
е имал двадесет и два работни дни, дължимият среднодневен размер на
обезщетението е 10.91 лева. Следователно за неизползваните десет дни отпуск
ищцата следва да получи обезщетение в размер на 109.10 лева. Ответникът не е
представил доказателства за заплащане на посочената сума, а доказателствената
тажест в тази насока лежи върху него. С оглед на това исковата претенция за
обезщетяване относно неизползвания отпуск се явява основателна до посочения
размер, като над него и до общо претендираните 218.18 лева искът следва да бъде
отхвърлен. Липсата на заплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ обосновава
извод и за дължимостта на претендираното обезщетение за забава /мораторна
лихва/ на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Обезщетението за неизползван отпуск е
изискуемо от момента на прекратяване на трудовото правоотношение –
08.07.2009г., поради което и за периода от посочената дата до предявяване на
иска на 11.12.2009г. в тежест на ответника следва да бъде присъдена закъснителна
лихва. Съобразно размера на дължимото обезщетение за неизползван отпуск лихвата
възлиза в размер на 5.43 лева, до който размер следва да бъде уважена и
акцесорната претенция. Над тази сума и до общо претендираните 6.39 лева претенцията
за мораторна лихва следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищцовата страна искане за възлагане на разноски, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на М.Я.К. сумата от 178.50 лева,
представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника
следва да бъде възложена и сумата на дължимите държавни такси по предявените
искове в общ размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА “П.”ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Б.,
ул.., магазин „Д..”, да заплати на М.Я.К., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес в гр.Б., ул.”.., чрез адв.И.К., сумата от 109.10 лева /сто и девет лева и десет стотинки/, представляваща
дължимо на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ведно мораторна
лихва в размер на 5.43 лева /пет
лева и четиридесет и три стотинки/, дължима за периода от 08.07.2009г. до
11.12.2009г.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Я.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в
гр.Б., ул..., чрез адв.И.К., против “П...”ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление в гр.Б., ул.., магазин „Д..”, за заплащане на дължимо на основание
чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, в частта за размера над
присъдените 109.10 лева /сто и девет
лева и десет стотинки/ до общия претендиран размер от 218.18 лева /двеста и
осемнадесет лева и осемнадесет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ
иска на М.Я.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.Б., ул..., чрез
адв.И.К., против “П..”ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б..,
ул.., магазин „Д..”, за заплащане на изтекла мораторна лихва за периода от
08.07.2009г. до 11.12.2009г. върху дължимо на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, в частта за размера над присъдените 5.43
лева /пет лева и четиридесет и три стотинки/ до общия претендиран размер от
6.39 лева /шест лева и тридесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА “П..”ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в гр.Б.., ул.”..магазин „Д..”, да заплати на М.Я.К.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.Б.., ул..., чрез адв.И.К., сумата от
178.50 лева /сто седемдесет и осем лева
и петдесет стотинки/, представляваща направени разходи за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА “.., ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление в гр.Б.., ул.., магазин „Д..”, да заплати на Бургаския
районен съд сумата от общо 100 лева
/сто лева/, представляваща държавни такси.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:........./п/................
Вярно с оригинала:
СА