МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 210
по описа на С. районен съд за 2020г.
Районна
прокуратура - С. е внесла обвинителен акт срещу И.Н.И. ***, ЕГН **********, с
обвинение за извършено от него престъпление по чл.212, ал.4 НК вр. чл.212, ал.1
вр. чл.18, ал.1 НК, затова, че на 10.01.2018г.
в гр.С., в Деловодството на Районен съд-С., при условията на посредствено
извършителство – посредством пълнолетния И.С.Х., действал невиновно поради
незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението, чрез използване на неистински частен документ – Запис на
заповед от 20.05.2014г. с посочен издател „Т. Т. 19..“ ЕООД и авалисти от
12.06.2016г. - „С. Б.“ ЕООД гр.В., представлявано от управителя А.Н.К.,***,
представлявано от управителя Л.Б.Н., е направил опит да получи без правно
основание чуждо движимо имущество – пари в общ размер 259 147.49 (двеста
петдесет и девет хиляди сто четиридесет и седем лева и четиридесет и девет ст.)
лева, собственост на „С. Б.“ ЕООД гр.В.
и „Г .“ ЕООД гр.В., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини, и имуществото е в големи
размери.
Прокурорът, ръководил
и осъществявал надзор на разследването, и внесъл обвинителния акт, не се явява
при разглеждане на делото по същество, като друг представител на Районна
прокуратура – С. посочва, че като представител на наблюдаващия прокурор,
поддържа обвинителния акт, който кореспондира с всички доказателства по делото,
с изключение на обясненията на подсъдимия. Придържа се към позицията за
признаване на същия за виновен и налагане на предвиденото в чл.212, ал.4 НК
наказание около средния размер, ако съдът възприеме тезата на прокуратурата за
правилна.
Защитникът на подсъдимия И. - адв.Б. прави обстоен анализ на събраните по
делото доказателства и акцентира на значимата роля на св.И.С.Х. при
осъществяване на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия И..
Подчертава, че никъде в обвинителния акт не са описани действия на подсъдимия,
които да могат да бъдат отнесени към реализирането на изпълнителното деяние, докато
доказателствата по случая визират единствено деятелността на св.Х., който
посочил, че друг е извършил престъплението вместо него, и визирал подс.И.. Обсъжда
ключовото присъствие на св.П.К. в осъществилите се събития, като счита, че
същият е двигател на развилите се действия по издаване на заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК от С. районен съд и налагането на запора върху
сметките на посочените от прокурора като ощетени търговски дружества, с цел
този свидетел да придобие една значителна сума - четвърт милион лева, без спорове
и затруднения, която да бъде внесена от ЧСИ в личната му банкова сметка. ***
св.К. и св.Х. по повод процесната сума и откриването на лична банкова сметка ***.Х.,
който е трябвало да я придобие, като подчертава, че подсъдимият се е оказал
удобен, за да бъде прехвърлена върху него отговорността за измамливите им
действия. Обръща внимание на съдебното минало на св.Х., който е осъждан за такъв
тип измами, както и на обстоятелството, че този свидетел не е посочил пред
органите на МВР и на разследването, че се познава с подсъдимия, тъй като от
доста време работят заедно, за да го „разпознава“ впоследствие. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда, тъй като подсъдимият не е извършил
вмененото му престъпление.
Подсъдимият И.Н.И. дава обяснения по обвинението. Посочва, че се познава
от години със св.Х., който му споделил за конкретния случай и неприятностите си
със св.П.К., и заявява, че няма нищо общо с това.
В последната си дума подчертава, че няма нищо общо с това престъпление и
моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната взаимовръзка, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира
за установено следното:
През 2017г. – 2018г. св.И.С.Х. работел като шпакловчик и мазач на
различни строителни обекти в гр.В. – апартаменти до „ВиК“, фитнес-зала до
подлеза „Ш.“, и на други места, с подсъдимия И.Н.И.. Необходимите строителни
материали им били доставяни от св.Р.И. ***, който използвал товарен автомобил “Ситроен
Ксара“ - комби, бял на цвят, с рег. № В 0531РК. Посоченото МПС било собственост
на търговското дружество „НМ Б.“ ЕООД гр.В., ЕИК ……., с едноличен собственик на
капитала и управител св.Н.Н.М. ***. Тя предоставила колата, ведно с малкия
талон, за ползване през 2010г./2011г.
на неин познат с името „А.“ с пълномощно, който и заплатил сумата 1000 лева,
без правото на собственост да е било прехвърлено по предвидения от закона ред. Посоченият
А. (А.) бил познат на св.И.Х. и на подсъдимия И., на когото А. дал посочения
автомобил. Подсъдимият И. започнал да го ползва като „служебен“ при
строителната дейност, която намирал, като колата се управлявала от св. Р.Д..
През този период св.И.Х. живеел в хотел „С.“, м-ст „А.“, който бил далеч
от центъра на град В. и поради това ползвал таксита. Изкарвал прехраната си
като свирел на акордеон на открити публични пространства и „закупувал“ фирми от
различни правни субекти срещу определена сума, като на негово име били
регистрираните 35 фирми. Срещу сумата от 250 лева приел на негово име да бъде
прехвърлена и фирма на лице с имена И. Р., който бил добър познат на св. П.К..
На 10.01.2018г. св.И.Х., чрез куриерска фирма „Е. Е.“ ООД, подал от свое
име до Районен съд-С. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която била заведена в деловодството на съда с вх. № 317 от 11.01.2018г. и
било образувано Частно гражданско дело № 74 по описа на РС-С. за 2018г. В посоченото заявление свидетелят Х. фигурирал
като взискател по отношение на отразено като негов длъжник търговско дружество
- „Т. Т. 19..“ ЕООД, със законен представител И. Д. Ч. от гр.С. (починал на 27.09.2014г.,
Акт за смърт № 537/28.09.2014г.).
Претендираната за присъждане сума била в размер на 132 500 (сто тридесет и
две хиляди и петстотин) евро с левова равностойност 259 147, 49 (двеста
петдесет и девет лева сто четиридесет и седем лева и четиридесет и девет ст.)
лева. За основание на заявената претенция била посочена Запис на заповед от
20.05.2014г., издадена от „Т. Т. 19..“ ЕООД, с която ТД се било задължило
безусловно и неотменимо, и без протест, да плати на св. И.С.Х. вписаната сума.
За падеж била определена датата 20.05.2017г., с авалисти от 12.06.2016г. - „С.
Б.“ ЕООД гр.В., представлявано от управителя А.Н.К.,***, представлявано от
управителя Л.Б.Н.. Искането до съда било трите дружества да бъдат осъдени да
платят солидарно на взискателя св.Х. посочената в записа на заповед сума.
Банковата сметка, вписана в заявлението, по която парите следвало да постъпят,
била в „Р.“ АД – IBAN ***,
с титуляр св. П.Н.К. ***, ЕГН **********. Тази сметка била за обслужване на
изтеглен от св.К. потребителски кредит – разплащателна сметка в евро, открита
на 24.10.2007г., със средствата по която само св.П.К. имал право да се
разпорежда.
Търговското дружество „С. Б.“ ЕООД гр.В., ЕИК ……, с едноличен собственик
на капитала и управител св.А.Н.К., било вписано в Търговския регистър на
19.02.2015г., с широк спектър от дейности, включени в предмета му, сред които
цедиране, цесиране и посредничество при кредитиране. По силата на предоставено
от управителя А.К. общо и безсрочно пълномощно на св.П.К. (л.337ДП) да
представлява интересите на ТД пред всички дружества на „Е.-п.“, пред всички
държавни институции и други частно-правни субекти, да оперира с паричните
средства на дружеството без ограничения, св.К. фактически движел цялостната
дейност на дружеството, поради което св.А. бил само формално отразен като
управител.
Търговското дружество „Г ..“ ЕООД гр.В., ЕИК …., с едноличен собственик
на капитала и управител св.Л.Б.Н., било вписано в Търговския регистър на 03.02.2016г.,
с идентичен кръг дейности, включени в предмета му, като „С. Б.“ ЕООД, сред
които също били включени цедиране, цесиране и посредничество при кредитиране. Към
средата на 2018г. (месец юни-юли) св.Н. преустановил дейността си като
управител на дружеството, както и като едноличен собственик на капитала му,
като на негово място било вписано лицето Н. Н. Н. и седалището преместено в
гр.П..
Двете дружества били свързани в общо занятие, като св.К. намирал лица, които
имали вземания към „Е.-П. П.“ АД гр.В., ЕИК ….., ставал техен пълномощник, за
да ги представлява пред съда, насочвал ги към фирмата на св.Н., който подготвял
искови молби за образуване на граждански дела пред Районен съд-В.. При осъждане
на Енергийното дружество парите били предоставяни от св.Н. на св.П.К., който
следвало да предоставя съответните суми на упълномощилите го лица, и който
движел работата и на двете дружества.
Посоченото като главен длъжник на св.Х. ТД - „Т. Т. 19..“ ЕООД, ЕИК …..,
вписано в ТР на 07.12.2010г. с управител И. Д. Ч. от гр.С. (починал на
27.09.2014г., имало предмет на дейност в сферата на търговията със строителни
материали и селскостопанска продукция.
Заявлението до съда било подписано от св.И.Х. - в качеството му на
заявител/кредитор,
както и приложените документи от Търговския регистър за „Вярно с оригинала“,
включително и представения списък за направените по заповедното производство
разноски – държавната такса в размер на 5183.00 лева. За същата било приложено
платежно нареждане от 10.01.2018г. за извършено плащане от св.Х. в Банка „ДСК“
клон …, Финансов център-В.. Приложен бил и документът, на който се основавало
искането – Запис на заповед от 20.05.2014г., чието съдържание в частта за
поетото на 12.06.2016г. задължение за плащане от авалистите - „С. Б.“ ЕООД гр.В.
и „Г ..“ ЕООД гр.В., било изписано с ръкописен текст, с положени подписи от
името на представителите на всяко дружество, като заверката „Вярно с оригинала“
(сочеща, че лицето, което я е подписало държи оригиналния документ) била
подписана от св.Х. (л.86 от ДП).
Въз основа на Заявлението и приложената Запис на заповед била издадена
Заповед № 199/12.01.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК в полза на „взискателя“ И.С.Х.
и разпоредено издаване на изпълнителен лист за сумата 132 500 (сто
тридесет и две хиляди и петстотин) евро
с левова равностойност 259 147, 49 (двеста петдесет и девет лева сто
четиридесет и седем лева и четиридесет и девет ст.) лева.
На 16.01.2018г. св.И.Х. дошъл в гр.С. с т.а. „Ситроен Ксара“ - комби, бял
на цвят, с рег. № В 0531РК, управляван от св.Р.И.Д.. Последният се отзовал на
молбата на св.Х. да му осигури превоза до гр.С. и обратно до гр.В., като преди
това св. И.Х. попитал подсъдимия И. (работели заедно на строителен обект) дали
е възможно св.Р.Д. да го докара с ползвания като служебен автомобил.
Подсъдимият му казал да се обърне директно към Р. „шофьора“, както св.Х. и
сторил. По време на пътуването св.И.Х. казал на св. Р.Д., че купува фирми със
задължения и ако св.Д. знае за такива може да изкара пари, като св.Х. щял да му
плати. Казал му, че конкретното му идване в гр.С. било по работа, от която щял
да изкара пари и било свързано с фирми. След като взел лично от деловодството
на РС-С. изпълнителния лист, издаден на 12.01.2018г., св. Х. *** с посочения
автомобил, като заплатил на св.Д. 50 лева за разхода по пътуването.
На 19.01.2018г. св.И.Х. се регистрирал за откриване на лична банкова
сметка *** „А.“ АД в 14.48ч. от IP
- адрес 88.203.198.., чрез използване на интернет приложение на мобилен телефон
с номер 0893/970 …,
посредством камерата на техническото устройство за идентификация на лицето.
Сметката била открита на 24.01.2018г., като св.Х. бил единственото лице, което можело
да се разпорежда със средствата в тази банкова сметка. ***мера № ….… и № ..…,
изпратени на лицето на 26.01.2018г. на постоянния му адрес в гр.В., ж.к. „Ч.“,
които впоследствие не били използвани на АТМ – устройства и нямало регистрирани
действия с тях.
На 22.01.2018г., св.И.Х. изпратил молба (чрез куриерска фирма „Е. Е.“
ООД), подписана от него, до ЧСИ Г. Г. *** действие Окръжен съд - С., за
образуване на изпълнително дело. Внесъл и дължимата за това такса в размер на
24.00 лева от офис на банка „ЦКБ“ – клон В.. В молбата до ЧСИ изрично било
посочено да не се изпращат покани за доброволно изпълнение до двама от
длъжниците - - „С. Б.“ ЕООД гр.В. и „Г .“ ЕООД гр.В., тъй като „се намираме“ в преговори с тях и се искало
да не се налагат обезпечения докато не се постигнело споразумение за начина по
който да се погаси задължението по изпълнителния лист. Към тази молба бил
приложен и Записа на заповед от 12.05.2014г., който документ обаче бил с
машинно изписан текст с шрифт, имитиращ ръкописен такъв (а не с ръкописен както
Записа на заповед, приложен към заявлението до съда), в частта досежно поетото
от авалистите задължение към взискателя св.Х. (л.20 ДП). Съпровождащите молбата
документи били подписани от св.И.Х.. С Постановление от 23.01.2018г. ЧСИ Г. Г.
образувал изпълнително дело № 20187670400…, в което било посочено да се
изпратят покани за доброволно изпълнение до длъжниците.
На 29.01.2018г. св.И.Х. внесъл по сметка на ЧСИ две такси от по 24 лева,
видно от вносните бележки от същата дата с № 8667 в 15.06ч. и № 8668 в 15.07ч.,
издадени от ЦКБ - клон В., като била изпратена нова молба от негово име и от
името на двете ТД -длъжници. В нея било посочено, че взискателят Х. и двамата
търговци били постигнали споразумение от 25.01.2018г., съгласно което, за
обезпечаване на вземането, взискателят имал право да наложи запор на банковите
сметки на длъжниците, които сметки щели да бъдат посочени с допълнителна молба,
претендираната като дължима сума се намалявала от 264 330 лева на
250 000 лева, разноските оставали за сметка на взискателя, който в
седмодневен срок от постъпване на сумата по банковата му сметка се задължавал
да подаде молба за прекратяване на изпълнителното дело. На молбата, заведена
при ЧСИ с рег. № 02188/30.1.2018г.,
били положени два подписа. Към същата било приложено цитираното Споразумение от
25.01.2018г., постигнато между посочените лица в гр.С., в т.9 на което
фигурирала нова банкова сметка (***) с номер IBAN *** „А.“ АД – с титуляр И.Х.С.. Споразумението носело подписи от името на взискателя св.Х. и още
два подписа, положени за всеки от длъжниците – С. Б.“ ЕООД гр.В. и „Г ..“ ЕООД
гр.В.. Приложени били и две пълномощни – за представителство на св.И.Х.С. от
адвокат И.Д.Д. при АК-С. по ИД № 47/2018г. на ЧСИ, подписано от свидетеля в качеството на
упълномощител (л.30 от ДП), и за представителство на „С. Б.“ ЕООД гр.В.,
представлявано от управителя А.Н.К.,***, представлявано от управителя Л.Б.Н. от
адвокат Н. Г.Н. при АК-С. по ИД № 47/2018г. на ЧСИ до окончателното му приключване пред всички
инстанции, с положени два подписа за упълномощители.
На 29.01.2018г. ЧСИ Г. Г. изготвил Покани за доброволно изпълнение с №
1375 - до „Г .“ ЕООД гр.В. и с № 1376 – до „С. БГ“ ЕООД гр.В.. На 31.01.2018г.
в кантората на ЧСИ дошло лице, което се представило пред св.М.Г. – помощник на
ЧСИ, за адвокат Н. Г.Н. като се легитимирало и с адвокатска карта. Посоченото
лице получило поканите до длъжниците, което удостоверило с подпис на всяка от
тях.
На 12.02.2018г. св.И.Х. внесъл по сметка на ЧСИ такса в размер на 60 лева
с молба да бъдат наложени запори върху банковите сметки на всяко от двете
дружества – по всички сметки на „С. Б.“ ЕООД в банка „ОББ“ АД и по всички
сметки на „Г .“ ЕООД в „Първа
инвестиционна банка“ АД, и удържаните суми да бъдат преведени по сметката на
св.Х. в Банка „А.“ АД - IBAN ***.
С постановления от 19.02.2018г. ЧСИ наложил запорите и постановил да бъдат
уведомени длъжниците за това обстоятелство. На 20.02.2018г. по електронната
поща на ЧСИ постъпило писмо от „адвокат“ И.Д. от ел. адрес/поща – e-mail officesf…@g.mail.com, в което
отново се искало да бъде наложен запор върху сметките на двете дружества.
По изпълнителното дело постъпили следните суми – от „Г .“ ЕООД – на
22.02.2018г. - 607.00 лева, на 28.02.2018г. – 54 800 лева; от „С. Б.“ ЕООД
– на 01.03.2018г. – 82 470 лева, на 06.03.2018г. – 10. 200 лева, които не
били преведени на взискателя И.Х. и останали по сметката на ЧСИ поради спиране
на делото от съда.
След като св.И.Х. открил личната си банкова сметка *** „А.“ АД,
многократно били извършвани посещения в акаунта IBAN *** – два пъти на 19.01.2018г. от IP - адрес 84.43.233.64; на
20.01.2018г. и 23.01.2018г. от IP
– адрес 88.203.198.2; на 24.01.2018г. два пъти от два различни IP – адреса – 79.100.224.4 и
149.62.243.254; на 25.01.2018г. два пъти от два различни IP – адреса – 149.62.201.88 и
149.62.243.245; на 26.01.2018г. - от IP – адрес 84.43.233.64; на 28.01.2018г. - от IP – адрес 88.203.198.2; на 01.02.,
05.02., 14.02. - от IP
– адрес 84.43.233.64; на 15.02.2018г. - от IP – адрес 92.247.192.225; на 02.03.2018г. - от IP – адрес 83.36.175.88.
На 05.03.2018г. по електронната поща на ЧСИ Г. Г. постъпило писмо от
адвокат И.Д. (от e-mail officesf...@g.mail.com), посочен като пълномощник на взискателя
св.Х., с приложена молба от името на последния (в която имената му били разместени),
събраните суми незабавно да се преведат по сметката на взискателя, тъй като
спирането на изпълнителното дело било незаконосъобразно.
Междувременно, на 22.02.2018г., св. П.Н.К., упълномощен от управителя на
„С. Б.“ ЕООД– А.Н.К. (негов брат) да представлява дружеството и да организира
цялостната му дейност, отишъл до Банка „ОББ“ АД в гр.В. и поискал да изтегли
пари от сметка на дружеството. Служителката го уведомила, че не може да стори
това, тъй като имало наложен запор върху сметката, като посочила и от кого. Св.К.
се свързал със св.Н. и му казал за наложените запори върху сметките на
дружествата, като се обадил и на ЧСИ Г. Г., който му предоставил по електронна
поща документите от образуваното ИД № 47/2018г. Последвало подаване на възражение до съда от всяко от
двете дружества срещу издадената Заповед за изпълнение, постъпили на
23.02.2018г., с твърдения, че не са длъжници на посочения като взискател И.С.Х.
и че подписите, положени от името на управителите на двете ТД, върху
представените пред ЧС документи – Записа на заповед, пълномощно за адв.Н.,
споразумението от 25.01.2018г., не се изпълнени от тях, както и ръкописният
текст на записа на заповед. С Определение № 585/26.02.2018г. съдът спрял принудителното
изпълнение по образуваното ИД № 47/2018г., а с Определение № 87/07.03.2018г. по Ч.т.д. № 26/2018г. на Окръжен съд-С. било допуснато обезпечение на бъдещ иск
от двамата търговци срещу И.С.Х. чрез спиране събирането на процесната сума и
издаване на обзепечителна заповед. На 23.02.2018г. двете ТД подали общ сигнал
до Районна прокуратура – С. (вх. № 466/2018г.) за случилото се.
Св.П.К. се свързал със св.И.Х. и му казал, че следва да прекрати
изпълнителното дело, като го заплашил, че ще го вкара в затвора за много дълго
време. Св.Х. попълнил и подписал декларация от 29.03.2018г., че двете ТД не му
дължат сумите по издадената заповед за изпълнение, че няма никакви претенции
към тях, депозирал молба, вх. № 2607/29.03.2018г., пред РС-С. за обезсилване на издадения в негова
полза изпълнителен лист, като посочил че осъждането им е било неоснователно и
никога не са му дължали въпросната сума. Отправил писмена молба до ЧСИ Г. Г. да
бъдат вдигнати запорите и да се прекрати изпълнителното дело, като подписите му
били удостоверени, че са негови с нотариална заверка. На 30.03.2018г. св.И.Х.
подписал пълномощно на св.П.К. да го представлява пред всички съдилища на
територията на страната, вкл. и по ИД № 47/2018г., като подава молби, жалби, възражения, изисква справки,
завежда граждански и търговски дела от негово име и за негова сметка, и
предоставил посочената представителна власт на св.К. безсрочно, при
разширително тълкуване в полза на последния като упълномощено лице (л.321 ДП). Впоследствие
запорите били вдигнати и процесните суми върнати по сметките на двете
дружества.
За подписаните от него документи и подаването им пред съда и ЧСИ, чрез
куриерската фирма, св.И.Х. получил възнаграждение в размер на 2000 лева.
От извършеното комплексно почерково изследване, възложено в рамките на
ДП, обективирано в Протокол № 69/21.06.2018г.
и поддържано пред съда от експерта, се установява, че подписът, положен в графа
„подпис“ в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
ръкописният текст и подпис, изписани в печата с надпис „получен изпълнителен
лист“ в Заповед №199/12.01.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, са
изпълнени от И.С.Х., ЕГН **********; Ръкописният текст в „Запис на заповед“ от
12.05.2014г. не е бил написан от никое от лицата И.С.Х., Л.Б.Н., П.Н.К., А.Н.К.,
като и подписите, положени в графа „Авалист“ не са били изпълнени от никое от тези
лица. Ръкописният текст и подпис в долния десен ъгъл, изписани върху печат с
надпис „Получен изпълнителен лист на.. от.. и подпис били изпълнени от лицето И.С.Х..
По отношение на „Пълномощното“ от С. Б.“ ЕООД и „Г ..“ ЕООД за
упълномощаване на адвокат Н. Г.Н. от АК-С. да представлява интересите на
дружествата по ИД № 47/2018г.
на ЧСИ Г. Г., подписите за „Упълномощители“ не са изпълнени от Л.Б.Н., П.Н.К., А.Н.К..
Отпечатъците от печати в документа на са идентични с представените сравнителни
образци от печатите на дружествата.
За „Пълномощното“ от И.С.Х. относно оправомощаване на адвокат И.Д.Д. при
АК-С., да го представлява по ИД № 47/2018г. на ЧСИ Г. Г., се установява, че подписът в графата
„упълномощител“ и ръкописният текст под него са изпълнени от И.С.Х..
От официално предоставената информация от Висшия адвокатски съвет на
Република България, се установява, че в Регистъра на българската адвокатура –
за Софийската адвокатска колегия, няма вписани адвокати с имена Н.Г.Н. и И.Д.Д..
За представеното пред ЧСИ Споразумение от 25.01.2018г. между И.С.Х. и
длъжниците С. Б.“ ЕООД гр.В. и „Г .“
ЕООД гр.В., се констатира, че подписите, положени в графите „длъжници“ не са
изпълнени от Л.Б.Н., П.Н.К. и А.Н.К., а отпечатъците от печати в документа не
са идентични с представените сравнителни образци от печатите на тези дружества.
Предвид събраната при разследването информация за поддържани контакти
между подсъдимия И.Н.И. с лица от криминалния контингент от област В. – Н. Д. Х., С.И. А., Г. Д. Н., К.Г.Д. (с
посочени ЕГН-а на л.99 от Сл.д.20/2018г. ОСлО – С.) е извършена съдебно-графическа експертиза
(л.78 - л.82 ДП) на ръкописните текстове и подписите в Запис на заповед от
20.05.2014г., Споразумение от 25.01.2018г. и Пълномощното от „С. Б.“ ЕООД и „Г .“ ЕООД за
упълномощаване на адвокат Н. Г.Н. от АК-С.. Заключението е категорично, че ръкописният
текст и подписите в графи „издател“, „авалист“ и „авалист“ не са изпълнени от подс.И.Н.И., Н.Д.Х., С.И.А., Г. Д. Н., К.Г.Д.,
като подписите в графите „длъжници“ в Споразумението от 25.01.2018г. и
„упълномощители“ в пълномощното от „С. Б.“ ЕООД и „Г .“ ЕООД също не са
изпълнение от никое от посочените лица. Пред съда вещото лице е категорично в
позицията си, че предоставеният сравнителен материал е бил от по няколко на
брой оригинални заявления за издаване на лични документи и съвкупността от същия, при изследване на общите и частни
признаци в почерците, е била достатъчна, за да формира заключението, което
поддържа.
Посочените по-горе факти съдът приема за установени при анализа и
съвкупната преценка на събраните и приобщени по делото писмени доказателства,
графическата и почеркова експертизи, показанията на свидетелите Р.Д., св.М.Г.,
св.А.К., св.Л.Н., на св.П.К., частично от тези на св.И.Х. ведно с прочетените в
съответната част такива по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, съдържащи се в
Протокол от 06.06.2018г. по ЧНД № 384/2018г. на РС-С., дадени пред съдия, прочетените по реда на
чл.281, ал.1, т.3 НПК показания на св.Н.М., и от обясненията на подсъдимия И..
Последните, предвид характера им на средство за защита, са обсъдени с останалите
доказателства, и като източник на правнозначими данни допринасят за изясняване
на отношенията между подсъдимия И.И. и св.И.Х., както и между последния и св.П.К..
В повдиганото срещу подсъдимия И. обвинение за престъпление по чл.212,
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК е очертана негова деятелност по предоставяне
на парични суми на св.И.Х., които да внесе в банката по сметка на РС-С. и на
ЧСИ, да подава документи по „Е. Е.“ ЕООД до РС – С. и до ЧСИ в гр.С., в
постоянното придружаване на този свидетел при извършване на тези дейности и
изпращането на придружител при идването му в гр.С., за да вземе изпълнителния
лист и предаването му на подсъдимия, предоставяне на смартфон, за да открие св.Х.
своя лична банкова сметка, ***, за да пише жалби срещу св.П.К., че бил
заплашван от него и насила подписвал документите, като прокурорът приема, че с
тези действия подсъдимият И. е осъществил състава на вмененото му престъпление
– опит за документна измама. Съставът на същото изисква от обективна страна
деянието на лицето да се изрази в използване на документ с невярно съдържание
или на неистински или преправен документ и въз основа на такъв документ да получи
без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го
присвои, като за конкретния случай обвинението е визирало това имущество в големи размери и недовършеност
на деянието поради независещи от дееца причини. Установените по делото факти
очертават използване от „кредитора/заявител“ по заповедното производство на неистински частен
документ – запис на заповед, отразяващ наличие на облигационна връзка по
заплащане на парична сума, без разкриване на основанието, на което се дължат
парите, между св.И.Х. и трите търговски дружества, на база на който документ и по
предвидения от закона ред е пристъпено към събиране на посоченото парично
задължение в полза на св.Х.. Фиксираните от обвинението действия на подсъдимия
не разкриват негово намерение да присвои сумата. Обвинението гради позицията си
за авторството на престъплението от страна на подсъдимия И. единствено на база
показанията на св.Х., без да визира конкретика досежно начина по който е
следвало подс.И. да получи облагата и по който е „накарал“ този свидетел да
подпише процесното заявление за издаване на заповед.
При преценката показанията на този свидетел съдът отчете наличието на
вътрешни противоречия досежно правнозначими моменти, както и недостоверност на
въведените от него твърдения за оказван му натиск от страна на подсъдимия да
пише жалби срещу св.П.К., с цел да се прикрие съпричасността на подс.И. към
инкриминираната деятелност. Показанията на св.Х., че се е запознал с подсъдимия
И. малко преди да подаде заявлението в съда през януари 2018г. се опровергават
от еднопосочността на данните в показанията на св.Р.Д. и обясненията на
подсъдимия И., че това познанство е започнало преди 2018г. Св.Х. сам заявява
пред съда, че е работил като мазач и шпакловчик при подс.И. още през 2016г./2017г. на обекти в гр.В.,
потвърдено и в показанията на св. Д., който им закупувал и носел строителните
материали, при еднаквост на показанията и в данните за обектите, на които са
работили. Вътрешното противоречие в показанията на св.И.Х. досежно този факт
води до неубедителност на твърдението му за случайното познанство с подсъдимия
и визира достоверност на обясненията на подсъдимия в частта им, че е осигурявал
работа на св.Х. доста време преди датата 10.01.2018г. Същевременно се
констатира и друго противоречие в показанията на св.Х., който сочи, че
подсъдимият бил задържан на 06.12.2017г. (Н.) – когато работели заедно по една
фитнес-зала в гр.В., и от него момент до съдебното заседание по настоящото дело
на 13.08.2020 г., не го бил виждал, което е в разрез с твърденията му, че в
началото на 2018г. бил „накаран“ от подсъдимия да подписва и праща съответните
документи. В показанията си пред съда св.И.Х. заявява, че е идвал в гр.С. през
зимата, за да получи изпълнителния лист, като е бил придружен от подсъдимия и
негов шофьор с прякор „М.“. Тези данни не се подкрепят от показанията на св.Р.Д.,
управлявал въпросния автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № В 0531РК, кореспондиращи
с обясненията на подс.И., че св.Х. е помолил да бъде откаран в гр.С. и е бил
само със св.Д., на когото заплатил разхода за пътуването. Св.Д. посочва, че е
идвал много пъти в гр.С. поради това, че има наследствени имоти от баща си, но
идването му със св.Х. е било само веднъж, което съответства на показанията на
последния, че при последващите му посещения в гр.С. е пътувал с автобус.
Събраната от банките – „ЦКБ“ АД, „ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД и от куриерската
фирма „Е. Е.“ ООД информация за
осъществено видеонаблюдение за датите, на които св.И.Х. е внасял сумите за
такси към съда и към ЧСИ и респ. изпращал документите, очертава, че не може да
бъде установено дали е бил придружаван от подс.И., което респ. да сочи наличие
на съпричастност на последния към определени действия, включени в схемата за
придобиване на инкриминираните парични средства. От доказателствата по делото е
изяснено, че св.И.Х. е ползвал мобилен телефон с номер 0897/466 …, св.П.К. – 0898/689 …; лицето, което се е представяло
за адвокат И.Д. е ползвало телефон с номер 0893/970 …, който е регистриран на лицето А.
Х. М. от с.А., обл.Д.; представилият се за адвокат Н. Н. – тел.номер 0893/970 …, регистриран на лицето
Ю. Ф. А.. При проследяване на справките, предоставени от мобилните оператори в
страната, се констатира, че за времето от 27.01.2018г. до 28.03.2018г. (след
депозиране на заявлението за издаване на заповед пред съда на 11.01.2018г.) св.И.Х.
провел множество разговори с телефонни номера 0892757…, регистриран на лицето К.
А. С., и с номер 0894 947 … – на К. Д. К., като не са налице доказателства,
че посочените номера са били използвани от подсъдимия И., за когото е
установено, че е ползвал тел.номер 0896
968 … (л.101, п. 2 Сл.д.20/2018г.).
Ползваният от св.И.Х. мобилен телефонен апарат при откриване на банковата
му сметка в „А.“ АД е с номер 0893/970 …, и е регистриран на лицето Ю. Ф. А. от с.К., обл.В., като
СИМ-картата е била ползвана за периода от 17.01.2018г. до 26.02.2018г. с още
два мобилни апарата с различни ИМЕИ и с два телефонни номера - 0893/970-… (собственост на лицето
Г. Ю. Г.) и номер 0893/799-…
- собственост на С. Л. Х.). Не са налице доказателства подсъдимият да е предоставил
посочения смартфон, както и да е използвал посочените телефонни номера, и то
във връзка с обстоятелствата по обвинението.
Досежно фиксирания от обвинението факт на присъствие на подсъдимия в
автомобила, от който св.Х. провел онлайн интервюто със служителка на „А.“ АД
следва да се отбележи, че същият сам по себе си не налага извод за някаква
противоправна деятелност на подсъдимия, а обсъден с останалите доказателства по
делото не разкрива и наличие на специално насочено негово внимание към
откриването на посочената банкова сметка. ***а св.И.Х., че бил накаран от
подсъдимия да подписва документите и да ги изпраща, като констатира, че свидетелят
не сочи да е бил заплашван, да е бил подлаган на психически тормоз или спрямо
него да е било оказвано физическо въздействие от страна на подсъдимия, за да
извършва визираните дейности. „Накарването“, според свидетеля, се е изразило в
казване да седне и да пише, което той сторил, без да визира мотивите си за това
изпълнение, като при съвкупната преценка на доказателствата се налага извод, че
от страна на подсъдимия не е било оказвано каквото и да е давление спрямо св. Х.,
за да бъде принуден да извърши всички осъществени от него действия. В тази
насока от съществено значение се явява обстоятелството, че данни за това как е трябвало
да се процедира от страна на св.Х. и на подсъдимия след като парите постъпят по
личната смета на свидетеля (заявена вече пред ЧСИ с молбата за образуване на
изпълнителното дело) – да бъдат изтеглени и предадени на подсъдимия, да бъде
извършен банков превод по сметка на подсъдимия, да бъде заплатено нещо с тях от
свидетеля в полза на подсъдимия, да бъдат преведени или предоставени на ръка на
трето лице, посочено от подсъдимия, или свидетелят да извърши каквито и да са
действия, очертаващи извличане на имуществена облага за самия подсъдим, не са визирани
от прокурора в обвинението и не се сочат от свидетеля в показанията му, за да
се приема, че е имало интерес на подсъдимия към това да нареди и да съдейства
за откриването на сметката.
По отношение на IP-адресите,
от които е било проверявано дали парите на дружествата са постъпили по
откритата на 19.01.2018г. лична банкова сметка ***.И.Х., предоставена на ЧСИ за
превода им, е установено, че за тези, предоставени от „Теленор България“ АД не
може да бъде предоставена информация за конкретния абонат/потребител, тъй като системата генерира
всички потребители (десетки хиляди), които в съответния момент използват IP – адреса и са в започнала
сесия в интернет. За установяване на конкретен потребител са необходими
допълнителни данни – точен час, минути и секунди, Destination IР и Sourse рort (л.285 ДП). Относно
използвания IP – адрес
79.100.224.4 „БТК“ АД е предоставило информация, че е регистриран на лицето Д.
Р. Д. от гр.В. (л.286 ДП), за което разследването е констатирало, че е
собственик на питейни заведения и извършва хотелиерска дейност, при която се
предоставя интернет - услуга. Установените данни не могат да бъдат отнесени към
предприета или осъществена от подсъдимия дейност, насочена към проследяване
постъпването на сумата по сметката на св.Х., тъй като не се подкрепят от
каквито и да са други доказателства, за да се прави извод за наличие на негово
отношение към случая. Подсъдимият не е имал отношение и към съставянето на
неистинския частен документ, който се явява основание за извършване на плащане
след издаване на официалния документ, доказано от експертизите. Показанията на
св.Х., че дал изпълнителния лист на подсъдимия остават изолирани от останалия
доказателствен материал.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че
св.Х. е депозирал жалба пред РП – В. с оплакване за въвличането му от св.П.К. в
измамни схеми с фирмите на последния. В тази връзка съдът обсъди показанията на
св.П.К., св.А.К. и св.Н., които са еднопосочни и безпротиворечиви досежно
факта, че св.П.К. е ръководел документално и практически цялостната дейност на
двете „пострадали“ дружества, свързани с общ предмет на дейност. Разполагал е с
широки правомощия да оперира с финансовия ресурс на дружеството, представлявано
от брат му св.А.К., които средства обаче
са собственост на търговеца. При отчитане и на факта, че в Заявлението до съда за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е била посочена личната банкова
сметка (***) на св.П.К. в „Райфайзенбанк“ АД, която същият е не е предоставял
на трето лице, и в която е трябвало да постъпят заявените парични средства, се
налага извод за достоверност на първоначалните данни, който св.Х. е депозирал
пред надлежните органи за водещата роля на св.П.К. в процесното „начинание“,
без каквото и да е присъствие на подсъдимия в него. Видно от датите, на които
св.И.Х. е бил последователен в позицията си за обвързаност на действията му със
св.П.К. – първоначалния сигнал до РП-С. (л.341 ДП), от 06.03.2018г. (л.343 ДП),
15.03.2018г. (л.306 ДП), 27.03.2018г. (л.345 ДП), както и жалбата до РП-В., вх.
№ 3506/19.03.2018г., съдържащи
данни за замислената схема по неправомерното придобиване на процесната сума
чрез използване на неистинския документ, същите са били предоставени преди св. Х.
да подпише молбата за прекратяване на ИД и пълномощното на св.П.К. на
29.03.2018г. Така констатираното кореспондира с обясненията на подсъдимия, че И.Х.
му е споделил, че има проблеми с П.К., който имал дела за измами в гр.В. с
длъжници на „Е.“, и го бил заплашвал. Пред съда подсъдимият сочи, че св.Х. „насила
бил закаран при нотариуса, в багажник на кола, и го били много докато подпише“.
След прекратяване на изпълнителното дело и връщане парите на двете
дружества, вече през месец април 2018г. св.Х. представил обстоятелствата по
случая, като е включил в тях подсъдимия И.И., и го е „разпознал“ по
предоставените му снимки, въпреки, че е работил продължително време с него,
които показания обвинението е приело за своя основа.
Доказателствата по настоящото дело очертават наличие на деяние,
осъществяващо признаци на престъплението, посочено в обвинителния акт, но не установяват,
че същото е извършено от подсъдимия И., поради което съдът го оправда по така
повдигнатото обвинение.
С оглед изхода на делото и на основание разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК,
направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: