СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в
публичното заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
724 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 267638/07.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 28265/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 126 състав, е отхвърлен предявеният
от „З.А.Б.” АД, ЕИК *******,
срещу „ЗАД ОЗК - З.” АД, ЕИК*******,
иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 638,20 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.05.2018
г. и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от подаване на иска до погасяване.
С
решението „З.А.Б.” АД, ЕИК *******,
е осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ЗАД ОЗК - З.” АД, ЕИК*******, сумата от
100 лв. - разноски по делото.
Срещу решението в частта, с
която е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода 20.05.2019 г. - 24.06.2019
г., е подадена въззивна жалба от З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез редовно
упълномощен процесуален представител - адв. С.С., в която са изложени подробни
съображения за неправилност на акта в обжалваната част. Поддържа се, че на
ответника е представено копие от ДКП/07.05.2018 г. и копие от фактура, като се
твърди, че искането за представяне на оригинал е неоснователно и е формален
повод за умишлено и неоснователно забавяне на дължимото плащане. Посочва се, че
не е налице законово изискване, по силата на което за претендиращия регресно
вземане застраховател да се поражда задължение да представи в оригинал
събраните по преписката документи, както и снимков материал, тъй като
характерът и видът на повредите се установява от извършения опис на щетите на
застрахования по „Каско“ автомобил. Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и за уважаване на претенцията за законна лихва. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от З. „О.“ АД не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението, в обжалваната част, въззивният съд намира
следното:
СРС, Гражданско отделение, 126 състав е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 411 КЗ.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
претенцията за присъждане на законна лихва за периода 20.05.2019 г. - 24.06.2019
г., върху дължимото регресно вземане.
За да отхвърли иска за законна лихва районният съд е
приел, че към момента на завеждане на иска, както и към момента на плащането,
ответникът не е бил в забава, поради което и не дължи законна лихва от
предявяване на иска до плащането.
Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния
съд.
Страните не спорят, че ищецът е изпратил до ответника
покана за доброволно изпълнение, с изх. № 310-03-6346 от 20.08.2018 г., получена
на 22.08.2018 г., на 16 регресни претенции, сред които и процесната претенция
за щета № 0300/18/727/503538 за сумата от 638,20 лв. Към същата е приложена
таблица с изброени документи, сред които са индивидуализирани ДКП от 07.05.2018
г. и Фактура - 1 брой.
Видно от представеното по делото писмо, изх. №
310-03-3776/10.09.2018 г., от ответника в отговор на поканата и приложение 1
към него, по процесната щета е изискан оригинал на двустранен констативен
протокол, оригинална фактура и снимков материал. В писмото ответникът се е
позовал на обичайна практика, установена в застрахователните дружества за
представяне на оригинали на документите по преписката.
Съгласно чл. 412, ал. 1 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата
на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател,
като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за
удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Срокът за плащане е 30
дни, считано от представяне на необходимите документи - чл. 412, ал. 3 КЗ. Кои документи са необходими, се установява от
разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ - това са доказателства, за чието снабдяване лицето
не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне
основанието и размера на претенцията. До представяне на такива доказателства,
независимо от отправената покана, срок за плащане не тече.
По делото не се установява от ответника, чиято е
доказателствената тежест, че застрахователят по имуществената застраховка не е
представил всички доказателства или са били необходими допълнителни
доказателства за установяване на основанието или размера на вредата.
Съгласно чл. 106, ал. 5 КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които
ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна
преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера
на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по
уреждане на претенцията. Без съмнение протоколът за ПТП и фактурата,
удостоверяваща заплащане на застрахователното обезщетение са сред необходимите
документи за установяване на основанието и размера на претенцията. Видно от
текста на представената покана за доброволно изпълнение такива е отбелязано да са
представени, като е посочен номер на ДКП и
фактура - 1 брой. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ответникът е
поискал оригинал на тези два документа, което потвърждава, че същият е получил
техни копия. Доколкото документите могат да
бъдат представени в препис, като
законът не изисква представянето им в оригинал, то съдът намира, че ищецът е
изпълнил задължението си да приложи необходимите документи за предявяването на
регресна претенция. Изискването на оригинали от ответника попада под последната хипотеза
на чл. 106, ал. 5 КЗ, а именно такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат
съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и
целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на
претенцията.
Относно изискването на снимков материал, въззивният
съд отново намира, че същият не представлява задължителен документ, който
следва да бъде приложен към регресната претенция. Основателен е доводът на
въззивника, че същият би бил необходим в случай, че ответникът оспорва
механизма на увреждане и/ или има затруднения при определяне размера на
обезщетението.
В обобщение съдът намира, че ищецът е
изпълнил задължението си да представи документите
по чл. 106, ал. 5 КЗ и в частност двустранен констативен протокол и фактура, поради което и следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на регресната претенция в
законоустановения срок и е дал повод за
завеждане на делото.
С оглед на обстоятелството, че
правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
решението в обжалваната част следва да бъде отменено, а искът за присъждане на законна
лихва за забава за периода 20.05.2019 г. - 24.06.2019 г., върху дължимото
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
за вреди на лек автомобил, причинени от ПТП, настъпило на 07.05.2018 г. - уважен.
По разноските: При този изход на спора въззивникът
има право на разноски, съразмерно с уважената част на иска, в размер на 4,06
лв. за исковото производство и в размер на 3,81 лв. за въззивното производство.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 267638/07.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 28265/2019 г. по описа
на СРС, II ГО, 126 състав, в частта, с която е отхвърлена
претенцията на „З.А.Б.” АД, ЕИК *******,
срещу „ЗАД ОЗК - З.” АД, ЕИК*******,
за заплащане на законна лихва за периода от исковата молба до 24.06.2019 г.,
върху дължимото регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил, причинени от ПТП, настъпило на
07.05.2018 г., както и в частта, с която „З.А.Б.” АД, ЕИК *******, е осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ЗАД ОЗК - З.” АД, ЕИК*******,
сумата от 100 лв. - разноски по
делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.” АД, ЕИК*******, да заплати на „З.А.Б.” АД, ЕИК *******,
сумата от 6,38 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
20.05.2019 г. - 24.06.2019 г., за плащане на главница от 638,20 лв. - дължимо регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на лек
автомобил, причинени от ПТП, настъпило на 07.05.2018 г.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.”
АД, ЕИК*******, да заплати в полза на „З.А.Б.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 4,06 лв. - разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.”
АД, ЕИК*******, да заплати в полза на „З.А.Б.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 3,81 лв. - разноски във въззивното производство.