Р Е Ш Е Н И Е № 260892
19.03.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII –
ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5356
по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
С искова молба, с вх. № 25476/ 20.05.20202г. ищец „Първа инвестиционна банка“ АД чрез юрк.
**предявени искове против ответника Р.Т.К..
В исковата молба се твърди, че на **между „Първа
инвестиционна банка“ АД и Р.Т.К. бил сключен договор за банков кредит № **от
**, с който банката отпуснала на длъжника сумата от 6 390 евро за погасяване на
задължения.
Крайният срок за погасяване на предоставения кредит,
съгласно т. 3 от договора за кредит бил 15.06.2017г.
Със сключен Анекс 1 от 10.09.2012г. и извършено
частично предсрочно погасяване крайния срок за погасяване на кредита се
променил съгласно Погасителен план- Приложение 2 на 15.10.2016г.
Длъжникът не погасил задължението си към банката в
този срок.
Считано от датата на падежа 15.10.2016г. целият кредит
станал изискуем.
Предоставения кредит бил изцяло усвоен на
18.12.2009г., по сметка открита на името на кредитополучателя Р.Т.К..
В исковата молба се заявява, че кредита бил в
просрочие считано от 15.05.2015г. – общо
1292 дни към 27.11.2018г.
По кредита били просрочени 18 вноски по главницата, в
общ размер на 2016,48 евро.
По кредита били просрочени пет вноски по договорна
лихва, в общ размер 27,66 евро
Твърди се, че общия дълг на ответника Р.Т.К. към 27.11.2018г. възлизал
на 3321,40 евро.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу ответника Р.Т.К..
Образувано било частно гражданско дело № 18841/2018г.
по описа на Районен съд – Пловдив,ХVІІ граждански състав.
Издадена била Заповед № 10487/30.11.2018г.
Бил издаден изпълнителен лист № *** от 03.12.2018г., с който Р.Т.К. била
осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сума в размер на 3321,40
евро.
След издаване на изпълнителния лист „Първа
инвестиционна банка“ АД образувала срещу длъжника изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ****
Заявява се, че на 10.03.2020г. в „Първа инвестиционна
банка“ АД било получено съобщение за обстоятелството, че срещу заповед за
небазавно изпълнение по частно гражданско дело № 18841/2018г. по описа на
Районен съд – Пловдив е подадено възражение от длъжника Р.Т.К..
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Р.Т.К., че дължи на ищеца
„Първа инвестиционна банка“ АД, следните суми:
сума в размер на 3 321,40 евро,
от която: 2016,48 евро просрочена главница,
27,66 евро, представляваща лихва по т. 4 от договора за периода от 15.05.2016г.
до 15.10.2016г.;
1 277,26 евро, представляваща лихва по т. 10 от
договора за периода от 02.06.2016г. до 26.11.2018г.,
ведно със законната лихва от 27.11.20108г. до
изплащане на вземането, както и да се заплатят разноските по настоящето и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 44264/27.07.2020г. от ответника „Първа инвестиционна банка“ АД.
В отговора на исковата молба се заявява, че
предявените искове са неоснователни в претендирания размер.
Възразява се срещу дължимостта на посочените в
исковата молба суми.
Заявява се, че сумите в размер на 27,66 евро, 1277, 26
евро и 398,17 евро са погасени по давност на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
Прави се възражение за прихващане със сумата от 127,80
евро – платена такса за усвояване на кредита получен от банката.
Възразява се по определянето на лихвения процент същия
се счита, че противоречи на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 2, ал. 3 ЗЗД.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Със заповед № 10487 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.11.2018г. по ч.гр.д.
№ 18841/2018г. по описа на РС – Пловдив
е разпоредено заплащането в полза на ищец „Първа Инвестиционна банка“ АД
просрочена главница в размер на 2016,48 евро /две хиляди и шестнадесет евро и
четиридесет и осем евроцента/, произтичаща от Договор за банков кредит № *** и
Анекс № ** от ***, с краен падеж: 15.10.2016 г.; 27,66 евро /двадесет и седем
евро и шестдесет и шест евроцента/ – просрочена договорна лихва, съгласно т. 4,
Раздел ІІ от договора, за периода 15.05.2016 г. – 15.10.2016 г.; 1277,26 евро
/хиляда двеста седемдесет и седем евро и двадесет и шест евроцента/ –
просрочена наказателна лихва, съгласно т. 10 от Раздел ІІ от договора, за периода
от 02.06.2016 г. до 26.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.11.2018 г. до
окончателното й погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в
размер на 129,92 лева /сто двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева /петдесет лева/, определено
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
С определение № 371/25.02.2020г. по в.ч.гр.д.
№ 2927/2019г. по чл. 423 ГПК по описа на
Окръжен съд – Пловдив е върнато делото на РС – Пловдив за даване указание по
чл. 415, ал.1,т.1 ГПК като в изпълнение на тези указание ищецът е предявил
устновителните искове в законоустановения срок поради което същите се явяват
допустими.
От представените писмени доказателства се
установява, че между страните е бил сключен договор за банков кредит № **от **,
с който банката отпуснала на длъжника сумата от 6 390 евро за погасяване на
задължения. Договорът е потребителски тъй като средствата са отпуснати на
физическо лице – ответницата по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП като паричната
сума е била усвоена на 18.12.2009г. с краен срок на погасяване 15.06.2017г.
като на 10.09.2012г. е подписан Анекс № към договора за кредит съгласно който е
договорено преструктуриране на кредита като общият размер на договорените лихви
е 4 802.20 евро и краен срок на погасяване 15.10.2016г.
Съгласно т.4 от договора за кредит
възнаградителната лихва за отпусната парична сума се определя от два компонента
– Базов лихвен процент и надбавка като към датата на сключване на договора БЛП
е възлизал на 7.89%, а надбавката е била 10.11 пункта или лихвата е била 18%
като до настъпването на падежа на договора същата е претърпяла корекция в
посока увеличение до 18.10% - така заключението на *** Д.К..
Базовият лихвен процент на Банката е определен
въз основа на Методика приета от *** която използва за критерии компоненти от
обективен характер - планирани разходи
по пасива, минимални задължителни резерви, разходи по привлечени ресурси,
пазарен лихвен процент привързан към 1-месечен Euribor за ЕUR както и въз
основа на други критерии подробно констатирани в приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че в Методиката липсват: 1/
алгоритми, базирани на математическа логика; 2/ограничителни числови параметри;
3/ дефиниции за посочените икономически термини.
Вещото лице констатира още, че за периода от
датата на договора за кредит 17.12.2019г. до предявяването на заявлението по
чл. 417 ГПК – 27.11.2018г. индекс *** варира от минимална стойност – 0.37
процентни пункта до максимална стойност 1.42 пункта като за периода след м. юли
2011г. когато е налице дълготрайни намаляване нивата на *** базираният и привързан
към БЛП не е намаляван от банката.
Вещото лице посочва, че по договора за кредит
ответницата е заплатила 4 373.53 евро които са осчетоводени от банката
като погасяващи главницата и 5 367.73 евро погасени договорни лихви по т.4
от договора за кредит. Според ексрперта банката правилно е остойностила от
счетоводна страна дължимите и незаплатени суми от ответницата за главница,
договорна лихва и мораторна лихва предмет на исковите претенции.
Съгласно
чл.143 т.3 ЗЗП неравноправната клауза е тази, която "поставя изпълнението
на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля". В настоящия случай, това
безспорно е така. Промяната на Базисния лихвен процент на банката-ответник е
изцяло в негова власт като в случая за период от датата на договора за кредит
17.12.2019г. до предявяването на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.11.2018г.
индекс EURIBOR варира от минимална стойност – 0.37 процентни пункта до
максимална стойност 1.42 пункта като за периода след м. юли 2011г. когато е
налице дълготрайни намаляване нивата на EURIBOR базираният и привързан към БЛП
не е намаляван от банката. Следователно, юридически ищецът е поставил ответника
в неравноправно положение тъй като е фиксирал БЛП, който пък формиран от
компонента ЕURIBOR, който е бил трайно намален от Европейската централна банка,
но това обстоятелство не е било отчетено в посока намаляване възнаградителната
лихва по т.4 от договора за кредит, респ. ако е било отчетено лихвеното ниво от
18% би спаднало до надбавка от 10.11 пункта. Ищецът е възприел методология за
изчисляване на БЛП, която съдържа компонентни, които са пряко производни от
чисто пазарни фактори (междубанкови лихвени индекси). Методологията, обаче,
съдържа и компоненти, които са твърде общи, не са достатъчно ясно определени
нито в самите правила, установени от банката, нито са определяеми по някакъв
точен начин и в крайна сметка не дават възможност да се предвиди кой точно
икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП. Банката определя изменението в БЛП въз основа
на обективно съществуващи фактори, както се сочи в заключението по ССчЕ, но
селекцията на тези фактори (кои, защо, как) е субективен избор на банката.
Например не е ясно как е отчетена промяната в нивата на индексите EURIBOR през
процесния период, респ. как се е отразило на задължението за заплащането на
възнаградителната лихва това намаление и в какви размери, какво е съотношението
им при изчисляване на БЛП. Това създава възможност банката да определи абсолютно
произволно по какъв начин ще изчисли базовия си лихвен процент и така
едностранно да определи съдържанието на договора. Съгласно чл.143, т.10 ЗЗП такава клауза за
определяне на лихвата по банков кредит е неравноправна: тя отговаря на всички
посочени изисквания на чл.143 ЗЗП – тя е във вреда на потребителя (дава право
на едностранно изменение на договора от страна на банката, ), не отговаря на
изискванията за добросъвестност (въвежда едно понятие, без да го дефинира с
очевидната цел да облагодетелства страната, предложила договорната клауза), и
води до неравновесие във вреда на потребителя (поставя престациите на страните
в зависимост от определянето на съдържанието на едно понятие само от една от
тях), а освен това е изрично посочена в неизчерпателния списък от забранени
клаузи по чл.143 ЗЗП (в цитираната т.10).
Следва да се посочи, че ищецът не представя каквито е
да било данни в насока конкретизация на горните факти, не посочва и въз основа
на какви обективни критерии е формиран надбавката от 10.11 пункта и как тя е
съществувала през време на действие на договора съпоставена към обективно
променените икономически условия.
Поради изложеното следва да се приеме, че
разглежданата клауза на т.4 от договора за кредит няма как да обвърже
потребителя в този си вид, тъй като банката няма право да определя лихвата
съобразно възприетия от нея БЛП на основание чл.4 от договора – като в
конкретния случай е налице вреда за потребителя тъй като извършените от него
плащания за погасяване на тази договорна лихва не отразяват намалените нива на EURIBOR
и следователно тази не поражда никакво правно действие на основание чл.143,
т.10, във връзка с чл.146, ал.1 ЗЗП, следва да бъде обявена за неравноправна, и
а от там и нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
Клаузата на т. 4 от договора за кредит не се доказа
при направено оспорване от ответника да е индивидуално договорена. В тежест на
ищеца по настоящото дело е да докаже, че тази клауза е била уговорена
индивидуално (т.е. не е била предоставена от банката на в този й вид, а относно
съдържанието й са протекли преговори и клаузите са формулирани чрез взаимно
изявяване на воля от двете страни) – арг. от чл.146, ал.4 ЗЗП. Единственото
писмено доказателство, представено от ищеца в тази връзка е договорът за
кредит. Същият, обаче, не е в състояние
да установи посочените по-горе факти и не може да се приеме, че с със
сключването му е налице „индивидуално уговаряне“. Легално определение на
клауза, която не е индивидуално определена е
"клауза от индивидуален договор, която е била изготвена
предварително от търговеца/доставчика и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието. Не се събраха доказателства
съдържанието на процесната клауза на чл.4 от договора да е индивидуално договаряни между страните.
Предвид на
гореизложеното настоящата инстанция констатира нищожността на клаузата на т. 4
от договора на две самостоятелни основания изложение по-горе с оглед на което и
прилага чл. 75, ал.2 ЗЗД като отнася плащането на сумата от 5 367.73 евро
от ответницата като такова с погасителен ефект по отношение остатъчната
главница от 2 016.48 евро главница 1 277,26 евро, представляваща лихва по
т. 10 от договора за периода от 02.06.2016г. до 26.11.2018г.
Предвид на гореизложеното предявените искове следва да
се отхвърлят като неоснователни, а на основание чл. 78 ГПК в полза на
ответницата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на сумата
от 150 лева които изрично са заявени в о.с.з от дата 25.01.2021г.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЯ
предявените искове от „Първа
Инвестиционна банка“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Драган Цанков № 37 чрез **. **** за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Т.К. с ЕГН ********** с адрес: ***
дължи:
главница в размер на 2016,48 евро /две хиляди и
шестнадесет евро и четиридесет и осем евроцента/, произтичаща от Договор за
банков кредит № **** и Анекс № *** от ***., с краен падеж: 15.10.2016 г.;
27,66 евро /двадесет и седем евро и шестдесет и шест
евроцента/ – просрочена договорна лихва, съгласно т. 4, Раздел ІІ от договора,
за периода 15.05.2016 г. – 15.10.2016 г.;
1277,26 евро /хиляда двеста седемдесет и седем евро и
двадесет и шест евроцента/ – просрочена наказателна лихва, съгласно т. 10 от
Раздел ІІ от договора, за периода от 02.06.2016 г. до 26.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 27.11.2018 г. до окончателното й
погасяване, за които е била издадена заповед № 10487 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.11.2018г. по ч.гр.д.
№ 18841/2018г. по описа на РС – Пловдив
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна банка“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков №
37 чрез ****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.Т.К. с ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 150 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:
/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.