Решение по дело №864/2019 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 94
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 9 март 2020 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20197080700864
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 94

 

гр. Враца, 09.03.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание  на 11.02.2020г. /  единадесети февруари  две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №864 по  описа  на  АдмС – Враца  за  2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ал.1  ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ГТ-ЛД–****“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от * Ж.С.Г., депозирана чрез пълномощника * С.Г. против РЕШЕНИЕ №135/01.11.2019г., постановено по АНД №276/2019г. на Районен съд Мездра, с което е потвърдено НП № 06-001210/01.08.2019г. на ИА “Главна инспекция по труда“ гр.София.Твърди се в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано - налице са касационните основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се съображения в тази насока и се иска отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление, като  незаконосъобразно. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.

Ответникът - ИА “Главна инспекция по труда“-София в с.з., чрез процесуалния си представител ** М.К. моли за решение, с което да се остави в сила решението на РС-Мездра, като правилно и законосъобразно. Оспорват се разноските на  касатора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съображения за това се излагат и в представена по делото писмена защита.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение. Моли за оставяне в сила на оспореното решение, за което се навеждат доводи.  

         Административен съд - Враца в настоящият си състав,  като обсъди  приложените към делото доказателства, взе предвид изложените доводи от страните,  заключението  на участващия по  делото  прокурор и като съобрази разпоредбата  на чл.218 АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          съответствие с установения срок по чл.211, ал.1  АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.        

Предмет на делото е РЕШЕНИЕ № 135/01.11.2019г., постановено по АНД №276/2019г. на Районен съд Мездра, с което е потвърдено изцяло  НП  №06-001210/01.08.2019г. на  Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда“-София, с  което  на  основание чл.414, ал.3 КТ на  „ГТ-ЛД - ****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.С.Г. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ. За да потвърди НП въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на последното. По съществото на спора е прието, че санкционираното дружество е извършило нарушението  конкретизирано в АУАН и НП, като този факт е безспорно установен по делото от събраните писмени и гласни доказателства. Също така приема, че не са налице основанията за прилагане  на чл.28 ЗАНН, както и е  неприложим привилигирования състав на разпоредбата на чл.415в КТ. В тези насоки въззивният съд  е изложил подробни мотиви, като е анализирал поотделно и в тяхната  съвкупност събраните по делото доказателства, обсъдил е наведените от страна на дружеството възражения, в резултат на което е извел правни изводи за законосъобразност на оспореното наказ.постановление и е потвърдил същото в неговата цялост. 

Настоящият касационен състав  споделя мотивите на въззивния съд, водещи до потвърждаване на НП, които са подробни и не намира за необходимо да ги преповтаря отново в своето решение, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.последно от АПК препраща към тях. Районният съд е проявил активност и е събрал всички необходими за разкриване на обективната истина по делото доказателства. Съвсем  обосновано и  въз основа на тяхната пълна преценка  е направил своите фактически констатации и правни изводи, като е изложил подробни мотиви в тази насока. От  събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че  касатора  е извършил  нарушението конкретизирано в постановлението, а именно към датата на проверката от контролния орган е допуснал до работа пострадалото лице, без да е сключил с него трудов договор в нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ, поради което правилно с издаденото НП е ангажирана административно наказателната отговорност на  дружеството по чл.414, ал.3 КТ. В проведеното адм.наказ.производство от страна на АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание, АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не е налице и маловажност на случая по чл.28 ЗАНН, както и по чл.415в КТ. Наложеното наказание е правилно определено в предвидения от разпоредбата на закона минимален размер.

С оглед  наличните по делото доказателства съдът намира, че не са налице нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, които  да водят до отмяна на обжалваното решение на районния съд. Същото се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено  в сила, а  касационната жалба без  уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на делото и своевременно направено искане от ответника  и на основание чл.143 АПК  вр.  чл.63, ал.3  ЗАНН  следва на ИА“ГИТ“ София да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата  разпоредба  на  чл.63, ал.5 ЗАНН. На   ответника следва да се присъди възнаграждение за  юрисконсулт в размер на  100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд   Враца

 

РЕШИ:

 

          ОСТАВЯ в сила РЕШЕНИЕ №135/01.11.2019г., постановено по АНД №276/2019г.  на  Районен съд  Мездра, с което е потвърдено НП  №06-001210/01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда“-София.

ОСЪЖДА „ГТ-ЛД–****“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от управителя Ж.С.Г. да заплати на ИА “Главна инспекция по труда“ - София разноски по делото в размер                                 на  100/сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                    /с особено мнение/

 

 

2.

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по КАНД №864  по описа за 2019г. на Административен съд Враца на съдията-докладчик Татяна Коцева.

Не  съм  съгласна със становището на мнозинството  от  съдебния състав, с което се приема, че обжалваното решение е правилно и  законосъобразно и следва да се потвърди.

Събраните доказателства не установяват  по категоричен начин възлагане на работа от страна  на  касатора  спрямо пострадалото лице. Не е било уговорено престиране на работна сила, не е налице предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за определяем от работодателя период от време, на определено работно място, със средства собственост на касатора при реално получавано месечно възнаграждение с постоянен размер, както и време за работа и почивка, както и извършване на работата по указания и под контрола на работодателя. Не са налице доказателства по делото, от които да е видно какви точно трудови задължения е бил длъжен да изпълнява Ц., по чие нареждане и срещу какво възнаграждение, както и какво е било работното му време. Следователно от събраните по делото доказателства не се установява възлагане на работа от страна на “ГТ-ЛД-****“ ЕООД  по  отношение на пострадалото лице, поради което не може да се приеме, че   дружеството е допуснало до работа лицето без да има сключен трудов договор преди постъпването му на работа в нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ. С оглед на изложеното и  при наличните по делото доказателства считам, че оспореното решение е постановено в противоречие на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което да  се отмени НП. В тази насока и касационната жалба е основателна, а възраженията на ответника са неоснователни.

 

СЪДИЯ:

/Татяна Коцева/