Решение по дело №506/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „БЪЛГАРИЯ 56“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 60/15.04.2024 г., постановено по АНД № 58/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли. С решението е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 004502/08.01.2024 г. на в.и.д Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в ЗЗП.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на решението, постановено незаконосъобразно. Районният съд правилно възприел фактическата обстановка, но неправилно бил формирал извод за наличието на заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като изискванията за местата за настаняване /три класа – А, Б и В/ били сходни. Поставените табели „семеен хотел „България 56“ и хотел „България“, вкл. и в електронната страница на обекта, били само и единствено с рекламна цел и не въвеждали потребителя в заблуждение, тъй като същият можел да получи необходимата информация за предлаганите услуги и цени и въз основа на тази информация да направи своя избор. Излага съображения за маловажност на случая. Моли за отмяна на оспореното съдебно решение и потвърденото с него НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът „БЪЛГАРИЯ 56“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Твърди, че от извършеното деяние не са настъпили каквито и да било вредни за обществото последици, същото било с ниска степен на обществена опасност, поради което представлявало маловажен случай. Моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 05.10.2023 г. свид. А. П. К., на длъжност „Главен инспектор“ в Област Хасково – КЗП, и свид. А. М. К., [населено място], извършили проверка в обект: семеен хотел „България“, с адрес: [населено място], ***, като констатирали, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП. Търговецът „БЪЛГАРИЯ 56“ ЕООД, ЕИК *********, предоставял невярна и подвеждаща информация относно вида на обекта чрез рекламни надписи ***ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ, БИСТРО БЪЛГАРИЯ на тотем, поставен пред входа на обекта чрез рекламни брошури със снимки на хотела и надпис Х. Б. БЪЛГАРИЯ, както и чрез информацията, съдържаща се в интернет сайта [интернет адрес] - [интернет адрес], тъй като туристическият обект е категоризиран като „семеен хотел”, а не - като хотел, както е представен, и бистрото няма валидна категоризация. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № К-2712580/05.10.2023 г. Съставен е АУАН № 004502/30.10.2023г., връчен на управителя на дружеството и срещу който било подадено възражение. Издадено е оспореното НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Харманли доказателствен материал.

Съдът констатира, че са налице основания за отмяна на оспореното решение.

В жалбата, по която е образувано съдебното производство, е направено възражение относно компетентността на административнонаказващия орган. С разпореждането, с което е насрочено заседание по делото, не е разпределена доказателствената тежест, като не е указано на ответника да представи онези доказателства, от които ще се установи компетентността му. Направеното от жалбоподателя възражение не е обсъдено, а в оспореното съдебно решение не е изяснен въпросът издадено ли е НП от компетентен административнонаказващ орган, нито е посочено основанието, от което произтича компетентността му.

Оспореното НП е издадено от Н. И. И. - в. и. д. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, упълномощена със заповед № 1070/08.12.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите. В кориците по делото се съдържа цитираната заповед № 1070/08.12.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, видно от която Н.И. И. – главен инспектор в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, е оправомощена от Председателя на Комисия за защита на потребителите, като са делегирани правата да налага административни наказания и да издава НП за нарушения на ЗЗП, Закона да туризма и други, контролът по които е възложен на Комисия за защита на потребителите и установени от служители на Регионална дирекция Пловдив на КЗП с актове за административни нарушения, извършени на територията на страната.

Поставя се въпросът в кое качество Н.И. И. е издала НП – в първата хипотеза: като временно изпълняваща конкретната длъжност при направено отбелязване, че всъщност не е изследвано кой е ръководителят на контролния орган по чл. 233, ал. 2 ЗЗП, съответно – дали същата попада в обхвата на това понятие, или попада в обхвата на понятието упълномощено от съответния ръководител на контролния орган длъжностно лице, вкл. и при съществуваща възможност едно лице да е в. и. д. и като такова да му са делегирани правомощия, в случая от Председателя на КЗП, или във втората хипотеза: като лице, чиито права са делегирани от съответния ръководител на контролния орган - длъжностно лице по смисъла на чл. 233, ал. 2 ЗЗП. Изясняването на горното ще обуслови извод кой е компетентният орган да издаде НП, от вида на процесното - ръководителят на контролния орган по чл. 233, ал. 2 ЗЗП, за което следва да бъдат представени доказателства, че лицето е временно изпълняващ длъжността ръководител на контролния орган, или лицето, на което са делегирани конкретните правомощия, в който случай следва да бъдат представени доказателства за действителната длъжност, която заема, което е от съществено значение при посочване длъжността на лицето, което издава НП, съответно – при конституирането му като страна в процеса.

Иначе казано: ако Н. И. И. е в. и. д. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, следва да бъде анализирано дали всъщност тя е ръководител на съответния контролен орган или да бъдат представени доказателства, че тя е оправомощена именно като в. и. д. от Председателя на КЗП, който всъщност е ръководителят на съответния контролен орган. Ако обаче Надя И. И., е оправомощена от ръководителя на съответния контролен орган - Председателя на КЗП, е следвало да бъде посочена коректно действителната длъжност, която тя заема предвид представената по делото заповед № 1070/08.12.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, а именно – главен инспектор. В оспореното решение не е изследван въпросът за делегиране на правомощия и кое е лицето, което следва да бъде конституирано като ответник в процеса, нито дали евентуално неправилно посочване в НП на длъжността, която заема издателят му – в. и. д. или главен инспектор, на който са делегирани правомощия, обуславя извод за незаконосъобразността му или последната се санира с оглед събрания по делото писмен доказателствен материал.

В случая Районният съд е приел като доказателство по делото - заповед № 1070/08.12.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, но явно неправилно е ценил същото, без, както бе посочено по-горе, да излага съображения дали тази заповед представлява годно доказателство за изясняване на факта издадено ли е НП от компетентен орган. В конкретния случай се касае за неправилно приложение на материалния закон, а не за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на производството пред Районния съд, тъй като същият е длъжен да установи предвид разпределената доказателствена тежест спорните факти и обстоятелства по делото, съобрази подлежат ли на доказване отрицателните факти и от кого, вкл. и при представени доказателства да изложи съображения дали същите са допустими, необходими и относими за изясняване на обективната истина, а именно – дали НП е издадено от компетентен орган. Районният съд е длъжен да прецени и да обсъди представената от ответника преписка, като с оглед спецификите на казуса би следвало да мотивира извод за незаконосъобразно издадено НП поради недоказаност на факта на заеманата в действителност от Н. И. И. длъжност, но доколкото не е изяснено дали цитирането на заповед № 1070/08.12.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите се касае за техническа грешка или не, вкл. и доколкото на л. 83 по АНД № 58/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли е приложено пълномощно, видно от което Н. И. И. - в.и.д. Директор на Регионална дирекция Пловдив за КЗП, упълномощена съгласно Заповед на председателя № 1060/01.12.2023 г., този извод не би могъл да бъде формиран.

Последно цитираната по-горе заповед не е приложена в кориците по делото. Въпреки това се поражда съмнение каква е заеманата от И. длъжност към датата на издаване на НП – главен инспектор, който поради отсъствие на титуляр на длъжността Директор на Регионална дирекция Пловдив за КЗП всъщност временно изпълнява правомощията на такъв, или главен инспектор, на който освен задълженията и правомощията му с оглед длъжността, която заема, са делегирани и правомощията на административнонаказващ орган.

В конкретния случай не са изложени никакви мотиви за компетентността на наказващия орган, което препятства проверката на касационната инстанция правилно ли е приложен материалния закон /чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 НПК/, за което се следи служебно по реда на чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид това и по аргумент от чл. 220 АПК, въвеждащ забрана за фактически установявания, настоящата инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново произнасяне от друг състав на Районния съд при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона /чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 и чл. 224 АПК/.

Районен съд - Харманли следва да предприеме процесуални действия за разкриване на обективната истина, вкл. и служебно, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 107, ал. 2 НПК, намиращи субсидиарно приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. По аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК съдът е длъжен да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, обективно, всестранно и пълно, въз основа на внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, като се ръководи от закона. При новото разглеждане на делото, спазвайки принципа за служебното начало и предвид спецификите на конкретния казус, съдът, като укаже на страните доказателствената тежест, следва да изясни спорното обстоятелство – каква е действително заеманата от Н.И. И. длъжност към датата на издаване на НП, налице ли е делегиране на правомощия, от кого и на какво основание, след което да посочи правилно ли е посочен в НП издателят на акта и да формира извод разполагал ли е с правомощия да издаде НП, от вида на процесното.

На основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК и по аргумент от чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на разноски.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 60/15.04.2024 г., постановено по АНД № 58/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.