Р Е Ш Е Н И Е
№ 363
гр. Велико Търново, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на трети
ноември две хиляди двадесет и
втора година , в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана К.
при
участието на секретаря Ст. Ангелова,
разгледа докладваното от съдия К. а адм.
дело № 659/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл от АПК във вр. с чл. 13, ал. 5
от Закон за социалното подпомагане ЗСП и
чл. 16 от Правилник за приложение на Закон за социалното подпомагане.
/ ППЗСП/
Същото е образувано по жалба вх. № 5300/11.10.2022 г. по описа на АСВТ,
подадена от Х.Н.К. с адрес ***, против Заповед №
ЗСП/Д-ВТ-ГО/1413-О/01.09.2022 г. на
Началник отдел СЗ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица,
потвърдена с Решение № 04-РД 06-0062 от 27.09.2022 г. на директора на РДСП – В.
Търново, с която й се отказва отпускане на целева помощ за отопление по реда на
Наредба № РД -07-5/16.5.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ
за отопление за отоплителен сезон 2022/2023г. ,тъй като не отговаря на
условието на чл.2, ал.1 на Наредба № РД -07-5/16.5.2008г. на Министъра на труда и социалната политика за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, във вр. с
чл.10,ал.1 т.1 и т. 4 от ППЗСП.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на двата АА- Заповед и Решение, тъй като същите са
постановени в противоречие на материалния закон.
В о.з. се явява лично и поддържа така
подадената жалба с направените в нея оплаквания. От съда се иска да отмени
оспорваната Заповед и да се върне преписката на АО за произнасяне по същество.
Твърди, че отговаря на всички законови изисквания по чл. 10 от ППЗСП за
отпускане на целева помощ за отопление. Счита, че по преписката няма
доказателства за извършена проверка от органите за социално подпомагане.
Притежаваното от нея жилище е единствено, а другите имоти са необитаеми и не
представляват източник на доход, поради което неоснователно й е отказана целева
помощ. Към жалбата е приложено Решение на РДСП В. Търново, от което е видно, че
отговаря на всички условия за подпомагане и че тези факти са били установени от
самия орган. Освен това издадената Заповед страда и от друг съществен порок,
липса на мотиви- липсва изложение на фактическите обстоятелства, както и на
правните изводи на АО.
Ответникът по жалба – упълномощено лице –Началник отдел СЗ , не се явява, не се представлява. По делото е депозирано становище на Директор на ДСП Г. Оряховица, в което заема становище за неоснователност на така подадената жалба, тъй като видно от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката притежава четири жилищни имота, от които може да получава доходи, поради което не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т.1 и т. 4 от ППЗСП.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Със заявление-декларация от вх. № ЗСП /Д-ВТ-ГО/1413-0 от 31.8.2022г. жалбоподателката е поискала отпускането на целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на Министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. По този повод е извършена социална анкета от служителка на ДСП – Г. Оряховица и е изготвен социален доклад. В Доклада се констатира, че семейството на жалбоподателката е едночленно, същата е вдовица на 74 г. като същата получава пенсия за ОСВ и вдовишка добавка, като общия годишен доход е в размер на 3 128,79 лева. Същата обитава партерен етаж състоящ се от две преходни стаи, като при проверка се установява, че сградата се намира на декларирания от нея постоянен и настоящ адрес. Освен това в декларацията е посочено, че същата притежава още три недвижими имота, като при служебна проверка на 19.7.2022г. в регистъра и на 26.7.2022г. в МДТ гр. Лясковец е установена собственост на два жилищни имота в с.К. и на ул. и имот с. П., който е необитаем. ,1,5 дка поземлен имот в с. С.за който не представя бележка за получена рента. Посочените недвижими имоти са били посетени от социални работници, които са установили, че в къщата в с. К.се обитава от д.Т., която заявява, че не заплаща наем за това, а е близка приятелка на жалбоподателката. Другият имот в с. Козаревец е необитаем, обработва се само двора, такъв е и имотът в с. П.. В социалния доклад е посочено, че жалбоподателката е получила социална помощ през годината в размер на 375 лева.
След като е установена безспорната фактическа обстановка е постановен отказ със Заповед № ЗСП/ –Д-ВТ-ГО/1413/2.08.2022г. на упълномощеното лице – Началник СЗ, която е оспорена по административен ред и отменена с Решение № 04-РД06-0043/25.8.2022г., на Директор на РДСП В. Търново и преписката е върната на АО за постановяване на нов акт при съобразяване с мотивите в решението. След което е постановена Заповедта, предмет на настоящото производство, потвърдена с Решение № РД0406-0062 от 27.9.2022г. на Директор на РДСП В. Търново. Междувременно жалбоподателката е подала ново заявление- декларация от 10.8.2022г. ,по което също е постановен отказ със Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/2450/31.8.2022г., Всички горепосочени ИАА са били обжалвани пред Административен съд Велико Търново, който с Определение № 462/17.10.2022г. е прекратил производството по адм.д. 647/22г. досежно Заповед № ЗСП/ –Д-ВТ-ГО/1413/2.08.2022г , тъй като е приел, че жалбата е недопустима поради отмяна на този ИАА. Със същото определение е отделено и производството по процесната Заповед.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване административен акт, потвърден с решение при обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.
По същество съдът съобрази следната правна рамка на повдигнатия спор: Помощите за отопление са една от целевите социални помощи съгласно чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП, които се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословно състояние, възраст и други констатирани обстоятелства по силата на чл. 12, ал.2, т.1-7 от ЗСП. Министерският съвет на основание чл.12, ал. 3 от ЗСП определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определянето им. Условията и редът за отпускане на тази помощ са уредени с Наредба №РД-07-05 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Тези помощи, както и останалите по чл. 12, ал. 1 от закона се отпускат въз основа на заявление - декларация, подадена от нуждаещия се или упълномощено от него лице съгласно чл.13, ал.1 от ЗСП, като съгласно чл. 4, ал.1 от Наредбата това става в Дирекция „Социално подпомагане „ по постоянен адрес на молителя. Директорът на съответното ДСП или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ да се отпусне исканата помощ след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета по аргумент на чл. 13, ал.2 от ЗСП, която съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата се извършва в 20 - дневен срок от подаването на молбата от социален работник, който изготвя социален доклад по чл.27 от ППЗСП. В този доклад се отразяват установените факти и обстоятелства, които се преценяват дали отговарят на изискванията на закона и съответно с него се прави мотивирано предложение за отпускане или отказ на целевата помощ. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад Директорът на ДСП или упълномощено от него лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта, изричното и задължително изискване на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗСП е отказът да се мотивира. Заповедта се връчва на адресата й, като може да се обжалва в 14-дневен срок пред Директор на РДСП по реда на АПК съгласно чл. 13, ал. 5 от ЗСП респ. чл. 4, ал. 5 от Наредбата. Този по-горестоящ административен орган в случая, потвърждавайки заповедта, фактически е отхвърлил жалбата срещу нея, при което положение и на основание чл. 98, ал.2, изр. 2 от АПК на оспорване пред съда, подлежи първоначалния административен акт.
В чл. 2, ал. 1 от цитираната Наредба е регламентирано, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средно месечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл.10, чл.11 от ППЗСП.
Съгласно сочената от органа разпоредба на чл.10, ал.1, т. 4 от ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Посочената разпоредбата изисква преди отказ на целевата помощ да се направи анализ на фактите дали собствеността може да бъде източник на доходи. Едва след установяване на такива факти може да бъде изведен извод, че от притежаваните от търсещото помощта лице то би могло реално да реализира доходи, достатъчни само да си осигури отоплението. Тази преценка е в тежест на административния орган, който в мотивите на заповедта чрез посочването на факта на притежанието на имоти, а като правно основание на цитираната по-горе разпоредба, очевидно имплицитно е приел, че е достатъчно само установяването на факта на собственост, от което следва извода, че може да реализира доходи.
С оглед на така установената правна рамка, настоящата инстанция прави извод, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган- упълномощено от Директор на ДСП ГО лице съгласно Заповед № 0402-РД01-0076/8.6.2022г. в придедената от закона форма, при посочване на установените от органа факти, отразени и в социалния доклад, както и правните изводи, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1, т.1 и т. 4 от ППЗСП. Не се споделят доводите на жалбоподателката, че е налице нарушение на чл. 59, ал.2 от АПК и оспорваната Заповед е немотивирана, тъй като в самата нея е посочена горната фактическа обстановка, а освен това неразделна част от същата е изготвения социален доклад и съгласно Тълкувателно решение № 16/31.3.1975г. мотивите могат да се съдържат и в други документи от административната преписка.
По отношение на спазването на административно- процесуалните правила, не се навеждат конкретни доводи, но съгласно нормата на чл. 168 от АПК съдът държи служебна проверка за тяхното спазване. Съдът намира , че такива са спазени, доколкото на жалбоподателката е дадена възможност да се запознае със събраните доказателства, да прави възражения по тях, да иска събиране на нови. Изготвен е и задължителния социален доклад в предвидения от закона срок, който също й е бил предоставен. След отмяната на първоначалната Заповед за отказ, Директор на РДСП е върнал административната преписка именно с указания за спазване на чл. 35 от АПК или да се изяснят всички факти от значение за спора. Извършена е допълнителна проверка от социалните работници на притежаваните от жалбоподателката недвижими имоти, при което се установява ,че два от същите са необитаеми, в лошо техническо състояние, поради което от същите не могат да се получават доходи. Досежно къщата в с. К.съответно е посочено, че се ползва от трето лице, без обаче да има доказателства за получавани доходи от страна на жалбоподателката за това.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното: Нормата на чл.10, ал.1, т. 4 от ППЗСП при тълкуване в смисъла, възприет от административния орган не би имала нужда от уточнението "която може да носи доходи". Именно тази нейна част изисква АО в това производство да установи и факта, че от притежаваната недвижима собственост могат да се получават доходи, както и в какъв евентуален размер, за да бъдат прибавени към получавания годишен доход и съпоставка с минималния диференциран доход. В случая незаконосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ, поради неправилност на извода на административния орган, че жалбоподателката не отговаря на условието на чл.10, ал.1, т. 4 от ППЗСП, който поставя изискването лицето да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи. Административният орган, не е доказал, че от притежаваните от жалбоподателката недвижими имоти се получава или обективно може да бъде получаван доход в размер, който да представлява пречка за отпускане на социална помощ. Наличието на недвижим имот в патримониума на лицето като факт не представлява самостоятелно основание, което изключва получаването на социална помощ, а следва да е налице обективна възможност за получаване на доходи от този имот. Именно установеното от фактическа страна от АО, че част от имотите са необитаеми, а другият се ползва безвъзмездно и дори да се получава месечен наем, то той би незначителен с оглед местонахождението на имота с. Козаревец водят до извода, че не е изпълнено второто условие на тази разпоредбата по чл. 10, ал.1 т. 4 от ППЗСП. В този смисъл настоящата инстанция намира, че отказът е постановен в противоречие с материалния закон и като такъв следва да бъде отменен и преписката върната на АО за постановяване на нов акт ,съобразно мотивите на решението. Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на правния извод на АО е факта, че на жалбоподателката е отпусната социална помощ, т.е. органът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл. 10 от ППЗСП, както и в горецитираното отменително решение на РДСП по жалбата с/у първия отказ.
Освен това органът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП, като е приел, че след като жалбоподателката има други имоти, то тя не отговаря и на това условие. Нормата на чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП има съвсем друг обхват и предмет, тя касае обитаваното жилище на молителя,като в нея са определени и съответните размери на това жилище с оглед броя на членовете на семейството. Жалбоподателката отговаря на това изискване, тъй като тя притежава ½ ид.ч. от описания жилищен имот, който се състои от две преходни стаи. Contra lege е тълкуването на АО, че посочената разпоредба касае целия патримониум, напротив другите недвижими имоти се преценяват само в светлината на чл. 10, ал.1 т. 4 от ППЗСП – т.е. дали могат да носят доходи и евентуално какви.
Изложеното, обуславя незаконосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал отпускане на търсената от неяо целева помощ за отопление.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 5300/11.10.2022 г. по описа на АСВТ, подадена от Х.Н.К. с адрес ***, Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/1413-О/01.09.2022 г. на Началник отдел СЗ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена с Решение № 04-РД 06-0062 от 27.09.2022 г. на директора на РДСП – В. Търново, с която й се отказва отпускане на целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД -07-5/16.5.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/2023г. ,тъй като не отговаря на условието на чл.2, ал.1 на Наредба № РД -07-5/16.5.2008г. на Министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, във вр. с чл.10,ал.1 т.1 и т. 4 от ППЗСП.
ВРЪЩА преписката на АО за постановяване на нов акт по същество с оглед задължителните указания в настоящото решение.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: