Р Е Ш Е Н
И Е
№ 318/19.07.2023
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ***А
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 343/ 2023 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Й.Н.Й. ***, срещу Решение № 95/
10.04.2023 г. по НАХД № 20223230200044/ 2023 год. по описа на Районен съд -
Добрич.
Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Настоява, че ДРС не е съобразил всички доказателства по
делото, не е отчел представените от наказаното лице писмени такива и с оглед на
това е допуснал съществено процесуално нарушение. Твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение, като се позовава на писмо, издадено от кмета на Община
град Добрич, според което за начална и крайна спирка на автобусите, обслужващи
автобусни линии от и за гр. София, била определена спирка Комплекс „Виста“ гр. Добрич.
Тази спирка не била автогара, поради което там нямало длъжностно лице, което да
извърши заверката на пътния лист, от което извежда фактическа невъзможност за
изпълнение на това нормативно задължение. При тези доводи иска отмяната на
постановеното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба, директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, чрез процесуалния си представител, мл. експерт ***,
надлежно упълномощена, оспорва касационната жалба в отговора си по нея, като
излага подробни съображения за законосъобразността на първоинстанционното
решение. Претендира съдебно – деловодни разноски и прави възражение за
прекомерност на разноските на касатора за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на разглеждане пред Районен съд – Добрич е Наказателно
постановление № 23-0000564 от 12.07.2022 г., с което директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, е наложил на Й.Н.Й.
административното наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. (двеста лева) на основание
чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за нарушение по чл.
57, ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за това, че в качеството му на водач
на автобус марка „Темса ХД 12“, кат. М3, с рег. № ***Т, собственост на
превозвача, извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия
София – Добрич, видно от маршрутно разписание № 22601, с договор СОА17-ДГ55-433/
29.08.2017 г., сключен със Столична община, по маршрут Добрич-Варна-София,
видно от пътен лист сер. „А“ № 012622/ 11.05.2022 г., на Автогара „Добрич“
водачът не е представил на длъжностното лице този пътен лист при тръгване от
Автогарата за заверка. Посочено е в НП, че водачът е тръгнал от Автогара Добрич
на 12.05.22 г. около 12.30 часа, видно от маршрутното разписание и разпечатка
от карта на водача от 12.05.2022 г.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г., издадена от министъра на транспорта, съобразно която водачите на
автобуси предоставят на длъжностното лице пътния лист за заверка при всяко
пристигане и тръгване от автогарата.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а извършването на изпълнителното деяние е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Настоящата инстанция приема, че решението е правилно и законосъобразно и не
страда от визираните в касационната жалба пороци. Няма спор по делото, че
процесният пътен лист не е бил представен за заверка на автогара „Добрич“.
Спорът се състои в това дали, след като автобусът престоява на спирка пред
комплекс „Виста“ в гр. Добрич, следва да извърши действия по посещение на
автогара „Добрич“, за да изпълни задълженията си по Наредбата. Възражението на
касатора в случая се обосновава с писмо рег. № 70-00.732/09.05.2011 г. на Кмета
на Община град Добрич, с което за спирка на международни превози и за
отпътуване и пристигане от град и за град София вместо площад „Свобода“ е
определено мястото пред комплекс „Виста“.
Вярно е, че съставът на ДРС не е обсъдил това възражение и приложеното към
жалбата писмо. Липсата на обсъждане обаче не представлява съществено
процесуално нарушение, доколкото наличието на това писмо не променя извода за извършено
съставомерно деяние от страна на наказаното лице.
С текста на чл. 17, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е разписано,
че общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно
утвърдените транспортни схеми - републиканска, областни, общински и
междуобластни. В случая общественият превоз на пътници се е извършвал по
републиканска транспортна схема, тъй като в нея са включени междуселищни
автобусни линии, свързващи населени места, определени в наредбата по чл. 18 от
две или повече области. В чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ЗАвтП е определено, че
републиканската транспортна схема се утвърждава от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно
лице.
Според нормата на чл. 20, ал. 1 ЗАвтП междуселищните автобусни линии
задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и
автоспирки по съответните маршрути. А нормата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
предвижда, че всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни
автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките
по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В разпоредбата
изрично е предвидено, че в населено място с една автогара същата задължително
се включва като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в
това населено място. Така разписаните норми указват на строго определени
правила при извършването на обществен превоз на пътници, с които следва да се
съобразяват участниците в превоза.
В случая справка в публичния регистър - Списък на автогарите на територията
на Република България, поддържан и достъпен на страницата на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ установява, че в гр. Добрич, съответно в
градовете по процесното маршрутно разписание № 22601 - Търговище и Варна има по
една регистрирана и функционираща автогара. Населените места с една автогара са
посочени в представеното по делото маршрутното разписание само с наименованията
на градовете, докато останалите две населени места по маршрута, градовете София
и Велико Търново, които разполагат с повече от една автогара, задължителната за
посещение автогара, според нормата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, е отразена
със съответното си наименование.
Писмото на Кмета на Община град Добрич, от което черпи довод касаторът, съдържа
определените с решение на общинския съвет автоспирки и предоставените
паркоместа за обслужване на автобусите от международните превози и по маршрута
София-Добрич. Решението на общинския съвет обаче няма как да отмени законово
регламентираното задължение, свързано с регистриране на пристигането и отпътуването
на пътниците в съответния град. След като посещаването на автогарата е било
задължително за водача по силата на изпълняваното от него маршрутно разписание,
то правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност за
неизпълнение на задължението му по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33/1999 г. да
предостави на длъжностното лице пътния лист за заверка при всяко пристигане и
тръгване от автогарата. Маршрутното разписание е актът, който задължително
определя всички спирки (автогари) по маршрута - § 1, т. 1, б. „а“ от Наредба №
2/ 2002 г., а в представеното по делото маршрутно разписание, спирка комплекс „Виста“
не фигурира. Тя е предвидена с решението на Общински съвет град Добрич за
удобство на пътниците, но не елиминира задължението на водача да регистрира
пристигането и отпътуването им.
ДРС е изложил мотиви защо счита АУАН и НП за законосъобразни в процесуален
аспект. Обосновано не е приел нарушението за маловажно, като настоящият състав
споделя изцяло съображенията на съда в тази насока. Наложената санкция е
фиксирана и е в размера, разписан в нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП.
С оглед изложеното постановеното от ДРС решение е съответно на закона и
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно стореното от процесуалния
представител на ответника по касация искане на последния следва да бъдат
присъдени съдебно – деловодни разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за
процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 80.00 лв.
(осемдесет лева).
Воден от горното, Административен съд – Добрич, І касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/ 10.04.2023 г. по НАХД № 20223230200044/ 2023
год. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА Й.Н.Й., ЕГН **********,***, да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Врана сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: