Решение по дело №4872/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3166
Дата: 4 юли 2023 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20231110204872
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3166
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110204872 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-4332-028228/06.04.2022 г., издадено
от началника на Сектор към ОПП-СДВР, на Е. С. Н. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и „глоба” в размер на 100
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 07.09.2021 г., около 14.00 часа, в гр. София по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от хотел „Плиска“ към бул. „Васил
Левски“ управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. №
/номер/, като на кръстовището на „Орлов мост“ при извършване на маневра
отклонение вдясно по пътното платно реализира ПТП в с л.а. „Форд Мондео“
с рег. № СА 1356 РС, като му нанася материални щети в предна лява част,
след което напуска произшествието без да уведоми службата за контрол на
МВР по компетентност.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Е. С. Н., с която са иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че АУАН е издаден при неизяснена
1
фактическа обстановка, като санкцията неоснователно е определена над
законоустановения минимум. С оглед на това, от съда се иска да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно, като му се присъдят направените
по делото разноски в размер на 100 лева за изготвяне на жалбата.
Наказващият орган не се явява в хода на съдебното производство по
делото и не изпраща свой процесуален представител.
В представено писмено становище от процесуалния представител на
жалбоподателя са изложени подробни съображения относно
незаконосъобразността на атакуваното НП. В допълнение е посочено, че в
АУАН и НП не е описано в какво се е изразявало твърдяното нарушение по
чл. 25, ал. 1 ЗДвП. По отношение на вмененото му административно
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП е посочено, че жалбоподателят
Н. не е напускал местопроизшествието. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отмени атакуваното НП, като присъди в полза на жалбоподателя
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 07.09.2021 г., около 14.00 часа, К. управлявал лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“ с рег. № СА 1356 РС в гр. София по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от хотел „Плиска“ към бул. „Васил
Левски“. В района на кръстовището на „Орлов мост“ Красимир Кънев се
намирал в най-дясната пътна лента в неговата посока за движение, като в
този момент до него в съседна лява лента се движил л.а. марка „Ауди“, модел
„А4“ с рег. № /номер/, управляван от жалбоподателя Е. С. Н.. В този момент
Е. Н. извършил маневра за престрояване в пътната лента, в която се движил
л.а. „Форд“, управляван от Красимир Кънев, като не го пропуснал, отнел му
2
предимството, при което реализирал ПТП с последния, причинявайки му
щети по преден ляв калник и двете леви врати.
След настъпване на ПТП жалбоподателят Н. не спрял управлявания от
него автомобил, а продължил движението си в посока бул. „Васил Левски“.
К. подал сигнал на тел. 112, като на място пристигнал екип на ОПП-СДВР.
По данни на Красимир Кънев, св. С.М.С. съставил докладна записка по
случая, както и Протокол за ПТП.
Преписката по случая била изпратена в ОДМВР-Хасково за връчването й
на собственика на напусналия местопроизшествието автомобил –
жалбоподателя Н.. Последният се запознал с преписката, като на 01.10.2021 г.
попълнил декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която посочил, че на
07.09.2021 г. собственият му лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № /номер/ е
управляван от него.
Преписката била върната в ОПП-СДВР, като св. С., на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП-СДВР, на база изготвената докладна записка,
протокол за ПТП и декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП съставил АУАН с бл. №
220574/16.11.2021 г. срещу Е. С. Н. за извършени административни
нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 21-4332-028228/06.04.2022 г. от началника на Сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на Е.
С. Н. били наложени съответни административни наказания.
НП било връчено в хипотезата на отказ на Е. С. Н. на 27.02.2023 г., като в
законоустановения 14-дневен срок (на 08.03.2023 г.) последният подал жалба
срещу НП, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите С.А.Д. и С.М.С.; справка-картон на водача;
докладна записка; декларация по чл. 188 ЗДвП; скица и протокол за ПТП;
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В
този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. С.М.С., съставил
3
докладната записка и протокола за ПТП по данни на заварения на място водач
на потърпевшия автомобил марка „Форд“ с рег. № СА 1356 РС. Видно от
отразеното в докладната записка по неизяснени причини на процесната дата и
място л.а. „Ауди“ с рег. № /номер/ е извършил маневра навлизане в съседна
дясна пътна лента без да пропусне движещия се по нея л.а. „Форд“,
управляван от Красимир Кънев. От протокола за ПТП се установява, че
вследствие на извършената маневра е настъпило ПТП между двата
автомобила, при което са били причинени щети по преден ляв калник и двете
леви врати на л.а. „Форд“. От заявеното от Красимир Кънев, отразено в
приложената по делото докладна записка, се установява, че след настъпване
на ПТП водачът на л.а. „Ауди“ не е спрял на място, а е напуснал
местопроизшествието.
Показанията на св. С.Д. са информативни единствено относно
процедурата по съставяне на АУАН, доколкото последният не е очевидец на
извършеното нарушение, а е съставил АУАН въз основа на приложените
писмени доказателства и попълнената декларация по реда на чл. 188 ЗДвП от
страна на собственика на л.а. „Ауди“ – жалбоподателят С. Н.. Следва да се
посочи, че св. Донков е категоричен, че след връщане на преписката от
ОДМВР-Хасково, ведно с попълнена от жалбоподателя декларация по чл.
188, ал. 1 ЗДвП, последният е съставил директно АУАН без да изпраща
покана или да уведомява по какъвто и да е начин Н. за образуване на
административнонаказателното производство.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК, като
относими към предмета на доказване по същото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
На първо място, съдът счита, че жалбоподателят Е. С. Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административни нарушения по чл.
25, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.
1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
4
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В конкретния случай по несъмнен начин от заявеното от Красимир
Кънев на полицейските служители и приложения по делото Протокол за ПТП
се установява, че Е. Н. не е пропуснал движещия се в съседна дясна лента л.а.
„Форд“, вследствие на което е отнел предимството му и е настъпило ПТП с
последния. По този начин жалбоподателят Н. е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
По безспорен начин се установява, че Е. Н. е осъществил и състава на
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото след
настъпване на ПТП не е изпълнил посоченото задължение да спре и да
установи какви са последиците от произшествието. Съдът счита, че не са
събрани доказателства относно извършване от страна на жалбоподателя на
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, доколкото
съставът му предполага да е имало спор между двамата участници в ПТП
относно причините и обстоятелствата за настъпване на последното, едва след
което нарушителят да е напуснал местопроизшествието без да подаде сигнал
до компетентна служба на МВР. Напротив, в настоящия случай по несъмнен
начин се установява, че след настъпване на ПТП, Е. Н. изобщо не е спрял
управлявания от него автомобил, а е продължил в неизвестна посока. С оглед
на това и последният няма как да е осъществил административно нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, доколкото не е имало разногласие с водача
на л.а. „Форд“ относно обстоятелствата при настъпване на ПТП.
При извършената проверка за правилното приложение на процесуалния
закон съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е
приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.1, вр. т. 1.3.1. и
т. 3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
Съдът счита, обаче, че в хода на амдинистративнонаказателното
5
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които
обуславят отмяна на атакуваното НП. На първо място, както в АУАН, така и в
НП, в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН не са описани обстоятелствата при извършване на двете вменени на
жалбоподателя административни нарушения. По отношение на нарушението
по чл. 25, ал. 1 ЗДвП липсва каквато и да е конкретика относно механизма за
настъпване на ПТП, като актосъставителят и наказващият орган са се
задоволили единствено да посочат, че л.а. „Ауди“ е извършил маневра
отклонение вдясно. Не става ясно къде точно се е намирал л.а. „Форд“ – дали
се е движил в съседна дясна пътна лента или не, къде се е намирал спрямо л.а.
„Ауди“ – зад него, пред него или встрани от него. Липсата на конкретика
относно посочените обстоятелства обуславя нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, доколкото последното е поставено в невъзможност да
разбере фактическите рамки на вмененото му „административно обвинение“ в
тази му част.
По идентичен начин е налице непълно описание в АУАН и НП и на
твърдяното за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ ЗДвП. Както се посочи по-горе, посоченото административно
нарушение изисква да е настъпило ПТП с причинени само имуществени
вреди, да липсва съгласие между участниците в него относно обстоятелствата
и причините за настъпването му, като нарушителят да е напуснал мястото на
произшествието без да уведоми органите на МВР. В конкретния случай
липсва каквото и да е описание в АУАН и НП, че е имало разногласия между
водачите на двата автомобила относно причините и обстоятелствата,
свързани с настъпилото ПТП, с което е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на атакуваното НП.
Съдът счита, че е допуснато и друго съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на атакуваното НП, което обуславя
отмяната му на самостоятелно основание. По делото по безспорен начин се
установи, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Действително,
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН допуска съставяне на АУАН в отсъствие
на нарушителя, но само при наличието на две хипотези - когато нарушителят
е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне
на акта. В случая нарушителят е бил известен, вкл. и адресът му на
6
местоживеене, като не му е връчвана призовка за явяване за съставяне на
АУАН. По делото няма никакви доказателства на адреса на жалбоподателя да
са изпращани призовки и съобщения преди датата на съставяне на АУАН.
Напротив, св. Донков заяви, че след попълване на декларацията по чл. 188, ал.
1 ЗДвП и връщане на преписката в ОПП-СДВР от ОДМВР-Хасково,
последният директно, без да уведомява по какъвто и да е начин нарушителя, е
съставил АУАН в негово отсъствие. С оглед на това, съдът счита, че като е
съставил АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице визираните в
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН хипотези, актосъставителят е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е ограничено
правото на защита на санкционираното лице, в частност правото му да
участва при съставяне на АУАН и да се запознае с вмененото му
„административно обвинение“.
С оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила,
атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на направените разноски по делото.
На л. 37 и л. 55 от делото са приложени два броя договори за правна защита и
съдействие, с които е определено адвокатско възнаграждение на адв.
Чалъкова за изготвяне на жалбата и процесуалното представителство на
жалбоподателя по делото в общ размер на 400 лева (100 лева за изготвяне на
жалбата и 300 лева за процесуално представителство по делото), които са
били заплатени в деня на подписване на договорите за правна защита и
съдействие. С оглед на изложеното, съдът счита, че ОПП-СДВР следва да
заплати на Е. С. Н. сумата от 400 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-
028228/06.04.2022 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на Е. С. Н. са наложени административни наказания „глоба” в размер на
200 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и
7
„глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ ЗДвП.
ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция“-СДВР да заплати на Е. С. Н. с ЕГН
********** с адрес гр. Хасково, ул. „Каменна“ № 52 сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща заплатени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата срещу НП и за
процесуално представителство по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8