Решение по дело №836/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 40
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 31 юли 2021 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20211210200836
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Благоевград , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20211210200836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. АС. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул.“И.
Д., с адрес за кореспонденция гр.., ул.“Б. против Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 4523870 на ОД МВР Б.град, с който на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4
във връзка с чл.182 ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 100.00 / сто лева/ лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен
фиш, както и че същият е издаден при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Излагат се доводи за неправилно приложение на
закона. Иска се от съда да отмени издадения електронен фиш, като
незаконосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателя,
редовно призован не се явява и не се представлява. В писмена молба от
процесуален представител се излагат доводи за отмяна на процесния фиш,
претендират се разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Б.град, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
1
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното.
На 21.02.2021 г. в 13.39 часа на път ІІ-19, км.9+800, в с.Градево с посочена
посока от гр.Разлог към гр.Симитли, при ограничение на скоростта от 50
км.ч., за населено място, с мобилна радарна установка TFR 1-M № 561 била
засечена скорост на движение на МПС „“П. П.”, с рег. № . от 61 км/ч. (след
отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава -
50 км – т.е превишение от 11 км/ч.
Лекият автомобил бил регистриран като собственост на жалбоподателя. Въз
основа на тези данни от ОДМВР- Б.град е издаден електронен фиш серия К №
4523870 срещу жалбоподателя И.П. за налагане на глоба в размер на 100 лева,
в който констатираното е квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП,
предмет на контрол в настоящото производство.
От приложения към делото снимков материал /снимка л.25/ се установява, че
на процесната дата – 21.02.2021г., в 13.39 ч., при координати 23.19723 –
41.92170 е засечена скорост на движение от 64 км/ч, като са записани датата,
часа, фиксираната скорост и е заснет регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол, съставен на 21.02.2021г. за използване на
АТСС по чл.10,ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата
Използваната за установяване на процесното нарушение мобилна радарна
установка TFR 1-M № 561 е преминала проверка на 09.10.2020г., при която е
установено съответствие с одобрения тип.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел И. и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, а
именно снимков материал, справка за собственост на МПС, справка за
нарушител/водач, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, ведно с писмо рег.№3286р-12416/12.03.2020 на ГДНП, протокол
за използване на АТСС, протокол от проверка № 2-2-20/09.10.2020 г., заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., писмо № 11-00-167/28.06.2021 г. на ОПУ Б.град,
ведно с копие от проект за организация на движението на пътя. Съдът
кредитира показанията на св. И., доколкото същите са последователни и
логични, като съдържат информация за процедурата по установяване на
нарушение със системата за контрол. От показанията на свидетеля се
установява, процедурата по съставяне на фиша, начина на работа на
мобилната установка и в какво се състоят действията на полицейския
служител.
Съдът кредитира и приложените писмени доказателства, отнасящи се до
атакувания електронен фиш, както и приложения клип, като
2
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и
кореспондиращи с показанията на разпитания свидетел. Досежно приложения
клип /снимков материал, съдът намира, че също няма пречка да бъде
кредитиран. Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Следователно снимковия материал и клипа представляват годно
доказателствено средство за констатираното нарушение.
По отношение приложеното постановление на РП Б.град, доколкото същото е
неотносимо към предмета на настоящото производство, съдът не го взе
предвид при изграждане на фактическите си изводи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по изложените в нея
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният
електронният фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на
предоставени със ЗАНН и ЗДвП правомощия, за което по делото са
представени безспорни доказателства /Заповед л.17/.
Същият формално съдържа предвидените с чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП,
задължителните реквизити и съответства на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец. В съответствие с цитираната разпоредба, в
електронният фиш са отразени данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
заплащане.
Мястото и времето на извършване на нарушението и самото нарушение са
отразени с необходимата конкретност и яснота, като е посочена ограничение
на скоростта и установената скорост на движение на процесното МПС.
Действително атакуваният електронен фиш не съдържа дата на издаването му
и конкретизиране на издателя. В случая обаче доколкото същият е издаден в
съответствие с предвидените с чл.189, ал.4 ЗДвП изисквания към неговото
3
съдържание /която разпоредба се явява специална по отношение на тези на
ЗАНН, регламентиращи задължителните реквизити на АУАН и НП/, съдът
намира, че тази липса не води и до препятстване на извършване на
необходимата преценка за приложимия материален закон, тъй като същата се
извършва въз основа на датата на конкретното нарушение, която е отразена в
електронния фиш, като въз основа именно на тази дата се установява и
спазването на установената към този момент процедура по издаването на
електронния фиш, както и спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира и, че липсва неяснота, относно мястото на твърдяното
нарушение като във атакувания ЕФ е посочено, къде е установено нарушение,
както и че е в населено място. Съставения съгласно чл.10 на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г Протокол от използване на АТСС /л.11/, установява,
че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, като същото съответства на отразеното в приложеното по делото
копие от разпечатка от клип. Отделно от това протокола съдържа
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка и протокол за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Въпреки липсата
на попълнени полета „начало на участъка“ и „край на участъка“, съдът счита,
че протокола не страда от липса на пороци, тъй като съгласно чл.10, ал.2 от
Наредба № 8121з – 532 за условията и реда за използване на АТС и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, тези полета се попълват
само, когато АТСС е по време на движение. От събраните по делото
доказателства се установи, че в случая е позиционирано и не е в движение.
От приложения по делото протокол , съдът установи вида, типа,
техническата годност и изправност на техническото средство.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, при отсъствие на човешка
намеса при установяване на нарушението, гарантиращо избягване на
субективният човешки фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А съгласно § 6, т.
65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически
4
средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Ето защо
след законодателните промени при преносимите системи за видеоконтрол от
съществено значение е независимо от присъствието му при установяване на
нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, и след преустановяване на контрола да го
изключва и демонтира / спазването на този ред в случая се установи и от
показанията на св.И./. В тази последователност от действия се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
С оглед на измененията на закона и като взе предвид обстоятелството, че
използването на тези технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и
настройката на автоматизираното техническо средство, районният съд
намира, че използваната в случая система за контрол представлява годно
автоматизирано техническо средство.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредбата). В чл.9 от същата е
предвидено, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След
изтичане на времето за контрол, служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален
сървър за издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата. В
разпоредбата на чл. 11 от Наредбата /в редакцията му към датата на
нарушението/ изрично е регламентирани възможността за осъществяване на
контрол чрез мобилно АТСС – използват се служебни автомобили или
мотоциклети. движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място
за контрол или АТСС, разположени временно на участък от пътя /какъвто е
настоящия случай/. В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС
във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат
действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за
извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във
време на движение, електронни фишове не се издават.
Съгласно чл. 10, ал.2 от Наредбата само при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък,
какъвто не е настоящия случай. Съобразно това следва, че санкционирането
5
на нарушители посредством издаване на електронен фиш е допустимо и
законосъобразно при осъществен контрол с работещо на място мобилно
АТСС, или такова разположено временно на участък от пътя,
От представения клип е видно, че измерената скорост на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил е била 64 км/ч. като след
приспаднатия толеранс от допустимата грешка при измерването +/- 3 %, във
фиша е посочена като установената скорост 61 км/ч., което е в полза на
жалбоподателя.
При издаване на обжалвания електронен фиш, административнонаказващият
орган е съобразил т.нар."толеранс", като инкриминираната скорост е
намалена и е отчетено превишение от 11 км./ч., поради което и възраженията,
че не е ясно дали е приспаднат толеранс са неоснователни и не намират опора
в доказателствата по делото. Същите са изводите на съда и по отношения
останалите възражения в жалбата. Предвид изложенитото по-горе по делото
са приети доказателства, от които се установява по безспорен начин, както
годността на използваното техническо средство, така и мястото на нарушение
и въведенето ограничение..
Съгласно представените по делото от Областно пътно управление- Б.град.
писмени документи, придружени със съответните пътни схеми в района на
нарушението е имало поставен знак Д11.
От графа „Разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТТС в
метри” от протокол л.14 се установява, че автоматизираното техническо
средство, с което е заснето процесното нарушение е било на 200м. от пътен
знак Д11, т.е в обхвата на въведеното с него ограничение.
Предвид всичко изложено и съобразно събраните доказателства,
коментирани по-горе не се установяват претендираните с жалбата нарушения
на процесуалните правила. Съдът обаче констатира допуснато съществено
процесуално нарушение, което на собствено основание води до отмяна на
процесния фиш.
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е
движело в населено място, същевременно така описаното деяние е правно
квалифицирано по чл.21, ал.2 от ЗДвП, според която разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Очевидно е че в случая е
налице несъответствие между фактическото описание на конкретното
проявление на деянието в обективната действителност, в мотивната част на
електронния фиш и правните изводи на наказващия орган, досежно това дали
нарушението е извършено в населено място, където важи общото
6
ограничение на скоростта според категорията ППС или максимално
допустимата скорост на движение на водача е сигнализирана с пътен знак.
Последното е в основата за правилното квалифициране на
административното нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, а от там и за правилно индивидуализиране на административното
наказание, дали такова по ал. 1 или ал. 2 на чл. 182 от ЗДвП.
От описанието на деянието в електронния фиш може да се заключи,
че е извършено евентуално нарушение е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП но не и по
ал. 2 от същата норма, т. е. налице е несъответствие между описаното
нарушение (фактическото описание на деянието), дадено в ЕФ и неговата
правна квалификация, което поставя в невъзможност съда да прецени има ли
извършено нарушение и какво.
На следващо място съдът констатира и друго нарушение, което според
настоящия състав е съществено и е довело до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице.
Видно от приложения електронен фиш жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, който предвижда, че
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
В електронния фиш обаче не е посочено конкретно по коя от
изброените хипотези е извършено повторно нарушението, за да може
жалбоподателя да узнае в какво се обвинява, респективно за какво точно е
санкциониран. Нарушените законови разпоредби трябва да бъдат посочени
конкретно, без всякакво съмнение. Те не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, тъй като се създава сериозна неопределеност
засягаща правото на защита на нарушителя. В допълнение нормата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП изрично препраща към предходните три алинеи и поставя
допълнителен съставомерен елемент, а именно повторност на деянието, който
изисква съответно описание чрез посочване не само на конкретната нарушена
норма, но и на предходното НП, респективно акт, с който същият е бил
санкциониран в рамките на една година преди извършване на деянието по
спорния фиш. Съгласно § 6, т. ЗЗ от ЗДвП повторно е нарушението
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение, а
когато е наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС, срокът
започва да тече от неговото изтърпяване. Като не е посочил изложените
задължителните реквизити в съдържанието на електронния фиш
административно-наказващият орган безспорно е нарушил правото на защита
7
на санкционираното лице, като по този начин се ограничава и възможността
на съда да упражни адекватен съдебен контрол върху оспорения ел. фиш.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция констатира основания за
неговата отмяна, поради което, същият следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакувания електронен фиш
незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да
установи правото си, същия е ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил
сумата в размер на 400 лв., установимо от приложено по делото пълномощно.
От друга страна в хода на съдебното производство е направено изрично
искане за присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното, предвид
изхода на делото, в който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт
и с оглед настъпилите законодателни промени, съгласно които страните имат
право на присъждане на разноски, които към датата на произнасяне на
настоящия състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94, от дата 29.11.2019 г./
намира, че издателят на незаконосъобразния акт, в случая ОД на МВР Б.град
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4523870 на ОД МВР Б.град, с
който на ИВ. АС. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул.“И. Д.за
административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4
във връзка с чл.182 ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 100.00 / сто лева/ лева
ОСЪЖДА ОД МВР Б.ГРАД да заплати на ИВ. АС. П., с ЕГН **********, с
адрес гр. Р., ул.“И. Д. сторени от жалбоподателя разноски за адвокат в размер
на 400 лв/четиристотин/лева.

8
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Б.град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9