МОТИВИ на присъда от 15.10.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 140/2018
г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, 3-ти въззивен състав.
С присъда № 3 от 18.01.2018 г. на Районен съд – гр.Б.,
постановена по н.о.х.д. № 421/2017 г. по описа на същия съд, подсъдимия П.А.Г.,***,
ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 15.06.2017 г., около 00,35
ч., в гр.Б., област Софийска, по бул.”*******”, е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Волво”, модел „В-70” с рег. № *******, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда,
установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза №
634/15.06.2017 г. на МБАЛ „С. А.“АД – гр.С. - престъпление по чл.343б ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото
му обвинение.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен
протест от прокурор при Районна прокуратура – гр.Б.. В протеста са въведени
оплаквания, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и неправилна, тъй като
първостепенния съд необосновано е приел липсата на всички обективни признаци от
състава на вмененото на подсъдимия Г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК –
ненадлежното установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Според
подалият протеста прокурор, този решаващ извод на първата инстанция неправилно е базиран само и единствено на
допуснато в хода на досъдебното производство нарушение на Наредба № 30 и в
частност – на заложеното в чл.20 ал.3 от посочената Наредба, право на
изследваното лице да поиска повторно извършване на химически анализ в срока по
чл.19 от посочения нормативен акт. Твърди се още от прокурорът, че първия съд
не е взел предвид обстоятелството, че по делото липсват данни / а и твърдения
от подсъдимия и защитата му/ да не е спазена очертаната в Наредбата
последователност на взимане, съхраняване и изпращане на кръвната проба на
подсъдимия до съответната лаборатория, както и редът и методологията на самото
изследване, заради което да се е породило някакво съмнение в правилността на
крайният извод за констатирано алкохолно съдържание в кръвната проба. Сочи се
и, че в тази връзка районният съд е оставил без коментар доказателствената
стойност на цялата съвкупност от писмени и гласни доказателства, а е подкрепил
извода си за несъставомерност на инкриминираното на подсъдимия Г. деяние,
единствено с отказа на прокурора да удовлетвори правото на изследваното лице по
чл.20 ал.3, вр. чл.19 от Наредба № 30. С оглед на това и на основание чл.336
ал.1, т.2 във вр. с чл.334 т.2 от НПК в протеста се предлага въззивния съд да
отмени изцяло атакуваната присъда, с която подсъдимия П.А.Г. е оправдан за
извършено деяние по чл.343б ал.1 от НК и да го осъди за това деяние.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция представителят на С.о.п. поддържа протеста
на прокурора от Районна прокуратура – гр.Б. срещу оправдателната присъда на
първостепенния съд, като моли въззивния съд да уважи протеста и да признае
подсъдимия П.Г. за виновен в извършване на престъплението по чл.343б ал.1 от НК. В тази насока прокурорът от СОП сочи, че първата инстанция е постановила
тази присъда приемайки изцяло позицията на подсъдимия за накърнено право на
защита на същия, поради лишаването му от правото на повторен химичен анализ, а
същевременно - е игнорирала останалата доказателствена съвкупност. Твърди се,
че посочената защитна теза изцяло се опровергава от събраните в хода на
въззивното съдебно следствие доказателства, потвърждаващи спазването на
надлежния ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в
релевантното количество. По тези съображения, представителят на държавното
обвинение претендира, че обвинението срещу подсъдимия Г. е доказано откъм
обективна и субективна страна и моли същия да бъде признат за виновен по него,
като му бъде наложено наказание лишаване от свобода към минималния размер, с
приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, както и кумулативно
предвиденото за престъплението наказание.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия П.А.Г. в
лицето на адвокат Ц. моли протестът да бъде оставен без уважение и да бъде
потвърдена оправдателната присъда на първия съд. Поддържа доводите си, изложени
в хода на съдебните прения пред този съд, които се свеждат до твърдението за
допуснато нарушение на надлежния ред за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта на Г., тъй като неоснователно обвиняемия тогава Г. е бил лишен
от правото по чл.20 ал.3 от Наредба № 30/2001 г. да оспори резултата от
химическата експертиза, като поиска извършването на повторен химически анализ.
Според защитата, само при наличието на това допуснато нарушение /възпрепятстване
извършването на повторен анализ от страна на органите на досъдебното
производство/ и на това основание следва да се счита за опорочен реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Г.. По мнение на
защитникът, соченото нарушение на нормативния регламент, не може да бъде
преодоляно с назначената и приета от въззивната инстанция комплексна
съдебномедицинска и химическа експертиза, доколкото същата не дава обяснение за
разликата в стойностите на алкохолната концентрация, дадени от използваните в
случая два метода за установяване на същата. Предвид тези съображения, защитата моли съда да
приеме, че липсва елемент от обективната страна на престъплението, за което на
подсъдимия Г. е повдигнато обвинение, така, както е приел и първоинстанционния
съд, поради което претендира присъдата да бъде потвърдена от въззивната
инстанция.
В
последната си дума пред настоящата втора инстанция, подсъдимия П.А.Г. моли
атакуваната присъда на Районен съд – гр.Б. да бъде потвърдена.
С.
окръжен съд, след като обсъди изложените в протеста съображения, както и
доводите на страните във връзка с данните по делото и след като сам служебно
провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
намира следното:
Въз
основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на
първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие и след анализ на цялата
доказателствена съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за
безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на
делото фактическа обстановка, а именно:
На 15.06.2017 г., за времето до 08,00 часа /от 20,00 часа на предишния ден/
свидетелите Л. П. Л. и М. Х. П. /полицейски служители в РУП Б./ изпълнявали служебните
си задължения като дежурен автопатрул по осъществяване на пътен контрол в гр.Б..
Около 00,35 часа, свидетелите се намирали на пост на бул.”*******” №*. В същото
време свидетелите забелязали движещ се в посока от ул.”*******” към ул.”********”
лек автомобил марка „Волво”, модел „В70” с рег. № *******. Полицейските
служители веднага подали сигнал, с които указали на водача на посочения
автомобил да спре. Свидетелят Л. поискал на водача за проверка личните и тези
на автомобила документи и установил, че автомобила се управлява от подсъдимия П.А.Г..
В същият нямало пътуващи други лица. На полицейските служители им направило
впечатление, че подсъдимия мирише на алкохол. Поради това
свидетелят Л. извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDM0177 на подсъдимия Г., като техническото
средство отчело при него концентрация на алкохол в издишания въздух – 2,04 на
хиляда. На подсъдимият бил издаден талон за медицинско изследване № 0011562/15.06.2017
г., който му бил връчен в 02,15 ч. същия ден и бил придружен от двамата
полицейски служители до ФСМП Б., за вземане на кръвна проба. В 03,00 ч. на
същата дата, на подсъдимия П.Г. му била взета кръвна проба за извършване на
химическо изследване, което било удостоверено в протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.11 от ДП/. На 16.06.2017
г. било извършено химическо изследване в УМБАЛ”С.А.” – гр.С. на кръвната проба,
взета от подсъдимия Г., в резултат на което в същата се доказало наличието на
етилов алкохол в количество 1,4 промила. Резултатите от това изследване били
отразени в протокол за химическа експертиза № 634/15.06.2017 г. /л.9 от ДП/.
В хода
на проведеното въззивно съдебно следствие е назначена, изслушана и приета
комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза по писмени данни. От
заключението на същата се установява, че към момента на извършване на
полицейската проверка на датата 15.06.2017 г. в 00,35 ч., концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия П.Г., изчислена по формулата на Видмарк, е била
1,76 промила. При разпита им в съдебно заседание, вещите лица изготвили тази
експертиза са пояснили, че разликата в стойностите на алкохолна концентрация в
кръвта на подсъдимия към момента на извършване на полицейската проверка /когато
е бил тестван с техническо средство/ и при химическото изследване на кръвната
проба се дължат на това, че през този времеви интервал /около 2,42 часа след
проверката на подсъдимия с техническо средство/ подсъдимия Г. се е намирал във
фаза на резорбация на алкохола.
Подсъдимият
П.А.Г. е роден на *** г. в гр.Б., Софийска област, живее в град С.. Не е
осъждан /реабилитиран/. С висше образование, работи като управител на „Е.”ЕООД.
Води се на отчет като водач на МПС в сектор „Пътна полиция” при СДВР и
притежава валидно СУМПС. Има наложени наказания по административен ред /с
влезли в сила наказателни постановления и фишове/ за нарушения на ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка,
въззивният съд прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
първоинстанционното и на въззивното съдебното следствие доказателствени
материали, а именно:
-
гласни доказателствени средства – показания на свидетелите М. Х. П. /включително
и от депозираните на досъдебното производство показания на свидетеля, приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК/ и Л. П. Л.;
-
писмени доказателства и доказателствени средства - акт за установяване на административно
нарушение № 126737/15.06.2017 г., талон за медицинско изследване № 0011562, протокол
за медицинско изследване /л.5 от ДП/, протокол за химическа експертиза № 634/15.06.2017
г. /л.9 от ДП/, справка от СДВР /л.15-17 от досъд. пр-во/, справка за съдимост
на подсъдимия;
-
способите за доказване – комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза.
Въззивният
съд кредитира изцяло показанията на свидетелите М. П. и Л. Л., дадени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, тъй като същите са последователни, детайлни,
логични и пресъздават събитието по един обективен и безпристрастен начин. При
преценка достоверността на показанията на посочените гласни доказателствени
източници, съдът отчете обстоятелството, че не откри несъответствие между
показанията дадени от тези свидетели на досъдебното производство и на съдебното
следствие пред първия съд; обстоятелството, че относно конкретно възприетите и
възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на
релевантните обстоятелства по делото и които са приети за безспорно установени,
съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на
посочените свидетели, като не констатира и такова противоречие на същите с
останалия доказателствен материал по делото; обстоятелството, че посочените
свидетели по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото, което да
ги мотивира да бъдат недостоверни и недобросъвестни при излагане на показанията
си. В показанията си тези свидетели дават подробни сведения за времето и мястото на извършване
на деянието, неговото авторство, а именно факта на управлението от страна на
подсъдимия Г. на инкриминираните дата, час и място на моторно превозно средство
след употреба на алкохол; обстоятелството, че при извършената на
подсъдимия проверка за употреба на алкохол с техническо средство, последното
отчело наличие на такъв в издишания въздух; - че показанията на така
извършената алкохолна проба на подсъдимия били в порядъка на 2,04 промила в
издишания въздух; - че на процесната дата, подсъдимия се явил в медицинския
център и предоставил кръв за извършване и на химическо изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. По отношение на така посочените
главни факти, е налице пълно съответствие между показанията на свидетелите М. П. и Л. Л., и последните се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, каквито са
писмените доказателствени средства /протокол за химическа експертиза № 634/15.06.2017,
протокол за медицинско изследване, талон за медицинско изследване № 0011562/. След като съпостави по посочения начин показанията
на свидетелите П. и Л. с останалите източници на доказателства, като отчете
пълната им кореспонденция с тях, съдът прие същите за добросъвестни, достоверни
и обективни. Показанията на тези двама свидетели са основен източник на преки
доказателства и по делото не са налични основания за игнорирането им, като
неотговарящи на действителността. Доколкото е налице известно колебание в
показанията им от двете фази на процеса, касаещо точната величина на
установената с техническото средство концентрация на алкохол в издишания въздух
на подсъдимия /свидетелите П. и Л./, както
и обстоятелството отведен ли е подсъдимия до медицинско заведение за
предоставяне на кръвна проба /свидетеля П./, според този състав на СОС, не води
до цялостното им дискредитиране и може да се обясни с избледняването на
спомена, с отдалечаването във времето от участието в събитието до даване на
сведения за него пред съда.
Въззивният съд възприема за
достоверни данните, установени от приетото по делото писмено доказателствено
средство – протокол за химическата експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 634/15.06.2017 г., сочещо, че
към инкриминарния период концентрацията на етилов алкохол в кръвта на
подсъдимия е била 1,4 промила. Тези данни несъмнено се потвърждават и от заключението на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза,
установила концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, към момента на извършване на полицейската
проверка /около 2 ч. и 30 м. преди вземането на кръвната проба/ в порядъка на 1,76 промила. Протоколът за химическо изследване е изготвен по надлежния
ред, съобразно определените в действащата към този момент Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС /отм./ процедурни норми и представлява годно
доказателствено средство по смисъла на чл.114 от НПК. В случая, резултатът от
кръвното изследване на подсъдимия Г. е отразен в протокол № 634 от 15.06.2017
г., в който експертът от специализираната алкохолна лаборатория към УМБАЛ “С. А.”
– гр.С. изрично е посочил, че пробата е била донесена на датата 15.06.2017 г.,
че опаковката й отговаря на нормативните изисквания и че мирисът й е специфичен
за кръв. Видно от събраните по делото доказателства, кръвната проба от
подсъдимия Г. е взета на 15.06.2017 г. в 03,00 часа и е предоставена за
изследване в специализираната лаборатория същия ден, а на датата 16.06.2017 г.
е извършено химическото й изследване, т.е в рамките на предвидения в наредбата
срок от 72 часа от вземането й /чл.15 ал.1 от Наредба № 30/27.06.2001 г. – отм./.
Несподелим е доводът на защитата
на подсъдимия, че в случая е нарушен предвидения в разпоредбата на чл.3 ал.3,
т.2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. срок за явяване на подсъдимия за медицинско
изследване, тъй като полицейската проверка е извършена на 15.06.2017 г. в 03,00
ч. Съгласно цитираната разпоредба, „длъжностното лице от службите за контрол
връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване, като вписва
срока на явяването – до 45 мин., когато нарушението е извършено на територията
на населеното място, в което се намира лечебното заведение, и до 120 мин. – в
останалите случаи”. В случая така поставените нормативни изисквания са
изпълнени – талона за медицинско изследване е връчен на подсъдимия в 02,15 ч.
на 15.06.2017 г. и същият се е явил в рамките на времевия интервал от 45 минути
във ФСМП Б. за предоставяне на кръвна проба /в 03,00 часа на същата дата/.
Останалите
събрани и приобщени от първостепенния съд към доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, въззивния съд кредитира
изцяло, като намира, че същите са единни, непротиворечиви и кореспондиращи си с
гласните доказателства по делото, които се кредитират от съда.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, въззивния съд направи
следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия П.Г. на датата 15.06.2017
г., в гр.Б., Софийска област, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Волво” с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред – с
протокол за химическа експертиза № 634/15.06.2017 г. на УМБАЛ “С.А.”- гр.С., като
по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият
П.Г. на датата 15.06.2017 г., в гр.Б., по бул.”******”, управлявал лек
автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,4
на хиляда. С оглед на това правилен и законосъбразен се явява извода на
първоинстанционния съд, че на инкриминираните дата, час и място, подсъдимия Г.
е управлявал лекия автомобил марка „Волво” с рег. № *******. Този извод напълно
се споделя от настоящата инстанция, тъй като е в съответствие с несъмнено
установените от доказателствената съвкупност факти по делото.
Този
състав на въззивният съд категорично не може да се съгласи и да приеме за
правилен и законосъобразен извода на първия съд, че събраните по делото
доказателства сочат наличието на допуснати нарушения на реда, установен за
изследване на алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимия Г., регламентиран в
Наредба № 30/27.06.2001 г. /отм./, което от своя страна е довело до липса на
съставомерния обективен признак на деянието му – установена „по надлежния ред”,
точно определена величина в границата на минимума, алкохолна концентрация в
кръвта на дееца. Това обстоятелство /концентрацията на алкохол в кръвта на
дееца над 1,2 на хиляда/ като елемент от състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, по мнение
на въззивният съдебен състав в случая е установено по надлежния ред, който е
предписан именно от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /отм./. Съгласно
чл.1, ал.2 от Наредбата, употребата на алкохол в кръвта се установява
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез използване
на медицински и лабораторни изследвания. От показанията на свидетелите –
полицейски служители се установява, че подсъдимия Г. не е оспорил показанията
на техническото средство при извършената му проверка, за да е било необходимо
назначаване на лабораторно изследване с оглед чл.2 ал.1, от Наредба № 30.
Независимо от това, съгласно посочения подзаконов нормативен акт, когато с
техническото средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда,
длъжностното лице от службата за контрол може да придружи водача до лечебно
заведение, както и в случая е сторено. Иззетата от подсъдимия кръвна проба е
изследвана в специализирана лаборатория при УМБАЛ”С. А.”- С. /включена в
списъка по чл.15 ал.2 от Наредба № 30/. Видно от приложения протокол за
химическа експертиза, както и от събраните във връзка с това изследване писмени
доказателства, изследването на кръвната проба, взета от подсъдимия Г., е
извършено при спазване на всички нормативни изисквания. По-конкретно, взетата в
03,00 ч. на 15.06.2017 г. кръвна проба на подсъдимия /съгласно протокол
за медицинско изследване – л.11 от ДП/ е постъпила в лабораторията на УМБАЛ „С.
А.” – С. на същата дата и на другия ден – 16.06.2017 г. било извършено
химическото изследване на кръвта. Химичният лаборант е отразил в съставеният от
него протокол, че пробата отговаря на изискванията на Наредба № 30/2001 г. и
нейният мирис е специфичен за мириса на кръв. В хода на проведеното от
въззивната инстанция съдебно следствие, е изготвена КСМХЕ по писмени данни,
която е потвърдила наличието на алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия към
момента на извършване на проверката от контролните органи на МВР. Следователно,
употребата на алкохол от подсъдимия Г. и нейната концентрация над законово
определената в границата на минимума величина е установена с техническо
средство „Алкотест Дрегер”, както и с лабораторно изследване и впоследствие с
медицинско изследване, по два метода – съответно по газхроматографския метод и
по метода на Видмарк.
С оглед на изложеното, настоящият
въззивен състав счита, че в случая е
спазена очертаната в Наредба № 30/2001 г. /отм./ последователност на взимане,
съхраняване, транспортиране на кръвната проба до съответната лаборатория, както
и редът и методологията на самото изследване, поради което съмнение в
правилността на крайния извод на химическото изследване на кръвната проба на
подсъдимия Г. и констатираното алкохолно съдържание в нея, не може да съществува.
Опорочаването на надлежния ред за установяване на наличието на алкохол в кръвта
на подсъдимия, не може да се приеме само поради отказа на прокурора да допусне
извършването на повторен химичен анализ, съгласно чл.20 ал.3 от Наредба №
30/2001 г., в какъвто смисъл е основния
довод на защитата, изцяло възприет от първата инстанция. Действително
цитираната разпоредба предвижда възможност в 7-дневен срок от връчване на
наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление
по чл.343б от НК, изследваното лице да поиска за своя сметка повторно
извършване на химически анализ, ако не е изтекъл тримесечния срок за
съхраняване на пробите кръв по чл.19 от наредбата. Обвинението за извършено
престъпление е предявено на подсъдимия Г. на 30.06.2017 г. и на същата дата му
е предявено и разследването по делото, при което неговия защитник е поискал
повторно извършване на химически анализ на кръвта. С постановление от 04.07.2017
г. на прокурор при РП Б. това искане е било отхвърлено като неоснователно.
Независимо, че искането на подсъдимия Г. за повторно извършване на химичен
анализ, е останало нереализирано поради отказ на прокурора да го уважи, според
този въззивен състав на СОС това не може да обоснове отпадане на наказателната
отговорност на подсъдимия Г. за извършване на инкриминираното му престъпление
по чл.343б ал.1 НК при положение, че както беше очертано по-горе, предписаният
в Наредба № 30/2001 г.надлежен ред за установяване наличието на алкохол в
кръвта на този подсъдим е бил спазен. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция – решение № 290/02.07.2013 г., 2 н.о.; решение №
189/18.10.2016 г. на 1 н.о.; решение № 215/29.06.2011 г. 3 н.о.; решение №
198/11.06.2012 2 н.о., решение № 247/25.06.2013 г. на 3 н.о. По делото са
приложени и двата метода за установяване на алкохолната концентрация у водача
на МПС, предвидени в горепосочената наредба, при което е получен еднозначен
резултат, а именно наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия Г., достатъчен за
съставомерност на деянието като престъпление по повдигнатото му обвинение.
Различният резултат получен при тези методи, не внася никакво съмнение относно
действителното алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия, налично при
управлението на МПС от него. С оглед на това, въззивният съд не възприе
решаващите изводи на първата инстанция за наличие на допуснати нарушения на
регламентирания ред за изследване на алкохолното съдържание в кръвта на
подсъдимия Г., които да са довели до опорочаване на извръшеното химическо
изследване и съответно до липса на един от обективните елементи за
съставомерност на деянието.
От
субективна страна подсъдимият П.Г. е извършил посоченото деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните
последици от него и е искал настъпването им. Субективно подсъдимият е съзнавал,
че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
Наличието на пряк умисъл у подсъдимия Г. се извежда от поведението му по време
и след извършване на деянието.
По тези
съображения настоящият състав на въззивната инстанция намира за необосновани,
неправилни и незаконсъобразни изводите на първостепенния съд, че подсъдимия П.Г.
не е осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение, с оглед на което е направен и крайния му решаващ извод за
признаването му за невиновен по това обвинение.
Както
бе отбелязано по-горе, според този въззивен състав с деянието си подсъдимия П.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343б ал.1 от НК. Съобразно това и предвид гореизложеното на основание чл.336
ал.1,т.2 вр.чл.334 т.2 от НПК въззивният съд намери, че следва да бъде отменена
изцяло протестираната първоинстанционна присъда и постанови нова, с която този подсъдим беше
признат за виновен в извършването на това престъпление, като му наложи наказания
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и глоба в размер на 200 /двеста/
лева.
За да индивидуализира така наложеното на подсъдимия Г.
наказание лишаване от свобода в посочения по-горе размер, въззивния съд отчете
като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства - чистото съдебно
минало, трудовата ангажираност на подсъдимия, липсата на отрицателни личностни характеристични данни за него,
обстоятелството, че установената алкохолна концентрация не надвишава значително законово
определената над границата на минимума величина. Обстоятелствата, свързани с профила на подсъдимия Г. като
водач на МПС, според настоящият съдебен състав са от естество да отегчат
наказателно-правното му положение – същият многократно е санкциониран по
административен ред /с влезли в сила наказателни постановления и фишове/ за различни
по вид нарушения по ЗДвП, включително и за управление на МПС след употреба на
алкохол.
След като анализира така изложените смекчаващи и
отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства, степента на
обществената му опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед
относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът
определи размера на наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода в
минималния такъв, предвиден в особената част на НК за наказанието лишаване от
свобода, при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съществуващите смекчаващи обстоятелства, техният
брой, относителната им тежест, доминират над наличните утежняващи обстоятелства
и обосновават извод за налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба,
също в минимален размер от 200 /двеста/ лева.
Въззивният съд намери, че не са налице
предпоставките на чл.55 ал.1, т.1 от НК, които да предопределят приложението по
отношение на подсъдимия Г. на смекчения режим на наказателната отговорност по
цитирания законов текст, тъй като посочените по-горе смекчаващи вината
обстоятелства не са нито изключителни по своя характер, нито многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което не могат да обусловят толкова ниска
степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние, че и
най-лекото предвидено в закона наказание да бъде несъразмерно тежко за
извършеното от същия.
Въззивният съд прецени, че в случая са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК по отношение на
наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода, тъй като това
наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба,
подсъдимия не е осъждан /реабилитиран е/, а и предвид приетите и изложени
по-горе от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, същият не представлява
голяма обществена опасност и целите на наказанието по отношение на него могат
да се постигнат и без ефективното му изтърпяване. Поради това съдът отложи изпълнението
на наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, вр. чл.37
т.7 от НК въззивния съд постанови подсъдимия П.Г. да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от 1 /една/ година, като на основание чл.59 ал.4 от НК
приспадна времето, през което същият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 15.06.2017 г. до 15.12.2017 г.
Размерът на така наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от право да
управлява МПС, съдът определи при отчитане на обстоятелството, че същото не
може да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от
свобода /т.6 ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС, р. № 306/1985 г. на 3 н.о, р.№
212/87 г. 3 н.о. ВС/. Това наказание също е определено при превес на
смекчаващите вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия,
но и при съобразяване на факта, че като дългогодишен водач на МПС, посочения
срок на лишаване от упражняване на това право, ще му подейства в пълна степен
поправително и същевременно ще го възпре от извършване на други такива деяния.
С оглед
изхода на делото, въззивния съд осъди подсъдимия П.Г. да заплати в полза на държавата
- по сметка на ВСС направените във въззивното производство разноски по делото в
размер на 351,90 лева, както и по сметка на РУП – гр.Б. направените във фазата
на досъдебното производство разноски в размер на 55,00 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, настоящата въззивна инстанция
постанови присъдата си.
Председател:
Членове: 1.
2.