Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 17.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря АНТОАНЕТА В.,
като разгледа гр. д. № 5591/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов
Спасов против Б.Б.Д., ЕГН ********** и М.В.Д., ЕГН **********, двамата с адрес:
***.
Ищецът твърди, че ответниците
имат качеството клиенти на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник,
ул. Кракра, бл. 56, ап. 6. Сочи, че по
силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр.
Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и
ответниците в качеството на клиенти на топлинна енергия, са в облигационни
отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя
топлинна енергия в жилището собствено на ответниците, а ответниците – да
заплащат стойността на доставената им топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен
срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. помесечно е доставял в собствения на
ответниците недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така
доставената топлинна енергия е 2039.98 лв. и ответниците не са изпълнили
задължението си да я заплатят. Сочи, че последните дължи обезщетение за забава
върху всяка просрочена месечна главница, за периода 08.07.2014 г. – 29.04.2017
г. в общ размер от 343.88 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответниците по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е
било образувано ЧГД № 2075/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците са депозирали възражение
срещу нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на
ответниците, че му дължат солидарно сумата от 2039.98 лв., представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в
топлоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник, Кракра, бл. 56, ап. 6 през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 343.88 лв., считано за периода 08.07.2014 г. –
29.03.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2017
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
2075/2017 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените
в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответниците оспорват качеството
си на клиенти на топлинна енергия, като твърдят, че не е не са нито
собственици, нито титуляри на вещно право на ползване по отношение на процесния
недвижими имот. Сочат, че не са и титуляри на партида, открита в ищцовото
дружество за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот.
Твърдят, че между тях и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на тяхно име.
Оспорват обстоятелството, че
през процесния период в жилището с административен адрес: гр. Перник, ул.
Кракра, бл. 56, ап. 6 е доставяна топлинна енергия на стойността, претендирана
от ищеца. Твърди, че сумите са начислявани произволно от ищеца и не
съответстват на реално доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че
измерването количествата на последната е ставало с негодни за това измервателни
уреди, непреминали задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че
в сградата не е въведено дялово разпределение и етажната собственост не
сключвала договор с ФДР за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111,
б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите суми.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния представител – юрисконсулт Димитрова поддържа иска. Моли съда да
го уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответниците, чрез процесуалния им представител – адв. В., поддържат отговора.
Оспорват предявения иск. Молят съда да го отхвърли. Претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от
приложеното ЧГД № 2075/2017 г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена
срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото
производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е
основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на купувач на ответниците, доставянето на топлинна енергия и размера
на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е
топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД и решение № ОУ – 012814.04.2008 г. на ДКЕВР за одобряването им. Не
е спорно между страните, че същите публикувани в един местен и един централен
всекидневник. Затова съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ
са изпълнени, поради което представените общи условия имат обвързваща сила по
отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и
доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно облигационната връзка между продавача и купувача на
топлинна енергия възниква по силата на правото на собственост или правото на
ползване върху недвижим имот, находящ се в сграда етажна собственост,
присъединен към абонатната станция.
От представения от ищеца
нотариален акт №188, том ІІІ, рег. № 3922, дело № 523/2006 г. се установява, че
по силата на договор за покупко - продажба, сключен на 18.10.2006 г. ответниците
са придобили в собственост процесния топлоснабден имот. Затова, съдът приема, че те имат качеството
клиенти/купувачи на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Същите не са оспорили твърдението на ищеца, са
съпрузи, поради което на основание чл. 32 от СК солидарно отговарят за
разходите за задоволяване нуждите на семейството. Такъв разход се явява и
заплащането на стойността на доставената в съсобственото жилище топлинна
енергия.
След изслушване на страните в съдебно
заседание, с протоколно определение от 12.01.2018 г. съдът е приел за безспорно
между тях и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през периода
01.05.2014 г. – 30.06.2016 г. в жилище с административен адрес гр. Перник, ул.
Кракра, бл. 56, ап. 6 ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 2039.98
лв., като обезщетението за забава върху посочената главница за периода 343.88
лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесет-дневен срок.
Стойността на ползваната в процесния
недвижим имот топлинна енергия, съгласно признанието на ответниците е 2039.98
лв.
Съгласно чл. 34 от Общите условия
падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от
изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума от 2039.98 лв. се дължи обезщетение за забава
за периода 08.07.2014 г. – 29.03.2017 г. и е в общ размер от 343.88 лв.
Ответниците са направили възражение за
погасяване по давност на исковата претенция. Доколкото отделните вземания са
станали изискуеми в периода 01.07.2014 г. – 01.06.2016г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано пред съда
на 19.04.2017 г., то към последната дата не е бил изтекъл предвидения в чл.
111, б. В от ЗЗД три годишен давностен срок за което и да е от вземанията.
Затова възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, а
предявените искове са изцяло основателни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в
заповедното и исковото производство, съответно в размер на 47.68 лв. и 83.92
лв., и определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. за заповедното производство и 100 лв. – за
исковото производство
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ по отношение на Б.Б.Д., ЕГН ********** и М.В.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че дължат солидарно на “Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от изпълнителния директор Любомир
Вангелов Спасов сумата от 2039.98 лв./две хиляди тридесет и девет лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. Перник, Кракра, бл. 56, ап. 6 през периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в
размер на 343.88 лв./триста четиридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/,
считано за периода 08.07.2014 г. – 29.03.2017 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 19.04.2017 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2075/2017 г. по описа на Районен
съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Б.Б.Д., ЕГН ********** и М.В.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
да заплатят на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от
изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов сумата от 97.68 лв. /деветдесет
и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски в
заповедното производство и сумата от 183.92 лв. /сто осемдесет и три лева и
деветдесет две стотинки/, представляващи разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него и ЧГД № 2075/2017 г. по описа на ПРС да се върне на І
н. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: