РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Благоевград, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102910 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№2910/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№24225/28.10.2024г., подадена от „Во, седалище и адрес на
управление гр.Благоевград, ул.„, представлявано от управителя М против Т. Ф. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр.Б, с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.288 във връзка с чл.286 от ТЗ във връзка с чл.79
от ЗЗД, във връзка с чл.294 от ТЗ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено
по отношение на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, че ответникът Т. Ф. М.
дължи следните суми по издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1054/19.08.2024г. по ч.гр.д.№2235/2024г. по описа на
Районен съд-Благоевград: - сумата от 1495.27 лв. – главница, представляваща неизплатено
задължение за доставена ВиК услуга за имот, находящ се в гр.Благоевград, ул.“Т аб. №, за
периода от 17.01.2021г. до 17.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19.08.2024г. до окончателното изплащане; - сумата от
297.13 лв. – лихва за забава за периода от 01.04.2021г. до 29.07.2024г.
В исковата молба се твърди, че между „Во и Т. Ф. М. е налице облигационно
правоотношение, възникнало по повод продажба на питейна вода, отвеждане и пречистване
на вода, което се урежда от общоизвестни “Общи условия за предоставяне на Вна
потребителите от ВиК оператор“, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014г.
(„Общите условия“) и Наредба №4 от 14.09.2004г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
услуги („Наредба №4“).
Твърди се, че партидата с абонатен номер 1082597 за недвижим имот, находящ се в
гр.Благоевград, ул.„Търново“ №27 е открита на името на Т. Ф. М..
Сочи се, че по силата на така възникналата облигационна връзка Т. Ф. М. е потребител на
услугите доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
недвижимия имот, находящ се на цитирания по-горе адрес, а ищцовото дружество е
дружество - доставчик на ползваните ВиК услуги. Към настоящия момент се сочи, че в
дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия
или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между
страните. Твърди се, че ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи
погасяване на формираното към „ВиК“ ЕООД парично задължение за изразходвано
количество вода, но въпреки това Т. Ф. М. не заплаща предоставените й ВиК услуги, като за
отчетения период от 17.01.2021г. до 17.05.2024г. за предоставянето на ВиК услуги до
процесния имот са издадени 40 бр. фактури, като общото задължение по тях възлиза на
1
1495.27 лв. главница и 297.13 лв. лихва за периода от 01.04.2021г. до 29.07.2024г.
Твърди се, че абонатът е направил плащания за погасяване на задълженията но за
различни периоди от тези по процесните фактури, с което е признала, че е абонат на
дружеството и е задължена за заплащане на потребеното количество вода до имота.
Твърди се, че за отчетния период ВиК операторът е предоставял услуги за процесния
имот, като показанията са начислявани служебно по формула от Общите условия на
оператора, тъй като във водоснабдения имот няма монтиран измервателен уред, като видно
от електронния карнет количествата са отбелязани като служебно измерени.
Твърди се, че ответникът е ползвал предоставените му ВиК услуги, но не е заплащал
задълженията си по създаденото облигационно правоотношение. Падежът на задълженията
по фактурите е 30 дни след датата на фактуриране, на основание чл.33, ал.2 от ОУ, като при
забава съгласно правилото на чл.44 от ОУ се дължала законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поради изложената фактическа обстановка, В е депозирала Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в Районен съд - гр.Благоевград срещу Т. Ф.
М. за дължимите от нея суми, както следва: главница в размер на 1495.27 лв., за отчетен
период от 17.01.2021г. до 17.05.2024г., ведно със законна лихва от датата на заявлението до
окончателното плащане, и лихва в размер на 297.13 лв. за периода от 01.04.2021г. до
29.07.2024г., за което било образувано ч.гр.д.№2235/2024г. на Районен съд - гр.Благоевград,
по което е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника за претендираните суми. Сочи
се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок е
депозирал възражение. Твърди се, че към настоящия момент погасяване на задължението по
издадената заповед за изпълнение не е осъществено. Навежда се, че не е налице и
основание, на което задължението на ответника да е отпаднало.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца горепосочените суми по издадената заповед за изпълнение. Претендират се
и сторените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Т. М. оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер.
Заявява се, че нито една от представените по делото 40 броя фактури не са достигнали до
нея като абонат на ВиК услуги, които да й дадат възможност да узнае какво е реалното
потребление на питейна вода в имота и какви са конкретните и точни задължения.
Излага се, че до настоящия момент, въпреки многократните й настоявания, в имота й не е
поставен водомер, който да отчита точно и коректно реалното потребление на вода, поради
което ищцата оспорва отчетеното количество вода.
Според ответницата ищцовото дружество има интерес никога да не бъде поставен
водомер в жилището й, а същата да бъде вечният длъжник. Твърди, че е плащала всеки
месец през процесния период от време. Твърди, че въпреки, че е правила възражение за
изтекла давност за задължения преди процесния период от време и всички плащания, които
е правила през последните четири години са били за съответния месец, без да е получавала
фактури за реалното потребление на вода, то същата е плащала около 50 лв., но никога не е
получавала фактура за точното задължение. Сочи, че не е запазила касовите бележки от
всички плащания.
Твърди, че през месец декември й е връчена Покана за доброволно изпълнение за
задължение по абонатен №1082597, но същата е за задължение на стойност 4712.69 лв.
Прави се възражение за изтичането на 3-годишна давност за всички задължения преди
19.08.2021г.
Навежда, че претендираната сума е завишена и не отговаря на потреблението на ВиК
услугите.
Твърди, че живее в къщата заедно със своя съпруг, който също е пенсионер като нея, с
ниски доходи. Твърди, че потреблението за вода е единствено за лични битови нужди, а не в
промишлени количества.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Алтернативно се заявява, че претендираната сума е завишена и не отговаря на
потреблението на ВиК услуги.
В съдебно заседание ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД не изпращат
представител.
2
В съдебно заседание ответницата Т. Ф. М. се представлява от упълномощен представител
– адв.В. Д., която намира предявения иск за неоснователен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На името на Т. Ф. М., ЕГН: **********, е открита партида във „В за недвижим имот,
находящ се в гр.БПо делото не е спорно, че в имота няма монтиран измервателен уред, както
и че имотът е водоснабден от ищцовото дружество.
За период на потребление след 30.11.2014г. на ответницата в качеството й на абонат на Ви
за горепосочения водоснабден имот, ежемесечно са издавани фактури за потребените
услуги. За периода от 08.01.2020г. до 09.04.2024г. ответницата е извършила над 30 бр.
плащания на обща стойност 608.66 лв., с които са погасявани задължения по издадени
фактури от 2015г., 2016г., 2017г., 2020г., 2022г., 2023г., 2024г. /Справка – л.67; Справка 2 от
експертизата/.
За периода от 01.03.2021г. до 01.06.2024г. на абоната са издадени 40 бр. фактури за
предоставени Ви /приложени по делото/ за период на потребление /отчетен период/ от
17.01.2021г. до 17.05.2024г., описани в Справка-извлечение /л.58/ с посочване на номер и
дата на издаване на фактурата, отчетен период, дължима главница и лихва, както и в
Справка 1 към експертизата. Общата стойност на фактурите е 1 495.29 лв., а изчислената от
вещото лице лихва за забава възлиза на 297.14 лв.
Във всяка от фактурите в графа „потребление“ е отразено 15 куб.м., като графите на старо
и ново салдо са непопълнени.
По делото е представена и Справка от електронен карнет, в която за процесния период са
начислявани ежесечно служебно по 15 куб.м.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба №4 от за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор „В, одобрени от Д
Задължение на ищцовото дружество „В е да доставя на потребителите вода с питейни
качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или
пречиства отпадъчни води, а задължение на потребителя е да заплаща ползваните ВиК
услуги.
Съгласно чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти,
което е залегнало и в чл.2 от Общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители - собственици, носители на ограничено вещно право на
ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 от
ЗВРВКУ-наематели.
От справката в НБД „Население“ се установява, че от 1999г. ответницата Т. Ф. М. е с
регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.Б7. Представена е Декларация по чл.14 от
ЗМДТ с вх.№ДК-за облагане с данък върху недвижим имот, подадена от Т. Ф. М., в която е
декларирала собственост върху гореописания имот на основание давностно владение. В
случая макар декларацията да не доказва вещно право на собственост, то същата като частен
свидетелстващ документ, съдържащ неизходни за подателя факти – че е собственик на
декларирания имот, се ползва с материална доказателствена сила. В отговора на исковата
молба ответницата също признава, че живее заедно със съпруга си в имота, както и че
потребява ВиК услуги в имота за битови нужди, като твърди и представя доказателства, че
заплаща дължимите към ищеца суми за потребени ВиК услуги по издадените от него
фактури, като плащането представлява признание по чл.175 от ГПК на ищеца за качеството
му на абонат - собственик. В отговора ответницата не оспорва, а признава качеството си на
абонат.
Съвкупната преценка на така събраните доказателства води до извода, че по делото е
доказано наличието на валидна облигационна връзка между страните с предмет доставка на
ВиК услуги за процесния недвижим имот.
3
Съгласно чл.30 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради -
етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. По силата на
чл.32, ал.1 от Наредбата ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно чл.32, ал.10 операторът на
водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира водомерите на
водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода.
Следователно в Наредба №4 от 14.09.2004г. е предвидено ползваните ВиК услуги да се
заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки
потребител и общия водомер.
В случая с исковата молба не се твърди претендираните суми да произтичат от извършено
реално отчитане на показанията на водомер, какъвто няма монтиран в имота, а ищецът се
позовава на служебно начислено потребление.
По настоящото дело не е спорно между страните, че процесният недвижим имот е без
поставен водомер за измерване на консумирана вода. В тези случаи приложима е
разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004г. /аналогична на чл.25, ал.8 от
Общите условия/, според която по изключение се допуска за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се определя по 5 кум.м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като съгласно ал.6 - до поставянето на водомер
на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал.5 количества
вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател. Това служебно и
извънредно начисляване на реално неизползвана вода е предвидено за постигане на цел -
монтиране на измервателни уреди от максимален обем потребители на ВиК услуги.
Предвид изложеното, съдът намира, че за оператора е възникнало основанието да
начислява количеството потребена вода по реда на чл.39, ал.5 от Наредбата, поради
липсата на водомер във водоснабдения имот, като очитането следва да стане по броя на
обитателите в имота. Съобразно признанието на ищцата по чл.175 от ГПК, съдът приема,
че обектът на потребление е бил обитаван от нея и съпруга й, т.е. от двама обитатели. На
това основание приложима е разпоредбата на чл.39, ал.5, т.1 от Наредбата – служебно
начисляваните количества месечно следва да бъдат 10 куб.м общо за двама обитатели.
Ответницата признава в отговора, че в имота се доставя и съответно потребява вода за
битови нужди.
От представените по делото доказателства се установява, че от края на 2014г. до края
на 2016г. за имота са били начислявани по 10 куб.м., след което е започнало
начисляването на по 15 куб.м. /Справка за отчети – л.60; приложени касови бонове за
плащане на издадените за този период фактури/. Ищцовото дружество обаче не ангажира
никакви доказателства, от които да установява основанието, на което служебно
начислените количества са увеличени от 10 куб.м. на 15 куб.м. – липсват доказателства в
имота да има трети обитател, а неприложима за случая се явява разпоредбата на чл.39,
ал.6 от Наредбата, тъй като липсват доказателства към това водопроводно отклонение да
е присъединен повече от един потребител.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание, поради което
съобразно чл.162 от ГПК съдът е длъжен да определи неговия размер. Ето защо следва да
се приложи разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредбата, като количествата вода се
преизчислят по 5 куб.м за всеки обитател, или общо по 10 куб.м. месечно /Р
Неоснователни са възраженията на ответната страна извършените плащания по
приложените към отговора касови бонове да бъдат отнесени към претендираните с
исковата молба дължими суми. Видно от касовите бонове, в периода от 07.07.2022г. до
09.04.2024г. ответницата е извършила плащания в общ размер от 608.66 лв., като във
всеки касов бон е посочено изрично основанието за плащането – дължима сума по
конкретна фактура с посочен номер, дата, стойност, вид на услугата, начислени лихви.
Ответницата настоява, че е платила погасени по давност вземания, поради което
платените по тях суми следва да се отнесат към настоящите задължения. С изтичане на
4
давността задължението не се погасява, поради което може да се плати и след срока и
това плащане не е без основание, поради което не може да се търси връщането му. С
факта на плащането на сумите по тези фактури, ответницата признава дълга и не може да
търси връщане на основание давност.
Ответницата е направила възражение за погасяване по давност на задълженията по
издадените преди 19.08.2021г. фактури. В случая се касае за периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, за които се прилага тригодишната давност. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа. Задълженията на ответницата за заплащане
на стойността на доставените ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл.33, ал.2
от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
депозирано на 19.08.2024г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 19.08.2021г. са погасени. Ето защо погасени по давност са вземанията
по фактури с номера **********/01.03.2021г., с падеж 31.03.2021г.;
**********/01.04.2021г., с падеж 01.05.2021г.; **********/01.05.2021г., с падеж
31.05.2021г.; **********/01.06.2021г. с падеж 01.07.2021г.; **********/01.07.2021г., с
падеж 31.07.2021г. /фактури от 1-5 вкл. по Справка 1 към експертизата/.
При съобразяване заключението на вещото лице /Справка 1 от експертизата/, съдът
изчисли размера на дължимата сума за ВиК услуги по останалите 35 бр. фактури,
издадени в периода от 02.08.2021г. до 01.06.2024г. /от номер 6 до номер 40 в Справка 1 от
експертизата/, при начисляване по 10 куб.м. месечно /минус 1/3 от стойността на всяка
фактура с начислени по 15 куб.м/, при което дължимата сума се равнява общо на 875.05
лв., до който размер искът за главница е основателен и следва да се уважи, а в останалата
част – до пълния предявен размер от 1495.27 лв. – да се отхвърли като неоснователен.
Поради неплащане на падежа /30-дневен срок от датата на фактуриране по чл.33, ал.2 от
ОУ/, ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
върху установените главници. Съдът служебно изчисли посредством онлайн калкулатор
размера на законната лихва върху дължимите главници по всяка фактура, и при
съобразяване експертното заключение – Справка 4, изчисли размера на законната лихва по
фактури от 6 до 40, за посочените в справката периоди на олихвяване, на сумата от общо
155.81 лв. Поради това претенцията за лихва следва да се уважи до този размер за периода от
02.09.2021г. до 29.07.2024г., като се отхвърли над този размер до пълния предявен размер от
297.13 лв. и за периода от 01.04.2021г. до 01.09.2021г.
По разноските: В заповедното производство ищецът е направил следните разноски: 35.85
лв. държавна такса и 523.02 лв. адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност се
следват 321.41 лв.
В исковото производство ищецът е направил следните разноски – 73.96 лв. държавна
такса; 250 лв. за експертиза; 575.09 лв. адвокатско възнаграждение; 15 лв. съдебни
удостоверения, от които по съразмерност се следват 525.69 лв.
Ответницата е направила следните разноски – 300 лв. за адвокат; 250 лв. за експертиза, от
които съобразно отхвърлената част от иска се следват 233.68 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.288 във връзка с чл.286 от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД, във връзка с
чл.294 от ТЗ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответникът Т. Ф. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр.Б дължи на ищеца „В седалище и адрес на управление гр.Б, представлявано от
управителя М, следните суми по издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1054/19.08.2024г. по ч.гр.д.№2235/2024г. по описа на
Районен съд-Благоевград: - сумата от 875.05 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева и пет
5
стотинки/ - главница, представляваща неизплатено задължение за доставена ВиК услуга за
имот, находящ се в гр.Б запериода от 17.01.2021г. до 17.05.2024г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19.08.2024г. до окончателното
изплащане; - сумата от 155.81 лв. /сто петдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ -
лихва за забава за периода от 02.09.2021г. до 29.07.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
над уважения размер от 875.05 лв. до пълния предявен размер от 1 495.27 лв., както и иска
за лихва за забава над уважения размер от 155.81 лв. до пълния предявен размер от 297.13
лв. и за периода от 01.04.2021г. до 01.09.2021г.
ОСЪЖДА Т. Ф. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б да заплати на „Во гр.Б, ЕИК
седалище и адрес на управление гр.Бпредставлявано от управителя М, сумата от 321.41 лв.
/триста двадесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ за разноски в заповедното
производство и сумата от 525.69 лв. /петстотин двадесет и пет лева и шестдесет и девет
стотинки/ за разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Благоевград, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Бпредставлявано от управителя да заплати на Т. Ф. М.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.Б, сумата от 233.68 лв. /двеста тридесет и три лева и шестдесет
и осем стотинки/ за разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6