№ 58
гр. Горна О., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200833 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на „**** ****“ ЕООД – гр.Б.,
ЕИК *******, представлявано от Д.А. Д., срещу Наказателно постановление
(НП) № 613214-F632503/24.11.2021г., издадено от Началник отдел „*****“ -
В. Търново, Дирекция „*****“ в ГД „Фискален контрол“, с което, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв., на
основание чл. 185, ал.4,вр. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) за
нарушение на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/
Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г./. Навеждат се твърдения за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Излагат се и оплаквания, според
които нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, депозира
чрез упълномощения си защитник писмена молба, с която заявява, че се
1
поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява и излага
довод за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказателното производство е образувано след
изготвяне на Протокол за извършена проверка бл.№ 0014779/19.10.2021г./л.10
от делото/ и със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) сер. № № F 632503 от 27.10.2021г. /л.7/, съставен от св.Д.
(инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП) в присъствието на св.
Р.Х./СЗ 22.03.2022г.-л.36/.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено било прието, че на 19.10.2021г. в 13:15 часа е извършена проверка
на търговски обект, а именно магазин парфюмерия, находящ се гр.Г.О. на
ул.”******” № 7а, стопанисван от „**** ****“ ЕООД – гр.Б., ЕИК *******,
представлявано от Д.А. Д..
При проверката било установено, че за извършена покупка на
парфюм от 50мл. на стойност 20лв. е извършено плащане от св.Д., за което
плащане не била издадена фискална касова бележка от фискално устройство,
като плащането било прието от Ж.Ц..
Констатираното бездействие било квалифицирано от контролните
органи като нарушение на разпоредбите на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин/наричана накратко Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. или
наредбата/. Актът е съставен в присъствието и връчен на представляващ
търговеца Н. Х.а, която го подписала/л.7-9/.
Въз основа на така съставения акт, при идентично описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е установено и посочване на
правната му квалификация, на 24.11.2021 г. е издадено обжалваното НП/л.5 от
делото/, с което на търговеца жалбоподател, за извършено нарушение на
2
чл.25 ал.1 Наредба № Н-18 е наложена имуществена санкция в размер на
1000.00 лв., на основание чл. 185,ал.4,вр. ал. 1 от ЗДДС. Наказателното
постановление е връчено на представляващия търговеца на 30.11.2021
г./разписка-л.6/, а жалбата против него е подадена в срок на 06.12.2021 г./л.3/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от
всички събрани по делото писмени доказателства, така и от разпита на
свидетелите.По делото са разпитани като свидетели актосъставителя Д. и
свидетеля по акта Р.Х./л.36/. В показанията си свидетелите потвърждават
направените от тях констатации относно извършената проверка и
констатираното нарушение.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице
имащо право на това.
Според чл.118, ал.1 от ЗДДС „Всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.“.
Според разпоредбата на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят - освен останалите
изисквания – и изискванията за издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити,
които трябва да съдържат.
На следващо място според посочената в НП разпоредба на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредбата „Независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3,
3
ал. 1;“.
Видно от фактическите състави и на чл.118, ал.1 от ЗДДС и на чл.25,
ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредбата, общото е изискването за
регистриране и отчитането чрез ФКБ на извършени от посоченото лице
/регистрирано или не по ЗДДС/ на доставки/продажби от това лице в или от
търговски обект, който то стопанисва.
В тежест на административнонаказващият орган е да установи, че тези
фактически състави са приложими, при което не са спазени изискванията им,
посочени в закона и в наредбата. В конкретният случай е безспорно
установено от безпротиворечивите свидетелски показания, че на процесната
дата е била осъществена продажба във вписания в протокола за проверка
обект от посочения търговец, от негово име и за негова сметка на описания в
АУАН и НП продукт- парфюм от 50мл. на стойност 20лв.
Неоснователен е доводът, наведен в жалбата до съда, че нарушението е
извършено от служител на дружеството, поради което е следвало да се
ангажира неговата отговорност, а не тази на дружеството жалбоподател.
Основният състав на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда санкция по отношение
на две групи лица, които не са издали документа по чл.118 ал.1 и това е глоба
за физическите лица/които не са търговци/, респективно имуществена
санкция за ЮЛ и ЕТ, както е процедирано в процесния случай. Доколкото
дружеството е лице от кръга на визираното в чл.3 от наредбата, същото се
явява адресат на задължението по чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
като отговорността на ЮЛ е обективна, поради което тези лица следва да са
организирали дейността си по начин, който да гарантира спазването на
законовите предписания при осъществяването й.
За конкретният случай е неприложим и института на чл.28 от ЗАНН. В
случая се претендира формално нарушение, като липсата на вредоносен
резултат не е сред обстоятелствата, които са релевантни за степента и
характера на обществената опасност. Констатираната неотчетена сума, за
която не е издаден документ, представлява значителна част от наличния към
момента на проверката оборот/общо 30 лева/. От друга страна, нормата на
чл.185 от ЗДДС с особена строгост брани нарушенията на разпоредбите,
въвеждащи отчетност за паричните обороти по повод на продажби в
търговски обекти, въз основа на която отчетност фиска установява преките и
4
косвени данъци. Т.е. тази норма защитава особено важни обществени
отношения, осигуряващи както приходите в бюджета, така и
предотвратяващи недобросъвестна конкуренция между изрядни и неизрядни
търговци на дребно. Най – сетне, други обстоятелства, които да сочат на
обществена опасност, която да се приеме като пренебрежимо малка в
сравнение със съобразената от законодателя при формулирането на състава,
липсват по делото.
Относно повторността, за която е реализирана отговорност по текста на
чл.185 ал.4 от ЗДДС- същата се явява недоказана, на първо място. В съдебно
заседание представителя на въззиваемата страна представя извадка/справка/
от програмен продукт на Национална агенция по приходите по отношение на
издадени АУАН и НП по отношение на дружеството жалбоподател като
аргумент за това, че дружеството е нарушавало „многократно данъчната
дисциплина“ с уточнението, че следвало да се направи справка, която била
достъпна на интернет страницата на съдебните актове, без да е посочен номер
на делото, по което било потвърдено НП по отношение на същото ЮЛ/л.37/.
Съдебно решение или наказателно постановление по делото не се представят.
На следващо място, в акта за установяване на административно нарушение, с
който е поставено началото на производството не се описват обстоятелства,
свързани с повторно извършено нарушение, поради което и жалбоподателят в
тази фаза на производството не е могъл да направи възражения, свързани с
подобни неописани обстоятелства, както и за него не е било известно, че
АНО ще обсъжда състав за по-тежко наказуемо нарушение, което
съществено е ограничило правото му на защита. Посочването на наказателно
постановление №552235-F579745/18.12.21г. е извършено за първи път в
обжалвания акт/НП/, което е лишило от възможността жалбоподателя да
изложи определени възражения във фазата по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Ето защо
наказателното постановление следва да бъде изменено, като се наложи
санкция по основния състав на чл.185 ал.1 от ЗДДС в минималния й размер от
500 лева, така, както е процедирал АНО, прилагайки санкция в минималния
размер от 1000лв. съгласно чл.185 ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят не следва
да бъде санкциониран за нарушение, различно от това, за което е съставен
АУАН, поставил началото на производството, в което му е наложена с
обжалваното НП оспорената имуществена санкция.
Претендирано е юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д
5
ал.4 и ал.5 от ЗАНН в размер на 150лв./л.35/, което с оглед изхода на
производството следва да бъде уважено наполовина до размер от 75лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №
613214-F632503/24.11.2021г., издадено от Началник отдел „*****“ - В.
Търново, Дирекция „*****“ в ГД „Фискален контрол“, издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение № F 632503 от
27.10.2021г., КАТО на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък добавена
стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006г., налага на „**** ****“ ЕООД – гр.Б., ЕИК *******,
представлявано от Д.А. Д., имуществена санкция в размер на
500/петстотин/ лева, вместо имуществената санкция от 1000/хиляда/ лева с
основание чл.185 ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА **** ****“ ЕООД – гр.Б., ЕИК *******, представлявано от
Д.А. Д. да заплати на Дирекция „*****“ в ГД „Фискален контрол“ сумата от
75лева/седемдесет и пет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-
дн.срок от съобщенията до страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
6