РЕШЕНИЕ
№ 1683
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300502208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Ж. М., ЕГН ********** чрез пълномощника
адв. Д. от САК против решение № 1695 от 17.05.2022г., постановено по гр. д. № 6874 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., с което се отхвърлят предявените от
М. Ж. М., ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 845, 40 лева,
представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, 52, 61 лева законна лихва от 30.07.2019г. –
датата на отправяне на застрахователната претенция до датата на подаване на исковата
молба.Осъжда се М. Ж. М., ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* сумата от 210 лева за разноски по производството.
С въззивната жалба се изразява становище, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и със
събраните доказателства по делото.Развиват се доводи в подкрепа на застъпваното, че са
налице всички законови предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение.Моли
се за отмяна на решението, вместо което да бъде постановено ново, с което да се уважат
предявените искове.
С писмения отговор на въззиваемата страна се изразява становище, че въззивната
1
жалба е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението на районния
съд като правилно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивната
инстанция.Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от
другата страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна –
ищец в първоинстанционното производство, откъм съдържание е редовна, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното:
Предмет на делото е пряк иск на увреденото лице /лизингополучател/ срещу
застраховател с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за присъждане
на обезщетение в размер на 845, 40 лева за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
25.07.2019г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, както и акцесорен иск за присъждане на законна лихва в размер на 52, 61 лева
върху дължимото обезщетение от датата на предявяване на застрахователната претенция –
30.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от тази дата
до окончателното изплащане на обезщетението.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 25.07.2019г.,
управлявайки л. а. марка „Мазда“ с рег. № ******, ищецът е претърпял ПТП с материални
щети за автомобила, след като на кръгово кръстовище в близост до бул. „М., автомобил м.
„Фолцваген Плюс“ с рег. №*******, управляван от Ж. К. З., намиращ се в лявата лента на
движение, допуснал нарушение по ЗДвП завивайки на дясно, в резултат на което настъпил
удар в предната лява страна на управлявания от ищеца автомобил и съответно предната
дясна страна на другия автомобил.Ищецът твърди, че след разговор с оператор и опит да се
свържат с КАТ, както и предвид натовареното кръстовище и образуването на задръстване и
при положение, че другият водач се признал за виновен, попълнили двустранен констативен
протокол в офис на застрахователя.Управляваният от ищеца автомобил бил предмет на
договор за финансов лизинг № АG0005669 с „Мого България“ ЕООД – клон Пловдив“,
сключен на 27.11.2017г.Към момента на предявяване на иска ищецът се явявал увредено
лице по см. на чл. 478, ал. 2 от КЗ.Увреждащият автомобил бил собственост на К. Ж. З., ЕГН
**********, като за него имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица BG/02/118003340398 при ответното дружество.На 30.07.2019г. ищецът завел
претенция № ********** в ответното застрахователно дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.С писмо изх. № ОК-
481328/07.08.2019г. бил направен отказ, поради: „неангажиране на безспорни доказателства
относно вината на застрахования водач“.На 09.08.2019г. подал молба за преразглеждане, на
която получил същия отговор.Щетите се изразявали в: счупен преден ляв фар и мигач,
счупен подкалник, изкривени броня и калник на автомобила, изкривен калник, леки
вдлъбнатини в предната част на автомобила и нарушена боя.Ответникът изпаднал в забава,
считано от 30.07.2019г., на която дата била предявена застрахователната претенция.
2
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лекия
автомобил марка „Фалксваген“, модел „Плюс“ с рег. № *********.Оспорва се към момента
на сключване на застраховката лекият автомобил марка „М*********, да е бил в добро
състояние и без щети.Оспорва се описания в исковата молба механизъм за настъпване на
ПТП-то, вината и противоправното поведение на водача на л. а. марка модел „Плюс“ с рег.
№ **********, както и наличието на причинно-следствена връзка между щетите върху
лекия автомобил марка „Мазда“, модел „Премации“ с рег. № ********** и
деянието.Претенцията се оспорва и като завишена по размер.Счита се, че се претендират
ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими и части, които не са
били увредени вследствие процесното събитие.Оспорва се и претенцията за присъждане на
разноски за определяне на щетата.
По делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства се установява, че
увреденият автомобил е бил предоставен на ищеца въз основа на договор за финансов
лизинг № АG0005669 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив, сключен с „Мого България“ ЕООД, ЕИК ********* на 27.11.2017г., като съгласно т.
15 от договора във вр. с чл. 2.5.1 от Общите условия, след отправяне на писмено искане по
реда на чл. 12.1 от ОУ, лизингополучателят може да упражни правото си да придобие
собствеността върху автомобила, само ако всички дължими суми по договора, в това число
и дължимата стойност на опцията за придобиване, са изплатени и не е налице друго
неизпълнение на задълженията по договора за лизинг.
На 27.11.2018г. между „Мого България“ ЕООД, ЕИК ********* и М. Ж. М., ЕГН
**********, е сключен и нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС №
*******, като автомобилът е предаден с протокол от същата дата в годно състояние за
ползването му по предназначение.
На 25.07.2019г. е съставен Констативен протокол за ПТП и схема към него, подписан
от двамата водачи, съдържащ данни за фактическите обстоятелства, при които е настъпило
ПТП-то и щетите по увредения автомобил, управляван от лизингополучателя.От същия и от
показанията на св. Ж. З. в съдебно заседание се установява, че ПТП-то е настъпило на
процесната дата на кръговото движение до Водната палата в гр. П..И двата автомобила
идвали от бул. „М.“ и се движели един след друг по посока Панаира.Ищецът се движел в
дясната лента, а св. З. се движел отпред в средната лента, откъдето предприел десен
завой.При навлизането в колелото двете коли се сблъскали.
На 30.07.2019г. по заявление на ищеца е заведена претенция в ответното
застрахователно дружество за изплащане на застрахователно обезщетение по щета №
********** за настъпилото застрахователно събитие с л. а. м. „Фолксваган Плюс“, с рег. №
***********, застрахован в ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ № BG/02/1180003340398.Щетите по лизинговия автомобил, управляван от
ищеца, са описани в констативния протокол, подписан от двамата водачи и в описа на щета
№ **********/30.07.2019г., съставен от застрахователя.При огледа е констатирана лека
3
деформация на преден ляв калник, облицовка на предна броня с отвори за фарове за мъгла и
преден ляв мигач.
Като писмено доказателство по делото е представена работна карта № ********** от
05.03.2020г. във връзка със щета № **********, издадена от „Стар Моторс“ ЕООД, в която
са описани извършените ремонтни дейности по автомобила, включващи ремонт и
боядисване на предна броня и на ляв преден подкалник, на обща стойност 845, 40 лева.
С писмо изх. № 02-481328/07.08.2019г. застрахователят е отказал да изплати
застрахователно обезщетение за щетите по увредения лизингов автомобил с мотив, че не са
ангажирани безспорни доказателства относно вината на застрахования водач за настъпване
на ПТП-то, необходима предпоставка по чл. 429 от КЗ за изплащане на обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“.
С писмо изх. № ОК-496030/13.08.2019г. застрахователното дружество след
преразглеждане на ликвидационната преписка е потвърдило отказа си за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Районният съд е приел за доказано настъпването на процесното ПТП вследствие
предприета маневра „завой на дясно“ от управляващия л. а. „Фолксваген Плюс“, от средната
лента за движение, което съставлява нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗДвП.С оглед на това
решаващият съд е направил извод за осъществено противоправно поведение от водача на
лекия автомобил м. „Фолксваган Плюс“, което е допринесло за възникване на ПТП-то и
нанасяне на щетите по лизинговия автомобил.Посочил е, че наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на инцидента между собственика на
автомобила-причинител на щетите и ответника, поражда задължение за последния да
обезщети пострадалия за настъпилите последици, явяващи се пряк непосредствен резултат
от увреждането.Предвид представената работна карта от „Стар Мотърс“ ЕООД, изготвена
по възлагане от ответника по образуваната от него щета, районният съд е намерил, че
стойността на щетите е 845, 40 лева и съвпада с претендираното по размер обезщетение по
делото.
Горните изводи се споделят и от настоящия състав на съда, тъй като кореспондират
изцяло със събраните по делото доказателства.Вината на водача на л. а. „Фолксваган Плюс“
се установява от съставения констативен протокол, подписан от двамата водачи и от
показанията на св. З., депозирани в първоинстанционното производство, които
кореспондират помежду си и взаимно се допълват.От приетите по делото писмени и гласни
доказателства се установява и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и описаните при уведомяването на застрахователя щети по автомобила, които не са
оспорени в хода на образуваната преписка по щета, а възражение в тази насока се прави
едва с писмения отговор по чл. 131 от ГПК в съдебното производство.Относно вида и
размера на имуществените щети по увредения автомобил се съдържат данни в писмените
документи по застрахователната преписка, неоспорени по делото.
Районният съд е приел обаче съобразно ангажираните по делото доказателства за
4
притежанието на правото на собственост върху повредения автомобил към момента на
настъпване на събитието, че правоимащ да получи обезщетението е „Мого България“
ЕООД.В тази насока решаващият съд е отчел липсата на доказателства по делото, че към
25.07.2019г. лизингополучателят е изпълнил задълженията си по договора за лизинг, което
да дава основание за прехвърляне собствеността на автомобила от лизингодателя.Поради
това районният съд е счел, че ищецът не е легитимиран да претендира изплащане на
обезщетение за настъпилите щети по лизинговата вещ в негова полза.
Крайният извод на районния съд не може да бъде споделен, тъй като съществена
особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното погиване или
повреждане на вещта, която е предмет на договора, е за лизингополучателя – чл. 343 от
ТЗ.Като държи сметка за това, разпоредбата на чл. 384 от КЗ предвижда специални правила
за застраховка, сключена по повод на лизингово имущество.Така в ал. 2 на чл. 384 от КЗ е
предвидено, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1
лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. При частични вреди обезщетението
се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в
натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2.
При кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на
лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен
срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното
плащане.
В настоящия случай се касае за частични щети по автомобила, като не е уговаряно
отстраняването им в натура.В Приложение № 3 към процесния договор за финансов лизинг
страните изрично са предвидили, че при настъпване на застрахователно събитие, право да
получи застрахователно обезщетение при „кражба“ или „тотална щета“ има лизингодателя, а
в останалите случаи правоимащ е лизингополучателя.
Предвид гореизложеното активно процесуално и материално-правно легитимиран да
претендира обезщетение за установените частични вреди по лизинговия автомобил, е
лизингополучателят.
По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна, а решението на
районния съд неправилно като краен резултат, поради което следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено решение, с което главната и акцесорната претенция да
бъдат уважени в пълния предявен размер.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, на въззивника /ищец в
първоинстанционното производство/ се дължат направените разноски по делото.Предвид
своевременно направеното възражение от другата страна за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар от него, съобразявайки защитавания материален интерес и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до минималния размер от 300 лева за всяка инстанция, определен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията от 31.07.2020г.Така за първоинстанционното производство
5
следва да му бъдат присъдени общо 410 лева, включващи ДТ, разноски за свидетел и
адвокатско възнаграждение, а за въззивното производство общо 350 лева, включващи ДТ и
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1695 от 17.05.2022г., постановено по гр. д. № 6874 по описа за
2021г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на М.
Ж. М., ЕГН ********** от гр. П***********, представляван от адв. Н. Д. от САК, сумата от
845, 40 лв. /осемстотин четиридесет и пет лева и 40 ст./, предствляваща обезщетение за
имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие на 25.07.2019г., сумата от 52, 61
лв. /петдесет и два лева и 61 ст./ мораторна лихва от 30.07.2019г. – датата на отправяне на
застрахователна претенция до датата на подаване на исковата молба – 09.03.2022г., ведно
със законната лихва върху обезщетението от 09.03.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на М.
Ж. М., ЕГН ********** от гр. П*********, направените разноски в първоинстанционното
производство в размер на 410 лева и направените разноски във въззивното производство в
размер на 350 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6