№ 234
гр. гр.Несебър, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101480 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В. и К.“ ЕАД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. „***“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк. Д.З. против А.М.П., гражданин на Великобритания, роден на
***г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр. ***. В исковата молба се твърди, че
ответника е клиент на „В. и К.” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение водоснабдяван
обект апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. ***, с
идентификатор ***, със заведена партида в базата данни с абонатен № ***. Твърди се,
че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ответника притежава качеството „потребител“ във възникналото
облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на
придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4,
предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-страницата на
водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Излага се, че при
1
осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен
в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“,
когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си
устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти,
имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора
два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в
законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали
отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и
единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и
пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да заплати задълженията по издадените
фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят
дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от
първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № ********** от
25.10.2018г. на стойност 375,86 лева, фактура № ********** от 26.08.2019г. на
стойност 92,56 лева, фактура № ********** от 25.09.2019г. на стойност 14,98 лева,
фактура № ********** от 28.10.2019г. на стойност 17,98 лева и фактура № **********
от 25.11.2020г. на стойност 21,74 лева, стойността по които не били заплатени в 30-
дневен срок, считано от издаването на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми
ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 139,53 лв., считано от 24.11.2018г.
до датата на подаване на исковата молба - 05.11.2021г., както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди А.М.П. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 523,12 лева, дължима по
издадени фактури за периода 25.10.2018г. - 25.11.2020г., с отчетен период по фактури
31.10.2017г. - 06.11.2020г., сумата в размер на 139,53 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 25.11.2018г.
до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
разноски. Представят се писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител - адв.Даниел С. от АК-Бургас, с който се изразява
становище за неоснователност на иска. На първо място сочи, че между ищеца и
ответника не съществува валидно възникнало и съществуващо облигационно
отношение, с предмет доставка на твърдените услуги. Излага се, че разпоредбата на
2
чл.8, ал. 8 от Наредба № 4 предвижда задължение на ВиК оператора да предложи за
сключване на писмен договор, какъвто в процесния случай с ответника не е подписван.
В тази връзка се твърди, че не може да бъде направен категоричен и обоснован извод,
че действащите в процесния период Общи условия валидно са обвързали ответника. На
следващо място се сочи, че ответника не е потребявал твърдяните услуги, което може
да се установи от извлечение от домовата книга за общите разходи. Наред с това се
твърди, че към исковата молба липсват първични извлечения от карнети, самият
водомер не притежава система за електронно дистанционно отчитане. Сочи се, че
представените копия от електронно отчитане на показанията са вторични документи,
които трябва да пресъздадат отчетите от карнетите и не може да се проследи дали
съдържат следи от зачерквания и поправки и не съдържат данни за вписване на
фабричния номер на измервателните уреди, затова не притежават удостоверителна
сила, а също така в тях видно са надписвани - служебно добявани количества кубични
метри вода и липсват графи за подписи за потребител. Излага се още, че нито едно от
отчитанията на показанията, посочени в тях, не е подписано от ответника или от
упълномощено от него лице. Сочи се, че чл.23 ал. 4 от ОУ предвижда отчитането на
водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител.
При неосигуряване на такъв, отчета се подписва и от свидетел. В този смисъл счита, че
от съдържанието на представените извлечения и фактури не може да се направи
еднозначен извод относно доставеното и потребеното количество услуга. Навежда се,
че като документи, по своето същество същите представляват частни свидетелски
документи и доколкото произхождат от страната, която ги е представила, установяват
изгодни за нея факти и обстоятелства, не съответстват на предвидената в нормативен
акт форма, т.е. отчитането не е извършено в присъствието на ответника или негов
представител, не е подписано от свидетел, както и при служебно надписани количества
и невъзможност да се проследи за поправки, то тези документи не се ползват с
обвързваща доказателствена сила и не могат да се противопоставят на ответника. В
този смисъл се оспорват представените от ищеца документи за отчитане количеството
доставена и потребена услуга. На следващо място се прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на главното и акцесорното вземане. Наред с това се
сочи, че в представените копия за отчитане липсват изискуеми реквизити и подписи,
липсва серийния номер на водомера, има служебно надписани количества, което води
до невъзможност да се направи извод за действително доставено и потребено
количество вода. Счита се, че отчетите са неверни и завишени, алтернативно се счита,
че процесният водомер за процесния период не отчита вярно. Предвид изложеното се
моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави се искане на основание чл. 190, ал. 1 от
ГПК да бъде задължено ищцовото дружество да представи писмен договор, сключван с
ответника, ако такъв съществува. Претендират се разноски.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
3
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Завяват, че
поддържат исковата молба и допълнително подадената такава. Представят писмени
доказателства за собствеността на ответника върху процесния имот, молба за
разкриване на партида и два броя протоколи за установяване показанията на водомера
на ответника. Изразяват становище по възраженията в отговора на исковата молба.
Правят искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Наред с това излагат
становище по възражението за давност. Молят да се уважат исковите претенции, като
им се присъдят направените по делото разноски. Представят писмени доказателства.
Назначеният на ответната страна особен представител в съдебно заседание
оспорва исковата молба и поддържа отговора на същата. Моли исковите претенции да
бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответната страна, т.е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността
си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект,
представляващ - Апартамент, находящ се на адрес: гр. Свети Влас, к-с П.Д., бл. ***, ап.
Г-11-D-11, с абонатен № ***. На следващо място следва да докаже, че през процесният
период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй
като е бил собственик на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на
негово име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с
Определение № 554 от 11.05.2022г., постановено по настоящото дело /л.43-44 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на това на обстоятелството, че ответника е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в Апартамент, находящ се в на адрес: гр. Свети Влас,
к-с П.Д., бл. ***, ап. Г-11-D-11, е представения по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 2, том XVI, рег. № 7858, дело № 2894 от 2007г. на
Нотариус с рег. № 208 на НК, с район на действие РС-Несебър /л. 65-66/, справка от
4
Службата по вписвания /л. 24/. Като собственик ответника притежава качеството
потребител на ВиК услуги. За това свидетелства и представеното от ищеца заявление
за откриване на ВиК партида /л. 67/.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство /л. 21/, съдържаща показанията на
отчетеното количество вода по партида с абонатен № ***, с титуляр А.М.П.. От
справката извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1616/476) са
правени отчитания за периодите: 31.10.2017г. - 16.10.2018г., 17.10.2018г. - 07.05.2019г.,
08.05.2019г. - 29.07.2019г., 30.07.2019г. - 30.08.2019г., 31.08.2019г. - 01.10.2019г.,
02.10.2019г. - 29.05.2020г. и 30.05.2020г. - 06.11.2020г., при които водомерът бил
„видян“ от служители на ищцовото дружество. Представена е и справка-извлечение на
отчет с мобилно устройство /л. 22/, съдържаща показанията на монтирания в обекта
водомер (1616/477), на който са правени отчитания за периодите: 31.10.2017г. -
16.10.2018г., 17.10.2018г. - 29.07.2019г., 30.07.2019г. - 30.08.2019г., 31.08.2019г. -
01.10.2019г., 02.10.2019г. - 29.05.2020г. и 30.05.2020г. - 06.11.2020г., при които
водомерът също бил „видян“ от служители на ищцовото дружество. С оглед на
гореизложеното се установява, че до водоснабдения имот, находящ се в гр. Свети Влас,
к-с П.Д., бл. ***, ап. Г-11-D-11, с абонатен № ***, е доставено фактурираното
количество вода.
Съдът намира за неоснователно направеното от особения представител на
ответната страна оспорване на представените от ищцовото дружество документи за
отчитане количеството на доставената и потребена услуга. Очевидно за процесния
5
апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния
клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се
установява от представената по делото справка-извлечение отчитането е осъществено
от служител на „ВиК” ЕАД, който лично е видял водомера и е снел показанията на
мобилното устройство /л.21/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са
реално потребени. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото
е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
По делото са представени фактура № ********** от 25.10.2018г., фактура №
********** от 26.08.2019г., фактура № ********** от 25.09.2019г., фактура №
********** от 28.10.2019г. и фактура № ********** от 25.11.2020г. Гореизложеното
налага извод, че посочените количества били остойностени за посочените периоди.
Неоснователни са и възраженията, свързани с изправност на измервателното
устройство, тъй като по делото няма никакви доказателства да е възниквал спор,
свързан с изправността по смисъла на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4/2004г. (няма данни
ответникът да е подавал заявление, че измервателносто устройство не извършва верни
измервания).
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в претендирания
размер общо в размер на 523,12 лева, ведно със законната лихва върху тази част,
считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 25.11.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 05.11.2021г., възлизащи общо в размер на
139,53 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответниците за настъпила давност за главница и претендираната лихва.
Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя
на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява
правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за
6
вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна
вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на
всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
“ВиК” Бургас/. Както вече се посочи, дружеството е издало фактура № ********** от
25.10.2018г., фактура № ********** от 26.08.2019г., фактура № ********** от
25.09.2019г., фактура № ********** от 28.10.2019г. и фактура № ********** от
25.11.2020г. за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги.
След изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната -
потребител изпада в забава. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от
ищеца на 05.11.2021г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода по
фактура № ********** от 25.10.2018г. на стойност 375,86 лева, фактура № **********
от 26.08.2019г. на стойност 92,56 лева, фактура № ********** от 25.09.2019г. на
стойност 14,98 лева, фактура № ********** от 28.10.2019г. на стойност 17,98 лева и
фактура № ********** от 25.11.2020г. на стойност 21,74 лева и претендираната за този
период лихва не следва да се счита за погасено по давност, тъй като не е изтекъл
тригодишния давностен срок за предявяване на вземането. След като ответната страна
се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи
с допустимите от ГПК доказателства наличието на този положителни за нея факти, от
който извлича изгодни за себе си правни последици. Простото възражение на
ответника, че е изтекла погасителната давност за съдебно установяване на вземането на
кредитора, без да са изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и
обстоятелства относно датата на която е настъпила изискуемостта на вземането срещу
тях, и без това да е установено по надлежния ред, не може да се приеме за основателно
и въз основа на него да се приеме, че вземането не съществува като погасено по
давност. В този смисъл съдът намира, че вземането на ищеца по издадените фактури е
установено по основание и размер, включително по отношение на начислената
мораторна лихва за забава, тъй като същата започва да тече от датата на настъпване на
изискуемостта по най-старата фактура, която в случая е издадена на 25.10.2018г., а
исковата претенция е заведена на 05.11.2021г.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 150 лева и юрисконсултско възнаграждение –
100 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.М.П., гражданин на Великобритания, роден на ***г., с Булстат
***, с адрес в РБългария: гр. *** да заплати на „В. и К.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление – гр. Бургас, ул. „***“, № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 523,12 лева /петстотин двадесет и три лева и
дванадесет стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект
с адрес: гр. Свети Влас, к-с П.Д., бл. ***, ап. Г-11-D-11, с абонатен № ***, дължима по
издадени фактури за периода от 25.10.2018г. - 25.11.2020г., с отчетен период по
фактури 31.10.2017г. - 06.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 139,53 лева /сто тридесет и
девет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главниците, дължимо за периода от 25.11.2018г. до датата на подаване на
исковата молба.
ОСЪЖДА А.М.П., гражданин на Великобритания, роден на ***г., с Булстат
***, с адрес в РБългария: гр. *** да заплати на „В. и К.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление – гр. Бургас, ул. „***“, № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8