Решение по дело №3057/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

N……….

 

 

гр. Варна 05.08.2020 г.

 

 

   В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

Административен съд - Варна, двадесет и девети състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

 

при секретаря Ангелина Г. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Данаилова адм. дело №3057/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, вр. чл.4, §3 от Договора за ЕС.

Образувано по искова молба, предявена от Д.П.Р., ЕГН **********,*** против Българска Народна Банка /БНБ/, гр. София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3488.15 лв. от забавено плащане на гарантирания й депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД /”КТБ“ АД/, за периода 27.06.2014 г. до 04.12.2014 г., претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз – Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.2009 г., ведно със законната лихва от 06.11.2016 г.

Ищцата твърди, че по силата на Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) сключен на 06.07.2012 г., заедно с подписаният към него Анекс №84310/16.08.2012 г. за откриване на банкова сметка *** „Плюс", е била вложител с гарантиран депозит в „КТБ“ АД - в несъстоятелност и обявена начална дата на неплатежоспособността 20.06.2014 г. с Решение №1443/03.07.2015 г. по т. д. №2216/2015 г. на Софийски апелативен съд. Фондът за гарантиране на влоговете, чрез ОББ на 4.12.2014 г. й е изплатил сумата 95 066.84 лева, включваща 90 822.06 лева главница и 4244.78 лева лихва към 06.11.2014 г. Позовавайки се на дело С-571/16, по което СЕС е постановил Решение от 4 октомври 2018 г., твърди, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността за вреди на БНБ поради незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект за изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Счита, че в случая на 20.6.2014 г. е възникнало задължението на БНБ в срок от 5 работни дни да установи неналичността на депозитите, като издаде наличен акт до 27.06.2014 г., и начална дата на бездействието, преустановено едва на 06.11.2014 г. Бездействието на БНБ да установи неналичността на депозитите е възпрепятствало Фонда да изплати гарантираните депозити в срока от 20 работни дни, считано от 28.6.2014 г. Т.е. датата на увредата е 25.07.2014 г., преустановена с изплащането на депозитите на 04.12.2014 г., а това са повече от четири месеца. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи неналичността на депозитите с надлежен акт от 27.06.2014 г. до 06.11.2014 г. е в причинно следствена връзка с причинената вреда от 25.07.2014 г. до 04.12.2014 г., изразяваща се в забава изплащането на гарантиран депозит от Фонда. По изложените съображения ищцата ангажира отговорността за вреди на БНБ, произтекли от незаконосъобразни действия и бездействия очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз, за това, че на 25.07.2014 г. е следвало реално да й бъде изплатен гарантиран депозит в размер на 94 227.66 лева, включващ главница 90 822.06 лева и договорна лихва 3 405.60 лева от 01.01.2014 г. до 27.06.2014 г. Общият размер на договорната лихва, изчислена с електронен калкулатор, според ищцата включва сбор от 1360.95 лева договорна лихва 7.5% от 01.01.2014 г. до 11.03.2014 г. върху 92 322.06 лева главница, както и 2044.65 лева договорна лихва 7.5% от 12.03.2014 г. до 27.06.2014 г. върху 90 822.06 лева главница. Моли да се осъди БНБ да й заплати обезщетение в размер на 3 488.15 лева за имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия очевидно нарушаващи Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за периода от 27.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Претендираното обезщетение за имуществени вреди определя по размер на база законната лихва върху сумата 94 277.66 лева от 25.07.2014 г. до 04.12.2014 г., изчислена с електронен калкулатор. Върху размера на обезщетението за вреди претендира и присъждане на законната лихва от 06.11.2016 г. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна оспорва предявеният иск като недопустим, респ. като неоснователен, като излага следните съображения: ищцата е подала нередовна искова молба /ИМ/, като не е уточнила какви са претендираните вреди - какво имуществено увреждане е претърпяла и откъде следва, че то е на стойност именно 3 488.15 лв. Не е представила никакви  фактически твърдения относно същността на увреждането на имуществото, което твърди, че е претърпяла, а е заявила само размер на твърдяната вреда и че тя била представлявала законната лихва за незаконосъобразно забавено изплащане от ФГВБ на гарантирания влог. Не е уточнила какво парично вземане счита, че БНБ е имала към нея, което да не е било платено в срок, та да й дължи законна лихва за забава и не е конкретизирала какво представлява самата вреда - претърпяна вреда (намаляване на имуществото), съответно на кое трето лице ищцата се е наложило поради поведение на БНБ да заплати законна лихва в сочения размер и въз основа на какво правоотношение; или пропусната полза, съответно кое трето лице е дължало на ищцата законна лихва, която да не й е платило заради поведението на ответника. Не е ясно и за кой от многото посочени в ИМ периоди се търси обезщетение.

На следващо място ответникът счита, че искът е недопустим, тъй като предвид  Решение от 04.10.2018 г. по дело С-571/16 г., К. („Решението по дело С-571/16”) по преюдициално запитване във връзка с аналогичен казус с ищец вложител в „КТБ“ АД, СЕС е постановил, че установяването на неналичност на депозитите трябва да стане с изричен акт на компетентния орган. Ищцата претендира вреди поради бездействие на БНБ да установи неналичност на депозити в „КТБ“ АД, т.е. твърди се правно бездействие - неиздаване на акт за установяване на неналичност на депозити, което в административното право се изразява в изричен или мълчалив отказ за издаването му. Такава претенция подлежи на разглеждане по реда на чл.204, ал.1 от АПК, който се прилага съобразно изричното препращане на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, и искът за вреди може да се разгледа само след отмяна на административния акт по съответния ред. Такава отмяна, СЕС в Решението по дело С-571/16 г. приема за напълно допустимо условие за търсене на обезщетение от гледна точка правото на ЕС и в настоящия случай не е налична като процесуална предпоставка за осъществяване ищцовото право на иск. Ищцата не е искала от БНБ издаване на акт за неналичност на депозити, нито е обжалвала мълчалив отказ за издаването му. Според ответника, дори да се приеме, че ищцата твърди фактическо бездействие, което й е причинило вреди, (въпреки че подобен извод противоречи на твърденията в ИМ и задължителното тълкуване на СЕС) такъв иск подлежи на разглеждане по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК, но би бил лишен от предмет, тъй като издаването, съответно неиздаването на акт за установяване неналичност на депозити не би могло да се извърши чрез фактически действия, а само чрез правни действия. Единственото фактическо действие, с което претенцията би могла да бъде удовлетворена, е плащане на гарантирания влог, но такова действие БНБ не е имала право да извършва. В националното законодателство и в Директива 94/19/ЕО няма предвиден акт или действие по смисъла на чл.203, ал.1 от АПК, възложени в компетенциите на БНБ. Съобразно задължителното тълкуване в Решението от 04.10.2018 г. по дело С-571/16 г. на СЕС, въпросът за компетентността на конкретните национални органи с оглед преценката за ангажиране на тяхната отговорност за нарушение правото на ЕС е изцяло на националния съдия и се прави въз основа на националния закон. Ответникът счита, че в случай че се приеме, че претенцията е за бездействие за издаване на друг акт, различен от акта за отнемане на лиценза - в каквато насока е опитът на ищцата да формулира искането си, то нито Директивата, нито българският закон възлагат в компетентност на БНБ издаването на този друг акт. Затова, ако се приеме, че Директивата е неправилно транспонирана, то не е възможно БНБ, без да са й били възложени такива компетенции, да издаде акт, с който да определи, че гарантираните депозити в КТБ, които са били в размер на около 3,6 млрд. лв., са неналични и ФГВБ трябва да ги плати. Съгласно българското и европейското право такова установяване би било нищожно, поради липса на законово основание и материална компетентност.

Ответникът релевира, че искът е изцяло неоснователен по основание и размер, като първо прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като претенцията е за обезщетение за вреди от твърдяно бездействие, чийто период е от 27.06.2014 г. до 06.11.2014 г. и следователно както началната, така и крайната дата на периода на бездействието са преди повече от 5 години от подаването на ИМ - 08.11.2019 г. Самата вреда е определена от ищцата като законна лихва и въпреки, че търсеното обезщетение е посочено като обща сума, то се състои от сумите на законна лихва за всеки ден от процесния период от 25.07.2014 г. до 04.12.2014 г. Следователно, претенцията е погасена по давност за всички дни от периода, предхождащи 08.11.2014 г. - пет години преди датата на подаване на ИМ. Ищцата претендира законна лихва за период, чиято крайна дата е 04.12.2014 г., а е завела иска си едва на 08.11.2019 г. Съобразно трайната съдебна практика законната лихва се погасява с кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД и съответно тя е изтекла още на 19.06.2016 г. След като ищцата твърди, че вредите й представляват законна лихва за забава, ответникът счита, че към претенцията следва да се приложи и по-кратката погасителна давност за лихви. Дори да се приеме, че претенцията не се погасява с кратката погасителна давност, ищцата твърди, че вредите й представляват законна лихва за забава, но не заявява нито да е заплатила някому (да е претърпяла вреда), нито трето лице да й е дължало такава, но да не й е платило (пропусната полза), както и не твърди да е отправила покана до това трето лице за заплащането й. Следователно, понастоящем ищцата не би могла да получи по съдебен ред законна лихва за периода преди 19.06.2016 г. от никое лице, тъй като то би противопоставило на тази претенция възражение за изтекла давност. С оглед на това, неоснователно е искането БНБ да обезщети такава вреда, която ищцата не би могла да реализира по съдебен ред срещу самия длъжник.

На следващо място ответникът счита, че липсват елементите на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 от АПК за ангажиране отговорността на БНБ, включително съобразно задължителното тълкуване в Решението от 04.10.2018 г. по дело С-571/16 на СЕС, а в практиката на СЕС е възприето, че, ако една от предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността не е налице, то искът трябва да бъде отхвърлен изцяло, без да е необходимо да се изследват останалите предпоставки за тази отговорност. Не са налице твърдени и доказани реално претърпени вреди - обстоятелство, което следва да бъде изследвано и съобразено от националния съд, съгласно Решението по дело С-571/16. Съобразно трайната практика на СЕС при предявяване на искове за ангажиране на извъндоговорната отговорност на публичен орган за вреди, причинени от негов акт, ищецът следва конкретно да докаже факта на претърпяването от него на вреди, техния размер, както и че тези вреди са действителни и сигурни. Ищцата не твърди и не представя доказателства за реално претърпени вреди - претърпени загуби или пропуснати ползи, вместо това ползва абстрактен, нормативно определен, но неприложим измерител на стойност, като лихвата за забава. Ищцата не е претърпяла загуба в размер на законната лихва за забава. Няма данни имуществото й да е намаляло, нито пък да се е увеличил пасивът й. Напротив - през целия период на специален надзор „КТБ“ АД до отнемането на лиценза на банката на 06.11.2014 г. е начислявала възнаградителна лихва върху пълния размер на влога съгл. чл.119, ал.5 от ЗКИ. С оглед на факта, че влогът на ищцата, заедно с цялата натрупана по него възнаградителна лихва е под максималния гарантиран от закона размер от 196 000 лв., при изплащането на гарантираните влогове ищцата е получила от ФГВБ както главницата, така и начислената върху нея възнаградителна лихва до 06.11.2014 г. Ищцата не сочи пропуснати ползи в претендирания размер и не твърди да е имала сигурна възможност да увеличи имуществото си с размера на законната лихва за забава, която възможност трябва да е установена по безспорен начин. Ищцата не сочи някое лице да й е дължало законна лихва за забава в процесния период, която да не й е платило поради поведение на БНБ, нито е посочила източник на печалба, от който през процесния период да е било сигурно, че е щяла да увеличи имуществото си с повече от 10 % върху сумата по влога в „КТБ“ АД /както изисква Тълкувателно решение №3/2012 г. на BKC/. Ответникът излага становище, че дори ищцата да бе вложила парите си в друга банка, тя категорично нямаше да получава възнаградителна лихва в размер от повече от 10%, тъй като никоя банка не предлага толкова високи лихвени проценти по депозити. Лихвените проценти, предлагани от различните банки в страната, са приблизително съизмерими и неслучайно БНБ с Решение № 82/30.06.2014 г. е намалила лихвите, начислявани от „КТБ“ АД по влоговете за периода на особен надзор именно до средните лихвени проценти за страната за онзи период. Следователно, през процесния период на ищцата е начислявана лихва от „КТБ“ АД, съизмерима с лихвите в останалите банки в България. Съгласно чл. 86 от ЗЗД законна лихва за забава се дължи единствено при неизпълнение на парично задължение. Лихвата за забава е акцесорно задължение, което винаги е свързано и произтича от наличие на главно задължение на същия длъжник, което не е изпълнено в срок и при отправена покана за плащане. Изведен е извод, че в случая БНБ няма парично задължение към ищцата, не е в облигационни отношения с нея, съответно не е налице покана или срок, след които да е налице забава. Поради това претенцията към БНБ за акцесорно задължение за лихва за забава е неоснователна. Ищцата не е отправила искане нито ФГВБ, нито „КТБ“ АД, да й заплати сумата по влога й.

С оглед на горното, релевира, че не може да се приеме, че някой й е дължал лихва за забава, за се счита, че БНБ следва да й плати обезщетение в същия размер. Дори ищцата да бе отправила покана до Фонда и/или „КТБ“ АД да й заплатят гарантирания депозит, на нея не би й се дължала законна лихва за забава. Съгласно чл. 119, ал. 4 от ЗКИ, когато БНБ с влязъл в сила административен акт за поставяне на банката под специален надзор е упражнила правомощията си по чл. 116, ал. 2, т.2 от ЗКИ за спиране изпълнението на задълженията на банката, „КТБ“ АД не може да бъде в забава за изпълнение на нейни парични задължения. Аналогично, съгласно чл.24, ал.2 от ЗГВБ /отм. действащ в процесния период/ Фондът също не дължи законна лихва върху гарантирания размер на депозитите. По аргумент за по-силното основание, такава отговорност за забава не може да носи и БНБ, която изобщо не е в облигационни отношения с ищцата и няма парични задължения към нея. Съгласно т.114 от Решението на СЕС по дело С-571/16, обстоятелството, че депозитът на ищцата е бил олихвяван и изплатен ведно с дохода от лихви, има съществено значение и следва да бъде взет под внимание при преценката за наличие или липса на вреда, като в конкретния случай показва, че твърдяната вреда не е настъпила. Съгласно чл.119, ал.5 от ЗКИ, по влога на ищцата е била начислявана договорна лихва през целия период, през който „КТБ“ АД е поставена под специален надзор и през този период. Ищцата е получавала доходност по договора си с банката и в този смисъл не е претърпяла вреда, а е получила именно това, което е следвало от договора й с банката, като вложената главница е била олихвявана през целия период на специален надзор. Следователно, претенцията за заплащане на лихва за забава е неоснователна. Ответникът счита, че не може за един и същи период да се дължи и обезщетение за забава, и да е получено изпълнение по договор. С Решение № 82/30.06.2014 г. (влязло в сила) БНБ е намалила лихвите, начислявани от „КТБ“ АД по влоговете за периода на специален надзор до средните за страната и доходността, получавана от ищцата, е конкурентна и съпоставима с лихвите на останалите банки. Договорната лихва по депозита е била начислена и платена от ФГВБ, тъй като целият влог на ищцата ведно с дохода от лихви е под максималния гарантиран размер. Ищцата е получила съответно именно това, което е следвало от договора й с „КТБ“ АД, като не е поставила нито банката, нито Фонда в забава (отправяйки покана за плащане), заради което лихва за забава не се дължи. Процесуалният представител на ответника изтъква, че незаконосъобразно е твърдението, че ищцата търпяла вреди през периода 30.06.2014 г.- 04.12.2014 г. Дори да е имало основание към 27.06.2014 г. БНБ да издаде искания от ищцата акт за установяване на неналичност на депозити, то невярно е, че тя търпяла вреди, считано от 30.06.2014 г. Съобразно чл.23, ал.5 от ЗГВБ (отм. 14.08.2015 г.) изплащането на суми от ФГВБ започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката (единственият акт, който в процесния период е предвиден в компетентност на БНБ, след който да започне плащане на гарантираните влогове). Този срок от 20 работни дни, считано от 30.06.2014 г., изтича на 25.07.2014 г., както признава и самата ищца. При всички положения, крайната дата на периода на увреждането би следвало да бъде 06.11.2014 г., когато БНБ, в изпълнение на предоставените й през процесния период правомощия, е издала Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ за отнемане лиценза на „КТБ“ АД  за извършване на банкова дейност. Не може да се търси обезщетяване на каквито и да било вреди за периода след 06.11.2014 г., тъй като след приемане на Решение № 138/06.11.2014 г. БНБ не е имала правомощия да влияе по какъвто и да е начин на започване изплащането на гарантираните депозити, поради което евентуално претърпени от ищеца вреди след това не са относими към процесния случай. Конкретната дата на изплащане 04.12.2014 г. е определена не от БНБ, а с изрично Решение №61/18.11.2014 г. на УС на ФГВБ, поради което БНБ няма как да носи каквато и да е отговорност за нея. В анекса към рамковия договор за платежни услуги ищцата писмено се е съгласила с момента на изплащане на гарантирания размер на депозита, като изплащането е започнало в съответствие със ЗКИ и с изричното съгласие на ищцата в договора й с „КТБ“ АД.

На следващо място ответникът сочи, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредите, което съобразно задължителното тълкуване на т.117 от Решението на СЕС по дело С-571/16, е задължение на запитващата юрисдикция. Съгласно приложимото към процесния период законодателство от действията или бездействията на БНБ не може да последва пряко изплащане на суми по гарантираните депозити. Евентуалното постановяване на акт, установяващ неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на изплащането, тъй като преди да започне изплащане на гарантираните депозити, ФГВБ и други лица следва да извършат редица подготвителни действия, предвидени в ЗГВБ, вкл. приемане на нарочно решение от ФГВБ за започване на изплащането, което представлява самостоятелен административен акт. Изплащането на гарантираните депозити не би било възможно преди 04.12.2014 г., дори БНБ да бе издала акт за неналичност на депозитите в „КТБ“ АД още през юни 2014 г. предвид общоизвестния факт, че Фондът не е разполагал с необходимите парични средства, за да започне изплащане на гарантираните влогове. Заем за тази цел Правителството на РБългария му отпуска едва на 03.12.2014 г., т. е. получаването на плащане от Фонда не е зависело от поведението на БНБ, а от платежоспособността на ФГВБ. След като Фондът не е разполагал със средства, ищцата обективно е нямало да получи гарантирания си влог по-рано, дори БНБ да беше издала акт за неналичност на депозити. Това обстоятелство прекъсва пряката причинна връзка между който и да е акт, действие или бездействие на БНБ и получаването или неполучаването на плащане от ФГВБ. Съгласно чл.23, ал.1 и 5 от ЗГВБ (отм. 14.08.2014 г.), Фондът не би имал правомощие да започне изплащането на гарантираните депозити преди отнемане лиценза па КТБ. Следователно твърдените вреди са щели да настъпят независимо от и въпреки действията на БНБ, което води до извод, че причинната връзка, която не се предполага, а подлежи на доказване от ищцата при условията на пълно и главно доказване, не съществува.

Според, ответника липсва и противоправно бездействие на БНБ, предвид приетото от СЕС в Решението по дело С-571/16, че неправилното въвеждане на чл.1, §3, б.i) от Директивата може, при определени обстоятелства, да доведе до ангажиране отговорността на държавата-членка, като посочва, че националният съдия следва да прецени кой от държавните органи, съобразно компетенциите, дадени им от националния закон, е извършил нарушение и дали същото е достатъчно съществено, като преценката следва да се извърши при спазване на правото на съответната държава членка. В т.99 от Решението по дело С-571/16 СЕС приема изрично, че Директивата предоставя възможност за преценка на държавите членки относно органа, който да констатира неналичност на депозитите, както и че това установяване „задължителино трябва да се извърши с изрично решение на компетентните органи с предмет обявяване на неналичността“. За да има противоправно бездействие на административния орган, следва да бъде ясно коя конкретна правна разпоредба е нарушена. В действащото законодателство няма и ищцата не сочи разпоредба, която да е предписвала на БНБ определено правно действие, което да не е било извършено. Неточното или непълно транспониране на Директивата не може да е основание за ангажиране на отговорността на БНБ. Отговорност за неправилно транспониране на Директивата, ако такова бъде установено от съда, следва да носи Държавата, чрез законодателните си органи, а не БНБ. Ако Директива 94/19/ЕО е неправилно въведена в националното законодателство, отговорност за това следва да носи Държавата чрез законодателния си орган - Народното събрание. В качеството на орган, упражняващ административни правомощия, БНБ прилага действащото законодателство такова, каквото е - нито Директивата, нито националното законодателство в процесния период не възлагат на БНБ функция да установява неналичност на депозити. БНБ може да приема административни актове само в пределите на предоставените й компетенции. При неправилно транспониране на Директивата, не е възможно БНБ, без да са й били възложени такива компетенции, да установи, че гарантираните депозити в „КТБ“ АД, които са били в размер на около 5 млрд. лв. са неналични и ФГВБ трябва да ги плати. Съгласно българското и европейското право през процесния период такова установяване би било нищожно, поради липса на законово основание и материална компетентност. Както СЕС постановява в т.99 от Решението по дело С-571/16, Директивата не определя кой следва да бъде националният орган, компетентен да приеме решение за установяване на неналичност на депозити. Неоснователно е да се приеме, че БНБ е следвало да постанови такъв акт при липса на овластяване от националния законодател. За разлика от новата Директива 2014/49/ЕС относно схемите за гарантиране на депозити (въведена с новия ЗГВБ, обн. ДВ 62/2015 г.), която изрично предвижда в чл.2, §1, т.17 дефиниция за компетентен орган, Директива 94/19/ЕО не определя компетентен орган да установи неналичност на депозити. Практиката на останалите държави членки при транспониране на чл.1, §З, б. i) от Директивата е различна - като компетентен орган са определяни централната банка, министърът на финансите, министърът на икономиката и др. Всяка държава определя в националното си законодателство органа по чл.1, §З, б. i), и не би могло да се приеме по подразбиране, че орган за установяване неналичност на депозити е БНБ при липса на изричен текст в националното законодателство. Безспорно е и в практиката на СЕС, че компетентността на всеки орган се определя от националното право на съответната държава членка (така т.20 и 22 от Решение на СЕС по дело С-453/00). Понятието „неналичен депозит“ не е било въведено в националното законодателство към 2014 г., както и не е бил определен компетентен орган, който да установява състоянието на неналичност на депозити, съответно, не са били определени последиците от установяване на неналичност по отношение на националната схема за гарантиране на депозити. Чл.36, ал.2, т.1, вр. ал.3 от ЗКИ /в приложимата редакция/ е предвиждал възможност за отнемане на лиценза на банка в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособност. Чл.23, ал.1 от ЗГВБ /отм./, е предвиждал, че ФГВБ изплаща гарантираните размери на влоговете само когато БНБ е отнела лиценза на банка. Чл.23, ал.З от ЗГВБ /отм./ е предвиждал, че ФГВБ започва да изплаща суми не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза. Нито Директивата, нито националният закон в процесния период не предвиждат задължение за БНБ да извърши действие за установяване неналичност на депозитите. При положение, че директивата не посочва кой е компетентен орган да установи неналичност на депозитите по чл.1, §З, б. i) от Директивата, то не би могло БНБ да приложи пряко Директивата и то в противоречие с националния закон, който я транспонира. Като административен орган, БНБ действа съобразно регламентирани в закон свои правомощия и няма право да излиза извън тях. От друга страна, централната банка, предвид своята обособеност и независимост от държавата, не може да носи отговорност за действията на държавата. Пределите на компетентност на административните органи, начините за нейното придобиване и прехвърляне, са ясно очертани в българското право и подробно анализирани в доктрината. В Решението по дело С-571/16, СЕС е стигнал до извод, че установяването на неналичност на депозитите трябва да стане с изричен акт на компетентния орган и компетентността на този орган не може да бъде извеждана от други актове, нито презумирана въз основа на други обстоятелства. Правомощията на БНБ са изрично уредени с конкретни императивни норми на ЗБНБ и ЗКИ (в приложимата редакция), като през процесния период през 2014 г. БНБ е била овластена от националния закон да издава единствено административен акт за отнемане на лиценз на банка с правно основание чл.36, ал.2 от ЗКИ, след издаването на който, съгласно чл.23, ал.1 и 5 от ЗГВБ /отм.14.08.2015 г./ започва да тече срокът, в който ФГВБ започва да изплаща гарантираните влогове. Изрично уредено правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция е възложено на БНБ със законодателни изменения в ЗБНБ и ЗКИ едва през август 2015 г. (ДВ, бр. 62/2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). Основен принцип в българското административно право е принципът на законност - чл.4 от АПК, съобразно който административните органи трябва да действат единствено в рамките на правомощията им, установени със закона. Ако се приеме, че възприетият подход за транспониране на Директивата е неправилен и е следвало да бъде предвидено издаване на акт за установяване неналичността на депозити, наред с този за отнемане на лиценз, то БНБ не е имала компетентност да издаде този друг акт в периода, за който се търси обезщетение. В процесния период БНБ няма уредена компетентност нито в националното законодателство, нито в Директивата да издаде акт за неналичност на депозити и съответно, не може да отговаря за вреди от неизпълнение на задължение, каквото не е било предвидено като нейно правомощие. Установяването от БНБ на неналичност на депозити в „КТБ“ АД би било нищожно поради липса на материално основание и компетентност. БНБ е определена за орган, овластен да установява чрез административен акт, че влоговете в банка са неналични, на основание на нова разпоредба на чл.36, ал.1, т.7 от ЗКИ във вр. с чл.20, ал.1, т.2 от новия ЗГВБ. И двете норми влизат в сила от 14.08.2015 г. По аргумент за противното, през процесния период на 2014 г. БНБ не е имала материална компетентност да установи неналичност на влоговете в КТБ по смисъла на чл.1, §З, б. i) от Директивата, защото иначе законодателят не би приел цитираните разпоредби през 2015 г. При липса на уредена във вътрешното право материална компетентност за извършване на определено действие и/или издаване на конкретен административен акт не може да се твърди, че БНБ е допуснала противоправно бездействие. Всяко решение, прието от БНБ извън обсега на нейната компетентност, определена от националното законодателство, би било нищожно.

В случая липсва установена незаконосъобразност на правен акт на БНБ. Установяването на неналичност на депозитите трябва да се осъществи с изричен акт на компетентния орган и не може да бъде извеждана от други актове, нито презумирана въз основа на други обстоятелства (т. т. 73, 76-78 от Решението по дело С-571/16). Ако се твърди бездействие за издаване на друг акт/действие, различен от акта за отнемане на лиценза на КТБ, то нито Директивата, нито българският закон възлагат в компетентност на БНБ издаването на този друг акт/извършване на такова действие, поради което липсва противоправност. Евентуалното неизпълнение на задължение за волеизявление в срок не представлява бездействие за извършване на фактическо действие по смисъла на чл.204, ал.4 АПК, а мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт, който не е обжалван от ищцата в срока по чл.149, ал.2 АПК. Ако ищцата твърди правно бездействие, такъв иск подлежи на разглеждане по реда на чл.204, ал. 1 АПК, съгласно който предпоставка за допустимост на иска е предхождащата отмяна на акта/мълчаливия отказ, което е преценено за напълно допустимо условие съгласно правото на ЕС в Решението по дело С-571/16. Отмяна в случая няма. Ищцата не е искала от БНБ издаване на друг вид акт, нито е обжалвала мълчалив отказ за издаването му, а установяването на неналичност на депозит не би могло да стане чрез фактическо действие. Актът на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ също е влязъл в сила и не е отменян. Като формулира претенция за вреди от твърдяно бездействие вместо да обжалва мълчалив отказ, ищцата заобикаля предвидените сроковете за обжалване на административни актове и абсолютната предпоставка за допустимост на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл.203 АПК. Дори и да се приеме, че правният акт, с който се установява неналичност на депозитите в КТБ, е актът за отнемане на лиценза на КТБ или друг акт, чрез който се упражняват надзорните правомощия на БНБ, то тези правни актове на БНБ са в сила, не са отменени, тяхна незаконосъобразност не е съдебно установена и поради това тази предпоставка на фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ липсва. Не е налице извършване на административна дейност на БНБ спрямо ищцата. Предвид функциите и компетенциите на БНБ, възложени й със ЗБНБ и ЗКИ (в приложимата за процесния период редакция), БНБ не разполага с административни властнически правомощия спрямо вложителите в банки, заради което няма бездействие на БНБ спрямо вложител в банка. В с. з. процесуалния представител на ответника оспорва иска, моли същия да бъде отхвърлен и претендира да бъдат присъдени сторените по делото разноски по опис.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на предявеният иск. Счита, че Директива 94/19/ЕО е директно приложима, като БНБ в случая е компетентен орган по смисъла на директивата и то по аргумент на разпоредбите на чл.2 ал.6 и чл.4 и чл.41 от Закона за БНБ, чл.23 от отменения Закон за гарантиране на влоговете и Наредба №11/2007 г., поради което неизпълнението на задължението е незаконосъобразно. Неизпълнението обхваща период с начална дата - 25.07.2014 г., като тази дата е съобразена с разпоредбата на чл.23 ал.5 от отменения Закон за гарантиране на влоговете, и крайната дата - 06.11.2014 г., т.е. датата на която е отнет лиценза и датата, от която фактически става възможно изплащането на гарантираните влогове. За този период ответната страна дължи обезщетение, поради незаконосъобразно бездействие и неизпълнение на задължение, произтичащо от директно приложимо право на съюза в размера на обезщетението според този определен от вещото лице. По отношение на възражението за давност, счита, че в случая исковата молба е изпратена по пощата в последния възможен ден на срока по чл.110 ЗЗД, поради което възражението за давност е неоснователно.

При преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2012 г. ищцата Р. е сключила рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/, въз основа на който на 16.08.2012 г. между банката и ищцата бил сключен анекс №84310/16.08.2012 г. за откриване на банкова сметка *** „Плюс“. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му от потребителя, с едномесечно предизвестие. С договора е предвидена лихва в зависимост от депозираната сума, която е в диапазона за български лев от 5,5% до 8,25%.

На 20 юни 2014 г. с писмо изх. № 4098/14 г. директорите на „КТБ“ АД уведомили БНБ, че предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. Направено е искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С писмо от същия ден директорите на „КТБ“ АД уведомили БНБ, че към 11.45 ч. на 20.06.2014 г. е преустановила разплащанията и всички други банкови операции.

С Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, „КТБ“ АД била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД, ограничена е дейността ѝ, членовете на управителния и надзорния ѝ съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. БНБ  възложила на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група от независим външен одитор в срок от десет дни. На 25.06.2014 г. на „Делойт одит“ ООД, „Ърнест енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД била възложена частична проверка на активите на „КТБ“ АД, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл, и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството на 95,4% от кредитния и 99,1 % от инвестиционния портфейл на КТБ, както и ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката било установено, че за определена категория кредитополучатели /по кредити с общ размер 3,5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5,4 млрд. лв./ липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са съществени индикации за кредитен риск относно възстановимостта на кредитни експозиции в тази категория, което би могло да доведе до съществени обезценки, но поради недостатъчна информация одиторите не са коментирали размера на необходимите допълнителни обезценки.

С Решение № 82/30.06.2014 г. с цел оптимизиране на разходите на банката по привлечените средства, на основание чл.115, ал.1 и ал.2, т.2 и 3 и чл.116, ал.2, т.1, вр.чл.103, ал.2, т.24 от ЗКИ и чл.16, т.16 от ЗБНБ, считано от 01.07.2014 г., УС на БНБ намалил лихвените проценти по депозити на „КТБ“ АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове и валути. Съгласно приложение към решението, лихвеният процент за банковата система без „КТБ“ АД по депозити, договорени за ползване след предизвестие е 2,59%.

На 25.07.2014 г., в изпълнение на чл.121 от ЗКИ квесторите на „КТБ“ АД представили доклад за текущото състояние на банката, публикуван на страницата на Българска народна банка –  http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnbpressrelease/pr20140731a1bg.pdf.

Съгласно доклада, още на 20.06.2014 г. при проверка на част „други активи“ в ежедневната оборотна ведомост на банката е констатиран необичайно голям разчет на стойност около 205 милиона в левова равностойност, като операцията била взета на база протокол-разписка от 19.06.2014 г., според който „Бромак“ ЕООД (мажоритарен акционер в КТБ) потвърждава получаването и задължението си към „КТБ“ АД на суми в различни валути с обща левова равностойност 205 887 хил. лева. Според същия протокол-разписка, дължимите суми следвало да бъдат възстановени до 30.06.2014 г. За това вземане квесторите са уведомили БНБ с докладна записка № 83229/08.07.2014 г. От доклада на квесторите се установява още, че към 30.06.2014 г. финансовият резултат на „КТБ“ АД бил загуба, в размер на 65283 хил. лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14997 хил. лева. Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г. сумата на активите на „КТБ“ АД е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец май е със 741 352 хил. лв. (9,7%) по-малко. По-съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните активи – намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки. През м. юли 2014 г., на одиторите, извършили частичната проверка, била възложена цялостна оценка на всички активи на „КТБ“ АД, за срок до 20.10.2014 г., въз основа на която да се извърши обезценка на активите и намаляване на собствения капитал.

С Решение № 114/16.09.2014 г. УС на БНБ констатирал, че към момента продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради което действието на всички мерки, наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ – за поставяне на банката под специален надзор и тези по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ – за намаляване на лихвените проценти по депозитите, било продължено до 20.11.2014 г. На осн. чл.107, ал.3 от ЗКИ, на квесторите на „КТБ“ АД било указано най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД, а до 31.10.2014 г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД на база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно банката. На 20.10.2014 г. квесторите на банката внесли в БНБ докладите на „Ърнест енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „Афа“ ООД, като заключението на одиторите било за необходимост от обезценки на активи на „КТБ“ АД в общ размер на 4222 млн. лв. Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ.

На 04.11.2014 г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ, квесторите на „КТБ“ АД  внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на банката към 30.09.2014 г., въз основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на „КТБ“ АД в размер на минус 3745313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) № 575/2013г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013г. В последствие с писмо от 05.11.2014 г. квесторите на банката уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. вкл., в „КТБ“ АД са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на „КТБ“ АД към 30.09.2014 г. би останал отрицателна величина.

С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание чл.36, ал.2, т.2, чл.103, ал.1, т.1, чл.103, ал.2, т.25 и чл.151, ал.1, пр.1 от ЗКИ и чл.16, т.15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на „КТБ“ АД, издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т.2 и т.3 от това решение, на основание чл.9, ал.1 и ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.

Видно от постъпилия по делото отговор с изх.№122/17.01.2020 г. от „КТБ“ АД - в несъстоятелност, Р. е била титуляр на безсрочен депозит в лева, открит на 16.08.2012 г. с Анекс №84310 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкови сметки при условията на безсрочен депозит „Плюс“ и закрит на 07.11.2014 г. На 06.11.2014 г. е подадена информация към ФГВБ за Р., за подлежащата на изплащане сума в размер от 95 066.84 лв. в съответствие с разпоредбата на чл. 4 ал.1 и ал.2 от ЗГВБ. С оглед на това, че по влога към датата на подаване на информация за подлежащата на изплащане сума от „КТБ“  АД /н/ към ФГВБ са налични средства, които представляват съвкупност от главница и капитализирани лихви до 06.11.2014 г., „КТБ“ АД /н/ не може да удостовери, каква част от изплатените средства, чрез ФГВБ  представлява главница и каква – лихви. Начислените, но неосчетоводени възнаградителни лихви по сметката на Р. са както следва: до 20.06.2014 г.- 9772.64 лв.; до 06.11.2014 г.-10797.54 лв.; за периода 27.06.2014 г. - 06.11.2014 г. - 892.45 лв. и за периода 25.07.2014 г.-06.11.2014 г.- 659.95 лв. С оглед на това, че на 06.11.2014 г. „КТБ“ АД /н/ е подала цялата налична сума по влога на Р. за изплащане към ФГВБ, съответно операции на 04.12.2014 г. не са извършвани.

С Решение № 664/22.04.2015г. на Софийски градски съд /СГС/ по т. д. № 7549/2014 г., е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД с начална дата 06.11.2014 г. Решението е обжалвано, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Посочените решения са публикувани на сайта на ВСС.

По делото е назначена и приета ССчЕ. Видно от заключението на същата с договор за платежни услуги за потребители и Анекс №84310 от 16.08.2012 г., подписан между „КТБ“ АД и Д.П.Р. е открита банкова сметка *** ***позит в лева. По депозитната сметка банката не събира такси за откриване, поддържане, касово обслужване и закриване. Договорен е задължителен минимален размер на депозираната сума от 1500,00 лв. Договорената лихва по депозита е според скала по Тарифа на банката и според размера на депозираната сума, в конкретния случай - 7,5%. Лихвата по депозита се начислява в края на календарната година, но ако депозитната сума е престояла поне 30 дни в банката. Възнаградителната лихва в размер на 7,5% върху главница 92 322,06 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 11.03.2014 г. е в размер на 1 365,59 лв. (92 322,06 по 7,5% по 71 дни/360). Възнаградителната лихва в размер на 7,5% върху главница 90 822,06 лв. за периода от 12.03.2014 г. до 27.06.2014 г. е в размер на 1 986,73 лв. (90822,06 по 7,5% по 105 дни /360/. Законната лихва върху главница, образувана от сбора на 90 822,06 лв. плюс изчислената възнаградителна лихва до 11.03.2014 г. - 1365,59 лв. плюс възнаградителна лихва до 27.06.2014 г. - 1986,73 лв., т.е. върху 94 174,38 лв. за периода: от 25.06.2014 г. до 04.12.2014 г. - 4 250,40 лв.; от 27.06.2014 г. до 04.12.2014 г. - 4 197,98 лв. и от 25.07.2014 г. до 04.12.2014 г. - 3 463,42 лв. Съгласно Решение №82 на УС на БНБ за депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца в BGN-домакинства е определен лихвен процент от 2.59 %-среден пазарен размер за банковата система. Решението влиза в сила на 01.07.2014 г. Лихвата в проценти, начислявана по влога на ищцата в „КТБ“ АД през периода от 27.06.2014 г. до 30.06.2014 г. е 7,5%, от 01.07.2014 г. до 06.11.2014 г. вкл. е в размер на 2.59%. От 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. вкл. приложената лихва е 2,59%, съобразно данните, предоставени от КТБ, и като се съобрази Решение №82/30.06.2014 г. на УС на БНБ. Въз основа на предходното изчисление вещото лице изчисли лихвата, начислена върху наличната по сметката на ищцата сума на главница през периодите от 27.06.2014 г. до 06.11.2014 г. вкл. както следва: Върху 90822.06лв. по 7,5% по 4 дни/360 = 75,68 лв.; Върху 90822.06лв. по 2,59% по 125 дни/360 = 816,77 лв. или общо-892.45лв. Лихвата, начислена върху наличната по сметката на ищцата сума на главница през периодите от 25.07.2014г. до 06.11.2014 г. вкл. е следната: Върху 90 822.06лв. по 2,59% по 101 дни/360 - 659,95 лв. Законната лихва за забава върху сумата от 94 277,66 лв. за периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. вкл. е в размер на 2 758,01 лв. Законната лихва за забава върху сумата от 94 277,66 лв. за периода от 25.07.2014г. до 04.12.2014 г. е в размер на 3 467,22 лв. По депозит по рамков договор от 06.07.2012 г. и Анекс №84310/16.08.2012г. към 25.07.2014 г. е следвало да се изплати на Д.П.Р. 94 723.10 лв. общо в т.ч. 1 365,59 лв. лихви за периода 01.01.14г.-11.03.14 г., 2 535,45 лв. лихви за периода 12.03.14 г. - 25.07.14 г. и 90 822,06 лв. главница. На 04.12.2014 г. на Д.П.Р. са преведени 95 066,84 лв. в т.ч. 90 822.06 лв. главница и 4 244,78 лв. лихва. Законната лихва за периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. върху 94 723.10лв. е в размер на 2 771.05лв. Изплатената договорна лихва за периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. върху 94 723.10лв. е в размер на 659.95лв. Разликата между законната лихва за периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. и изплатената за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. договорна лихва е в размер на 2 111.10 лв. Договорената капитализирана лихва по депозита за периода: от 01.01.2014 г. до 12.03.2014 г. върху главница 92 322.06 лева е в размер на 1 365,59 лв.; за периода от 12.03.2014 г. до 27.06.2014 г. върху главница 90 822.06 лева е в размер на 1 986.73лв.; за периода от 27.06.2014 г. до 30.06.2014 г. върху главници 90 822.06 лева е в размер на 75.68 лв.; за периода от 01.07.2014 г. до 25.07.2014 г. върху главница 90 822.06 лева е в размер на 156.82лв. или общо – 3 584.82 лв.

Договорената капитализирана лихва по депозита за периода от 01.01.2014 г.-06.11.2014 г. е в размер на 4244,77 лв. (1365,59+1986,73+75,68+156,82+659,95).

Размера на паричното задължение по депозита /съвкупност от главница и лихви/ към 25.07.2014 г., включва: 90 822.06лв.-главница и 3 584.82 лв.-лихви или общо - 94 406.88 лв. Към 06.11.2014 г. паричното задължение по депозита възлиза на 90 822.06лв.-главница и 4 244.77лв.-лихви или общо-95 066.83 лв. Вещото лице не констатира наличието на неизплатена част от паричните задължения към 25.07.2014 г. вкл. и към 06.11.2014 г.

Законната лихва върху 94 406,88 лв. (90 822,06 лв. главница и 3 584,82 лв. лихви), представляващи паричното задължение по депозита към 25.07.2014 г., за периода от 25.07.2014 г. до 04.12.2014 г. възлиза на 3 471,97 лв. Законната лихва върху 94 406,88 лв. (90 822,06 лв. главница и 3 584,82 лв. лихви), представляващи паричното задължение по депозита към 25.07.2014 г., за периода от 27.06.2014 г. до 06.11.2014 г. възлиза на 3 498,17 лв.

При така установеното от фактическа страна и съобразно тълкуването на правото на ЕС, дадено в Решението на СЕС по дело С-571/16, съдът приема от правна страна, следното:

По допустимостта и основателността на иска:

Съгласно чл.203, ал.1 и ал.2 от АПК /ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от „очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз“ актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК „Производства за обезщетения“, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност ще се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз, поради което предявената от ищцата искова молба е допустима.

Исковата молба е предявена и срещу надлежен ответник в производството по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ, въпреки че БНБ не е административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, тя е държавен орган, а принципът за отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай, когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. Съгласно т.2 от ТП № 2/2014 от 19.05.2015 г. на ОС на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, разграничителният критерий за приложимия правен ред (ЗОДОВ или чл.45-49 от ЗЗД) при претенции за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато вредите са причинени при или повод изпълнение на административна дейност, компетентни са административните съдилища. БНБ е натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите – чл.2, ал.6 ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл.4, пар.1, т.40 от Регламент (ЕС)№ 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013г., а възложеното ѝ в чл.13 и чл.36 от ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките, а отношенията по повод надзора с частноправните субекти, клиенти на тези банки, не са равнопоставени. В този смисъл Определение № 18/07.04.2017 г. по дело № 15/2017 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.

Съдът взе предвид разрешението дадено в т. 5  от диспозитива на решението по дело С-571/16  на СЕС, че разпоредбата на чл.4, §3 от ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнително условие, вредата да е причинена умишлено от съответния държавен орган. Наличието на виновно поведение е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, при липсата на който не може да се ангажира отговорността и да се претендира обезщетение,  но в контекста на отговорността от нарушение на правото на ЕС, понятието „виновно поведение“ надхвърля понятието „достатъчно съществено нарушение“, изведено от решението на Съда по обединени дела Brasserie du Pecheur Factortame. Действително умишленото неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от правото на ЕС или неизпълнението им поради непредпазливост е елемент, който следва да се вземе под внимание при преценката за достатъчно съществения характер на нарушението, отсъствието на вина не води автоматично до отсъствие на „достатъчно съществено“ нарушение, респективно не води до извод за липса на едно от задължителните условия за ангажиране на отговорността на държавата. Нарушението може да бъде достатъчно съществено и при наличието на други, обективни елементи, като липсата на свобода на преценка, висока степен на яснота и прецизност на нарушената правна норма, неизвинимият характер на евентуалната грешка при прилагане на правото. Наличието на вина придава достатъчно съществен характер на нарушението, но от друга страна липсата на вина не прави нарушението несъществено, изискването за виновно поведение по чл.45 от ЗЗД, за да бъде ангажирана деликтната отговорност, надхвърля обхвата на понятието „достатъчно съществено нарушение“, следователно редът за обезщетяване по ЗЗД е неприложим.

Чл.204 от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ поставя изискване за допустимост на иска, при предварителната отмяна на акта, от който се претендират вреди. От друга страна от т.143 и т.146 от решението на СЕС по дело С-571/16 е видно, че макар само́ по себе си това изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна. Както е посочено в т.142 от решението и в т.77 от решението на СЕС по делото Fub, С-429/09, би било в разрез с принципа на ефективност да се изисква от увредените лица всеки път да използват всички правни способи за защита, с които разполагат, при положение, че това би било прекомерно трудно или не е разумно да се изисква от тях.

В случая горната хипотеза е налице, защото при действащото към 2014 г. законодателство и константната съдебната практика на ВАС, ищецът не би имал ефективен способ за защита. Предвид практиката на ВАС в периода 2014 г.-2015 г., изразяваща се в оставяне без разглеждане на жалбите на вложители в „КТБ“ срещу Решенията на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, поради липса на правен интерес, е липсвала процесуална възможност на вложителите, каквато е и ищцата, да инициира съдебен контрол върху актовете и действията на БНБ, за преценка на съответствието на българската схема за гарантиране на депозитите с изискванията на Директива 94/19/ЕО.

При липсата на такава процесуална възможност и след като според действащото към момента законодателство актът, с който се отнема лиценза на банката е актът по чл.1, §3, б. i) от Директивата, на вложителите не може да се противопостави изискване, като това по чл.204, ал.1 от АПК – за предварителна отмяна на акта, защото това би било в нарушение на принципа на ефективност. Следователно искът се явява насочен срещу надлежен ответник.

С оглед гореизложеното иска е допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Съдът не споделя направеното възражение от ответника за неоснователност на иска поради изтекла погасителна давност. Видно от системен бон и известие за доставяне /л.240/, както и печат на пощенски плик /л.12/, исковата молба е подадена по пощата на 06.11.2019 г. С оглед постановеното в т. 4 от на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, че началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването им и датата на която е отнет лиценза на „КТБ“ АД – 06.11.2014 г., съдът счита, че искът е предявен в последния възможен ден преди изтичането на 5 годишния давностен срок.

Неоснователно е основното възражение на ответника, че липсват елементите на фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр. с чл.203 АПК за ангажиране отговорността на БНБ, включително съобразно задължителното тълкуване в Решението от 04.10.2018 г. по дело С-571/16 на СЕС.

Съгласно първо и второ съображение от Директива 94/19/ЕО  с въвеждането на схеми за гарантиране на банковите депозити във всички държави членки и с хармонизирането на приложимите гаранции за минимална сума, Директивата има за цел хармоничното развитие на дейностите на кредитните институции в целия Съюз чрез премахването на всички ограничения върху правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, като същевременно се повишава стабилността на банковата система и защитата на вложителите. За тази цел член 3 от Директива 94/19/ЕО предвижда, че всяка държава членка осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени една или повече схеми за гарантиране на депозити. Съгласно член 7, §1 и 1а от същата директива държавите членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде установен на 100 000 EUR, в случай че депозитите са неналични.

„Неналичен депозит“ по смисъла на чл.1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.

Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията, въведени с Директива 2009/14/ЕО, са транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията на посочените два закона – ДВ, бр.44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С измененията на ЗГВБ от 2010 г. – ДВ, бр.101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО.

При първоначалното въвеждане на разпоредбата на чл.1, §3, б. i) от Директива 94/19/ЕО, в националното законодателство е възприет подход, според който изискването съответната кредитна институция да „изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“ е равнозначно на установяване неплатежоспособността на институцията.

Съгласно чл.36, ал.2 от ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г., неплатежоспособност е налице при две хипотези: 

- когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време или

– когато собственият капитал на банката е отрицателна величина.

Изискуемият от чл.1, §3, подточка i), ал.2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл.36, ал.3 от ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза ѝ.

Срокът по чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити – 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл.23, ал.5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015 г./ и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка.

Така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ – сроковете по чл.1, §3, б. i) и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, обосновава недопустимост на схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, защото Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция.

Както е посочил СЕС в т.49, т.50 и т.51 от решението по дело С-571/16, от текста на чл.1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това „колкото е възможно по-скоро“ и „не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми“. От тези разпоредби следва, че установяването на неналичността на депозитите не може да зависи от неплатежоспособността на кредитната институция или от отнемането на нейния лиценз. От обяснителния меморандум към предложението на Комисията за директива е видно, че определението за неналичен депозит съзнателно не е обвързано с рисковете на производствата по оздравяване и ликвидация, освен това от съображение 12 от Директива 2009/14 следва, че съществува възможност възстановяването на депозити чрез схемата за гарантиране да се извършва успоредно с мерки за преструктуриране. Относно срока, в който трябва да се установи, че депозитите са неналични, както е посочил СЕС в т.60 от решението по дело С-571/16, този срок е императивен и останалите разпоредби на директивата не предвиждат възможност за неговото дерогиране. От друга страна съгласно т.66 от същото решение, удължаването на срока за изплащане на депозитите е възможно единствено при изключителни обстоятелства и не може да надвишава 10 работни дни.

Така в т.69 от решението по дело С-571/16 СЕС е приел, че член 1, §3 и член 10, §1 от Директива 94/19 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. СЕС в т.78 и в т.87 от същото  решение е посочил, че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган, като предварителното предявяване от титуляра на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба.

За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три части:

- компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция;

- в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи;

- в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение, схемата за гарантиране на депозити да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите.  

Неоснователно ответната страна възразява, че БНБ не е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. От разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е „компетентният орган“, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Тоест, приема се, че изискването съответната кредитна институция да „изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“ е равнозначно на установена неплатежоспособност на институцията, а изискваният от директивата 5 дневен срок за преценка на нейното финансово състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, е въведено  като изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза ѝ, т.е. актът по чл.1, §3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. В този смисъл е и становището на министъра на финансите и управителя на БНБ  от 11 август 2014 г. относно писмо на Европейската комисия във връзка с предприетите действия от БНБ спрямо „КТБ“ АД, достъпно на сайта на Министерство на финансите - www.minfin.bg/document/14856.  В подкрепа на това тълкуване са Доклада на Комисията по бюджет и финанси по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките (№ 854-01-165/20.12.2008г. и № 902-01-28/22.04.2009 г., 40-то НС) и Мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗГВБ (№ 902-01-28/22.04.2009 г., 40-то НС), видно от които целта на законопроекта е да се въведат в българското законодателство изискванията на приетата на 11 март 2009 г. Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане. Така „…в съответствие с установените от директивата общи срокове в Европейския съюз се предлага срокът за вземане на решение, че банката не може да изплаща депозити в случаите по чл.36, ал.1, т.1 и 2 от Закона за кредитните институции, да бъде намален от 14 дни….на 5 работни дни“.

Постановявайки Решение №73/20.06.2014 г. за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор, ответникът фактически е констатирал неналичност на депозитите по смисъла на член 1, §3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, тъй като преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение на „КТБ“ АД.

Относно условието депозитът да е „дължим и платим, но да не е бил платен от кредитната институция” следва да се съобрази, че според доклада на квесторите за състоянието на БНБ (публикуван на сайта на БНБ) с писмо № 77778/20.06.2014 г. представителите на „КТБ“ АД са уведомили БНБ, че банката е преустановила плащанията и всички банкови операции. При започване на действията по специален надзор, квесторите са спрели счетоводната система на банката, спрели са платформата обмен на SFIFT, както и операциите чрез електронно банкиране и на услугата „интернет банкиране”, и са анулирали всички издадени преводни нареждания със започната и недовършена обработка, като сумите на преводите, и заплатените такси, са върнати по сметките на клиентите. На 20.06.2014 г. „КТБ“ АД не е изпълнила вече подадени заявки за плащане и предвид спряната счетоводна система всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си, като не са имали достъп до тях почти шест месеца. От решението за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор, което се основава на чл. 115, ал. 1 и чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от ЗКИ, е видно, че "ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори". „КТБ“ АД е поставена под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията, въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса – т. е. избор между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите – вж. чл. 116, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИ. Видно от решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г., към 11,58 часа на 20.06.2014 г. по сметката на „КТБ“ АД в платежната система за брутен сетълмент в реално време RINGS разполагаемата наличност е в размер на 237773 лв., при наредени чакащи плащания за над 38 млн. лв.

При това положение първото условие - кредитната институция да изглежда неспособна за момента да изплати депозита, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, се явява спазено, тъй като от посочения момент – 20.06.2014 г. „КТБ“ АД не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити.

Второто условие – да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите, също е било налице.

За да се избегне установяването, че депозитите са неналични, следва да се установят данни, че достъпът до депозитите може да бъде възстановен в много кратък срок. В случая няма такива данни, а точно обратното. Както е посочено в решението на УС на БНБ, с писмо №4098/20.06.2014 г., изпълнителните директори са уведомили БНБ, че като имат предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. В резултат, още на същата дата, УС на БНБ е приел решението за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор, спрени са всички плащания и всички банкови сделки на институцията. Така самата БНБ е постановила законова забрана върху „КТБ“ АД да изплаща депозити по причини, които са пряко свързани с проблеми с ликвидността на банката. Както е видно от мотивите на УС на БНБ в решението от 20.06.2014 г., поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор е продиктувано от наличието на опасност от неплатежоспособност поради засиленото теглене на средства и липсата на достатъчно ликвидни активи към 20.06.2014 г., като определеният тримесечен срок на надзора недвусмислено показва липсата на "близка перспектива" за изплащане на депозитите от кредитната институция. Тъй като Схемата за гарантиране на депозити, която се изисква от Директива 94/19/ЕО гарантира номиналната стойност на обхванатите депозити и замества до определена стойност, прилагането й се препятства само при наличие на близка перспектива кредитната институция да е в състояние да ги изплати, каквато в случая не е имало.

От изложеното следва, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане „КТБ“ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. От това следва, че макар да не е извършена изрична констатация в този смисъл, депозитите в „КТБ“ АД стават неналични по смисъла на чл. 1, §3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни е следвало да се постанови изричен акт в този смисъл – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

Съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16, разпоредбата на чл. 1, §3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Директният ефект означава, че нормите на общностното право трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави членки от момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие. Следователно тези разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички, до които се отнасят, независимо дали това са държави членки, или частноправни субекти, които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността. Тази последица засяга всеки административен орган, както и всеки съд, чиято задача като орган на държава членка е да защитава в рамките на своята компетентност правата, предоставени на частноправните субекти от общностното право.

При това тълкуване и изричното произнасяне от СЕС, чл. 1, §3, подточка i) от Директива 94/19, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност. Като не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза. Това нарушение е достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата.

Както е посочено и в т. 105 от решението на СЕС по С-571/16, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на ЕС предполага явно и значително неспазване от държавата членка на границите на нейното право на преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, умишленият или неумишлен характер на допуснатото нарушение или причиненото увреждане, или още обстоятелството, че с поведението си институция на Европейския съюз може да е допринесла за неприемането, приемането или запазването в разрез с правото на Съюза на определени национални мерки или практики (в този смисъл решение на СЕС от 5 март 1996 г., делата C 46/93 и C 48/93).

 В случая чл. 1, §3, подточка i) от Директива 94/19 ясно посочва при какви условия и в какъв срок се установява неналичността на депозитите, като ако тези условия са изпълнени, компетентният орган е длъжен в императивния петдневен срок да установи, че депозитите са неналични – т. 108 от решението по С-571/16. В случая, въпреки че БНБ е преценила, че „КТБ“ АД е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг период, не е направила установяването в срок, което е попречило да започне компенсирането на засегнатите вложители съгласно чл. 7, §1  и чл. 10, §1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл.1, §3, подт. i) от Директива 94/19 /в този смисъл и т.95 от заключението на ген. адвокат Kokott и т.115 от решението по С-571/16/.

Неоснователни са съображенията на ответника относно отговорността на надзорния орган, която може да бъде ангажирана само ако вредите са причинени умишлено. Умишленото /груба небрежност/ или по непредпазливост /неполагане на дължимата грижа/ неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от правото на ЕС е елемент, който следва да се вземе под внимание при преценката за достатъчно съществения характер на нарушението. Липсата на умисъл обаче не води автоматично до отсъствие на достатъчно съществено нарушение. Освен това, отговорността на държавата чрез нейните органи е принципно обективна. Само физическо лице може да формира субективно отношение към нарушението и в този смисъл да формира вина, а и в сферата на деликтното право умисълът се счита за груба небрежност. Изискването при всички случаи да е проявена груба небрежност, когато се ангажира отговорността на държавата за вреди от нарушаване правото на ЕС, надхвърля изискването за достатъчно съществен характер на нарушението.

Както е приел СЕС в Решение от 9 март 1978 г., т.14-16, директният ефект означава, че нормите на общностното право трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави членки от момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие. Следователно тези разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички, до които се отнасят, независимо дали това са държави членки, или частноправни субекти, които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността. Тази последица също така засяга всеки съд, чиято задача като орган на държава членка е да защитава в рамките на своята компетентност правата, предоставени на частноправните субекти от общностното право. При това тълкуване и изричното произнасяне от СЕС, че чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект, именно тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност.

Като не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено.

Това нарушение се преценява от настоящия състав и като достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата.

Съдът приема, че ищцата доказа наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди.

Несъстоятелно е твърдението на ответника, че след като БНБ няма правомощия да изплаща на вложителите сумите по гарантираните депозити, не може да бъде задължена за акцесорно задължение за лихва. Макар размерът на претендираното от ищцата обезщетение за имуществени вреди да е определен, чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. В този смисъл и в контекста на деликтната отговорност на държавата за претендираните вреди, по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ, е приложима и общата давност по чл.110 от ЗЗД, а не кратката давност за лихви по чл.111, буква „в“ от ЗЗД.

Неоснователно ответната страна поддържа, че законната лихва не може да бъде измерител на твърдените от ищцата вреди. Видно от представения договор за платежни услуги, Р. е притежавала движими вещи – парични средства, върху които не е могла да упражни правото на собственост в продължение на месеци,  поради бездействието на БНБ да защити това нейно притежание, като издаде акт по чл.1, §3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния механизъм по чл.10 от Директивата. С неизпълнение на задължението си по чл.1, §3, подт. i) от Директива 94/19 БНБ е нарушила чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, според който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Многократно в практиката си Съдът по правата на човека е приемал, че намесата при мирното ползване на собствеността трябва да постига „справедлив баланс“ между изискванията на обществения интерес и изискванията за закрила на основните индивидуални права.  Трябва да е налице разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целта, преследвана с която и да е било мярка, лишаваща дадено лице от собственост – „Пресос Компание Навиера“ АД срещу Белгия, 20.11.1995г., §38; Ян и други срещу Германия, 30.06.2005г., § 93.

С оглед характера на нарушението няма как да се приеме, че поради защита на обществения интерес ищцата е била лишена от своето парично притежание за срок, по-дълъг от предвидения в Директива 94/19. Именно своевременното изпълнение на задължението по чл.1, §3, подт. i) от Директива 94/19 би защитило в максимална степен освен правата на вложителите и обществения интерес, доколкото цел на директивата е не само защита на вложителите, а и стабилност на банковата система, която може да се постигне само, ако държавите членки спазват предоставените на вложителите гаранции, въз основа на които да считат депозитите си за защитени. От съображения 8 и 9 от Директивата, следва, че за вложителите е от съществено значение да имат постоянен достъп до техните спестявания, поради което неосигуряването на достъп до депозитите за срок по-дълъг от установения в директивата без съмнение е довело до нарушение на правото на собственост на ищцата. Предвид практиката на ЕСПЧ следва и че при нарушения на чл.1 по Протокол 1, размерът на обезщетението трябва да е разумно свързан със стойността на отнетата собственост, съответно на нарушеното право на мирно, необезпокоявано притежание – Решение по дело Г. и М. срещу България., §38.

Начините на обезщетяване, предвидени във вътрешното право, са от значение при преценката дали спорната мярка спазва изисквания справедлив баланс и по-специално дали натоварва жалбоподателите с непропорционална тежест. Съдът по правата на човека вече се е произнасял, че лишаването от собственост без заплащане на обезщетение в размер, разумно обвързан със стойността ѝ, представлява непропорционална намеса, а отсъствието на каквото и да било обезщетение може да се счете оправдано по смисъл на чл.1 от Протокол 1 единствено при изключителни обстоятелства. Обезщетението, което държавата дължи, трябва във всички случаи да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на нарушеното право. При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на размера на дължимото обезщетение, се прилагат принципите на процесуалната автономия, равностойността и ефективността. Съгласно закона, при паричните притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право, и следователно, справедлива компенсация, с която може да се възстанови справедливия баланс по чл.1 от Протокол № 1, е именно размерът на законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

Неоснователно ответната страна твърди, че липсва вреда. Съгласно закона, законната лихва е механизъм за обезщетяване на претърпени вреди, без кредиторът да е длъжен да ги доказва. Предвид качеството на парите да са универсален и санкциониран от държавата измерител на потребителната стойност на благата въпросът за тяхното оползотворяване не стои. Ползването им има своята пазарна цена и кредиторът я губи, когато длъжникът не изпълнява навреме задължението си. Именно тази стойност се презумира от разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в диспозитива от решението на СЕС по дело С-571/16 изрично е прието, че член 1, т.3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба. Достатъчно условие за изпадане на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на императивния 5 дневен срок по член 1,т.3, подточка i) от Директива 94/19, а в случая то безспорно е настъпило.

В случая е без значение обстоятелството, че не БНБ, а ФГВБ е компетентен да изплаща гарантираните депозити, т. к. именно решението по чл.1, §3, подт. i, ал.2 от Директивата, което БНБ е била длъжна да вземе, падежира вземането на ищцата. Фондът не разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити. Действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно задължението му да започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични. Едва след постановяване на решението на БНБ за обявяване на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично задължение към всеки от вложителите до размера на гарантираните депозити. Така, постановявайки изискуемото от Директива 94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ е станала причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ,  именно БНБ е причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищцата и това обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на паричното задължение към ищцата е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл.1, §3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за приложението на чл.86 от ЗЗД.

Обстоятелството, че ЗГВБ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, защото както е приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, т.3 и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите.

Съдът не споделя доводите на ответника, че не е налице причинно-следствена връзка, тъй като дори БНБ да беше взела решението по чл.1, §3, б. i) от Директива 94/19/ЕО в 5-дневния срок, е нямало как да започне изплащане на гарантираните депозити. Съгласно принципа, формулиран в чл.81, ал.2 от ЗЗД, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. В контекста на прилаганите от държавите членки схеми за гарантиране на депозитите и за да се осигури тяхната ефективност, Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/18/ЕО не обвързва по никакъв начин задвижването на компенсационния механизъм с условието схемата да разполага с достатъчно парични средства. Напротив, както следва от чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО схемите за гарантиране на депозитите следва да са в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити. От съображение 10 на Директива 2009/14/ЕО е видно и че за да се запази доверието на вложителите, и да се отговори на техните нужди, задействането на схемата и изплащането на гарантираните депозити следва да започне в максимално кратък срок, който може да бъде удължаван камо при извънредни обстоятелства. Предвид императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, в контекста на съображение 9 от Директива 94/19/ЕО, изискващо схемите за гарантиране на депозити да се намесят веднага след като депозитите са станали неналични, съдът приема, че липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно-следствената връзка с претърпените в следствие на това нарушение вреди и то за периода до датата, на която от ответника е отнет лиценза на „КТБ“ АД – на 06.11.2014 г. и на която информацията за сметката на ищцата в „КТБ“ АД е постъпила във ФГВБ с оглед изплащане на гарантирания размер.

За извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение само за периода на забава – от момента, в който реално ищцата е трябвало да има достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., който попада в периода, претендиран с исковата молба. Само за този период е налице и причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. Началната дата на периода е определена, предвид това, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг.чл.23, ал.5 ЗГВБ, в случай че БНБ беше взела решението по чл.1, §3, подт. i) в петдневния срок – т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищцата е могла да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. това е и датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие нарушението на Европейското право от страна на БНБ. Крайният момент на вредоносния резултат е 06.11.2014 г., когато е взето решението за отнемане на лиценза на „КТБ“ АД и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19, като след тази дата БНБ вече не е в забава. Следователно за периода след 06.11.2014 г. до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва – 04.12.2014 г. липсва основание за ангажиране на отговорността на БНБ.

По отношение размера на претендираното обезщетение, съдът намира, че реално претърпяната от Р. вреда е само разликата между законната лихва за периода 25.07.2014 г. – 06.11.2014 г. и изплатената за същия период договорна лихва по депозита на ищцата. Видно от отговора на КТБ, към ФГВБ е подадена информация за подлежаща на плащане сума в размер от 95 066.84 лв., като в посочената сума се включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ, а именно 06.11.2014 г. С оглед на това, по депозита към датата на подаване на информация за подлежащата на изплащане сума от „КТБ“ АД към ФГВБ са налични средства, които представляват съвкупност от главница и капитализирани лихви до 06.11.2014 г. „КТБ“ АД /н/ не може да удостовери каква част от платените средства чрез ФГВБ в размер на 196 000 лв., представлява главница и каква – лихви. Поради това, реално претърпяната вреда от ищцата се явява разликата между законната лихва и начислената по депозита й и изплатената за същия период договорна лихва.

Видно от приетото заключение по ССчЕ, размерът на законната лихва за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. е 2771.05 лв., а начислената и изплатена договорна лихва за същия период е в размер на 659.95 лв. Реално претърпяната от Р. вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ е в размер на 2771.05 лв. минус 659.95 лв. и възлиза на сумата от 2111.10 лв. Над този размер и извън периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., претенцията е недоказана и следва да се отхвърли като неоснователна. 

Съгласно чл. 5, ал.2 от Анекс 84310/16.08.2012 г. /л.118-119/ сключен между „КТБ“ АД и Р. - „Банката олихвява и изплаща лихва еднократно, като я прибавя/капитализира към авоара по банковата сметка в края на всяка календарна година“. Капитализирането на лихвата е извършено в края на 2013 г., поради което доводите на ищцата за дължимост на капитализирана лихва е неоснователен.

Главният иск, представлява лихва за забава. Ищцата претендира върху лихвата за забава да се начисли и законна лихва считано от 06.11.2016 г., уточнила е в съдебно заседание, че претендира лихвата върху главницата, за три години назад, считано от подаване на исковата молба. Съгласно, чл.111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват  вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Както беше отбелязано главницата по иска е лихва за забава, поради което е недопустимо върху нея да се начислява лихва. Съдът съобразява, че на основание чл. 10, ал.3 от ЗЗД, олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка, но такива наредби не са обнародвани. Също така не е налице хипотезата на чл. 294, ал. 2 от Търговския закон, регламентираща, че при сключена търговска сделка и при изрична уговорка между страните е допустимо да се дължи лихва върху лихва. С тези съображения съдът приема, че претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва върху главницата на иска, считано от 06.11.2016 г. е неоснователна, поради което се отхвърля от съда. Анотирана съдебна практика

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от ищцата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, при съобразяване на специалните разпоредби в ЗОДОВ, към който препраща чл.203, ал.2 от АПК. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.), приложим в посочената редакция на основание §6, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.  Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Следователно ответникът - БНБ следва да заплати на ищцата разноски в размер на 10 лв. – платена държавна такса за образуване на делото. Съобразно чл.10, ал.3 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати и направените разноски за изготвената ССчЕ в размер на 150 лв. и 20 лв. за явяване на вещото лице в последното съдебно заседание, заплатени от бюджета на съда. 

Чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ в приложимата редакция, не предвиждат ищецът да дължи на ответника заплащане на адвокатско възнаграждение при частично отхвърляне на иска, поради което не е налице основание на ответника да бъде присъждана сума за адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото процесуално представителство по делото. Вярно е, че разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ предвижда заплащане на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, но тази норма, съгласно разпоредбата на §6, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила - бр. 94 от 29.11.2019 г., а в случая исковата молба е подадена преди това - на 06.11.2019 г. По същите съображения на ответника не се дължат и сторени разноски. Следователно с оглед частичното уважаване на иска, сторени разноски и адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани на БНБ. 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Д.П.Р., ЕГН **********, обезщетение за имуществени вреди в размер на 2111.10 лева (две хиляди сто и единадесет лева и десет стотинки), претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 2111.10 лв. до 3488.15 лв. и за присъждане на законна лихва върху главницата от 3488,15 лева считано от 06.11.2016 г.

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Д.П.Р., ЕГН **********, сумата от 10 (десет) лева, представляваща заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Административен съд – гр. Варна /сметка за вещи лица/ сумата от 170 (сто и седемдесет) лева, представляващи сторени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: