Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №334
гр. ВРАЦА, 16.11.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публично
заседание на първи ноември две хиляди и седемнадсета
година, в състав:
Председател:Надя Пеловска- Дилкова
Членове:Рената Г.Мишонова- Хальова
Веселина Павлова- мл.с.
при участието на секретар Христина Ц.
като разгледа докладваното
от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`552 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид:
Адв. Д.П. от
САК, в качеството си на проц. представител на Н.В.В. и В.В.В., е подал въззивна жалба против решение №
101/18.05.2017 г по гр.д.№ 808/15 г по описа на РС-Мездра, в частта по сметки между съделителите и присъдени разноски, но не
и срещу извършената делба на техен
наследствен имот в с.Кунино, Община Роман, Обл.Враца, в която част решението е
влязло в законна сила.
В жалбата се
навеждат доводи , че атакуваното частично с въззивната жалба първоинстанционно
решение, е неправилно, незаконосъобразно
и частично недопустимо, а именно:
-в частта , в
която Мездренският районен съд е осъдил Н.В. и В.В. да заплатят по 5 493,67 лв
по предявения от ищеца иск за заплащане на подобрения в делбения имот, както и
в
- в частта, в
която са присъдени разноски в производството за жалбоподателите.
Твърди се от
жалбоподателите, чрез адв. П., че в претенциите по сметки на съделителя К.В. по делото , същият не бил конкретизирал
претендираните СМР по отделно, дали те били подобрения или необходими разноски
за поддържане на делбения имот, както и
че не било посочено времето на тяхното извършване.Освен това в заключенията на СТЕ били включени СМР, които не били заявени от
ищеца, но открити на място от експертите, заключенията били изготвени в
отсъствие на ответниците при огледа на имота предмет на делба, както и не
произнасяне от съда по възражението на жалбоподателите за изтекла погасителна
давност на претендираните суми от ищеца като подобрения в делбения имот. Жалбоподателят твърди още ,че съдът не се е произнесъл по възражението, че
са осъществени незаконни дейности от К.В. като незаконно преустройстно на
инсталации без одобрени строителни и архитектурни книжа вкл. покриване на тераса
с метална конструкция и навес пред главния вход на жил. сграда.
С жалбата се
моли решението в обжалваната част да
бъде отменено като неправилно. Не се
правят нови доказателствени искания пред ВОС.
В срока за отговор
на въззивната жалба К.Н.В. е депозирал такъв, с който изцяло оспорва въззивната жалба на ответниците. Според него
претенциите му по сметки против
ответниците били доказани и по основание и по размер. Иска се отхвърляне
на въззивната жалба и потвърждаване решението на МРСъд. С отговора няма
нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Постъпила е и частна жалба от адв. Д.П. от САК , в качеството му на проц. представител на Н.В.В. и В.В.В.,против
допълнителното решение №266/03.08.2017 г
по гр.д.№808/15 г по описа на РС-Мездра.
Твърди се, че то е неправилно и незаконосъобразно, моли се неговата отмяна и уважаване молбата за допълване
първоначалното решение по същото дело.
В срока за отговор на ч.жалба такъв не е депозиран от К.В. по делото.
Съд. състав приема ,че както въззивната така и
частната жалба са процесуално допустими , тъй като са подадени в законния срок
от страна с право на обжалване, от лица с правен интерес, срещу акт от категорията на обжалваемите.
По
въззивната жалба:
Разгледана по същество
въззивната жалба е ч а с т и ч н о о с
н о в а т е л н а, поради следните съображения:
С решение№ 193
от 16.12.2015 г по гр.д.№808/2015 г по описа на МРС е допусната делба на двуетажна
масивна жилищна сграда построена в УПИ ХХI пл.№201 в кв.42 по плана на с.Кунино Община Роман Обл.Враца, между К.Н.В.
и Н. и В. В. В. при права :1/2 ид.ч. за К.В. и по 1/4 ид. ч.за В.В. и Н.В..
От представения по делото нот. акт №248/1983 г по
н.д.№437т.1 се констатира, че УПИ е съсобствен
по наследство на В. и Н. В., а в двуетажната жил. сграда в недвижимия имот съществува
реално обособена собственост на
стаите по етажи, но уточняване общо стълбище, таван ,коридори
и баня и др.между К.В. и В. и Н. В..
В първото с.з. след допускане на делбата на
22.03.2016 г К.В. ,чрез проц. си представител адв. С.К., е депозирал писмена молба, с която на осн. чл. 346 от ГПК
е обявил своите претенции по сметки срещу В. и Н. В..
В молбата е
посочено ,че в т.А са извършени строително монтажни работи от К.В. в жил.
сграда и гаражи подробно описани като дейност и
стойност общо СМР за 14 170 лв,
в т.Б подобрения извън жил. сграда за 3 340 лв и т.В ограда със съседния
имот на стойност 1100 лв или общо сумата от 18
610 лв.В рекаритулация К.В. е посочил ,че
съделителите му дължат общо 10
975 лв или всеки по 5 487,50 лв ,имайки предвид,че по т.Б и В му се дължи
цялата сума.
В отговор на молбата по чл. 346 от ГПК ответниците-
съделители В. и Н. В. ,чрез проц. си представител адв. П., оспорват ,че
претендираните подобрения са извършени от К.В. в посочения вид и обем,че въобще
са извършени,че 8-та стая на втория етаж
и водната инсталация/дренаж/ са изградени без одобрени строителни и
архитектурни книжа, както и че измазване
на къщата и боядисването й не били подобрения, още повече ,че претенциите по чл. 346 от ГПК с молбата на В., били
погасени по давност .
МРСъд де факто не е разграничил претендираните претенции по
сметки от К.В. дали са необходими във
връзка със запазване на жилищната сграда или полезни такива, които увеличават
стойността на имота. МРСъд е рпиел за
разглеждане исканията по сметки и по т.А ,Б и В от молбата на К. В. .
В последствие адв. П. е представил удостоверение
от Община Роман/14.05.2016 г,че няма одобрени архитектурни стоит. книжа
за преустройство и изграждане на навеси, вътрешни преустройства на стаи в процесния имот в с.Кунино, Община Роман.
По делото е
назначена единична техническа
експертиза, която след оглед на място е дала пазарна оценка на допуснатия до
делба имот в размер на 13 000 лв, като е оценила отделно необходими
ремонти за поддържане на къщата в размер
на 3 997,40 лв и други подобрения в
размер на 5282,80 лв. При оценка на необходимите ремонтни подобрения и
други подобрения, вещото лице инж.М.Ц. е
следвала заявените в молбата на К.В. по чл. 346 от ГПК. В
отделна таблица №3 в.л.Ц. е дала
разбивка на отделните СМР с година на
извършване, овехтяване и пазарна стойност.
Първоначалната
техническа експертиза е приета без възражения от двете страни по делото, освен
искането на адв. П. К.В. да представи документи за извършените
от него
СМР както и допълване на молбата си по чл. 346 от ГПК със стойност на труд и материали.
В по- късен
етап след отмяна хода по същество и връщане делото в с.з, решаващият съдия назначава нова единична техническа
експертиза, тъй като сам в отменителното си определение от 14.11.2016 г в
закрито заседание констатира, че в.л. инж.Ц. е оценила подобрения ,които не са
претедирани както и разминаване на сумите от таблицата на експерта и тези в
заключението в обяснителната част.
Новата единична
експертиза , чрез в.л. инж. С.М. , дава
стойността на претендираните подобрения извършени от К.В. в делбената жил.
сграда по молбата му по чл. 346 от ГПК
/стр. 48-50 по делото/, като ги е оценила
по вложените в тях труд и материали. Според експерта М.
подобренията по т.А от молбата са на стойност : подобрения в първия етаж СМР за
7 794,64 лв, за втория етаж са 4 344,15 лв и СМР подобрения по
фасада на жил. сграда и вертикална
планировка около нея за 7 454,05 лв.Вещото лице е оценило и
претендираните подобрения по т.Б и т.В от молбата на К.В. по чл. 346 от ГПК за 6 511,47 лв.
Поради оспорване на
новата втора единична експертиза, МРСъд е назначил тройна техническа експертиза със същата
задача, която отново е оценила претендираните подобрения от К.В. по молбата му по чл. 346 от ГПК, но с
включено 20% ДДС и 10% печалба за строителя.
Според 3-ната
експертиза претендираните подобрения в ЖС/ първи и втори етаж/ за
сградата отвън ,са на стойност 16 015,71 т.е. по т.А от молбата. В.лица отделно
са оценили по т.Б подобрения за 3996,31 лв и т.В подобрения 1963,45 лв.
По искане
на К.В. на осн. чл. 214 от ГПК
съдът определение от 18.04.2017 г открито заседание е допуснал увеличение
на претенциите по сметки както следва:
по т.А от молбата по чл. 346 от ГПК от 14 170 лв на 17 380 лв
по т.Б от 3340 лв на 3 610,60 лв
по т.В от 550 лв
на 981,72 лв.
В рекапитулация претенцията на К.В. към двамата ответници
е увеличена от 5 487,50 лв. на 6 641,27
лв.
Де факто това е вярната аритметична сума/погрешно
посочена в молбата на адв.Ст.К. по чл.
214 от ГПК/, която се претендира от К.В.
по сметки след допуснатото от МРСъд увеличение.
Съдът е събрал и гласни доказателства както следва:
Св.Е.Т. -без
родство, съсед в с.Кунино установява ,че около 1980 година е правена 8-та стая на втория етаж на ЖС.В. и Н. ***, В.
често идвал,а Н. по- рядко, като от една
година В. не идвал, тъй като бил сменен патрона на вратата.Свидетелката твърди,
че К. е правил подобренията в къщата в с.Кунино- саниране ,дограма, не е виждала
В. и Н. да правят нещо по къщата, а К. си бил непрекъснато там.
Св. А.Д.- дъщеря на К.В. установява, чу 8-та
стая на втория етаж на ЖС е правена 1978-80 г след смъртта на дядо й, баща й е
оправял дупка на покрива след пожар,а от
една година братовчедите й Н. и В. не могат да влизат, тъй като патрона на
вратата е сменен, а свидетелката от 10 г не поддържа нормални отношения с баща
си заради жена , с която той се събрал да живее- И.В..
Св. С. Опров твърди, че В. го е виждал само
веднъж, тъй като от 5 години работи по къщата
като до 2015 г е градинар и поддържа къщата. Опров твърди ,че К.В. е
плащал всички материали и за работа като
той св.Опров е слагал гранитогрес, правил шпакловки, боядисване ,врати
,дограма, облицовка камъни отвън, мазилка по фасадата, цокли, водопроводна
инсалация до къщата за изолиране на водата. Св.Опров твърди се ,че никога не е
имал проблеми с В.,който виждал какво се
подобрява и прави и нищо не е казвал.
Св. К.И.- без родство, строител е слагал плочки,
зидал , шпакловал, подпрозоречни камъни ,саниране като К.В. и жена му са го викали да работи и те са му е
заплащали. Виждал е два пъти В. в къщата, бил в пияно състояние.
С оглед гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:
1.Претенцията на К.В. по сметки по чл. 346 от ГПК е по своята правна
същност самостоятелна имуществена
претенция, която е заявена във втората фаза на делбеното производство, във
връзка със съсобствената 2ЖСграда допусната до делба. Претенцията е направена в законния срок -първо с.з. след допускане на
делбата, с писмена молба подписана от проц. представител на съделителя К.В.- т.е от адв. С.К.. В молбата са
претендирани СМР в жил. сграда и гаражи, в 15 пункта с конкретна стойност, плюс
подобрения в УПИ 21 -пл.№201 в кв.42 ,където се намира съсобствената 2ЖС , плюс
изградена ограда между новообразувани имот с пл.№201 и 202 по плана на с.Кунино.
Тъй като е допусната до делба само жил. сграда, то е
следвало МРСъд да приеме за разглеждане само претенции
по сметки свързани с нея т.е. по т.А от молбата/без пункт2 от нея/, без
т.Б и В.Необосновано и в трите съдебни експертизи съдът е поставял задача
оценка на претендираните подобрения/А ,Б В/ от К.В. от стр.48-50 по делото.
2. Макар искането на К.В. по чл. 346
от ГПК да е неточно квалифицирано от
него, поради това, че същият не прави разлика между полезни и необходими
разноски в допуснатата до делба съсобствена жил. сграда ,то от изложените му
твърдения може да се извлече действителната правна квалификация на искането му,
а именно - чл. 30, ал.3 от ЗС. Същото съдът намира за основателно, поради
следните съображения:
Владелецът на един недвижим имот, какъвто е К.В., по
време на упражняване на фактическата власт върху имота, може да извърши
действия, които да увреждат или да подобряват имота, в резултат на което
неговата стойност би намаляла или би се увеличила. Ако в резултата на тези
действия се е увеличило имуществото на собственика - било, че вещта е запазена
от погиване, вследствие направени необходими разноски, било, че стойността й се
повишила в сравнение със състоянието от преди извършените от владелеца действия
- то е налице неоснователно обогатяване на собственика, което подлежи на
отстраняване. Именно забраната за неоснователно обогатяване и неговото
премахване стои в основата на претенцията на разноски за подобрения.
Следователно, за да е основателна претенцията за подобрения от един
съсобственик спрямо друг, той трябва да е направил необходими или полезни
разноски. Както бе посочено по - горе, във връзка с правилната правна
квалификация на искането на К.В., е необходимо да се разграничат кои от
претендираните от него дейности представляват необходими разноски и кои -
полезни разноски. Първите са свързани с наложителността за запазване
съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или
състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването им се предотвратява
загубата на собственика от разрушаването или погиването на имота. При това
изобщо не е необходимо да се е увеличила стойността на имота т.е. извършването
на необходими разноски може да доведе до увеличение на стойността на имота, на
това не е задължително. За разлика от необходимите разноски, полезните разноски
- чрез вложените труд, средства и материали, увеличават стойността на имота, но
не са били необходими за запазването и съхранението му.
МРСъд не е
посочил дали претендираните
разноски за съсобствения имот приема за полезни подобрения или за необходими разноски за къщата, но
фактически от събраните писмени и
гласни доказателства , правилно е
квалифицирал претенцията по чл.
346 от ГПК като е приел,че
извършени СМР по процесната къща са със знанието и без противопоставянето на
другите съделители В. и Н. В., т.е. правното основание на претенцията е нормата
на чл. 30 ал.3 от ЗС , че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си.
Трябва за пълнота да се отбележи ,че съдът е този, който
определя правното основание , дори ищецът да не го е посочил, каквото
възражение има във въззивната жалба.От доказателствата по делото се установява, че за 1/2 ид.ч. част от къщата К.В. е ползвател и
държател на останалите ид.ч. на другите съсобственици, доколкото е имало реално
ползване само на отделни стаи от същата къща и при извършените подобрения за
имота е настъпило неоснователно разместване на имуществените блага, което
следва да бъде отстранено при условията
на чл. 30 ал.3 от ЗС.
3. Част от претендираните от настоящият ответник В. подобрения представляват изцяло
ремонтни дейности по съсобствения имот, построен още през 1928 г., които
дейности имат характер на необходими разноски, тъй като те са направени
единствено с цел запазването и поддържането на имота. Основанието на иска за
необходими разноски е чл. 30, ал. 3 от
ЗС. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и в
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под "тежести" се имат
предвид необходимите разноски, направени за запазване на общия имот, без които
той би погинал или състоянието му би се влошило; обикновените разноски,
свързани с текущото поддържане на имота и други задължения, обезпечаващи
съществуването и използването на общата вещ. Следователно, дължат се
действително извършените разходи, и то - към датата на извършване на
конкретните дейности. В този смисъл са и указанията, дадени с Тълкувателно
решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г. на ОСГК, което не е изгубило
сила. В конкретния случай, претендираните от ищеца необходими разноски, съдът
приема за доказани и по основание, и по размер, съобразно събраните гласни
доказателства и заключението на назначената тройна СТЕ, която е приета от
страните като обективна. Останалите полезни разходи по допуснатата до делба
жилищна сграда са направени от К.В., с оглед събраните гласни доказателства. В.
е бил владелец на неговата 1/2 ид.част и държател на другата 1/2 ид.ч. на двамата съсобственици- ответници,извършил е
СМР- подобрения в делбената ЖС,без противопоставяне на двамата ответници или на
тези полезни подобрения,които са увеличили стойността на целия имот, като Н. и В. В. са се обогатили за
сметка на К.В.,поради което отношенията им с него следва да се уредят по правилата на
чл. 30 ал.3 от ЗС.
Тъй като
съсобствеността върху имота и квотите в него са безспорни, а също така и
направените разходи за поддръжката му, съобразно приетите гласни доказателства
и последното експертно заключение на
3-та експертиза по делото, то съдът намира, че предявеният иск по сметки следва да бъде уважен в размер на
общо 14 643,04 лв и двамата ответници на
осн. чл. 30 ал.3 от ЗС дължат на К.В. по 1/4 от нея т.е. всеки по 3 660,75 лв., а в останалата част до 6 641,27
лв. претенцията е неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена. Това е така, защото в общата "тежест"
на съсобствения имот, по смисъла на чл. 30, ал.3 от ЗС, от 14 643,04 лв., всеки
от съделителите следва да участва, според квотата си в съсобствеността .
4.Неоснователно
е твърдението на адв.П. като проц.
представител на Н. и В. В., че претенцията по сметки на К.В. е погасена по давност.В мотивите си
МРСъд не е взел отношение по това възражение, но мълчаливо има отхвърляне това
възражение , предвид крайния извод по делото.Съгласно Пост.№6 /27.12.1974 г по гр.д.№ 9/74 на
Пленума на ВС, което не е изгубило сила,вземането на владелеца за извършени
подобрения има облигационен характер и по отношение на него са приложими
правилата за погасяването му поради
изтичане на погасителната давност.Съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, но
правоотношенията владелец извършил
подобрения и съсобственик на имота, са отношения в особеното делбено производство ,
поради което изискуемостта за вземане за
подобрение в чужд имот ,не съвпада с момента на извършване на подобрението, а се отнася към един по-
късен момент. След като подобренията бъдат извършени ,те увеличават стойността на имота, но
практически другите съсобственици не се ползва от тях. Затова практиката на ВКС приема ,че погасителната
давност за подобрение в чужд имот
започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането
му в държане без противопоставяне т.е. със съгласие на собствениците. В
случая К.В. е ползвател на своята 1/2 ид.ч. част от
къщата и държател на другата 1/2 , извършва подобрения от 1980 г насам,без
противопоставяне на другите съсобственици, плаща на работници, строители,
поддържа цялата съща с необходими подобрения по подръжката на къщата ,за да не
рухне, с извършени СМР подобрения , като
същевременно пристроява 8-ма стая на втория етаж,входира водопр. инсталация/дренаж/ и др.Следва да се приеме
,че в казуса вземането на К.В. става изискуемо и пог. давност започва да тече
от момента на исковата молба ,защото ответниците не установиха по-раннен момент
за смущаване на владението на ищеца, което бе в тяхна тежест след възражението
за погасяване претенцията по сметки с
осн.чл. 30 ал.3 от ЗС по давност.
4.В молбата на К.В.
от 22.03.2016 г са претендирани подобрения в три раздела -А.Б и В, но съдът е
следвало да направи разграничение и приеме само претенцията по т. А, но без
т.2, която касае изграждане на колони и греди за гаражи, които не са допуснати
до делба по настоящето дело и нямат нищо
общо с общата вещ. В този смисъл е и
практиката на ВКС/определение №580/18.09.25г 4 ГО ГК8 както и ППВС на РБ №7/1973 г , а именно,че споровете
за сметки във втората фаза трябва да са свързани с допуснатите до делба имоти и
претенциите да са по повод на облигационни отношения във връзка с имуществото
предмет на делба. Въззивният съд приема ,че
т.6 и т.12 от раздел А на молбата
по чл. 346 от ГПК също са свързани с общата вещ /допуснатата до делба ЖС/,както
и останалите подобрения не само от вътрешната
, но и от външната страна на жил.
сграда.Затова съдът приема ,че претенцията на К.В. за подобрения е в размер
за 12 170 лв.
5.Според първоначалната единична експертиза вещото лице М.Ц. е дала пазарна
оценка на имота в размер на 13 000 лв, като при оценка на подобренията по т.А от молбата ги е разделила необходими подобрения за къщата
в размер на 3477,40 лв и други
разходи -подобрения по къщата в размер на 5282,80
лв, от които ВОС приспада 520 лв т.2 от раздел А.
Според
назначената от МРС нова единична
техническа експертиза са дадени пазарните оценки
на подобренията в първия етаж с разбивки
на всички строително монтажни работи/труд и материали/ на стойност 7 794 лв, за втория етаж 4 344 лв и за външните подобрения на
жилищната сграда и вертикална
планировка от 7 454,05 лв .Тези разбивки
на подобренията за труд и
материали за всяко претендирано подобрение не са претендирани от К.В. с молбата
му по сметки, напротив той е поискал
пазарната цена за материали и труд само по т.1, но не и за останалите претендирани подобрениа в раздел А.
Според 3-та
техническа експертиза, след оценка на
претендираните СМР като
подобрения в делбената къща за раздел А
е посочена пазарна стойност от 16 220,91 лв и след като ВОС приспадне т.2 от 1557,87 лв , остава
сумата от 14 643,04 лв. Според
вещите лица тази пазарна стойност се
формира с 20% ДДС ,която се начислявала и на физически лица при определяне труд и материали .
Въз. състав
намира ,че 3 техническата
експертиза в най- пълна степен и най-
професионално е оценила претендираните
подобрения по т.А от молбата по сметки
на К.В. в съсобствената жилищна
сграда.Както е посочено на стр.3 от настоящите мотиви, К.В. е увеличил
исковата си претенция по сметки от 14 170/а тя е била 12 170 лв/ на 17 380 лв и съдът е допуснал това увеличение. Но с оглед 3-та експертиза ВОС приема ,че претендираните подобрения са на стойност 14
643,04 лв и двамата ответници на осн.
чл. 30 ал.3 от ЗС дължат на ищеца по 1/4
от нея т.е. всеки по 3 660,75 лв., а в останалата част до 6 641,27 лв. претенцията е неоснователна и недоказана и
следва да бъде отхвърлена.
6.Неоснователно
е възражението на адв. П. във въззивната
жалба, че не следва да се приемат подобрения в делбения имот, които са незаконни
и са извършени без строително разрешение ,имайки предвид 8-та стая и тераса на процесната сграда и навес над
входната врата. По този въпрос т.7 от
Постановление №6/27.12.1974 г по гр.д.№ 9/74 г на Пленума на ВС на РБ изрично е
посочено,че ако е извършено незаконно строителство, което подлежи на
премахване със съответния акт, то това
не е подобрение ,което увеличава стойността на имота. Ако съсобствениците приема имота в застроеното състояние /макар и без строителни
книжа/, това строителство следва да се третира като подобрение на имота и се
определя неговата стойност, какъвто е настоящия случай.
7.Във връзка с
жалбата в частта за разноските съдът констатира, че решаващият съдия
неправилно е присъдил д.т. върху отхвърлената част за признатите подобрения.
В т.10 от Тарифата за д.т. по ГПК е посочено ,че за подобрения, искани
във форма на възражение, се събира такса 4 на сто върху признатите с решението
суми, но не по-малко от 20 лв., но не и
д.т. върху отхвърлената част за тези подобрения. А в т.9 от същата тарифа е посочено, че се дължи д.т.
за съда при отхвърлане молба за делба ,
а не при отхвърляне претенции за
подобрения. Затова в частта ,в която МРСъд е присъдил д.т. върху отхвърлената част за
подобренията решението следва да бъде отменено.
Фактически
след извършване на делбата МРСъд
законосъобразно е осъдил всеки от съделителите да внесе д.т. 4% върху дела си от допуснатия
до делба имот по пазарната му стойност,
в която влизат и подобренията на имота, тъй като това е неговата действително
пазарна цена.
По делото в.л. е
дало действителната пазарна цена на имота от единичната техн. експертиза, неоспорена от страните, е в
размер на 13 000 лв вкл. с всички подобрения към момента . Следователно дела на К.В. е 1/2 или 6500лвХ4%- д.т. върху
дела му от 260 лв.Законосъобразно МРС е
осъдил Н. и В. В. да заплатят всеки по 130 лв д.т
По отношение
адв. възнаграждения за адв.
хонорар по делото има данни ,че Н. и В. В. са упълномощили
адв.П. от САК, а във втората фаза Н.В. е
упълномощил и адв.А., без данни да се е
отказал от адв. П..Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК
се присъждат разноски- адв. хонорар само за един адвокат. По делото има данни стр.30 ,че сумата от 800лв е изплатена в брой от двамата ответници на
адв.П., с подпис на клиент- Н. и В. В., а на стр. 47 няма данни да е изплатена
сумата от 500 лв на адв. А.. Съдът
приема ,че на осн. ТР №6/6.12.2013 г при
определяне на разноските с оглед крайния
изход на делото, следва да има предвид адв. хонорар само за 800 лв платен за
един адвокат/ адв. П./ от двамата ответници.
Ищецът К.В. има приложено пълномощно за адв. хонорар от 800
лв платени в брой на адв.К.. С
оглед частично уважената искова
претенция следва да се присъдят разноски
включващи адв. хонорар по компенсация както следва: К.В. дължи на ответниците
сумата от 360 лв адв. хонорар по компенсация, а В. и Н. В. дължат на К.В.
440 лв адв. хонорар по компенсация.
МРСъд е присъдил
отделно според частта на всеки съделител разноските за трите съд. техн . експертизи. Депозитите са внесени според частите на всеки
от допуснатия до делба имот, но в
рекапитулация тези разноски следва да се присъдят по компенсация, с оглед уважената и отхвърлена
част на претенциите по сметки. Ищецът е внесъл 160 лв за експертизи, с оглед частичното уважаване на претецията му
по сметки следва да му се възстанови сумата от 88 лв от ответниците. В. и Н. В.
са внесли 470 лв за експертизи и с оглед
крайния изход на делото следва да им се възстановят по компенсация общо 210 лв.
По частната жалба против допълнителното
решение на МРС:
Разгледана по същество жалбата е н е о
с н о в а т е л н а.
Молбата за допълване решението на МРС от 18.05.2017 г е относно посочената сума в диспозитива на
решението за признати подобрения за 5
493,67 лв до пълния размер 5 931,27 лв ,вместо 6 322,13 лв.
В настоящите
мотиви ВОС констатира аритметична грешка в молбата на
адв. К. по чл. 214 от ГПК/стр.170/ и сумата
е 5 931,27 лв, както е посочил МРС в решението си.Затова ч.ж.срещу доп.
решение от 03.08.2017 г , с което е отхвърлена молбата по чл. 250 от ГПК,
следва да се остави без уважение.
При този изход на делото на К.В. дължи по компенсация сумата от 73,29 лв д.т. внесена с въззивната
жалба.
Решението на
МРСъд следва да бъде частично отменено само в частта за присъдените суми за извършени
подобрения и разноски, но за прегледност
ВОС следва да оповести нов диспозитив.
С оглед гореизложеното ВОС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба от адв.П., като
проц. представител на Н. и В. В., против допълнителното решение на МРС от 18.05.2017 г по гр.д.№808/15 г по описа
на МРС
ОТМЕНЯВА решение№ 101/18.05.2017 г по гр.д.№ 808/2015
г по описа на МРС, в частта, в която:
ОСЪЖДА Н.В.В.,
ЕГН **********, да заплати на К.Н.В., ЕГН **********, сумата от 5493.67 лв.
представляваща припадащата му се част от извършени в делбения имот подобрения
от ищеца К.В., описани подробно в количествено стойностна сметка на лист 159,
160, 161, 162 и 163 от делото, които да се считат неразделна част от това
решение, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и
изплащане, начиная от 22.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 5931.27 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.В.В. с
ЕГН **********, да заплати на К.Н.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 5493.67
лв. представляваща припадащата му се част от извършени в делбения имот
подобрения от ищеца К.В., описани подробно в количествено стойностна сметка на
лист 159, 160, 161, 162 и 163 от делото, които да се считат неразделна част от
това решение , ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и
изплащане, начиная от 22.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 5931.27 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.Н.В. с
ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху дела си в размер на 260.00
лв., както и държавна такса върху отхвърлената част от иска за подобрения в
размер на 35 лв.
ОСЪЖДА Н.В.В. с
ЕГН **********, да заплати държавна такса върху дела си в размер на 130.00 лв.,
както и държавна такса върху уважената част от иска за подобрения в размер на
219.75 лв.
ОСЪЖДА В.В.В. с
ЕГН **********, да заплати държавна такса върху дела си в размер на 130.00 лв.,
както и държавна такса върху уважената част от иска за подобрения в размер на
219.75 лв.
ОСЪЖДА К.Н.В. с
ЕГН **********, да заплати на Н.В.В. с ЕГН ********** направените деловодни
разноски за съдебно техническа и оценителна експертиза в размер на 90 лв.
ОСЪЖДА К.Н.В. с
ЕГН **********, да заплати на В.В.В. с ЕГН ********** направените деловодни
разноски за съдебно техническа и оценителна експертиза в размер на 90 лв.
ОСЪЖДА Н.В.В. с
ЕГН **********, да заплати на К.Н.В. с ЕГН ********** направените деловодни
разноски за съдебно техническа и оценителна експертиза в размер на 30 лв.
ОСЪЖДА В.В.В. с
ЕГН **********, да заплати на К.Н.В. с ЕГН ********** направените деловодни
разноски за съдебно техническа и оценителна експертиза в размер на 30 лв. и
вместо тях
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН **********, да заплати на К.Н.В.,
ЕГН **********, сумата от 3 660,75 лв, представляваща припадащата
му се 1/4 част от извършени в делбения имот от К.В. подобрения , ведно със законната лихва върху горната сума
до окончателното и изплащане, начиная от 22.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 6 641,27 лв , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.В.В. с
ЕГН **********, да заплати на К.Н.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 3
660,75 лв, представляваща припадащата му се 1/4 част от извършени в
делбения имот от К.В. подобрения , ведно със законната лихва върху горната сума
до окончателното и изплащане, начиная от 22.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 6 641,27 лв , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.Н.В. с
ЕГН ********** *** да заплати по сметка МРСъд държавна такса върху дела си в
размер на 260.00 лв
ОСЪЖДА Н.В.В. с ЕГН **********, да заплати държавна такса
по сметка МРСъд върху дела си в размер
на 130.00 лв.
ОСЪЖДА В.В.В. с
ЕГН **********, да заплати по сметка МРСъд държавна такса върху дела си в
размер на 130.00 лв.
ОСЪЖДА Н. и В. В.
В. да заплатят на К. Н.В. по компенсация
сумата от 88 лв разноски за
експертизи пред МРСъд.
ОСЪЖДА К.Н.В.
да заплати на Н. и В. В. В. по
компенсация сумата от 210 лв
разноски за експертизи пред МРСъд.
ОСЪЖДА В. и Н. В. В. да заплатят
по сметка МРС д.т. върху уважената част
за претендираните подобрения в
размер на 292,86 лв.
ОСЪЖДА Н. и В. В. В. да заплатят на К. Н.В. по компенсация сумата от 440 лв разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА К.Н.В.
да заплати на Н. и В. В. В. по
компенсация сумата от 360 лв
разноски за адвокатски хонорар както и 73,29 лв от д. т. пред въззивната
инстанция.
Решението на МРСъд в останалата част, с която делбения имот е изнесен на публична продан е
влязло в законна сила.
Решението на
ВОС на осн. чл. 280 ал.1 от ГПК подлежи
на обжалване в частта за присъдените подобрения в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател
:
Членове:1/ 2/