М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №
1550/2019 год. по описа на РРС-първи наказателен
състав
Русенска районна прокуратура обвинила:
Подс. М.П.Д. ***, в това, че:
На 23.02.2019 г., на път RSE 1130 /гр.Русе-с.Николово/,
в района на км.6 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Опел
Астра” с рама № W0L000053S2619658, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.51 на хиляда,
установена по надлежния ред /Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от водачите на МПС/ - престъплението по
чл. 343б, ал.1 от НК и в това, че
На 23.02.2019 г., на път RSE 1130 /гр. Русе - с. Николово/, в
района на км.6 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Астра”
с рама № W0L000053S2619658, което не е
регистрирано по надлежният ред – по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл.345, ал.2,
вр. ал.1 от НК
Прокурорът
поддържа обвиненията. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи предвидените
за тези престъпления наказания.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със
защитник. Подсъдимият дава обяснения, в който отрича извършването на
престъпленията, в които е обвинен. Защитникът му моли Съда да признае
подсъдимия Д. за невинен в извършването и на двете престъпления и оправдае по
тях, като излага аргументи за недоказаност на обвиненията и по-конкретно
досежно това, подсъдимият да управлявал МПС на инкриминираните място и време.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.П.Д. е роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работи, с ЕГН **********.
Подс. Д. не бил правоспособен водач на МПС, тъй като никога бил придобил
правоспособност да управлява моторни превозни средства. Независимо от това,
същият бил наказван по административен ред като водач на МПС, за нарушаване
правилата за движение, с влезли в сила седем наказателни постановления и два
електронни фиша.
На 09.06.2018 г. подс. М.Д. закупил от свид. К.М. л.а. ”Опел Астра”
с рег. № Р 7457 РС и рама № W0L000053S2619658, за което между тях бил изготвен писмен договор за
покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите им. Д. обяснил на
подсъдимия, че в срок от 30 дни следва да заяви промяната в собствеността на
автомобила, като в противен случай ще му бъде наложена глоба, а след като
изтекат два месеца от промяната, регистрацията ще бъде прекратена.
Впоследствие, когато се срещали, свид.М. отново напомнял на подс. Д. това.
Независимо, че бил наясно с последиците от бездействието
си, в едномесечният срок от придобиването л.а.”Опел Астра” с рег. № Р 7457 РС
подс. Д. не изпълни
задължението си да регистрира закупеното от него превозното средство. Не сторил
това и до изтичане на двумесечният срок. Поради това, след получаването от
нотариуса по служебен път на информацията за сделката и след изтичането на два
месеца от датата на промяната в собствеността, Сектор ПП-Русе служебно
прекратил регистрацията на лек автомобил л.а.”Опел Астра” с рег.№ Р 7457 РС, на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 10.08.2018г.
На 23.02.2019 г., около полунощ, свид. М.М. управлявал лек автомобил “Рено Меган Сценик” с рег. № Р 8128 ВМ по RSE 1130 /гр.Русе - с.Николово/, в посока с. Николово. По същото време и по същият път, но в посока от
с. Николово към
гр. Русе се
движел л.а. “Опел Астра” с рама
№ W0L000053S2619658,
управляван от подс. М.Д.. В
автомобила се возел негов приятел „Борислав“ – лице с неустановена по делото
самоличност. Пътят бил двулентов, с по една лена за движение във всяка посока,
а пътното платно било заледено, следствие снеговалеж и силен вятър. В района на
6-и километър /разклона на завод „Дунарит”/, двата автомобила се разминали, при
което възникнало съприкосновение между левите им страни, довело до завъртане на
автомобилите и напускане на пътното платно. Свид. М. веднага слязъл и се насочил към другият участвал в
произшествието автомобил, като междувременно набрал и ЕЕН 112, за да подаде
информация за инцидента. Видял, че от двете страни на л.а. “Опел Астра” са
застанали двама мъже, като този, който впоследствие разбрал, че е подс. М.Д., стоял от лявата страна.
Като стигнал до тях М. установил, че те също нямата видими наранявания, но
миришели на алкохол и се движели нестабилно.
Малко по-късно произшествието било посетено от свидетелите
Т.Г. и В.Ш. - младши автоконтрольори в
Сектор ПП-Русе. Те установили двата пострадали от произшествието автомобила на
мястото, както и трите лица, като ги запитали кой от тях, на кой автомобил е
бил водач. Свид. М. потвърдил,
че той е управлявал л.а. “Рено Меган Сценик” с рег.№ Р 8128 ВМ, а подс. Д. заявил, че той управлявал
л.а. “Опел Астра”.
В хода на проверката се установило, че подс. Д. е неправоспособен водач на
МПС, а л.а. “Опел Астра” е с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.
За тези две нарушения, свид. Т.Г. съставил против Д. АУАН, който последният подписал и
собственоръчно отразил, че няма възражения по отношение изложените в него
обстоятелства.
В 00.45 ч.
свид. В.Ш. изследвал подс. Д. с техническо
средство - апарат "Алкотест Дрегер 7510" № ARDN
0010, който отчел наличие на алкохол в издишаните от подс. М.Д.
пари в размер на 1.51 на хиляда. Алкохолната проба на свид. М.М.
била отрицателна.
За
това нарушение, свид. Т.Г. съставил на подс. Д. АУАН, който
след като се запознал със съдържанието му, собственоръчно отразил, че няма
възражения. Със заповед за задържане на лице от 00.50ч. на 23.02.2019г. подсъдимият бил задържан и отведен в
Сектор ПП-Русе. По-късно, в 01.20 ч. на 23.02.2019 г.
на подс. Д. бил връчен и талон за изпращане на медицинско изследване.
В същият, подсъдимият саморъчно вписал, че приема показанията на техническото
средство. След това, съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, полицейските служители отвели подсъдимия до указаното здравно заведение – УМБАЛ „Канев“ -
Русе. Там, в Терапевтичен кабинет на Спешно отделение, в 01.25ч. свид. Б.М.
– лекар-специализант в болницата, извършил медицинско изследване на подс. М.Д..
Пред лекаря, подсъдимият заявил, че около 23.00 ч. на 22.02.2019 г.
е изпил 300 мл. водка, но отказал да даде кръв за химическо
изследване.
Изложената
фактическа обстановка, Съдът намира за доказана, въз основа на събраните по
делото доказателства: частично от обясненията на подсъдимия М.Д., показанията
на свидетелите Т.Г., М.М., Н.Т., К.М., В.Ш., Б.М., Н. С. и В.Д., както и от
приложените и приобщени от Съда по делото договор за покупко-продажба на МПС,
АУАН бл. №
166121/23.02.2019 г., АУАН бл. №
166122/23.02.2019 г., АУАН бл. №
166120/23.02.2019 г., Талон за изследване, Протокол за медицинско изследване и взема не
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск на лице, заповед
за конвоиране на лице, протокол за
периодична проверка на анализатори на алкохол, справка за нарушител, НП №
17-1085-001901/15.09.2017г., справки за регистрация на л.а. “Опел Астра” с рама
№ W0L000053S2619658, справка за служебна промяна на регистрацията на МПС,
Протокол за ПТП, заключението на техническата експертиза на аудиозаписи от РЦ
112-Русе, извлечения от Журнал за алкохолни проби на УМБАЛ Канев-Русе, лист за
преглед на пациент, искане за образно изследване, извлечение от Амбулаторен
дневник на Терапевтичен кабинет на УМБАЛ Канев-Русе, извлечение от
Амбулаторен дневник на Ортопедичен кабинет на УМБАЛ Канев-Русе, справка за
съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, автобиография.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Подс. М.П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК,
като на 23.02.2019 г., на път RSE 1130 /гр.Русе - с.Николово/,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Астра“ с рама №WOL000053S2619658, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.51 на хиляда,
установена по надлежния ред, реда на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
От обективна страна:
По мнение на Съда, самоличността на извършителя, като
управляващ процесния автомобил, била безспорно установена. Няма съмнение, че събраните по делото доказателства в тази
насока, имат косвен характер,
доколкото не са установени лица, които да са възприели подсъдимия в момента на
управлението. В същото време, останалите доказателствени източници налични по
делото, в своята съвкупност и взаимовръзка навеждат на единствено възможния
логичен извод, че подсъдимият М.Д. е управлявал процесното превозно средство.
Както се установява от показанията на свид. Т.Г., още на мястото на
произшествието подс. М.Д. заявил,
че той е управлявал лекият автомобил „Опел Астра” към момента на възникване на
пътнотранспортното произшествие и не отрекъл, че преди това е употребил
алкохол. Впоследствие, след като бил приведен в Сектор ПП-Русе, в обяснения,
които продиктувал на свид.Г., подсъдимият отново потвърдил, че е управлявал
автомобила, след като е употребил алкохол. Не отрекъл и другите установени
нарушения, а именно, че е управлявал без да е правоспособен водач, както и, че
не се е явил в законоустановения срок в Сектор ПП-Русе да заяви промяната в
собствеността на л.а. ”Опел Астра”.
Единствените му възражения били, че не той е виновен за възникналото
пътнотранспортно произшествие. В подкрепа на тези показания, са и показанията
на другият полицейски служител посетил произшествието – свид.В.Ш.. Същият макар
и да няма спомен за имената и външният вид на подсъдимия твърди, че лицето, от
което била взета положителна проба за алкохол с техническо средство, което било
задържано за привеждане в Сектор ПП-Русе, а след това отведено за медицинско
изследване в УМБАЛ-Русе и срещу което били съставени актовете за установяване
на административни нарушения, е именно лицето, което още на мястото на
произшествието признало вината си и заявило, че то е управлявало л.а.”Опел
Астра”, като преди това употребило алкохол. Доколкото в изготвения лично от
свид. Ш. талон за
изследване е вписано, че пробата за алкохол е взета от подс. Д., актовете за административни
нарушения са съставени срещу последния, заповедта за задържане също касае
подсъдимия, а от протокола за медицинско изследване става ясно, че изследваното
лице отново е подсъдимия, то очевидно е, че свид. В.Ш. сочи в показанията си подс. М.Д., като лицето признало
управлението на автомобила, след употреба на алкохол. При това положение,
напълно логично полицейските служители задържали с изрична заповед именно подс. М.Д., а не някое от останалите
присъствали на мястото лица, поради безспорните данни към този момент, че водач
на л.а.”Опел Астра” е М.Д.. Междувпрочем, подсъдимият, очевидно осъзнавайки
отговорността си, не възразил на задържането си и не се възползвал от
разясненото му със заповедта право на адвокатска защита.
Съдът възприема за достоверни показанията на свидетелите Т.Г.
и В.Ш., тъй като те са последователни, еднопосочни и взаимнодопълващи се.
Липсват каквито и да било данни тези свидетели да били предубедени по отношение
на подсъдимия или да имали специално, негативно отношение към него.
По същият начин, от показанията на свид. К.М. става ясно, че след като
бил призован в Сектор ПП-Русе, като предишен собственик на процесният лек
автомобил „Опел Астра” и бил уведомен, че с автомобила е извършено
престъпление, той се срещнал с подс. Д.. Подсъдимият му разказал за инцидента, като казал, че
употребил алкохол, след което управлявал автомобила, а по пътя от с. Николово към гр. Русе претъпял пътнотранспортно произшествие.
Действително, в показанията си тези свидетели възпроизвеждат
извънпроцесуалните изявления на подс. Д. и като такива съдържат производни доказателства, поради
което те, сами по себе си не могат да послужат за годна доказателствена основа,
на която да се изгради извода за вината на подсъдимия.
В същото време Съдът намира, че извънсъдебните признания
на подс. М.Д. се
подкрепят и останалите събрани по делото доказателства. На първо място, от
показанията на свид. М.М. /частта
им приобщена по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК и потвърдена от
свидетеля/ става ясно, че когато, непосредствено след произшествието излязъл от
автомобила си и се насочил към л.а. ”Опел Астра”, именно подсъдимия Д. бил мъжът, който се
намирал вляво от автомобила, от към страната на шофьора, а другото лице било
вдясно. Този факт, съчетан с житейската логика, сочи на извода, при липса на
каквито и да било данни за обратното, че всяко от лицата в автомобила, след
произшествието го е напуснало от страната, на която е седяло преди това. Т.е.
подс. Д. е бил на
шофьорското място в л.а.“Опел Астра“.
Друго съществено обстоятелство в насока авторството на
деянието е цялостното поведение на подс. М.Д. по време на полицейската проверка и останалите
съпътстващи я събития. В този смисъл прави силно впечатление, че през цялата
нощ, от момента на пътнотранспортното произшествие, до освобождаването му от
Сектор ПП-Русе, подс. Д. не
възразил и не изразил несъгласие по никакъв начин, че всички действия по
отношение на него се извършват в качеството му на водач на МПС, управлявал нерегистриран
автомобил, като неправоспособен и след употреба на алкохол. Напротив, от
приобщените по делото АУАН бл. № 166121/23.02.2019г. и АУАН бл. № 166122/23.02.2019г., съставени против Д. за тези
нарушения, става ясно, че той собственоръчно отразил, че няма
възражения по отношение изложените в тях обстоятелства, включително и, че е
управлявал л.а.”Опел Астра”. В контрапункт,
единствено в АУАН бл. №
166120/23.02.2019 г., съставен срещу него за виновно причиняване на
пътнотранспортното произшествие, подс. Д. отразил, че има възражения. По същият начин, когато бил
поканен да даде проба за алкохол с техническо средство, подс. Д. не отказал с мотива, че не
той е водач на автомобила, а напротив – дал доброволна и качествена проба, а
впоследствие вписал саморъчно в протокола, че приема показанията на дрегера. В
тази насока е и факта, че подс. Д. не отказал медицинското изследване, извършено му от свид. Б.М., като лично заявил пред
последния, че около 23.00 ч. на 22.02.2019 г. е изпил 300 мл. водка.
Така обсъдените по-горе доказателства, по мнение на Съда,
са в логическа връзка помежду си и позволяват изграждане на достоверен и единствено
възможен фактически извод, а именно, че подс. М.Д. е лицето управлявало л.а. “Опел
Астра” с рама № W0L000053S2619658 при
възникване на пътнотранспортното произшествие на 23.02.2019 г. на път RSE 1130 /гр.Русе - с.Николово/.
Съдът не възприема за достоверни обясненията на подс. М.Д., дадени в хода на съдебното
следствие, в които твърди, че автомобила бил управляван от неговия приятел
„Борислав”, с неустановена по делото самоличност, тъй като същите са изолирани
и в пълно противоречие на останалите събрани и обсъдени по-горе доказателства.
Напълно несъстоятелно и лишено от житейски разум е твърдението на подсъдимия,
че при пристигането си, полицаите се поинтересували само кой е собственик на
л.а.”Опел Астра”, но не и кой е водача, и го задържали, а впоследствие
ангажирали и административнонаказателната му отговорност, само защото бил
собственик на автомобила. Граничещи с наивизъм са обясненията на подсъдимия, че
подписал всички съставени документи, без да възразява по тях, защото бил ядосан
и желаел всичко да свърши по-бързо. При тези констатации, Съдът приема
обясненията на подсъдимия в тази им част за защитна теза, при това изградена на
доста по-късен етап от датата на деянието, очевидно при осъзнаване на
евентуалните наказателноправни последици, а не за годен доказателствен
източник.
Без отношение към един от главните факти на доказване, а
именно кой е управлявал л.а. ”Опел Астра” на инкриминираните място и време, са и показанията на свид. Н. С., съжителстваща на
съпружески начела с подсъдимия. Същата макар и да заявява, че вечерта на
22.02.2019 г., когато
подс. Д. и неговият
приятел „Борислав” взели автомобила и подсъдимият я уверил, че „Борислав” ще
управлява, тя всъщност не видяла кой бил водача, когато са потеглили от дома й.
Безспорно е налице
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Д. над допустимите граници от
1.2 на хиляда, а именно 1.51 на хиляда.
Установяването на тази концентрация е станало по надлежния
ред, а именно при спазване изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от цитираната наредба, употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. В конкретния случай това е
станало
с използване на техническо средство - "Алкотест дрегер 7510", което
отчело посочената по-горе алкохолна концентрация. От приложените по делото
писмени доказателства досежно годността на измервателното средство е видно, че
то е преминало успешно проверката за техническа годност, така че показанията му
не могат да се поставят под съмнение, още повече че липсват по делото
фактически данни, дискредитиращи годността на обсъжданото техническо средство.
Освен това, в съответствие с правилата на цитираната наредба, при отказ на
водача да даде кръв за изследване, употребата на алкохол се установява въз
основа на показанията на техническото средство. Установява се по делото, че на
подс.Д. е бил издаден съобразно регламента талон за медицинско изследване, бил
придружен до болничното заведение, но там отказал да даде кръв, което е
документирано по надлежния ред. Това обосновава извод, че концентрацията на
алкохол в кръвта му към момента на извършване на тестването с техническо
средство следва да се приеме именно въз основа на показанията на техническото
средство, още повече, че в настоящият случай подсъдимият лично заявил, че
приема показанията му.
От субективна страна:
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият М.Д. знаел за съществуващата принципна забрана за управление на МПС
след употреба на алкохол, още повече, че бил осъждан вече за такова
престъпление. Въпреки това привел в движение автомобила след като консумирал
алкохол. Психическото му състояние е било такова, че разбирал противоправността
на извършеното. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните последици от него.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимият Д. Съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства трудовата му ангажираност, полагането на грижи за
маловръстно дете и оказаното съществено съдействие за разкриване обективната
истина по делото по време на полицейската проверка.
Съдът отчита като отегчаващи
отговорността обстоятелства възникналото с приноса на подсъдимия и в резултат
от алкохолното му опиянение пътнотранспортно произшествие, множеството
предходни наказания по административен ред за нарушения на правилата за
движение по пътищата, предходните осъждания и наказване на подсъдимия по реда
на чл.78а от НК, независимо от настъпилата по част от тях реабилитация, както и
проявената от него в годините упоритост за управлява МПС, независимо от липсата
на правоспособност за това. Нещо повече, от приобщената справка за съдимостта
на подс. Д. става ясно, че настоящото деяние той
извършил в изпитателният срок, определеният му с присъда отново за престъпление
по транспорта.
Съдът намира, че с
оглед характера и относителната тежест на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, на подс. Д. следва да
бъде наложено наказанието “Лишаване от свобода” в границите между минимума и
средата на предвидено в закона.
Мотивиран така,
Съдът счита, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца.
На подс. Д. следва да се
наложи и кумулативно предвиденото в нормата на чл.343б, ал.1 от НК наказание –
“Глоба”, което Съдът индивидуализира в размер на 300.00 лв.
От доказателствата по делото
се установява, че подс. М.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъплението по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на 23.02.2019 г., на път RSE 1130 /гр.Русе - с.Николово/, в района на км.6 управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил “Опел Астра” с рама № W0L000053S2619658, което не е регистрирано по надлежният ред – по
реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
От обективна страна:
Безспорно е установена самоличността
на извършителя, като водач на процесният автомобил, по изложените по-горе
аргументи.
Установи се по несъмнен начин,
че подс. Д. управлявал по пътищата отворени за
обществено ползване – път RSE 1130 /гр. Русе - с. Николово/,
лек автомобил “Опел Астра” с рама № W0L000053S2619658, който не бил регистриран по надлежният ред
– по реда на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Считано от 10.08.2018 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система на Сектор ПП, била
прекратена регистрацията на лек автомобил “Опел Астра” с рама
№ W0L000053S2619658, тъй
като в двумесечен срок от придобиването
на автомобила, подс. Д. не изпълни задължението си да заяви
промяната в собствеността на превозното средство.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подс. Д. бил наясно за съществуващата забрана за управление
на МПС, което не е регистрирано по установения в Държавата ред. Бил наясно, че
не е изпълнил задължението си да заяви промяната в
собствеността на автомобила в законоустановения срок, както и за
неблагоприятните последици от това. В тази насока Съдът кредитира показанията
на свид. М., който още
след прехвърляне собствеността върху процесният автомобил на подсъдими, го
уведомил, че в срок от 30 дни следва да заяви промяната в собствеността на
автомобила, като в противен случай ще му бъде наложена глоба, а след като
изтекат два месеца от промяната, регистрацията ще бъде прекратена.
Впоследствие, когато се срещали, свид. М. отново напомнял на подс. Д. за това.
От анализа на хипотезите на нормата на чл.18б от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, става ясно, че за прекратяването на
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство, не се дължи
уведомяване нито на новия, нито на стария собственик. При това положение, дали
подсъдимият е знаел или не за прекратената регистрацията е ирелевантно за
случая. Доколкото задължението за приобретателят на регистрирано пътно превозно
средство да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация
на пътни превозни средства в срок до един месец и последицата от бездействие в
тази насока в рамките на два месеца, са уредени в закон, то твърдението за
липса на субективна страна е в разрез с основополагащ принцип в правото, според
който непознаването на закона не освобождава от отговорност или непознаването
на закона не извинява никой. Това е принцип на правото под формата на законова,
необорима и обща презумпция, въведена най-вече с оглед на правната сигурност и
възможността да се подсигури правоприлагането, тъй като в правото се
предполага, че правните субекти знаят законите и поради това незнанието на
закона не ги оправдава при извършване на неправомерни действия.
Поради изложеното дотук Съдът
намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на
състава на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което подсъдимият
М.Д. следва да бъде признат за виновен в извършването и на това престъпление.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият за това деяние,
Съдът и тук отчита като смекчаващи изложените по-горе обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелство Съдът приема предходните осъждания и наказване на подсъдимия по
реда на чл.78а от НК, проявената от него упоритост да управлява МПС независимо
от липсата на правоспособност за това, както и факта, че настоящото деяние той
извършил в изпитателният срок, определеният му с присъда отново за престъпление
по транспорта. Предвид това Съдът приема, че е налице превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, поради което наказанието, което следва да бъде
наложено на Д., съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, е наказанието
“Лишаване от свобода”, което следва да бъде отмерено в границите между минимума
и средата на предвиденото от закона.
По тези съображения Съдът намира,
че целите на наказанието и за това престъпление ще се постигнат с определяне за
подс. М.Д. на наказание “Лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца.
На осн. чл.23, ал.1 от НК,
така наложените наказания следва да се групират, като се определи едно общо наказание, най-тежкото измежду
тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА. Към така определеното общо наказание,
на осн. чл.23, ал.2 от НК следва да се присъедини наказанието „Глоба“, в размер
на 300.00 лв.
С оглед предходната
съдимост на подс. М.Д., Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл.66 от НК, за отлагане
изтърпяването на определеното общо наказание „Лишаване от свобода“, поради
което и на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на
така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“.
Така наложеното
общо наказание по преценка на Съда съответстват в пълна степен на обществената
опасност на дееца и деянията. С налагането му последният ще има възможност да
преосмисли постъпките си и да съобрази в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
От справката за
съдимост на подс. М.Д. се
установява, че с Определение № 23/23.01.2018 г. по НОХД № 2441/2017 г. по описа на Районен съд гр. Русе за престъпление,
извършено 03.08.2017 г., му е
наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изтърпяване
било отложено за срок от 3 години. Определението влязло в сила на 23.01.2018 г.
От изложеното става
ясно, че подсъдимият М.Д. е извършил настоящите деяния в изпитателния срок
определен му със съдебният акт по НОХД № 2441/2017 г. по описа на Районен
съд Русе, като последващите деяния, са умишлени и за тях му е наложено общо наказание
“Лишаване от свобода”.
Поради това и на
осн. чл.68, ал.1 от НК, наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, наложено
по НОХД № 2441/2017г. по описа на Районен съд Русе, следва да бъде изтърпяно от
подс. М.Д. ефективно,
при първоначален “Общ режим”.
Подсъдимият следва
да заплати в полза на Държавата – ОД на МВР Русе сумата от 114.63 лв., за разноски на
досъдебното производство и сумата от 30.00 лв. по сметка на Районен съд Русе за разноски в съдебното
производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: