Р Е Ш Е Н И Е
гр. Радомир,
12.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично съдебно заседание
на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 774 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по
предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот с
правно основание чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН.
Ищците Е.И.А. и С.Й.А. твърдят,
че са съпрузи и въз основа на договор за покупко –
продажба, сключен по време на брака им и обективиран
в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие
– района на РС - Радомир, са придобили следния недвижим имот:
5/8 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена
площ от 75 кв. м, състояща се от зимник, партер и един етаж, всеки от които се
състои от кухня с ниша, коридор, баня, хол и две спални, както и две тераси,
която сграда е построена в УПИ – общинска собственост, с площ от 740 кв. м, находящ се в с. К. обл.П., за
който съгласно одобрения със заповед № III-428 от 06.08.1980 г. дворищно –
регулационен план на селото е отреден парцел . в кв. 51 (петдесет и първи), с
граници по скица: ., улица, парцел ., парцел .и улица с ОК .– всички в кв. 51
по плана на с. К. обл.П., ведно с 5/8 ид. ч. от отстъпеното право на строеж, на основание на
което е построена сградата върху описания недвижим имот. Сделката била сключена
между ищцата Е.И.А. и З.К.Д.на 24.11.2004 г.
Масивната
жилищна сграда била собственост на З.Д.и съпруга ù И. ***, починал на
22.08.1998 г.
Ищцата Е.А.
и петимата ответници били единствени и законни
наследници на И. Д., като въз основа на наследяване от него притежавали в
съсобственост останалите 3/8 ид. ч. от правото на
собственост върху сградата.
Поради
липсата на съгласие за извършване на доброволна делба ищците молят да бъдат
призовани на съд с ответниците и да бъде постановено
решение, с което да се допусне до делба описаната в исковата молба масивна
жилищна сграда.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът И.С.Я. е депозирал отговор, в който заявява, че е
придобил по давност първия етаж от жилищната сграда - предмет на делбата и
гаража в сутерена, поради което по отношение на тях липсвала съсобственост и
моли да не бъдат допускани до делба.
Посочва,
че жилищната сграда - предмет на делбата, е построена въз основа на договор за
учредено право на строеж от 29.12.1970 г. на ОбНС -
с. К., отстъпено безвъзмездно на бабата на ответника - З.К.Д.по време на брака
ù с И.Я. Д.. Жилищната сграда била построена през периода 1970 - 1971 г.
и съставлявала съпружеска имуществена общност на З.К.Д.и И.Я. Д..
Сградата
на място не отговаряла на описанието, дадено в нотариален акт № ., том ., рег.№
., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие – района на РС - Радомир и
нотариален акт №., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие –
района на РС - Радомир, в които било записано, че същата е двуетажна, състояща
се от мазе (зимник), партер и първи етаж. Сградата била изградена така, че да
има по един етаж за всяко от трите им деца - Е.И. С., Е.И.А. иС.И.Я.. Сградата се състояла от сутерен, състоящ се от
гараж, мазе и стая, в която живеели наследодателите на страните, първи етаж,
състоящ се от две стаи, кухня, коридор и баня с тоалетна - заС.И.Я.,
втори етаж, състоящ се от две стаи, кухня, коридор и баня с тоалетна за Е.И.А.
и тавански етаж, състоящ се от три стаи и баня - за Е.И.С..
Още към
момента на изграждане на сградата наследодателите били разпределили етажите
между децата си, като сградата била довършена през 1978 г., от който момент
всеки от тях владеел етажа за себе си и до настоящия момент. Всеки наследник си
извършвал сам довършителните работи на етажа и приел, че това е неговият дял от
сградата, като всеки е владял съответния етаж за себе си. Това владение продължило
от 1978 г. до настоящия момент в продължение на 39 години, поради което и всеки
бил придобил съответния етаж на основание явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано давностно владение. Никой от наследниците не бил предявявал
претенции по отношение на етажа на останалите наследници. Всеки си имал ключ от
неговия етаж, но не и от етажите на другите наследници. Между наследниците
нямало спорове относно собствеността и владението на етажите до предявяването
на настоящия иск за делба. Наследниците си разпределили и ползването на
дворното място на три дяла, като всеки ползвал неговия дял от имота, който и
понастоящем бил общинска собственост. Сутеренът също бил разпределен между
собствениците на сградата, като гаражът се ползвал отС.И.,
мазето – от Е.И., а стаята – от Е.И..
По
изложените съображения сградата представлявала етажна собственост на страните
по делото, като всеки от етажите представлявал самостоятелен обект в сградата.
Наследодателят
на ответника -С.И.Я., владял първия етаж от сградата заедно със семейството си,
като основно в него живял ответникът И.С.Я., който живеел и понастоящем на този
етаж.С.И.Я. починал на 01.12.2015 г. и след това владението продължило от
неговите наследници, в т. ч. и от И.С.Я., като те присъединили своето владение
към владението на наследодателя си. Поради това ответникът прави възражение за
придобиване по давност на първия етаж от жилищната сграда и гаража в сутерена
на сградата.
Ответникът
оспорва представените с исковата молба нотариален акт № ., том ., рег.№ ., дело
№ .г. на нотариус М.Д.,*** действие – района на РС - Радомир и нотариален акт №.,
том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие – района на РС -
Радомир, като заявява, че наследодателят муС.Я. не е
искал издаването на първия нотариален акт, нито се е подписвал, че е собственик
на 1/8 ид. ч. от сградата. Оспорва и авторството на
нотариален акт №., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие –
района на РС - Радомир, обективиращ покупко-продажба
на недвижим имот, като заявява, че подписа, поставен на мястото на „продавач“
не бил на З.К.Д.а.
Тези два нотариални
акта не били известни на останалите наследници до смъртта на З.К.Д.на
01.02.2017 г.
По
изложените съображения ответникът твърди, че предявеният иск за делба е изцяло
неоснователен и недоказан, поради което моли същият да бъде отхвърлен.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ц.С.Б., в
който намира предявения иск за основателен и моли съда да го уважи и да допусне
до делба процесната жилищна сграда.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, се явяват лично и с пълномощник
по чл. 32, т. 1 ГПК - адв. Д. Д. ***, която поддържа
иска и моли за уважаването му.
Ответницата Ц.Я. в съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа
иска за делба и моли за уважаването му.
Ответникът И.Я., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с
адвокат К. Б. ***, която оспорва иска за делба по отношение на първия етаж от
жилищната сграда и гаража в сутерена. В проведеното по делото първо открито
съдебно заседание ответникът е направил възражение за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело №
.г. на нотариус М. Д.,*** действие – района на РС – Радомир, с твърдения, че
сключеният договор за покупко – продажба прикрива
дарение (чл. 17, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД) и при условията на евентуалност –
възражение за възстановяване на запазена част (чл. 30, ал. 1 ЗН), което да бъде
разгледано в случай, че по делото се докаже твърдяната симулативност
на покупко – продажбата, обективирана
в посочения по-горе нотариален акт.
От останалите ответници в съдебно заседание се
явява Е.С., която оспорва иска за делба по отношение на първия етаж от
жилищната сграда и гаража в сутерена.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус М. Д.,*** действие – района на РС –
Радомир, се установява, че на основание чл. 483 ГПК (отм.)С.И.Я., Е.И.С., Е.И.А.
и З.К.Д.са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит от
молителите по наследство и присъединено давностно
владение (от първия, втория и третия молител) и по приращение
по време на брака и по давностно владение (от
четвъртия молител), а именно: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена
площ от 75 кв. м, състояща се мазе (зимник), разделено на две половини, всяко
от които се ползва с отделен вход, партер и един етаж, всеки от които състоящ
се от входно преддверие, кухня – дневна с кухненска ниша, две стаи, баня,
клозет, дрешник и голяма тераса, изградена пред дневната и едната спалня, която
сграда е построена в УПИ – общинска собственост, с площ от 740 кв. м, находящ се в с. К. обл.П., за който
съгласно одобрения със заповед № III-428 от 06.08.1980 г. дворищно –
регулационен план на селото е отреден парцел . в кв. 51 (петдесет и първи), с
граници по акта за държавна собственост: от изток – ., от запад – улица, от
север – парцел . и от юг – парцел .и граници по скица: ., улица, парцел ., парцел .и
улица с ОК .– всички в кв. 51 по плана на с. К. обл.П.,
ведно с отстъпеното право на строеж, на основание на което е построена сградата
върху описания недвижим имот.
По делото е представен и нотариален акт за продажба на недвижим имот № .,
том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус М. Д.,*** действие – района на РС –
Радомир, по силата на който З.К.Д.е продала на дъщеря си Е.И.А. 5/8 ид. ч. от гореописаната масивна жилищна сграда, ведно с 5/8
ид. ч. от правото на строеж и 5/8 ид.
ч. от направените в имота подобрения, при запазено право на ползване и
обитаване за З.Д.а, докато е жива, на втория етаж от жилищната сграда и върху
имота, върху който е построена сградата. Нотариалният акт е оспорен от
процесуалния представител на ответника И.Я. и с протоколно определение от 17.01.2018
г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване
автентичността и в частност подписа, положен за „продавач“ в нотариалния акт.
По делото са представени и договор за отстъпено право на строеж от
29.12.1970 г., по силата на който Общински народен съвет – К. е отстъпил на З.К.Д.правото
на строеж върху държавно урегулирано дворно място, с площ от 740 кв. м,
съставляващо парцел ., в кв. 15 по плана на с. К. за построяване на жилищна
сграда, както и акт № .г. за държавна собственост на недвижим имот,
представляващ парцел ., в кв. 51 по плана на с. К..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № .г.,
издадено от Община К. е, че общият наследодател на страните И.Я. Д. е починал
на 22.08.1998 г. и е оставил за наследници съпруга - З.Д.а, починала на
01.02.2017 г., Е.С. – дъщеря, Е.А. – дъщеря иС.Я. –
син, починал на 10.12.2015 г. и оставил за наследници С.Я. – съпруга, Ц.Б. –
дъщеря, И.Я. – син и Б.Я. – дъщеря.
От представеното по делото удостоверение за граждански брак, издадено от
Градски народен съвет – П., се установява, че ищците Е.А. и С.А. са сключили
граждански брак на 26.08.1973 г. в гр. П., за което е съставен акт за
граждански брак № .г.
По делото е представено и удостоверение по чл. 40 ЗУТ, издадено от Община К.,
от което се установява, че изградената масивна жилищна сграда в УПИ ., кв. 51
по плана на с. К., е двуфамилна и се състои от полуподземен етаж, два жилищна етажа, всеки един с по едно
самостоятелно жилище и подпокривно пространство,
което не е обособено като жилище. Удостоверението е оспорено от процесуалния
представител на ответника и с протоколно определение от 26.02.2018 г. съдът е
открил производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване верността на същото.
От ищцовата страна по делото са ангажирани и следните
доказателства: писмо с изх. № .г. от „ЧЕЗ Електро България“ АД, от което се
установява, че на 11.02.2017 г. е сключен договор с Е.И.А. за продажба на ел.
енергия за битово потребление на обект „къща“, с адрес: с. К. и кл. № ., а до 10.02.2017 г. страна по договора за продажба
на ел. енергия е била З.К.Д.а, като договорът е бил сключен преди 2007 г. Наред
с това от издаденото удостоверение става ясно, че на горепосочения адрес има едно
- единствено средство за техническо измерване с фабричен №.; удостоверение от
12.02.2018 г. от В и К, гр. П., от което се установява, че за процесния имот има открита партида и подписан договор за
доставка на вода на името на З.Д.от 12.01.2014 г., а към настоящия момент за
титуляр на партидата е записана Е.А. и договор № .г., сключен между В и К, гр. П.
и Е.А., за обект, представляващ „къща“, находяща се в
с. К..
От
приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти от 09.10.2017 г. се установява, че ответникът И.С.Я. е
декларирал 1/32 ид. ч. от правото на собственост
върху процесния имот.
По делото
е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 26.03.1998 г., с която З.К.Д.е
декларирала собствеността върху целия, описан в исковата молба недвижим имот,
както и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 23.03.2007 г., с която ищцата Е.А. е
декларирала 6/8 ид. ч. от имота.
По делото
са представени и решение № .г. и решение № .г., двете на ПК – К., с които е
възстановено правото на собственост на И.Я. Д. в стари реални граници на
недвижими имоти, находящи се в строителните граници,
съответно в землището на с. К., както и решение № 4-О от 14.09.2000 г. на
ПК – К., с което на И.Я. Д. е определено обезщетение в размер на 765,00 лева за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи.
Представени
са също и решение № .г. и решение № .г., двете на ПК – К., с които е
възстановено правото на собственост на наследници на Н.Т.М.на недвижими имоти, находящи се в землищата на с. К. и с. Р., както и
удостоверение за наследници на Н.Т.М., издадено от кметство, с. Р. от 08.08.2007 г., от което е видно, че един от наследниците на Н.М.е
З.К.Д.а, както и удостоверение от кметство, с. Р., касаещо
записванията в емлячния регистър за 1951 г.
Към доказателствената съвкупност по делото са приобщени и 2 бр.
удостоверения по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, отнасящи се до бивши имоти с № . и № .,
в кв. 98 по кадастралния план на с. К., одобрен със заповед № .г. на кмета на
Община К..
По делото
са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Н.Д.Л.,В.И.И., Р.Р.В., С. К.В., Ц.С.Й. – дъщеря на ищците, С.С.Д.– дъщеря на ответницата Е.С., К.С.К. – син на
ответницата Е.С. и Д.Л.В.- И..
В
показанията си пред съда свидетелите Н.Л.,В.И. и Ц. Й. посочват, че процесната жилищна сграда, предмет на делбата, е
собственост на двамата съпрузи - И. Д. и З.Д.а, които са обитавали първия етаж
от къщата, а след смъртта на И. Д., неговата съпруга З.Д.се е преместила да
живее на подземния етаж, като това се е случило през 2010 – 2011 г., след което
на първия етаж са останали да живеятС.Я.,
съпругата му и синът им И.Я., а Е.А. и
съпругът ѝ С.А. започнали да живеят на втория етаж. Свидетелите са
категорични, че Е.А. и брат ѝС.Я. са се
разбирали помежду си и последният никога не е създавал проблеми на сестра си да
влиза в някое от помещенията в къщата. Според свидетелите нито общите
наследодатели, нито впоследствие техните деца, са си разпределяли ползването на
жилищната сграда, а според свидетелката Н.Л., З.Д.не им е разрешавала да
извършват подобно разпределение. Свидетелите посочват също, че двата надземни
етажа от къщата са се ползвали от всичките деца на И. Д. и З.Д.а, както и от
техните внуци. Вратите на отделните помещения не са били заключвани, а според
свидетеля И., З.Д.си е била стопанка и се е разполагала с цялата къща. Според
свидетелката Ц. Й. не е имало никакви ограничения тя и нейните родители да
влизат на първия етаж, допреди 5 години, когато ответникът И.Я. започнал да
обитава етажа и да го заключва. Според свидетелите подобренията, извършени в
имота, са дело на ищците Е.А. и С.А..
От
показанията на свидетелитеР.В., С. В. и С.Д.се
установява, че децата на З.и И. Д.и се били разбрали помежду си всеки да ползва
отделен етаж от къщата, като наС.Я. се паднал първият
етаж и според свидетеляР.В. откакто се помнел,С.Я.,
съпругата му и техният син – И.Я. живеели на етажа, а З.Д.винаги е живяла на
сутерена и никога не е живяла на първия етаж. Според свидетелите всеки от
наследниците на З.и И. Д.и си имал ключ от собствения етаж и останалите
наследници нямали достъп до него, като според свидетелката С. В., И.Я. живеел
целогодишно на първия етаж от 2013 г., а преди това – само през лятото, като
наред с това З.и И. Д.и също живели на етажа, който се обитавал към момента от И.Я..
Свидетелката посочва също, че преди 3 години ответникът И.Я. направил ремонт на
етажа, като закупил и ново обзавеждане в кухнята. Според свидетелката С.Д.обаче
до смъртта на И. Д. през 1998 г., двамата с неговата съпруга З.Д.са живеели на
първия етаж от жилищната сграда, след което З.Д.започнала да живее на партерния
етаж. Свидетелката заявява също, че между децата на З.и И. Д.и било прието
всеки да си ползва отделен етаж от къщата, като И.Я. постоянно живеел в къщата,
а неговият бащаС.Я. последните години живеел в с. К.,
а преди това – в гр. П..
От
показанията на свидетеля К.К. се установява, че
свидетелят не е запознат през 2004 г. баба му З.Д.да е прехвърляла нейн имот на Е.А.. Твърди, че баба му никога не му е
споделяла за това и никой от нейните наследници не е знаел за сделката, макар
да са имали съмнения в тази насока.
Пред съда
свидетелката Д.В.– И. заявява, че в проведен разговор със З.Д.а, на въпрос дали
къщата е нейна, последната е отговорила, че е била нейна, но впоследствие я е
продала на дъщеря си Е., защото тя и съпругът ѝ С. са я строили.
Свидетелката разбрала, че Е.И. е дала пари на З.Д.при продажбата, без да
уточнява каква сума точно.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Н.Л.,В.И.,
Д.В.–
И., Ц. Й. и К.К., като тези на последните двама
свидетели, преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира за последователни, до
голяма степен съвпадащи и непротиворечащи с останалия събран по делото доказателствен материал и изградени на база техни лични и
непосредствени впечатления. Показанията на тази група свидетели показват не
само детайлно познаване на процесния имот
(свидетелката Н.Л. притежава имот в съседство на процесния,
в който живее от раждането си), но също и познаване на отношенията между
страните по делото и почти изцяло се припокриват помежду си.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелитеР.В., С. В. и С.Д.,
тъй като същите са вътрешно противоречиви и по този начин не допринасят за
изясняването на фактическата страна на спора. Тези изводи на съда се подкрепят
от противоречивите твърдения и на тримата свидетели по релевантните за спора
въпроси откога ответникът И.Я. и семейството му обитават първия етаж от сградата
и дали З.К.Д.и съпругът ѝ са живели някога на този етаж (свидетелятР.В. твърди, че З.Д.никога не е живяла на първия
етаж и откакто се помни той е обитаван от ответника Я. и семейството му, според
свидетелката С. В. ответникът обитавал етажа целогодишно от 2013 г., а преди
това само през лятото, като З.Д.и съпругът ѝ също са живели на първия
етаж, а според свидетелката С.Д., З.Д.живяла на етажа до 1998 г., И.Я. живеел
постоянно на процесния етаж от къщата, а баща муС.Я. само през последните години живеел в с. К., а преди
това в гр. П.).
По делото
са изслушани и две единични съдебно – почеркови
експертизи, от заключенията по които се установява, че подписите, положени за
„продавач“ в оригинала на нотариален акт за продажба на недвижим имот № .,
том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус М. Д.,*** действие – района на РС –
Радомир, са изпълнени от З.К.Д.а.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно дадени и съобразно
задачите, за които са допуснати експертизите.
По делото
са изслушани и две единични съдебно – технически експертизи, от заключенията по
които се установява, че процесната сграда е триетажна
с първи надземен етаж, с допълващи функции – складови помещения, с приспособени
стаи за живеене, като на втория и третия етаж са разположени обособени жилища
със самостоятелен вход, коридор, дневна с кухня, две стаи и тоалетна – баня. В
съдебно заседание вещото лице И. А. конкретизира, че към момента на огледа в подпокривното пространство няма изградено жилище, а само
тухлени стени, без поставени врати и изградена инсталация.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно дадени и съобразно
задачите, за които са допуснати експертизите.
Във
връзка с направеното от ответника възражение с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН по делото са изслушани и две единични съдебно – оценителни експертизи. От
заключенията по първоначалната експертиза се установява, че стойността на наследственото
имущество, останало след смъртта на З.К.Д.към 01.02.2017 г., за което по делото
са ангажирани съответни доказателства, е 48 530 лева, а според
заключението на вещото лице по изслушаната повторна съдебно – оценителна
експертиза стойността на наследственото имущество е в размер на 98 980
лева.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по приетата повторна съдебно – оценителна
експертиза, като компетентно изготвено, съобразено със задачите, по които е
допусната експертизата и неоспорено от страните.
От
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ,
освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
По силата
на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се
произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както
и каква е частта на всеки съделител. Решението,
постановено в първата фаза на делбеното производство,
се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за
собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба
на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към
ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на
съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в
съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди
всичко една установителна част, с която се признава
наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не
бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно
без доказването на собствеността на делбените имоти
този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на
делбата.
Съдът
намира, че на първо място следва да разгледа и да се произнесе по възражението
на ответника И.Я., че е придобил по силата на изтекла в негова полза придобивна давност собствеността върху първия етаж от
жилищната сграда - предмет на делбата и гаража, изграден в сутерена. В тази
връзка съдът дължи да посочи, че с оглед заключенията на двете вещи лица по
изслушаните съдебно – технически експертизи, съдът приема, че процесната жилищна сграда е 3-етажна, а не както е посочено
в представените по делото нотариални актове – двуетажна с мазе (зимник). С
оглед направения извод, съдът намира за доказано оспорването на издаденото от Община
К. удостоверение по чл. 40 ЗУТ, поради което същото на основание чл. 194, ал. 3 ГПК следва да бъде изключено от доказателствения
материал по делото и да не бъде вземано предвид при формиране на крайния извод
за изхода на спора.
Така
направеното възражение за придобивна давност съдът
намери за недоказано по следните съображения:
За да се признае на
едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на
един - отчасти или изцяло чужд,
недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот
следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение
на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време,
по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал
по отношение на собственика на вещта поведение
на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Само доколкото елементите на фактическия
състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по
отношение на претендиращия собствеността владелец в рамките на едно пълно
и главно доказване в хода на процеса,
правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла придобивна
давност може да бъде уважено.
Доказването на условията на закона
- елементите от фактическия състав на чл. 79, ал.
1 ЗС, за признаване право на собственост
на основание изтекла придобивна давност, следва
да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да
е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Между
страните не съществува спор, а се установява и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че съсобствеността върху процесния
имот, съществуваща между страните по делото, произтича от наследяване от общите
наследодатели на страните – З.Д.и И. Д., поради което, за да бъде даден отговор
на въпроса придобил ли е ответникът И.Я. по силата на изтекла в негова полза придобивна давност правото на собственост върху първия етаж
от масивната триетажна жилищна сграда и гаражът, изграден в сутерена, съдът
съобрази разясненията, дадени с ТР № 1 по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, според
което презумпцията на чл. 69
ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. В мотивната
част на Тълкувателното решение е посочено също, че по начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието,
на което е започнало, докато не бъде променено.
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици (какъвто е и разглежданият
случай), то
го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се
счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие
по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са
от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици.
Това е т. нар. преобръщане на владението (interversio possessionis), при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение
да ги свои,
като тези действия са доведени
до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало
трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако
това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай
всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
В разглеждания случай такова манифестиране на завладяването частите на останалите съсобственици пред последните и осъществяване
на действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, по делото
не бяха доказани. От събраните по делото доказателства
се установява безпротиворечиво, че до 2011 г. общата наследодателка на страните З.К.Д.е живеела на първия етаж
от жилищната сграда, като след земетресението в региона на гр. П. се е
преместила да живее на сутерена (т. нар. зимник или още мазе). Установява се
още, че ответникът И.Я. живее постоянно на етажа от около 5 години, като преди
това той е живеел там предимно през лятото. Както беше посочено и по-горе съдът
не дава вяра на показанията на допуснатите на ответника свидетели, тъй като и
тримата свидетели имат противоречиви твърдения, касателно
този факт, като всеки от тях посочва различен времеви интервал, през който З.Д.се
е преместила да живее на сутерена, а наред с това свидетелятР.В.,
макар да твърди, че живее постоянно в селото и познава добре имота, сочи, че З.Д.и
И. Д. никога не са живели на първия етаж от къщата. В случая
настоящият съдебен състав е на становище, че обитаването на първия етаж от жилищната сграда от ответника обуславя извод, че е упражнявал
фактическата власт като държател, т. е. не е налице преобръщане на владението, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. В разглеждания случай съдът намира, че липсва т. нар. „преобръщане на владението“ и ответникът и след като е започнал да живее на първия етаж от къщата е
продължил да бъде държател на идеалните части на другите съсобственици. Този
извод не се променя и от факта, че както се изясни от събраните в хода на
производството гласни доказателствени средства,
ответникът е извършил подобрения на процесния етаж,
след като е започнал да живее там. За да достигне до този извод, съдът съобрази
практиката на ВКС, обективирана в решение № 302 от
24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., в което е прието,
че фактът на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за
възникването ù, дава право на всеки от съсобствениците да си служи с
цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмена покана от тяхна
страна. Затова самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците,
включително и сънаследниците, не означава, че той е
установил владение за себе си. Когато съсобственик, включително и сънаследник
ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на
останалите съсобственици, освен ако е демонстрирал явно и категорично, че е
променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Промяната
на намерението и своенето на частите на останалите
следва да е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на
ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по
поддръжка на съсобствената вещ от един от
съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от разходите от
другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, не може да се приеме като
достатъчно за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия
имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 ЗС, също не може да се възприеме като достатъчно, за да се
квалифицира като владение за себе си на частите на останалите. Отказ да се
допуснат останалите съсобственици в имота (освен ако идват на гости) и отказ да
им се даде ключ може да се приеме като демонстрация на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други действия,
демонстриращи своене на имота, като правна защита на
имота и защита от фактически посегателства, деклариране на свое име пред
данъчните власти. Последното само по себе си не е достатъчно, за да докаже своене на имота, но съчетано с другите действия,
демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой, са достатъчни, за да се
приеме, че е налице и субективният елемент на владението при съсобственост.
От събраните по делото
доказателства, макар да се установява, че ответникът в последните 5 години е
заключвал обитавания от него етаж, беше установено по безспорен начин също и че
последният е декларирал пред данъчната служба на Община К. през 2017 г. само
1/32 ид. ч. от имота, какъвто е неговият дял от
собствеността според представените по делото доказателства, а наред с това
партидите при водоснабдителното и електроснабдително дружества за имота са на
името на ищцата Е.А.. Нещо повече, ищцата още през 2007 г. е декларирала 6/8 ид. ч. от недвижимия имот. Дори да се приеме, че от 2013
г., откогато според свидетелските показания ответникът е започнал да заключва
обитавания от него етаж, същият е демонстрирал своето намерение да го свои за
себе си, то към момента на предявяване на иска за делба, а и към настоящия
момент не е изтекъл предвиденият в закона срок, за да бъде прието, че ответникът
е придобил собствеността върху етажа по давност, като този извод съдът мотивира
с разясненията, дадени в ППВС № 6/1974
г., в което са дадени задължителни за съдилищата указания, а именно, че правно
основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни)
двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението,
завета, както и административни актове с вещноправни
последици. Правно основание е и съдебното решение по конститутивен
иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право.
В разглеждания случай от страна
на ответника не бяха ангажирани доказателства, че е упражнявал фактическа власт
върху процесния етаж от сградата на някое от
основанията, посочени по-горе, което налага извода, че последният не би могъл
да притежава качеството на добросъвестен владелец и да се позове на кратката
5-годишна придобивна давност и би могъл да придобие
собствеността с изтичането на по-дългия 10-годишен давностен
срок, който към датата на предявяване на иска за делба не е изтекъл.
В допълнение на изложените дотук
мотиви следва да се отбележи и че дори да бъдат приети за доказани твърденията
на свидетелитеР.В., С. В. и С.Д., че наследниците на З.и
И. Д.и доброволно са си разпределили ползването на етажите от къщата, по делото
липсват доказателства кога е извършено това разпределение. Действително
съобразно практиката на ВС и ВКС, намерила израз в решение № 307 от 18.07.1995
г. по гр. д. № 97/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 549 от 30.12.2010 г. по
гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., след като сънаследниците са
взели решение за разпределяне помежду си на собствеността върху
сънаследствените имоти, то установеното от този момент владение на
сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на
срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно
владение, продължило повече от 10 години. В настоящия случай обаче, дори да се
приеме, че такова разпределяне е било извършено, доказателства кога това се е случило
не са ангажирани по делото, с оглед на което не може да се приеме, че в полза
на ответника И.Я. е изтекъл предвиденият в чл. 79 ЗС 10-годишен давностен срок.
Изложените дотук мотиви по
отношение на владението на първия етаж от сградата важат в пълна степен и по
отношение възражението на ответника за придобиване по давност на изградения в
сутерена на къщата гараж, поради което възражението в тази му част също е
недоказано.
На следващо място съдът дължи
произнасяне и по възражението на ответника И.Я. за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело №
.г. на нотариус М. Д.,*** действие – района на РС – Радомир, с твърдения, че
сключеният договор за покупко – продажба прикрива
дарение (чл. 17, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2 , предл. пето ЗЗД).
При направеното възражение за
недействителност на сделка за продажба на недвижимия имот, поради привидността ѝ,
на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с която се прикрива договор за дарение, в
тежест на страната, която твърди привидността, е при условията на пълно и
главно доказване да установи действителната воля на страните по сделката. Характерно
за привидните договори е това, че страните нямат воля да бъдат обвързани, както
постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е
само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не
желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по начин, различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията
е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение
поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност.
При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по
който е написан. Привидността се състои именно в това, че страните се
съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат
обвързани по този начин. Относителната симулация обхваща сделките, чиито правни
последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност
има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито
правни последици страните не желаят и другата - прикритата, чиито правни
последици страните действително желаят.
В разглеждания случай ангажираните
от ответника гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля К.К. не доказаха липсата на
плащане по сделката за продажба на имота, за да се проведе чрез тях пълно и
главно доказване не само на липсата на плащане, тъй като в нотариалния акт е
записано волеизявлението на същата страна по сделката, че е получила плащането
на продажната цена на имота, както и в насока, че купувачът по сделката е
изявил воля да приеме дарението, т. н. „прикрита сделка” по договора за
продажба. Нещо повече от свидетелските показания на разпитания свидетел,
посочен от ищците по делото, се установява, че продажната цена на имота е
заплатена. Липсата на достатъчно доказателства за разкриване привидността на
покупко-продажбата на недвижимия имот води до липса и на прикрита сделка, поради
което възражението на ответника И.Я. е недоказано. Недоказано остана и
оспорването от страна на ответника на представения по делото нотариален акт №., том ., рег.№
., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие – района на РС – Радомир и в
частност подписа за „продавач“, за който се установи безспорно от заключенията
на вещите лица по двете съдебно – почеркови
експертизи, че е положен от З.К.Д.а, от което следва изводът, че сделката, обективирана в посочения нотариален акт е породила своето
вещно – транслативно действие.
С оглед на изложените дотук
мотиви и след като достигна до извода, че правната сделка, обективирана
в нотариален акт №., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус М.Д.,*** действие –
района на РС – Радомир, не страда от твърдения порок, като с нея не се прикрива
дарение, съдът намира, че не следва да се произнася по релевираното
от ответника при условията на евентуалност възражение с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН, тъй като разглеждането на същото предполага наличието на доказано
по делото дарствено разпореждане от страна на З.Д.а,
за което, както беше посочено по-горе, по делото не се събраха никакви
доказателства.
При тези изводи на съда, до делба
следва да бъде допусната жилищната сграда, която с оглед заключенията на вещите
лица по изслушаните две съдебно – технически експертизи е на три етажа, както
следва: първи надземен етаж, с допълващи функции – складови помещения и
приспособени стаи за живеене и втори и трети етаж, състоящи се от коридор,
дневна с кухня, две стаи и баня с тоалетна (според заключението на вещото лице
И. А. по изслушаната съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира),
при следните квоти от правото на собственост: за ищцата Е.А. – 1/8 ид. ч. или 4/32 ид. ч., за ищците
Е.А. и С.А. – 5/8 ид. ч. в режим на СИО или 20/32 ид. ч., тъй като ищцата Е.А. е придобила по време на брака
си с ищеца С.А. 5/8 ид. ч. от правото на собственост
по силата на договора за покупко – продажба, сключен
между нея и З.Д.а, за ответницата Е.С. - 1/8 ид. ч.
или 4/32 ид. ч. от правото на собственост, а
останалата 1/8 ид. ч. се разпределя поравно между
наследниците наС.Я. - С.Я., Ц.Б., И.Я. и Б.Я. – по 1/32
ид. ч.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
триетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 75 кв. м, състояща се от първи
надземен етаж, с допълващи функции – складови помещения и приспособени стаи за
живеене и втори и трети етаж, състоящи се от коридор, дневна с кухня, две стаи
и баня с тоалетна, която сграда е построена в УПИ – общинска собственост, с
площ от 740 кв. м, находящ се в с. К. обл.П., за който съгласно одобрения със заповед № III-428
от 06.08.1980 г. дворищно – регулационен план на селото е отреден парцел . в
кв. 51 (петдесет и първи), с граници по скица: ., улица, парцел ., парцел .и улица с ОК .–
всички в кв. 51 по плана на с. К. обл.П., ведно с
отстъпеното право на строеж, на основание на което е построена сградата върху
описания недвижим имот
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. Е.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***/32 (четири
тридесет и втори) идеални части.
2.
Е.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** и С.Й.А., с
ЕГН: **********, с адрес: *** – 20/32 (двадесет тридесет и втори) идеални части
в режим на СИО;
3.
Е.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** -
4/32 (четири тридесет и втори) идеални части.
4.
С.Б.Я., с ЕГН: **********, с адрес: *** - 1/32 (една
тридесет и втора) идеални части.
5.
Ц.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** - 1/32
(една тридесет и втора) идеални части.
6.
И.С.Я., с ЕГН: **********, с адрес: *** - 1/32
(една тридесет и втора) идеални части.
7.
Б.С.Я., с ЕГН: **********, с адрес: *** - 1/32
(една тридесет и втора) идеални части.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на последващи процесуални действия във връзка с подготовката и
провеждането на втората фаза на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала.
Секретар:М.М.