Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№                                          08.05. 2018 г.                            гр.Белоградчик

                                   В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                                втори състав На двадесест и четвърти април          две хиляди  и осемнадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 764  по описа за 2017 година, 

и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

           Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК : за установяване вземането на заявител в р-р на 22 320.00лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 327 ТЗ и мораторни лихви – с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

            В предявената от “Инфрастроймонтаж - 5” ЕООД искова молба се излага : Ищеца е продал на ответника стока  - 24.800т. тор на стойност 22 320.00лв. Стоката е предадена на ответника, за което е подписан приемо-предавателен протокол № 40 К-А/22.02.2017г. Ищеца е издал фактура № **********/22.02.2017г. с падеж 15.08.2017г. Ответника не е платил цената на продадена и предадена стока от ищеца. Ответника е в забава и дължи мораторна лихва в размер на 254.71лв. за периода 16.08.2017г. – 25.09.2017г.

Проведено производство по чл. 410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у Заповедта за незабавно изпълнение /

Моли се да  бъде прието за установено, че ответника  дължи изпълнение на парично задължение в размер на 22 320.00лв. –цена на продадена и предадена по фактура № **********/22.02.2017г. стока, 254.71лв. – мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД за периода 16.08.2017г. – 25.09.2017г., ведно със законната лихва за забава в/у главницата от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и разноските по ч.гр.д. № 672/2017г. и се присъдят разноските по настоящото дело.

Представя писм. доказателства, посочен е и е разпитан св. С.П.А..

            Ответника е оспорил предявените искове.

Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца : - не е получил стоката, посочена в приемо-предавателен протокол № 40 К-А/22.02.2017г. и фактура № **********/22.02.2017г.; - подписите в приемо-предавателен протокол № 40 К-А/22.02.2017г. и фактура № **********/22.02.2017г. в реквизит “приел” и “получил” не са изпълнени от ответника

             Вещото лице по допуснатата и изслушана ССЕ е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

             Вещото лице по допуснатата и изслушана СГЕ е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

            След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното :

            От фактическа  страна 

            Ищеца е издал фактура № **********/22.02.2017г. с падеж 15.08.2017г. за продадена на ответника стока  - 24.800т. тор на стойност 22 320.00лв. Фактурата е подписана в реквизити “съставил” и  “получил” . Ответника не е платил цената по тази фактура.

За предаване на стоката е подписан приемо-предавателен протокол № 40 К-А/22.02.2017г., подписи са положени и в реквизит “предал” и в реквизит “приел”

От заключението на в. лице по СГЕ се установява, че в подписите в реквизит “приел” на приемо-предавателен протокол № 40 К-А/22.02.2017г. и в реквизит “получил” във фактура № **********/22.02.2017г. не са изпълнени от ответника.

От заключението на в. лице по ССЕ се установява, че фактура № **********/22.02.2017г. е вписана в дневниците за продажби и покупки на ищеца и ответника, отразена е стойността й в справките-декларации по ЗДДС и е ползван данъчен кредит от ответника, както и размера на претендираната мораторна лихва за исковия период - 254.71лв.

            От правна страна             

            Отношенията м/у страните касаят договор за търговска продажба, който се урежда съгл. разпоредбите на чл. 318 и сл. ТЗ.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - предмет на договора и цена, а също и уговорки за срок, местоизпълнение, начин на плащане, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити, в т.ч. и подпис на купувача, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително вписването и в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. / така Решение № 252/03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т.о./

С оглед заключението на в. лице по СГЕ не се установи подписите в реквизит “приел” на приемо-предавателен протокол № 40 К-А/22.02.2017г. и в реквизит “получил” на фактура № **********/22.02.2017г. да са изпълнени от ответника.

Показания на разпитания по делото св. С. П. А. съдът не кредитира предвид разпоредбата на чл. 164 ал.1 т.6, ГПК, тъй като ищеца се домогва да опровергае съдържанието на представения по делото и изходящи от него приемо-предавателен протокол № 40 К-А/22.02.2017г. и фактура № **********/22.02.2017г.

От заключението на в. лице по ССЕ се установява, че фактура № **********/22.02.2017г. е вписана в дневниците за продажби и покупки на ищеца и ответника, отразена е стойността й в справките-декларации по ЗДДС и е ползван данъчен кредит           

Вписването на фактурата в дневника на покупките на купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание, както за съществуването на правоотношение по договор за търговска продажба на проц. стока, така и за предаване на същата, респ. представляват признание на задължението за плащане на претендираната с иска по чл. 327 ТЗ цена. / така Решение № 252/03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т.о., Решение № 42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т.о., Решение № 103/11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о./

            Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за установяване на вземане в размер на 22 320.00лв. с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 327 ТЗ е основателен и като такъв го уважава.

С оглед основателността на главния иск, то основателен е и акцесорния иск за установяване на вземане в размер на 254.71лв. – мораторни лихви с пр.  осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, поради което съдът го уважава. Договореният м/у страните падеж на задължението за плащане е 15.08.2017г., поради което след изтичането му на  ищеца се следва обезщетение по чл. 86 ал.1 ЗЗД.

            Предвид изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по ч.гр.д. № 672/2017г. разноски в размер на 451.50лв. – държавна такса и разноските по настоящото дело в размер на 451.49лв. – държавна такса, 200.00лв. - възнаграждение за в. лице, 80.00лв. – разноски за призоваване на свидетел и 1 207.00лв. – адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът приема за неоснователно. В конкретния случай, адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца не е завишено предвид разпоредбите на чл. 1 и чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ.

                               Водим от гореизложеното, съдът

                                                  Р Е Ш И

 

            Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ, че ЗП Бойчо Иванов Бойчев с ЕГН **********,***, дължи на “Агро КГ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „…” № ., ап...  сумата : 22 320.00лв. – главница по договор за покупко-продажба на 24.800т. тор, обективиран във фактура № **********/22.02.2017г. и 254.71лв. – мораторни лихви с пр.  осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 604/23.10.2017г. по ч.гр.д. №  672/2017г. по описа на БРС.

                    Осъжда ЗП Бойчо Иванов Бойчев с ЕГН ********** да заплати на “Агро КГ” ЕООД с ЕИК ********* направените по ч.гр.д. № 672/2017г. разноски в размер на 451.50лв. – държавна такса и разноските по настоящото дело в размер на 451.49лв. – държавна такса, 200.00лв. - възнаграждение за вещо лице, 80.00лв. – разноски за призоваване на свидетел и 1 207.00лв. – адвокатско възнаграждение.

                     Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

                                                    Районен съдия :