№ 3294
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110107549 по описа за 2022 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да
заплатят в полза на ищеца посочените от него суми за цена на доставена от дружеството
топлинна енергrя, начислена за процсния период, за мораторна лихва, за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за както и за плихва, ничеслена върху вземането за цена на
услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът- В. Х., получил препис от исковата молба е е депозирал в
законоустановения срок отговор на исковата молба, с който заявява, че е погасил
претендираните от ищеца задължения чрез плащане, извършено в негова полза.
Ответникът – Р. С., на който е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК, не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства процесният имот е придобит от
нмайката на ответниците –Т. Н. им е прехвърлила правото на собственост върху процесния
1
имот чрез безвъзмезден транслативен акт, а именно договор за дарение, обективиран в
нотариален акт от 13.05.1993 г. След придобиване на правото на собственост върху имота
единият от надарениете, а именно – ответницата В. Х., е подала заявление през 1999 г. до
топлофикационното дружество за откриване на партида на нейно име.
Партидата е открита само на името на В. Х., видно от изявленията, обективирани в
представената на л. 26 от делото обща фактура, от които е видно, че титулярът на партидата
с аб. № 261952, по която е начислявано количеството топлинна енергия, доставяна до
процесния обект, е именно В. Х..
Видно от изложеното през процесния период титуляр на описаната партида е бил
единствено ответника В. Х..
Съгласно обективираното на л. 43 от делото другият ответник –Р. няма регистриран
настоящ или постоянен адрес на територията на Република България съгласно записите в
регистрите на гражданското състояние.
Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по т.д. №2/2017 г. на
ОСГТК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното
разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
По аргумента за по-силоното основание, когато само един от съсобствениците ползва
имота, каквато е настоящата хипотеза, то той е и носител на задължението за заплащане на
цената на топлинна енергия, когато другият носител на правото на собственост не обитава
имота, докато тече периодът на доставка на топлинна енергия. В противен случай ще се
наруши принципът, вменяващ забрана за неооснователно обогатяване при размяната на
насрещни престации.
С оглед изложеното ностител на задължението за заплащане на процесните
задължения е ответникът В. Х., но не е и другият ответник, за който данните по делото са,
че живее извън територията на страната , а именно в Г..
Видно от презставените по делото доказателства В. е заплатила след завеждане на
исковете, сума в общ размер от 887.41лв., като се е възползвала от правото си по чл. 76 ЗЗД
кои от задълженията си желае да погаси чрез плащане, а това са задълженията за главница,
законна и мораторна лихва.
Доколкото плащането е извършило след завеждане на исковата молба и ответницата с
2
поведението си е дала повод за завеждане на исковете в нейна тежест следва да се възложат
разноки за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 250 лв. /200
лв. е дължимата държавна такса и 50лв. са разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Исковете срещу ответника В. следва да бъдат отхвърлени с оглед извършеното в хода
на процеса плащане., а срещу другия ответник следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК срещу Р. Х. У. –С. И В. И.
Х., ЕГН **********, за заплащане на суми от по 709.82лв. –цена на топлинна енергия за
периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., сума от по 129.06 лв. –мораторна лихва за периода
15.09.2019г. до 28.01.2022 г., от по 22лв. – такса дялово разпределение да периода
м.01.2019г.-м.04.2020 г., и от по 4.98 лв. –лихва върху таксата за дялово разпределение за
периода 03.03.2019г. до 28.01.2022 г., видно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА В. И. Х., ЕГН **********, да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, сторените
от него деловодни разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в общ размер от 250 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач Б. ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3