Решение по дело №541/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 143
Дата: 12 ноември 2021 г.
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20213001000541
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000541 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на НАП, със седалище гр.София,
чрез ТД на НАП Варна, като процесуален субституент на Държавата срещу решение
№13/21.06.2021 г. по т.д.130/2020 г. по описа на ОС - Добрич, с което са отхвърлени
предявените от въззивника против „АРГОН КОРЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Балчик и "НАВИБУЛ ХОЛДИНГ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, искове с
правно основание чл. 216, ал.1, т.2 и т. 4 ДОПК за обявяване на недействителен спрямо
държавата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт вписан в СВп Балчик с вх.рег.№2228/04.09.2019г., акт №10, том VI, дело №939/2019г., с
който "НАВИБУЛ ХОЛДИНГ" АД продава на „АРГОН КОРЕКТ“ ООД недвижим имот
представляващ 1400 кв.м., като идеална част от поземлен имот с площ от 1861 кв.м.,
находящ се в местността „Стопански двор", гр. Балчик, община Балчик, област Добрич,
представляваща имот с идентификатор № 02508.545.1191 по кадастралната карта, одобрена
със заповед №300-5-5/04.02.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот е
образуван от разделението на имот с идентификатор № 02508.545.1185 и обединяването му
с имот идентификатор № 02508.545.1186. при граници и съседи на имота: имоти с
идентификатори 02508.545.1184, 02508.55.194, 02508.545.1187 и 02508.545.1190, ведно с
построените в описаното място – промишлена сграда със застроена площ от 448 кв.м., с
идентификатор №02508.545.1191.1, промишлена сграда със застроена площ от 18 кв.м, с
идентификатор №02508.545.1191.2, промишлена сграда със застроена площ от 20 кв.м, с
идентификатор №02508.545.1191.3, сключен след възникване на публични задължения на
ответника "НАВИБУЛ ХОЛДИНГ" АД, тъй като даденото значително надхвърля по
стойност полученото и в условията на евентуалност, като сключен с намерение да се увреди
публичния взискател.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.
В писмени отговори, въззиваемите страни оспорват жалбата и молят съда да
потвърди решението.
1
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, в редакцията към датата
на сключване на атакуваната сделка – 04.09.2019 г., недействителни по отношение на
държавата са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения, възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при
които даденото значително надхвърля по стойност полученото, както и сделки или действия
с намерение да се увредят публичните взискатели.
Установяването на публичните вземания по смисъла на чл.166, ал.1 от ДОПК се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като съответно данъчните
задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски, съобразно разпоредбата
на чл.108, ал.1 вр. чл.118 от ДОПК, следва да бъдат установени с ревизионен акт.
От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се
устаноява, че част от задълженията на продавача по сделката „Навибул Холдинг“ АД,
произтичат от данъчни декларации или декларации за задължителни осигурителни вноски,
т.е. същите с оглед разпоредбата на чл.216, ал.1 от ДОПК, приложима в редакцията към
датата на сключване на сделката, не са основание за обявяване на относителна
недействителност по горепосочения ред. Действително с изменението на чл.216, ал.1 ДОПК,
обнародвано в ДВ, бр.105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., наличието на декларирани
публични задължения също представлява основание за относителна недействителност на
сделките и действията посочени в текста на закона, но то е неприложимо по отношение на
сделки, сключени преди датата на влизане на изменението в сила.
Друга част от твърдяните от въззивника задължения, произтичат от ревизионен акт
№*********/12.05.2011 г., от съдържанието на който е видно, че са определени данъчни
задължения по ЗДДС за периода 2008 г. - 2010 г., в размер на 75577.41 лв. - ДДС и 19166.83
лв. – лихви. С решение от 17.02.2012г. на Административен съд - Варна, по адм.д.
№2960/2011г., изменено с решение на ВАС от 09.10.2013 г., адм.д.№4260/2013 г.,
ревизионният акт е отменен относно определен ДДС в размер на 46611.34 лв. за данъчен
период м.декември 2008 г. със съответната лихва. Няма спор, че определението с
ревизионния акт данъчни задължения са погасени по давност, тъй като за тях е изтекла както
кратката петгодишна погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК, така и абсолютната
десетгодишна погасителна давност по чл.171, ап.2 от ДОПК – факт настъпил в хода на
процеса, който съдът следва да съобрази, на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В данъчната сметка на въззиваемия „НАВИБУЛ ХОЛДИНГ“ АД са включени и
задължения по три наказателни постановления, издадени от Изпълнителна агенция „Главна
инспекцията по труда“. Наказателните постановления са влезли в сила на 12.06.2014 г.,
поради което задълженията по тях са погасени по давност на 12.06.2019 г.В представеното
изпълнително дело №**********/2013 г. на ТД на НАП Варна, липсва разпореждане на
публичния изпълнител за присъединяване, поради което вземанията по посочените
наказателни постановления не могат да се ползват от наложените по изпълнителното дело
обезпечения и извършените изпълнителни действия, прекъсващи давността.
При липсата на установени по смисъла на чл.216, ал.1 от ДОПК (в редакцията на ДВ,
бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) публични задължения на продавача по процесната
сделка - „НАВИБУЛ ХОЛДИНГ“ АД, следва да се направи извод за неоснователност на
предявените искове, без да се налага да се изследвата останалите предпоставки по чл.216 от
ГПК.
Независимо от това, следва да се посочи, че страните по процесната сделка са
сключили същата на цена, равна на данъчната оценка, която за фискални цели се приема, че
съответства на обективната пазарна цена на имота, поради което същата не уврежда
интересите на държавата като публичен кредитор.
2
Наред с това, следва да се съобрази, че предмет на продажба е идеална част от
недвижим имот, прехвърлена между съсобственици. След като не е продава самостоятелен
обект на собственост, а идеална част от него, която по смисъла на чл.33 от Закона за
съсобствеността, следва да се предложи първо на съсобственика, няма ка да се прилагат
пазарни аналози, отнасящи се до самостоятелно обособени имоти в региона, поради което и
даденото в тази насока заключение на вещо лице, не следва да се цени.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.216 ал.1 т.4 ДОПК, ищецът излага, че продажната цена не е постъпила в полза на НАП, а
същевременно публичните задължения на ответника „Навибул Холдинг“АД нарасвали, а
това налагало извода за намерение на това дружество да увреди държавата.
За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в
хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, сделката трябва да е извършена с намерение да се
увреди публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна
норма е намерение за увреждане на публичния взискател - кредитор. Самият субективен
елемент на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател подлежи на
установяване по делото. В процесния случай липсват обстоятелства, установяващи такова
намерение у ответника „Навибул Холдинг“АД. Както се посочи по-горе, със сключване на
процесната сделка е прекратена съсобственост върху имота, който се е намирал в лошо
състояние, поради което вместо да генерира нови разходи за поддръжката му, продавачът се
е разпоредил в идеалните част, в полза на другия съсобственик. Наред с това, от събраните в
хода на производството доказателства се установява, че публичният кредитор е обезпечен в
достатъчна степен с други активи на дружеството, част от които не са осребрени за нуждите
на публичното изпълнение. Всичко това дава основание да се приеме, че при сключването
на процесната сделка, продавачът не е имал намерение да увреди държавата като кредитор.
С оглед на гореизложеното, съдът намира че със сключване на атакуваната сделка, не
са осъществени фактическите състави на чл.216, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, поради което
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Ето защо съдът,
препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да
потвърди обжалваното решение. С оглед направеното искане и на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия „АРГОН
КОРЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Балчик, направените във въззивното
производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 1200 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13/21.06.2021 г. по т.д.130/2020 г. по описа на ОС -
Добрич, с което са отхвърлени предявените от НАП, със седалище гр.София, чрез ТД на
НАП Варна, като процесуален субституент на Държавата против „АРГОН КОРЕКТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище гр.Балчик и "НАВИБУЛ ХОЛДИНГ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, искове с правно основание чл. 216, ал.1, т.2 и т. 4 ДОПК за обявяване на
недействителен спрямо държавата на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт вписан в СВп Балчик с вх.рег.№2228/04.09.2019г., акт №10,
том VI, дело №939/2019г., с който "НАВИБУЛ ХОЛДИНГ" АД продава на „АРГОН
КОРЕКТ“ ООД недвижим имот представляващ 1400 кв.м., като идеална част от поземлен
имот с площ от 1861 кв.м., находящ се в местността „Стопански двор", гр. Балчик, община
Балчик, област Добрич, представляваща имот с идентификатор № 02508.545.1191 по
кадастралната карта, одобрена със заповед №300-5-5/04.02.2004г. на изпълнителния
директор на АГКК, който имот е образуван от разделението на имот с идентификатор №
02508.545.1185 и обединяването му с имот идентификатор № 02508.545.1186. при граници и
съседи на имота: имоти с идентификатори 02508.545.1184, 02508.55.194, 02508.545.1187 и
3
02508.545.1190, ведно с построените в описаното място – промишлена сграда със застроена
площ от 448 кв.м., с идентификатор №02508.545.1191.1, промишлена сграда със застроена
площ от 18 кв.м, с идентификатор №02508.545.1191.2, промишлена сграда със застроена
площ от 20 кв.м, с идентификатор №02508.545.1191.3, сключен след възникване на
публични задължения на ответника "НАВИБУЛ ХОЛДИНГ" АД, тъй като даденото
значително надхвърля по стойност полученото и в условията на евентуалност, като сключен
с намерение да се увреди публичния взискател.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ
на „АРГОН КОРЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Балчик Национална агенция
за приходите, със седалище гр.София, сумата от 1200 (хиляди и двеста) лева,
представляващи разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4