Р Е
Ш Е Н
И Е № 260041
Гр. Кубрат, 02.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на девети
март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Албена
Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 549 по
описа на РСКт за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по обективно съединени искове
с правно основание чл.124, ал.1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на
чл.422 от ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ.
Ищцовото дружество „С.Д.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Е.Д.чрез
пълномощник адв.В.Й.от АК-Варна
твърди, че в периода
месец януари – месец декември 2019 год. дружеството
извършило търговски продажби в полза на ответника ЕТ „Босмит–В.Д.“ гр. Кубрат, за което били съставени
фактури, подробно
описани в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по доставка и предаване на стоките, а купувачът се задължил да заплати
стойността им, но не изпълнил задължението си, дори и след като му връчил нотариална покана.
Поради това, че ответникът
останал задължен, моли съда да осъди ЕТ „Босмит–В.Д.“
гр. Кубрат, който възразил по реда на чл. 420 от ГПК срещу издадената срещу него Заповед № 219/17.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 433/2020 г. по
описа на РС – Кубрат, да му заплати сумите 11 737.50 лева – главница, представляваща стойността на доставените стоки по описани в справка за задължения фактури, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изпълнение, и мораторна лихва в размер на общо 1 803.99 лева, представляваща
сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й
до подаване на исковата молба. Претендира и направените разноски в настоящото и
в заповедното производство.
Ответникът ЕТ „БОСМИТ-В.Д.”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В.И.Д.не
е представил писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се
явява упълномощен представител – адв. Р.П. ***, която заявява, че доверителят
ѝ признава главния иск в размер на 11 500.00 лева, но оспорва
претенцията за мораторна лихва заявена в исковото производство в размер на
1803.99 лв. и претендирана за периода от 31.01.2019 г. до подаване на исковата
молба в съда – 16.11.2020 год. Твърди, че липсва идентичност на претенцията за
мораторна лихва в заповедното и в настоящото производство, предвид особения
характер на установителното производство. Заявява, че началният период, от
който ищецът може да претендира мораторна лихва върху главницата е от датата на
връчване на нотариалната покана. Претендира присъждане на направените разноски
предвид частичното признание на иска и за разсрочване на присъдените с
решението суми. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищцовото дружество.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 433/2020 г. по описа на РС - Кубрат е видно, че на основание чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 219/17.09.2020 г. срещу ответника ЕТ „БОСМИТ-В.Д.”, с която последният е осъден да заплати на „С.Д.“ ЕООД *** сумите: главница
в размер на 11 737.39 лева –
дължима по търговски отношения за доставка на сладкарски изделия, ведно с законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.09.2020 г., до
окончателното изпълнение; 1 569.95 лева
– обезщетение за забавено изпълнение за периода 01.10.2018 г. до 10.09.2020 г.,
както и разноски по
делото в размер на 266.15 лева – платена
държавна такса; и 516.15 лева – платено адвокатско възнаграждение в минимален
размер по правилото на чл. 7, ал. 7 Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Длъжникът ЕТ „БОСМИТ-В.Д.” представляван от управител В.Д. е подал възражение против заповедта по реда и в срока
по чл.414 от ГПК.
В представената по ч. гр. д. № 433/2020 г., и в настоящото производство справка за
задълженията на ответника са описани в хронологичен ред съобразно датата на
издаване съставените от ищеца в периода от 17.01.2019 г. до 02.12.2019 г. общо
45 броя фактури. Не се спори между страните, че ответният търговец е закупувал от ищцовото дружество
хранителни стоки в количество и стойност, така както са били описани във
фактурите. От така представената справка се установява, че общата стойност на
задължението на ответната страна по посочените 45 броя фактури е в размер на
11737.50 лева.
Не е спорно между страните, че на
25.07.2019 год. на ответната страна е била връчена нотариална покана (л.13 от
ч. гр. д. № 433/2020 г.), с която ищецът в настоящото поканил съконтрахента си
ЕТ „Босмит“ да плати сумата 10520.79 лева – главница и 1417.18 лева – лихва за
забава. Представляващия ЕТ, видно от съставения на 05.08.2019 г. от нотариус
Ив. Башева констативен протокол е изразил готовност да плати само главницата,
като е настоявал постигането на извънсъдебно споразумение.
От заключението на
допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентна и обективно дадена, се установява, че на 23.09.2020 год. (датата,
на която е била връчена издадената по ч. гр. д. № 433/2020 г. заповед за изпълнение)
ответният търговец е погасил вземането по една от фактурите –№ 390617.01.2019
г. в размер на 237.50 лв. Така според експерта размера на неплатените суми по
издадените фактури и след приспадане на извършеното плащане, възлиза на 11500
лева, а размерът на мораторната лихва върху главницата от 11500 лв. до датата
на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2020 г. е в размер на 1816.58
лева.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415
от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването
му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са
обвързани по силата на валидно сключени договори за продажба и доставка на
стоки, оформени с процесните фактури, като не се спори, че продавачът е изправна страна по отношение на задължението си да достави
заявените стоки. С оглед изложеното ответникът е обвързан от сключените
договори и дължи изпълнение на задължението си за заплащане на стоките, които
са остойностени в описаните в приложената справка 45 броя фактури, издадени в периода 17.01.2019 г. - 02.12.2019 г. След
образуване на заповедното производство ответникът е погасил част от вземането в
размер на 237.50 лв., поради което
признава, че дължи главница в размер на 11500 лв. С оглед изложеното предявеният главен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.327 от ТЗ се явява основателен в размер от 11500 лв., поради което и
претенцията на ищеца следва да се уважи в този размер, а в останалата част до
11737.50 лева следва да се отхвърли като неоснователна поради извършено
плащане.
Съдът намира, че от уважаването
на главния иск се следва уважаването и на претенцията за мораторна лихва.
Безспорно се установява, че между страните не е имало изрична уговорка за
начина на плащане на задълженията по така издадените фактури, поради което
плащането по всяка от тях е следвало да се извърши в 14-дневен срок от
издаването им. Възражението, че ответникът бил поканен да плати едва с
нотариална покана, поради което и мораторната лихва се дължи от датата на
връчването ѝ, е неоснователно. Както е посочил и експертът такава
договореност между страните не е постигната, поради което и мораторната лихва
следва да се изчислява от падежа на всяка от фактурите до датата на подаване на
заявлението в съда, но доколкото заявителят по ч. гр. д. № 433/2020 г. е
посочил датата 10.09.2020 год., то
размера на лихвата следва да се изчисли съобразно тази дата. Нейният размер е 1 589.95
лв., изчислен служебно от съда чрез лихвен калкулатор от произволно избран
интернет сайт (в случая www.calculator.bg). Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на
задълженията си в уговорения срок, поради което е изпаднал в забава и дължи на
ищцовото дружество лихва
за забавено плащане. Доколкото в заповедното
производство е предявена претенция за мораторна лихва в размера от 1569.95
лева, то и в този размер следва да бъде уважена и претенцията в настоящото
производство, а до предявения в настоящото производство размер от 1803.99 лева
следва да се отхвърли като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ГПК, при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи
неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други
обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че не следва да се разсрочва
изпълнението на паричното задължение по процесните договори за продажба, оформени в описаните в
справката фактури. Следва да
се има предвид, че по делото не са представени доказателства относно имотното
състояние на ответника. Но няма пречка в
изпълнителното производство ищецът да се възползва от това си право (напр. по реда чл. 454 от ГПК).
По разноските:
При този изход на делото всяка от
страните следва на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК да понесе отговорност
за направените разноски.
Обстоятелството, че ответникът е
признал главния иск не го освобождава от отговорността да понесе разноски, тъй
като с поведението си е станал причина за образуване на производството.
Направените от ищеца в
заповедното производство разноски са в общ размер на 782.30 лв. (266.15 лв. заплатена държавна
такса и 516.15 лв. – адвокатско възнаграждение), а в настоящето производство са
сторени такива в размер на 1055.53 лв. (от които 275.53 лв. довнесена държавна
такса, 280 лв. възнаграждение за вещо лице и 500 лв. адвокатско възнаграждение).
Ответникът е представил доказателства, че е сторил разноски в размер на 300 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималното такова съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 516.15 лева. Съдът
намира, че заплатеното от ищеца в възнаграждение не е прекомерно, а е на
минимума визиран в цитирания нормативен акт.
Така съразмерно на уважената част
от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 768 лв. – разноски на
заповедното и 1018 лв – за разноски по настоящото производство, или общо 1786
лв. Ищецът следва да заплати на ответника, съразмерно на отхвърлените искове
сумата 10.44 лв. Извършвайки компенсация на така определените по размер
разноски на страните, ответникът ще дължи на „С.Д.“ ЕООД *** сумата от
1 775.56 лв. – разноски за производството по компенсация. Докато на
ответника няма да се дължат разноски от ищеца, тъй полагащите се на него
разноски са компенсирани.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ
„БОСМИТ –В.Д.”, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.И.Д.ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 327 от ТЗ, на „С.Д.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Е.Д.чрез
пълномощник адв.В.Й.от АК-Варна главница в размер на 11 500.00 лева (единадесет хиляди и петстотин лева, нула ст.),
дължима по търговски отношения за доставка на сладкарски изделия, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда – 16.09.2020 г. до окончателното
изпълнение, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 219/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 433/2020 г. по описа на РС–Кубрат
и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до заявения размер от 11737.50 лв. като
неоснователен поради извършено плащане.
ОСЪЖДА ЕТ „БОСМИТ –В.Д.”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.И.Д.ДА ЗАПЛАТИ, на основание
чл. 294 от ТЗ, на „С.Д.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Е.Д.чрез
пълномощник адв.В.Й.от АК-Варна сумата: 1 569.95 лева (хиляда петстотин
шестдесет и девет лева, деветдесет и пет стот.) – обезщетение за забавено
изпълнение за периода 31.01.2019 г. до 10.09.2020 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 219/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 433/2020 г. по описа на
РС–Кубрат и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до заявения размер от 1803.99 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЕТ „Б.– В.Д.”, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.И.Д.ДА ЗАПЛАТИ на „С.Д.“ ЕООД ***,
ЕИК *********, представлявано от управителя С.Е.Д.чрез пълномощник адв.В.Й.от
АК-Варна сумата 1 775.56 лева (хиляда седемстотин седемдесет
и пет лева, петдесет и шест ст.) – за направените в запоедното и в настоящото производство разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/ Ал. Великова