МОТИВИ към присъда по НОХД №160/2020г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
от НПК –по внесен обвинителен акт от ШРП срещу А.А.Х.
***,обвиняем по ДП №41/2020г.по описа на РУ –Каолиново за престъпление по
чл.235 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК.
За Районна прокуратура –Шумен се явява
прокурор Емилия Янчева.Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Подсъдимият А.Х. се явява лично и със
защитника си адв.Т.М.-ШАК.Признава фактите и
обстоятелствата,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и делото
беше разгледано по реда на глава ХХVII от НПК,чл.371
т.2 от НПК.
Съдът като прецени самопризнанията на
подсъдимия,преценени в съвкупността им с писмените доказателства,събрани по ДП №41/2020г.по
описа на РУ –Каолиново,прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Х. ***.Не е осъждан,не е с
активна трудова заетост.
През есента на 2019година ,преди зимния
сезон,решил да отсече дърва от гората за отопление.На неустановена с точност
дата в периода от средата на месец ноември 2019г.до 22.11.2019г-той помолил
съседа си да му даде за ползване коня и каручката си,като не му казал,че
възнамерява да ги ползва за пренос на дървата,които предстояло да отсече.
Х. се придвижил с конския впряг до горския
масив,намиращ се в землището на с.В.,зад гробищния парк.Известно му било,че тази
местност попада в държавна горска територия.,както и,че за да отсече и си
набави дърва оттам,му е необходимо предварително разрешително,каквото той
нямал.
Стигнал до отдел *** от държавния горски
фонд ,започнал да сече дърва и ги натоварил в каруцата.Откарал ги в дома
си,разтоварил ги и отново се върнал в същия горски участък,стопанисван от ДЛС“***“.Отново
отсякъл определено количество дърва,натоварил ги на същия конски впряг и отново
ги транспортирал до дома си.Така,през този ден отсякъл общо 5 пространствени
кубически метра дърва за огрев от вида цер,каквито били насажденията там и ги
пренесъл на 5 курса до дома си.Цялото количество отсечени и извозени дърва от
подсъдимия не били маркирани с контролна горска марка,индикация,че за тях не е
било издавано разрешение за сеч от надлежните органи.
На 22.11.2019г.в дома на подсъдимия Х.,***,била
извършена проверка от свидетелите Д.Д.А. и Т.Р.М.–горски
стражари при ТП ДЛС „***“.Те установили,че в дома си Х. държи пет пространствени куб.м.нарязани дърва от
вида цер,на които нямало поставена горска марка.,както и,че същият ги
съхранявал,без да може да им представи превозен билет/изискуем се за
транспортиране на законно добити дърва/.Пред свидетелите подсъдимият признал
откъде ги е отсякъл и как ги е извозил до дома си./протоколи за разпит на
свидетелите на л.31-33 по ДП/.
За това,че Х. съхранява в двора си посочения дървен материал,без документи
доказващи произхода му е съставен
констативен протокол С:ДО4А №000385/22.11.2019г.от Д.А. –горски стражар при ТП
ДЛС ***.Съставен е и АУАН бл.№000484/22.11.2019г.,с което му е вменено
административно нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.
С наказателно постановление
№**********/18.02.2020г.,издадено от директора на Регионална дирекция по горите
гр.Шумен, за това,че на 22.11.2019г.в имот,намиращ се на ул.“***“в с.В.,общ.Н.,обл.Шумен,А.А.Х. съхранява 5 пр.куб.м.дървесина,дарва
за огрев,дървесен вид „цер“-нарязани и нацепени,немаркирана с контролна горска
марка,съответно производствена марка,на основание чл.266 ал.1 от Закона за
горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250.00 лв.,за
което защитникът му прави изявление в съдебно заседание,че е заплатена.
Пазарната стойност на незаконно придобитата
от подсъдимия дървесина,към деня на
престъпното посегателство,видно от заключението на назначената по ДП оценителна
експертиза,изготвена от вещото лице С.Б.,възлиза на 225.00лв.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
От доказателствата по делото
/самопризнанията на подсъдимия и показанията на свидетелите по ДП/се установи
по безспорен начин,че на неустановена дата в периода от средата на м.октомври
2019г.до 22.11.2019г.,в условията на продължавано престъпление,в землището на
с.В.,от отдел *** на горския фонд,стопанисван от ТП ДГС „***“-с.В.,без редовно
писмено позволително,подсъдимият А.А.Х. отсякъл,взел
и извозил 5/пет/ пространствени куб.м.дървесина от дървесния вид цер,на
стойност 270лв.,с което от обективна страна осъществил състава на престъпление
по чл. чл.235 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК.
Престъплението по чл.235 ал.1 от НК има
няколко форми на изпълнително деяние-отсичане,събиране,добиване,вземане
и извозване ,като наказателната отговорност на Х. е ангажирана за три проявни
форми от горепосочения състав,а именно: „отсякъл,взел
и извозил“.
Административно-наказателната му
отговорност е била ангажирана за това,че той е „съхранявал „в двора на имота си добитата дървесина,поради което не
е налице идентичност в наказателната отговорност и
административно-наказателната отговорност,за които е привлечен Х..,поради което,в
конкретния случай не намира приложение т.1.1 от Тълкувателно решение
№3/22.12.2015г.на ОСНК на ВКС за ,съгласно което „Наказателно производство
,образувано срещу лице,по отношение на
Което
за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт
административно-наказателно производство с характер на наказателно производство
по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл.4 пар.1 от Протокол №7 по реда на чл.24 ал.1 т.6 от НПК.“
Престъплението,реализирано от
подсъдимия е продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК,тъй като е извършено с
три отделни деяния,осъществяващи поотделно различни състави на едно и също
престъпление,през непродължителни периоди от време ,при една и съща обстановка
и при еднородност на вината,при което последващите се
явяват от обективна страна продължение на предшестващите.
С оглед ниската стойност на предмета на
престъпното посегателство,обуславяща незначителни вреди последици,както и
предвид личността на дееца/с чисто съдебно минало, при липса на данни за негови
трайно установени престъпни навици/,доколкото това престъпление представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид,поради което съдът прие,че е налице „маловажен случай“
по смисъла на чл.93 т.9 от НК и счете,че извършеното от Х. деяние следва да се
квалифицира като съставомерно по чл.235 ал.6 във вр.чл.235 ал.1 във вр.с чл.26
ал.1 от НК.
От субективна страна,деянието е извършено
при наличието на пряк умисъл –деецйт е осъзнавал общественоопасния му характер и противоправните
му последици,като е целял тяхното настъпване.
За въпросното престъпление законът
предвижда наказание „лишаване от *** до една година или пробация,или
глоба от сто до триста лева“.
Отчитайки от една страна степента на
обществена опасност и противоправност на самото
престъпление,от друга страна –личността на подсъдимия,неговото социално и
материално положение, проявената самокритичност и оказано съдействие за
изясняване на фактическата обстановка по делото,съдът прие,че при превес на
смекчаващи вината му обстоятелства,на същия следва да бъде наложено наказание
„глоба“ в размер между минималния и средния ,предвиден в закона,а именно
-120.00лв.
Счете,че при така определеното по вид и
размер наказание биха били постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
На основание чл.189 от НПК,с оглед изхода
на делото,в тежест на подсъдимия бяха вменени направените по делото разноски/в
ДП и в съдебното производство/.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 03.07.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: