Р Е Ш Е Н И Е
№240/17.1.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15707 по описа на Варненски районен съд
за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 68104/ 19.10.2018 г. от
„П.к.Б.” ЕООД,
ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:*** срещу Н.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до
съда да постанови решение, с което да:
- приеме
за установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от 1888.07
лева, представляваща
непогасена главница по Договор № * за
потребителски кредит от 20.09.2016 год., ведно
със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.04.2018
г. до окончателното и изплащане;
- осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 799.07 лева,
представляваща възнаградителна лихва по Договор № * за потребителски кредит от
20.09.2016 год. и 1749.93 лв.,
представляваща цена по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги във връзка с Договор № * за потребителски кредит от 20.09.2016 год. Претендират се и извършените
разноски.
В исковата молба
са изложени твърдения, че на 29.09.2014 год. между страните е
сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит на ответника в размер на
2000 лева, който е следвало да бъде върнат в срок от 24 месеца. Ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, като е превел сумата от 2000 лева по
банкова сметка *** Н.. От страна на кредитополучателя е поето задължение за
заплащане на договорно възнаграждение, а също и възнаграждение в общ размер на
1999.91 лева - за пакет от допълнителни услуги, включващ разглеждане на
искането за кредит в най- кратки
срокове, възможност длъжникът да отлага плащане на вноски, да намалява размера
на месечни вноски, да променя датата на падежа и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства. Уговорено е връщане на дължимата сума на 24-
месечни вноски, с падеж 5- то число на месеца. Ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми.
Ответникът – Н.М.Н.,
чрез назначения и особен представител, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява становище за неоснователност
на исковете. Оспорва възникване на задължението по договора, а също и
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането. Релевира възражение за
нищожност на договорните клаузи за неустойка и такси по събиране на вземанията,
като противоречащи на ЗПК и ЗЗП. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 20.09.2016 год. между „П.К.б.“ ЕООД и Н.М.Н.
(„Клиент“) е сключен Договор за потребителски кредит П. К. С. № * г., по силата на който на клиента е отпусната
сумата от 2000.00 лв., за срок от 24 месеца. Видно от съдържанието на договора,
между страните е постигната съгласие, размерът на погасителната вноска по
кредита да е 123.64 лева, годишният лихвен процент да е 41.17 %, а ГПР е 49.89
%. Общата дължима сума по кредита е определена в размер на 2967.36 лв. В
договора е направено отбелязване за избран и закупен от клиента пакет
допълнителни услуги, при цена от 1999.92 лв. Размерът на вноската по пакета
задължителни услуги е 83.33 лв. Общото задължение по кредита и по пакета за
допълнителни услуги е посочено в размер на 4967.28 лв. с погасителна вноска от 206.97
лева. Падежът на вноските е 5- то число на месеца.
Представено е подписано споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 20.09.2016 г. (л. 9), в което са описани допълнителните услуги, които могат да бъдат
предоставени са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно споразумението страните приемат, че 15 % от възнаграждението по
закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева, представляват
стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит.
Представени са и Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към
договора за потребителски кредит.
Приобщен към доказателствения материал по делото е
ипогасителния план към договора за кредит, видно от който първата вноска по
кредита е с падеж 05.11.2016 г., а последната 05.10.2018 г.
Видно от представено на л. 39 преводно нареждане, сумата от 2000 лева е
преведена от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова
сметка ***.09.2016 г.
Представено от ищеца е извлечение по сметка към договор
за потребителски кредит № *,
съгласно което по договора е са извършени три погашения, както следва: 206.97
лв. – на 04.11.2016 г., 206.97 лв. – на 05.12.2016 г. и 115.85 лв.
Приобщено на л. 40 е уведомително писмо от 15.03.2017
г., от „П.К.Б.“ ЕООД, адресирано до Н.М.Н., обективиращо изявление за
прекратяване на договор за кредит № *, считано от 14.03.2017 год.
От заключението на вещото лице Р.Х. по
изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява
следното: размерът на отпусната главница е 2000 лв.; общият размер на
възнаградителната лихва, за целия период, е 967.36 лв.; по договора са извършени
три плащания, както следва: 206.97 лв.
– на 04.11.2016 г., 206.97 лв. – на 05.12.2016 г. и 115.85 лв. – 17.07.2017 г.;
общият размер на извършените погашения е 543.94 лв.; размерът на непогасената
главница е 1888.07 лв.; възнаградителната лихва за периода е 05.01.2018 г. –
05.10.2018 г. е 799.49 лв.; таксата за пакет допълнителни услуги е 1749.93 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД
Искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет
между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 5185/ 2018 год. на ВРС.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т. дело № 4/ 2013
година на ОСГТК, ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
даденото в цитираното Тълкувателно решение разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, следва да намери приложение. Същото
следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължения по договор за банков кредит (който по същността си е договор за
заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени
парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Отделно от това,
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции,
биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори
за банкови кредити.
В
настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства за уведомяването на
длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост на задължението му. Въпреки
липсата на уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на основание чл. 235,
ал. 3ГПК следва да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска.
След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на
приключване на устните състезания по делото съобразно погасителния план по
договора за кредит поетапно са падежирали всички вноски. При вземане,
произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била
надлежно обявена на длъжника преди подаване заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, не може да бъде игнорирана съществуващата облигационна връзка
между страните, обосноваваща конкретни задължения, поети от кредитополучателя.
Липсата на точно изпълнение на така поетите задължения, без настъпила
предсрочна изискуемост за цялото вземане, съобразно договореното по актуален
погасителен план – главница и лихви, води до извод, че тези обстоятелства
следва да бъдат съобразени в исковото производство по чл. 422 ГПК.
Длъжникът-ответник по иска дължи изпълнение, макар и само до онази част от
задължението по отношение, на която е настъпил падежът, договорен от страните и
доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може да се отрече съществуване на
самото вземане, като се отхвърли искът в обема на безспорно установеното
задължение по отношение на падежиралите вноски – в този смисъл Решение № 15 от
09.05.2017г. по гр.д. № 60034/16 на ВКС, І т.о. По въпроса за задължението на
съда да установи падежиралите вноски по кредита в рамките на иска по чл.422 от ГПК, въпреки ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост вече е
постановено и Тълкувателно решение № 8/2017г. на ОСГТК, както и други решения
на ВКС по чл.290 от ГПК – Решение № 7 от
19.05.2017г. по гр.д. № 60053/16г., І т.о., Решение № 180 от 31.07.2017г.по
т.д. 1357/16г., Решение № 103 от 07.08.2017г. по т.д. №851/16г. на ВКС, І т.о.,
Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д. № 394/17г. на ВКС, І т.о. и др.
Както бе посочено по - горе, в настоящата
хипотеза са падежирали всичките 24 вноски, съобразно погасителния план по
договора за кредит, като дължимата главница по тях е общ размер от 200 лева.
Съгласно заключението по съдебно- счетоводната експертиза, от страна на
ответника са извършени три погашения по договора за кредит в общразмер на 543.94
лева.
За да се направи извод за останалата
след направеното плащане дължима главница, съдът следва да разгледа и
дължимостта на задълженията за договорна лихва и закупен пакет от допълнителни
услуги.
Установи
се, че с договора между страните е уговорено заплащането на възнаградителна
лихва. Конкретни възражения относно основанието и размера на това вземане не са
релевирани от oтветника. Същевременно съдът не констатира нарушение на
императивна разпоредба при уговаряне на това задължение. Общият размер на ГПР е
49,89 %, който формално не надвишава допустимата стойност съобразно чл.19, ал.4
от ЗПК, макар и да се доближава до същата. По отношение на главницата
подлежащи на връщане са всички 24 вноски, в предвид настъпване на падежа и на
последната.
Установи
се от представения договор и споразумение към него, че е страните са уговорили
закупуването от страна на кредитополучателя на допълнителен пакет услуги, за
което същият се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 1999.92 лева.
Видно от съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на
възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на
кредитора. Тази договорна уредба, макар и формално да съответства на буквата на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, по същество противоречи на закона. Предвид, че само 15 %
покриват разходите на кредитора, останалата част по същество е печалба за
същия. С оглед на изложеното следва изводът, че тази договорна клауза (това
споразумение) заобикаля императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база (ГПР) по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор това
възнаграждение не е включено в ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно
ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за
заплащането ѝ се явява нищожна, по аргумент от 21, ал.1 от ЗПК. Освен на
горепосоченото основание, тази договорна клауза се явява нищожна и поради
противоречието ѝ с добрите нрави, тъй като същата е в размер на
предоставената в заем главница. Не е налице доказване от страна на ищеца, че
тази клауза е индивидуално договорена между страните. С оглед гореизложеното
съдът приема, че споразумението за закупуване на допълнителен пакет от услуги,
което е инкорпорирано и в договора за кредит, е нищожно и поради противоречие с
добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Следва да се посочи още, че не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца затова, че въпросните услуги,
предмет на споразумението, реално са предоставени на кредитополучателя, което
допълнително обосновава тяхната недължимост.
По отношение задълженията за главница и договорна лихва следва да
се съобрази направеното плащане в размер на 543.94 лева, като сумата бъде
разпределена за главница и лихва съобразно погасителния план по договора. Със същата
сума изцяло е погасена първите четири вноскаи за главница и лихва в общ размер
от 494.56 лева. С останалите 49.38 лева частично е погасено задължението за
договорна лихва по петата вноска, съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Погасени са вземанията на кредитора за главница за сумата от 231.67 лв. и за
договорна лихва – в размер на 312.27 лв.
Гореизложеното обуславя извод за съществуващо вземане на кредитора
към ответника по процесния договор за кредит са както следва: 1768.33 лева за
главница и 655.09 лева за договорна лихва.
По
изложените съображения се налага извод за основателност на исковете за
установяване на вземане за сумата от 1768.33 лв., представляващо главница и за
присъждане на сумата от 655.09 лв. – договорна лихва, поради което и същите
следва да бъдат уважени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД.
Претенциите
за установяване на вземането, представляващо главница за горницата над 1768.33
лв. до пълния предявен размер от 1888.07 лв., за присъждане на договорна лихва
за горницата над 655.09 лв. до пълния предявен размер от 799.07 лв.и за 1749.93
лв., представляваща такса за пакет допълнителни услуги, са неоснователни,
поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР № 4/
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца
следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски, които
съобразно уважената част на исковете, възлизат на 75.78 лв. В полза на ищеца
следва да се присъди и сумата от 571.72 лв. – разноски в настоящото
производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Н.М.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на
„П.к.Б.” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1768.33 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и
осем лева и тридесет и три стотинки) представляваща непогасена главница по
Договор № * за потребителски кредит от 20.09.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 10.04.2018 год. до окончателното и изплащане, за което вземане по
ч. гр. д. № 5185 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена
Заповед № 5489/ 11.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.М.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 655.09 лв. (шестстотин петдесет и пет лева
и девет стотинки), представляваща възнаградителна лихва по Договор № * за
потребителски кредит от 20.09.2016 год., на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** иск за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца горницата
над 1768.33 лв. (хиляда седемстотин
шестдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) до пълния заявен размер от 1888.07 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и
осем лева и седем стотинки), представляваща непогасена главница по Договор
№ * за потребителски кредит от 20.09.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 10.04.2018 год. до окончателното и изплащане, за което вземане по
ч. гр. д. № 5185 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена
Заповед № 5489/ 11.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** искове за присъждане на
горницата над 655.09 лв. (шестстотин
петдесет и пет лева и девет стотинки) до пълния заявен размер от 799.07 лв.
(седемстотин деветдесет и девет лева и седем стотинки), представляваща
възнаградителна лихва по Договор № * за потребителски кредит от
20.09.2016 год., на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и за сумата от 1749.93 лв. (хиляда седемстотин четиридесет
и девет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща цена по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с
Договор № * за потребителски кредит от 20.09.2016 год., на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 75.78 лв. (седемдесет и пет лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща извършени в заповедното
производство разноски, определени съобразно уважената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „„П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 571.72 лв. (петстотин седемдесет и един
лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
извършени в настоящото производство разноски, определени съобразно уважената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: