РЕШЕНИЕ
гр.София, 27.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
СНЕЖИНА КОЛЕВА
2. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието
на секретаря Елена Чаушева и прокурор Станислав Стойков като разгледа докладваното от съдия Колева
внохд № 3455/2018 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на гл.XXI от НПК.
С присъда
от 30.11.2017, СРС, Н.О., 20 – и
състав, признал В. В.Г. -
родена на *** *** , българка, българска гражданка, с
начално образование, неосъждана, омъжена, безработна, ЕГН **********, за
виновна за това, че от неустановена дата в края на месец октомври 2007 г. до
15.11.2007 г., в София, с цел да набави за себе си и за другиго –
съпруга си Г.И.Г.,/спрямо когото наказателното
производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.5
от НПК/ имотна облага в размер на 13 667,20 лева, възбудила у М. М. М. заблуждение, че е собственик и ще прехвърли
валидно в качеството си на продавач правото на собственост върху апартамент №3,
намиращ се на адрес София, жк „*********и
с това причинила на М. М. М.
имотна вреда в размер на 13
667,20 /тринадесет хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/
лева, като причинената вреда е в големи размери – престъпление по
чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209,ал.1 от НК, поради което на основание чл.54 от НК я
е осъдил на една година „лишаване от свобода”, чието
изпълнение на основание чл.66,АЛ.1 от НК
е отложил да срок от три години.
На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимата
Г. да заплати на М. М. сумата от 13 667,20 /тринадесет хиляди
шестстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща
причинени с инкриминираното деяние и невъзстановени имуществени вреди,
настъпили в резултат на извършеното от подсъдимата В.Г. престъпление по
чл.210,ал.1,т.5,вр.чл.209,ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.11.2007 г. до окончателното изплащане на всички суми, като
отхвърлил гражданския иск като
неоснователен до размера от 27 334,40
лева за причинени имуществени вреди .
Нa основание
чл.189,ал.3 от НПК подсъдимата е
осъдена да заплати направените на
досъдебната фаза разноски в размер на
585,00 /петстотин осемдесет и пет/ лева – по сметка на СДВР, както и направените в съдебната фаза
разноски в размер на 140,40 /сто и четиридесет лева и четиридесет стотинки/ -
по сметка на СРС, в полза на държавата,
а също и сумата от 546,69 /петстотин четиридесет и шест лева и шестдесет
и девет стотинки/ лева, представляващи 4 % държавна такса върху размера на
уважения граждански иск/, както и 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190,ал.2 от НПК.
Срещу
присъдата е постъпила въззивна жалба от
служебният защитник на подсъдимата – адв. Х.Б.,
като се сочи, че акта на СРС е неправилен, незаконосъобразен, постановен
в нарушение на процесуалните правила и явно несправедлив, при което се иска отмяната
му и признаване на лицето за невиновно и
оправдаването му. Алтернативно се иска
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда и на трето място да се намали срока
на наложеното наказание .
Частният
обвинител и граждански ищец не е
обжалвал присъдата – лично или чрез повереника си адв.Д.П..
Възражения
срещу въззивната жалба не са предявени.
Въззивният
съд е приел, че акта
подлежи на проверка по реда на глава ХХІ НПК - въззивната
жалба произтича от
легитимирана в производството страна,
при наличие на правен интерес, предявена е в срок.
В съдебно
заседание пред Софийски градски съд,
представителят на СГП заявява, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна
и предлага да бъде потвърдена .
Адв. П. –
служебен повереник на частния обвинител
и граждански ищец М.М.М., счита че по делото се съдържат
доказателства, обосноваващи обвинението
и моли присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът адв.Х.поддържа въззивната жалба и предявените
с нея скания. Изложените съображения са в насока, че мотивите към
присъдата взаимстват обвинителния акт,
но не отговарят на фактите от обективната действителност. Твърди се, че подсъдимата В.Г. по време на инкриминираната деятелност
действително е била собственик на
процесното жилище - апартамент находящ се в бл. 15а в ж.к. „Ботунец“,
гр.София, съгласно приложения по делото договор за продажба на недвижим имот от
1994 г. .Счита се, че като незаконоъобразни
следва да се третира сключването договора за покупко-продажба на
посочения имот от 14.06.2006 г., когато подсъдимата и съпругът й са прехвърлили
правото на собственост върху имот, който не са притежавали, а именно ап. № 3 в
бл. 15 в ж.к. „Ботунец“ на Т.и И.С., но не и при сделката от 15.11.2007г. към която дата В. и Г.Г.са били пълноправни
собственици на имота. Поддържа се
становище, че по делото не е доказано по безспорен и несъмнен начин
предаването на парични средства от М.М. на В. и Г.Г.. Изградения в тази насока
извод от първата инстанция се базирал на показанията на М. и отразеното в
нотариалния акт, но не бил
изследван въпроса дали при оттеглянето на пълномощните за
разпореждане с лек автомобил и недвижим имот в село Еница, община Кнежа не са
върнати и парични средства, ако такива въобще
били предавани. Счита се, че
пострадали в случая били Т.и И., които били закупили апартамент, който не е
принадлежал на продавача , а не М.М..
Подсъдимата в
право на лична защита заяви, че поддържа речта на адвоката, а в право на
последна дума иска отмяна на присъдата .
Подсъдимата в
право на лична защита заяви, че поддържа речта на адвоката, а в право на
последна дума иска отмяна на присъдата .
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД извърши цялостна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, на осн. чл. 313 и чл. 314 от НПК, при която намери че фактите по делото са
правилно установени от първия съд
и същите изцяло следва да се споделят.
Констатира се
по делото, че на 27.03.1990 г. В.В.Г. и Г.И.Г. сключили граждански брак. На
20.05.1994 г. бил сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на наредбата за държавни имоти - между кметския наместник на СО-ТОА
„Кремиковци“ - като представляващ за продавача и купувачите Г.И.Г. /който
работел в „Кремиковци“ АД/ и В.В.Г., въз основа на Заповед №ДИ-03-721/93 от
18.04.1994 г. на кметския наместник „Кремиковци“, с който договор на Г. и В. Г.бил
продаден ведомствения - на „Кремиковци“ АД апартамент №3, находящ се в
гр.София, ж.к.“********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 77,50 кв.м, с прилежащото избено помещение №3-6, с
полезна площ 7,14 кв./м. и 4,635% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавната земя.
На 14.06.2006
г. В.В.Г., Г.И.Г. и Т.Г. С. /между които има роднинска връзка/ депозирали молба
пред нотариус И.Д.- с район на действие СРС, вписан в НК под №039 - за
изповядване на сделка - покупко-продажба на недвижим имот, което станало на
същата дата и за което бил съставен нотариален акт от 14.06.2006 г. за
покупко-продажба на недвижим имот №109, том III, рег.№ 14270, дело №443 от 2006
г., с който В.В.Г. и Г.И.Г. продали на Т.Г. С. собствения си недвижим и
придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност
имот /апартамент/ с административен адрес - гр.София, ж.к.“**********, състоящ
се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 77,50
кв.м, с прилежащото избено помещение №3-6, с полезна площ 7,14 кв./м. и 4,635%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавната
земя, за сумата от 11 500 лева, като продавачите заявили, че са получили
напълно от купувача посочената сума, което било вписано в нотариалния акт. В
нотариалния акт били вписани и представените във връзка с тази сделка
документи: горепосоченият договор за продажба на държавен недвижим имот,
удостоверение за данъчна оценка на имота от 06.03.2006 г., декларации по
чл.25,ал.7 от ЗННД от Г. Г.ев, В.Г., Т.С., декларации по чл.264,ал.1 от ДОПК от
Г. Г., В.Г. /всички декларации - от 14.06.2006 г./, квитанция за платен данък,
както и за внесени нотариални такси и пр. В нотариалния акт обаче била допусната
явна фактическа /техническа/ грешка при изписване /с цифри и думи/ на номера на
блока и вместо ,“бл.15-А“ било написано „бл.15“, което не било забелязано
тогава както от нотариуса, така и от Т.Г. С. /и съпруга й И. ВърбановС./. В
службата по вписвания към АВ било направено вписване за „продажбата на
апартамент №3, в гр.София, ж.к.“**********, с продавачи В. и Г.Г.и купувач Т.С.“.
След сделката С.и С. заминали да работят в Испания. До 20.11.2007 г. С., както
и съпругът йС., поради неосведоменост и незнание, не декларирали така
придобития от тях имот в съответната администрация на СО.
В началото на
2007 г. М.М.М. продал двустайното си жилище, намиращо се в гр.София, ж.к.“**********с
намерение да закупи друго, но по-голямо. Към края на лятото в няколко разговора
с Г.И.Г., когото М. се познавал, Г.ев му казал, че продават тристайния си
апартамент /горепосочения апартамент №3 в бл**********в кв.“*******1“/ и го
завел да му го покаже. Свидетелят М. знаел, че в Г. и В. Г. живеят в това жилище.
След това - към
края на месец октомври 2007 г. се състояла нова среща между М. и Г.ев, на която
вече присъствала и Г., тримата обсъдили цената на апартамента, който М. искал
да купи от тях. Тъй като пазарната цена на апартамента била по-висока от тази
по данъчна оценка, Г.и М. се разбрали, последният
да плати цената по данъчна оценка и да доплати на Г.за апартамента с неговите
къща в с.Еница, обл. Враца и лек
автомобил „Мерцедес 124“. Г. Г.ев и В.Г. се снабдили с необходимите документи,
съответно и св. М. им дал документите , вкл. декларации, че не дължи данъци за тях и
им предал ключовете за колата и къщата. М.
и съпругата му упълномощили Г. Г.ев
с правото да се разпорежда както с недвижимия имот, така и с автомобила.
Така Г. Г.ев и
В.Г., независимо, че вече не били собственици на въпросния апартамент, но тъй
като били открили допусната в нотариалния акт от 14.06.2006 г. грешка при
изписване на номера на блока като „бл.15“, решили да се възползват от нея, с
цел всеки от тях двамата да набави за себе си и за другия имотна облага, и
легитимирайки се като собственици на апартамента въз основа на договора за
продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти,
въвели в заблуждение М., че са собственици на въпросния апартамент и ще му го
продадат.
Г.подготвили
необходимите документи за продажбата на същия апартамент, в които бил вписан
вярно административният адрес на това жилище гр.София, ж.к.“********, ап.3. От Г.
Г.ев, В.Г. и М.М. била подадена молба от 14.11.2007 г. до нотариус Б. Я. - с
район на действие СРС, вписан в НК под №258 - за определяне на дата за
извършване на сделката, пред когото били представени необходимите за това
документи и на 15.11.2007 г. пред него се явили Г.И.Г. и В.В.Г. - като
продавачи на въпросния апартамент и представяйки се за негови собственици и М.М.М.
- като купувач на този апартамент и на същата дата /15.11.2007 г./ бил съставен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №139, том VI, рег.№31456,
дело №1077 от 2007 г., в който било вписано, че Г. и В. Г./като продавачи/
продават на М.М.М. /като купувач/ собствения си недвижим имот, придобит по
време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност - апартамент
№3, находящ се в гр.София, ж.к.“*****************.1, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 77,50 кв.м, с прилежащото
избено помещение №3-6, с полезна площ 7,14 кв./м. и 4,635% идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху държавната земя, за сумата
от 13 667,20 лева. В нотариалния акт било вписано и „Продавачите декларират, че
са единствени собственици на имота...“, и сумата от „13 667,20 лева...купувачът
заяви, че е изплатил напълно и в брой на продавачите“, и „страните...след като
ми заявиха, че са уредили финансовите си отношения...актът се прочете на
страните и след одобрението му се подписа от тях и от мен - Нотариус“. В
нотариалния акт били вписани представените във връзка с тази сделка документи:
договор за продажба на държавен недвижим имот, удостоверение за данъчна оценка
на имота от 12.11.2007 г., удостоверение за сключения между Г.граждански брак;
декларации по чл.25,ал.7 от ЗННД от Г. Г.ев, В.Г., М.М., декларации по
чл.264,ал.1 от ДОПК от Г. Г.ев, В.Г.; декларация по чл.4,ал.7 и чл.6,ал.5,т.З
от ЗМИП от М.М. /всички декларации - от 15.11.2007 г./; квитанции за платени
местни, държавни и нотариални такси и пр. Г.ев предал на М. ключовете от
апартамента. Нотариус Я. на 15.11.2007 г. заверил нотариално и пълномощни от М.М.М.
и съпругата му И.М.М.за Г.И.Г. да се разпорежда както намери за добре със
собствения им недвижим имот - дворно място и жилищна сграда в него в с.Еница,
общ.Кнежа /пълномощно peг. №31451/ и с лекия автомобил „Мерцедес 200Д“ с peг. №*******/пълномощно
peг. №31455/.
М. предал
сумата от 13 667,20 лева на Г.ев .
В службата по
вписвания към АВ било направено вписване за „продажбата на апартамент №3, в
гр.София, ж.к.“*******1“, бл.*******, с продавачи В. и Г.Г.и купувач М.М.“.
Апартаментът
бил деклариран и вписан в СО - район „Кремиковци“ на името на М..
По това време С.и
С. се завърнали в България и установили, че в купения от тях от Г.апартамент
има друго непознато им лице - М., който също твърдял, че е собственик на този
апартамент и че го е купил от Г.еви. С. показали на М. притежавания от тях
нотариален акт. Заради това трима отишли в полицията. М. подал молба с дата
18.11.2007 г. до началника на 05 РПУ. Във връзка с извършената проверка на
20.11.2007 г. на Т.Г. С. бил съставен от СО - Д „ПАМДТ“ - районен отдел
„Кремиковци“ и връчен акт за установяване на административно нарушение №0012483
за нарушение на чл.123,ал.1,вр.чл.14,ал.1 от ЗМДТ - че не е декларирала
собствения си недвижим имот - апартамент №3 в кв.“*******1“, бл.*******, в
двумесечен срок от придобиването му на 14.06.2006 г., в СО - Д „ПАМДТ“ -
„Кремиковци“.
Поради
горепосоченото Т.и И.С., М.М. /и съпругата муМ./ и В. и Г.Г.посетили нотариус
„за разваляне на сделката“, като вече и С., и М. установили, че в нотариалния
акт за С. е допусната грешка при изписване на номера на блока.
На 19.11.2007
г. нотариусът А.Ч.- с район на действие СРС, вписан в НК под №310, извършил
нотариална заверка на декларация от 19.11.2007 г., с която Г. Г.ев декларирал,
че е уведомен, че пълномощно №31455/15.11.2007 г. от нотариус Б. Я. и
заверените с него декларации по чл.264,ал.2 и по чл.25,ал.7 за продажба на лек
автомобил „Мерцедес 200Д“ с per. №*******и пълномощно № 31451/15.11.2007 г. от
нотариус Б. Я. и декларации по чл.264,ал.1 и по чл.25,ал.7 за продажба на къща
с дворно място в с.Еница, общ.Кнежа, са оттеглени, както и че Г.ев предава на М.
документите и ключовете за тях, и декларира, че не е извършил и няма да извърши
и занапред сделки с тях, като само за няколко дни до тогава Г.ев бил извършил
ПТП с автомобила на М., в резултат на което на автомобила били причинени много
щети.
На 22.01.2008
г. бил съставен от нотариус И.Д.нотариален акт за поправка на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №8, том I, рег.№1710, дело №6 от 2007 г., по
желание на явилите се пред него Г. Г.ев, В.Г. и Т.С., в който било вписано, че
в нотариалния акт от 14.06.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот №109,
том III, рег.№ 14270, дело №443 от 2006 г., вместо посочения с цифри и думи
блок „номер 15 /петнадесет/“ да се чете „15-А /петнадесет тире буква „А“/.
На 17.01.2008
г. били издадени за М. - удостоверение за постоянен и настоящ адрес и заМ. -
удостоверение за настоящ адрес *** /“Кремиковци“/, бл.*******, ап.3.
Воденото
първоначално досъдебно производство и срещу Г.И.Г. за същото престъпление, с
постановление на СРП от 20.03.2012 г., изведено деловодно с печат на СРП на
22.03.2012 г. за частично прекратяване на наказателното производство, на
основание чл.24,ал.1,т.5 от НПК, било прекратено по отношение на него, тъй като
въз основа на СППЕ и допълнителната такава за Г.ев било установено, че той
страда от психично заболяване - параноидна шизофрения, манийно параноиден
сидром, с начало на заболяването - началото на 2008 г. /каквото се сочи и в
приложените по делото медицински документи за него/.
Доказателствените
източници, събрани от първата съдебна
инстанция подробно са изброени, като същественото е, че нарушения, допуснати
при събирането и оценката на доказателствата не се установяват.
Без съмнение
данните относно двукратно изповяданите сделки на 14.06.2006 и на 15.11.2006 г.
от В. и Г.Г.с Т.С., а след това и с М.М.
с недвижимия имот се извличат от съставените писмени документи – молби
до нотариус за съставяне на нотариални актове; вносни бележки за платени
такси на 14.06.2006г., договор за
продажба на недвижим имот и нотариални актове.
Видно е, че в
първия от съставените нотариални актове – този от 14.06.2006г е допусната
грешка в описанието на недвижимия имот, като апартамент №3 , находящ се в
бл.15, вместо действителното бл. 15 – А,
вх.Б, ет. 1 в кв.“*******1“, с каквото съдържание е акта от
15.11.2006г.
За това че на
22.01.2008 е съставен акт за поправка на нотариален акт за покупко- продажба
между В. и Г.Г.и Т.С. се установява именно от посочения документ.
Показанията на М.
съдържат информация за това, че е познавал и двамата продавачи и че първите
разговори за апартамента били само с Г.ев, който му показал жилището. От същия източник се извлича и това, че впоследствие тримата - подсъдимата Г.,
съпруга й и М. обсъдили продажбата на апартамента и цената му,
както и че уговорките им включвали
освен паричната сума да се доплати с имот в с. Еница и л.а. „Мерцедес“ ; че преди изповядването М.
дал парите – договорената сума, а
получил от Г. ключ за апартамента , а
при изповядването предал и документите за къщата и автомобила и ключовете за
тях; както и това, че и пред нотариуса
подсъдимата е потвърдила, че е собственик на имота и в
това си качество ще му прехвърли
собствеността върху имота.
Тези
свидетелските показания се намират за достоверен източник от настоящата инстанция, т.к. видно е че те
са последователни и еднопосочни в двете фази на производството, логични са и
оценени съвкупно с останалите източници са безпротиворечиви. Отделно от това съдържащата се в тях
конкретика относно описваните събития убеждава в тяхната истинност: така напр. за
предхождащото си познанство с Г.еви; за знанието му, че имота е бил на Г.еви,
т.к. те живеели там; за конкретните им разговори, вкл. с подсъдимата,
проведени в неговото жилище, където Г.преспали
т.к. в предлаганото за продажба от тях нямало ток и вода; за уговорките за цената
жилището и начина на плащане .
Настоящият
състав намира за неоснователни възраженията на защитата, че не
е доказано плащането на паричната сума от М.. Показанията на свидетеля по това обстоятелство са детайлни и
убедителни и от тях се установява, че е било постигнато съгласие да се впише в
нотариалния акт като цената на апартамента данъчната оценка на имота, т.к. е по – ниската от пазарната, като в допълнение
до уговорената цена М. е платил именно с
предоставянето на имот в с. Еница и с л.а. м. „Мерцедес“, за което сочат и
съставените от него пълномощни в полза
на Г. Г.ев; а факта, изводим от документ
– удостоверение от НАП от 12.11.2007г. е,
че данъчната оценка е именно 13 667,20 лева.
Не се съдържат
данни по делото, опровергаващи този извод, вкл. и чрез показанията на св.
Дахтеров от д.п., приобщени от
първоинстанционния съд, в които свидетелят е възпроизвел твърдения на Г. Г.ев, че не е получавал парични суми от М..
И това е така, т.к. при
пресъздаването на чужди твърдения обективно проверимо е правено
или не такова изявления пред лицето, а относно верността на самото твърдение, показанията
на Дахтеров не биха могли да бъдат ползвани. По същите съображения показанията
на Т.С. и И.С., които „знаели“, че М.М. дал за апартамента къща и кола не биха
могли да обосноват извод, опровергаващ показаното от М., за дадена от него
и парична сума в размер на 13 667 лв. Нещо повече, ако цената на апартамент № 3 в
бл. ***, е следвало да се плати само с недвижимия имот в с. Еница и с лекия
автомобил, не е имало пречки да се сключи
замяна на недвижимите имоти и колата,
която би гарантирала и двете страни.
Вместо това те са оформили отношенията си чрез договор за покупко – продажба,
при който задължително се изисква вписването на насрещна престация - определената, договорена, пазарна цена и в допълнение купувачите са изготвили пълномощни в полза на Г.ев, които макар и с
включено право да се разпорежда с тези обекти, съвсем не са лишавали М. и съпругата му от правата
им върху тях.
Че св. М. е
получил ключа за апартамента към 15.11.2007г. сочат както неговите показания,
така и тези на св. С., които заявяват , че при
завръщането си в България са установили св. М. в имота им и така е станало ясно, че
апартамента е бил прехвърлен и на С. и
имено тогава св. М. е разбрал за това обстоятелство.
Не съществуват
противоречия в данните относно
оттеглянето на пълномощните, дадени от страна на М.М. в полза на Г.ев и
връщането на колата му, като въз основа на показанията на М., които се
кредитират се установява и това, че
дадената от него парична сума не му е върната.
При така
установена фактическа обстановка,
въззивната инстанция намира от правна страна, че в мотивите си
първоинстанционният съд обосновано е приел, че с действията си подсъдимата е
осъществила състав на престъпление по чл. 210, ал.1 , т.5 вр. с чл. 209, ал.1
от НК.
Правилно
първият съд е акцентирал на обстоятелството, че с прехвърлянето на имота от
подсъдимата и съпруга й на 14.06.2006г.
на Т.С. правото на собственост е преминало върху последната и съпруга й, независимо че в този нотариален акт №109, том III, рег.№ 14270, дело №443 от 2006
г., била допусната грешка при изписването на номера на блока като „блок 15“
вместо правилния „блок 15 А“. Че е
допусната техническа грешка, а не се
касае до друг предмет на продажба, респективно
в порок във волята на страните е
видно от цялостната документация в нотариалното дело – молбата до нотариуса,
данъчната оценка, приложения Договор за продажба от 1994г. ; декларациите на
лицата, като във всички тях имота е бил описан по
правилния начин – такъв в блок „15-А“. Именно по тази причина допусната грешка
в описанието на имота не е легитимирала В.
Г. като собственик на същия след
14.06.2006г. , поради което и тя не е
могла валидно да прехвърли каквито и да е права на М.М..
С
основание СРС е приел, че от 14.06.2006 г. , т.к.
Г. не е била собственик на този имот
и независимо, че тя е била наясно
и съзнавала това, същата с цел да набави за себе си и за съпруга си Г.ев
имотна облага, възбудила заблуждение у М., представяйки се за собственик , с
желание и намерение да му го продаде, знаейки, че той желае да закупи такова
жилище и в разговор с М. те обсъдили параметрите на договора за продажба на
апартамента, в т.ч. и цената. Така М., въведен в заблуждение от Г., че тя е
собственик /заедно със съпруга си Г.ев/ на този апартамент, който ще му бъде
продаден за сумата от 13 667,20 лева, с „доплащане“ с негов недвижим селски
имот и лек автомобил, решил да купи апартамента, като на 15.11.2007 г.; заплатил уговорената цена ; съставен бил горепосоченият нотариален акт за продажба на
недвижим имот, съгласно който В. и Г.Г./като продавачи/ продават на М.М.М.
/като купувач/ „собствения си“ недвижим
имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена
общност - апартамент №3, находящ се в гр.София, ж.к.“**********, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 77,50 кв.м, с
прилежащото избено помещение №3-6, с полезна площ 7,14 кв./м. и 4,635% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавната земя, за
сумата от 13 667,20 лева. Г. се
легитимирала като собственик на имота с договора от 20.05.1994 г. за продажба
на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавни имоти, с който
договор на Г. и В. Г.бил продаден ведомствения - на „Кремиковци“ АД горепосочен
апартамент, с който договор тя уверила и
М., че този имот е нейна собственост и
тя може да му го продаде, като в нотариалния акт било вписано и че „Продавачите
декларират, че са единствени собственици на имота...“.
Всичко това
мотивирало М. да плати посочената в нотариалния акт цена 13 667,20 лева за този
имот, считайки, че я плаща на действителния собственик и така той ще получи
правото на собственост върху имота, което не е могло да се реализира, т.к. тъй
като към този момент негов собственик вече била С. и съпруга й.
Налице е
измамливо поведение на Г., която се представила на М. за собственик на
апартамента, каквато не е била след 14.06.2008., с предложение да му го
продаде, договаряла е за цената му, като
е знаела, че той вече е прехвърлен и няма и от самото начало не е имала възможност да
изпълни задължението да го прехвърли, а и намерението за това, доколкото видно
е, че и С. били изненадани от появата на чуждо лице с претенции към имота
им.
Налице е
причинно-следствена връзка между деянието и престъпния резултат – платените 13 667,20 лева от М. за апартамента. Престъпният
резултат - имотната вреда, е настъпила за М. като пряко следствие на
имущественото разпореждане от него страна като измаменото лице, а
разпореждането пък е следствие на неправилната представа у последния /формирана
от Г. и Г.ев/ относно основанието за разпореждането.
Не съществуват
какво да се приеме тезата на защитата,
че вредите в случая са настъпили за Т.С.
и И.С., доколкото същите валидно са го придобили и се явяват собственици на този имот и владеят същия,
чрез допуснат от тях наемател, с оглед споделеното от тях пред СРС, при което
преки и непосредствени за тях вреди от сделката от 15.11.2007г. при тях не се
констатират.
За наличието
на квалифициращия признак вреди в големи размери, правилно първата инстанция е преценила размера на МРЗ към датата на деянието
от 180 лева /съгласно ТР №1/30.01.1998
г. на ОСНК на ВКС/, и това че в
конкретния случай същият надхвърля 70
минимални работни заплати за страната за инкриминирания период. Наличието на
този квалифициращ признак се извежда от приетата от съда фактическа обстановка
и въз основа на доказателствата по делото, като в случая причинената вреда се
равнява на почти 76 броя минимални работни заплати за страната към
инкриминираното време.
С основание е
приетото, че от субективна страна инкриминираното деяние е осъществено при
форма на вината пряк умисъл и користна цел. Подсъдимата В.В.Г. е съзнавала всички
обективни елементи от състава на престъплението и противоправността на своето
деяние, съзнавала е общественоопасния му характер, предвиждала е неговите
обществено опасни последици и е искала настъпването им, целяла е настъпването
на резултата. Отделно от това наличните данни сочат, че деянието е осъществено
с користна цел – да набави за себе си и съпруга си сумата, платена от М. .
При определяне
на наказанието правилно първата съдебна инстанция е преценила , че предвиденото
в закона наказание е „лишаване от
свобода” от една до осем години. Съобразявайки обстоятелствата, които са от
значение за индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимата, а
именно - чистото й съдебно минало, продължителността на изминалото от деянието
до постановяване на съдебния акт време,
което не може да бъде свързано с поведението на тази страна, правилно
първият съд е приел, че наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и е
индивидуализирал такова в размер от минимума - една година лишаване от свобода.
Споделя се извода
на първоинстанционния съд, че не са налице основания които да обусловят приложение на
чл.55,ал.1,т.1 от НК, като на собствено основание счита , че така определеното наказание от една
година лишаване от свода не се явява несъразмерно тежко с оглед извършеното
деяние .
Правилно,
предвид наличието на основания за това
изпълнението на наложеното
наказание е отложено, на основание чл.66,ал.1 от НК, с изпитателен
срок от три години, поради което и същото следва да се запази.
Аналогичен следва да е резултата и в гражданско -
осъдителната част на присъдата. Първият съд е развил подробни съображения,
които изцяло се споделят. По конкретните доводи на защитата, свързани с деянието и вредите, отговори се
дадоха по – горе. Единствено по
възражението за предявяването на иска след изтичане на погасителна давност,
по което СРС е пропуснал произнесе,
настоящият състав, намира че то е неоснователно, т.к. данните по делото сочат,
че най – ранния момент, към който може да се отнесе „откриването“ /по смисъла
на чл. 114 от ЗЗД/ на В.Г. като деец на престъплението е при привличането й в качеството на обвиняем с постановление от
04.08.2009г., поради което и предявяването на гр.иск на М. на 27.03.2014г. се явява в срока на 5
годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Уважаването на
гражданския иск и осъждането на Г. да заплати размера на причинените вреди от
13 3671, 20 лева се явява законосъобразно, т.к. са установени всички предпоставки
за това : осъществено е
процесното противоправно деяние, с което
пряко и непосредствено са
причинени имуществени вреди на М. в посочения размер.
При наличието
на законовите предпоставки по чл. 45 от ЗЗД правилно СРС е осъдил подсъдимата
да заплати посочената сума ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното й плащане.
Правилно и
съобразно нормите на чл. 189, ал.3 от НПК съдът е постановил разноските да
останат в тежест на държавата .
Предвид това и
на основание чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 30.11.2017г.,
на СРС , н.о. 20 състав по нохд
№ 5063 по описа за 2013 год.
Решението е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: