№ 3488
гр. С, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МСС
при участието на секретаря СВ
като разгледа докладваното от МСС Гражданско дело № 20211110137592 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Образувано е по искова молба от СТ. Г. В., ЕГН **********, с която против „ А“
ЕАД, ЕИК ххх, са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът твърди, че със заповед № 91 от 16.06.2021 г., подписана от ВВ – лице без
представителна власт в „ А“ ЕАД, е прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл.71, ал.1 КТ, предвиждаща възможността да бъде прекратено трудовото
правоотношение без предизвестие поради наличие на срок за изпитване. Твърди, че
заповедта му е връчена на 16.06.2021 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама
свидетели – БА – ръководител отдел „ ЧР“, и ДХ – лице без трудови или управленски
отношения с ответното дружество. Ищецът поддържа, че заповед № 91 от 16.06.2021 г.
е незаконосъобразна, тъй като заповедта не изхожда от лице, което притежава
качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР на КТ. На следващо място,
поддържа, че ВВ не е лице, което представлява „ А“ ЕАД, тъй като промяната в
управителните органи на търговските дружества има конститутивно действие, т.е.
самият факт не се счита за настъпил, докато не се извърши вписването в Търговския
регистър.
По подробно изложените в исковата молба съображения претендира отмяна на
уволнението, извършено със заповед № 91 от 16.06.2021 г. като незаконно,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, присъждане на
1
обезщетение за оставане без работа за периода от 16.06.2021 г. до 16.12.2021 г. в размер
на 22890 лева. Претендира разноските по делото.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват изцяло. Не оспорва наличието на трудово правоотношение
с ищеца при условията на чл. 67, ал. 1 вр. чл. 70, ал.1 КТ по силата на трудов договор с
№ 34 от 09.03.2021 г. Счита, че издадената заповед за уволнение на ищеца е
законосъобразна, тъй като изхожда от лице с представителна власт, надлежно
легитимирано да представлява „ А“ ЕАД към момента на издаването . Претендира
отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като безспорно с доклада по делото е обявено наличието на трудово
правоотношение между страните по силата на трудов договор № 34 от 09.03.2021 г.,
като същото се и установява от представените писмени доказателства, в това число
трудов договор № 34/09.03.2021 г. и препис от трудова книжка на ищеца. В трудовия
договор на ищеца е включена клауза със срок за изпитване от 6 месеца - т.5.1 от
договора.
Безспорно е и обстоятелството, а се и установява от представената заповед с №
91 от 16.06.2021 г., че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с
уговорка за изпитване на служителя до изтичане на уговорения срок за изпитване,
считано от 16.06.2021 г.
Заповедта е издадена от ВВ, в качеството му на изпълнителен директор на " А"
ЕАД, и е връчена на ищеца на същата дата при отказ, удостоверен с подписите на
двама свидетели - БА и ДХ.
От представения протокол № ТЗ-28/07.06.2021 г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, в качеството на представител на държавата като
едноличен собственик на капитала на " А" ЕАД, се установява, че са взети решения за
промяна на състава на съвета на директорите на дружеството, като са освободени СФБ,
АКФ и ИДК, прекратени са сключените с посочените лица договори за възлагане на
управлението на дружеството и до провеждането на конкурс за нови членове на съвета
на директорите са избрани ВВВ, ИСС и ДПХ.
С договор за възлагане на управление на " А" ЕАД, гр. С, с № РД-02-16ф-
7/07.06.2021 г., сключен във връзка с протокол № ТЗ-28/07.06.2021 г. на едноличния
собственик на капитала между министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ВВВ, член на съвета на директорите, на ВВ е възложено
управлението и представителството на дружеството.
2
Представен е и договор за възлагане на управление на " А" ЕАД, гр. С, с № РД-
02-16ф-8/07.06.2021 г., сключен във връзка с протокол № ТЗ-28/07.06.2021 г. на
едноличния собственик на капитала между министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ДПХ, член на съвета на директорите.
Представен е по делото протокол № 1/08.06.2021 г. от заседание на Съвета на
директорите на " А" ЕАД, видно от който на основание чл.244, ал.2 и ал.4 ТЗ и чл.16,
ал.1, т.5 и т.6 от Устава на " А" ЕАД за изпълнителен директор на дружеството е
избран ВВВ, който да представлява дружеството, а за председател на СД е избрана
ДПХ. Съветът на директорите е възложил на новоизбрания изпълнителен директор да
организира вписване на обстоятелствата по протокол № ТЗ-28 от 07.06.2021 г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството и взетите решения в ТР и
РЮЛНЦ към Агенция по вписвания.
При извършената в съдебното заседание констатация по представения оригинал
на трудова книжка на ищеца се установява, че след датата на прекратяване на
процесния трудов договор - 16.06.2021 г., не са извършени отбелязвания за започване
на ново трудово правоотношение.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 91 от
16.06.2021 г., възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и присъждане на
обезщетение за оставане без работа за периода от 16.06.2021 г. до 16.12.2021 г. в размер
на 22890 лв.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуването на
трудово правоотношение с ответното дружество, което е прекратено с процесната
заповед, съответно размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за
месеца преди уволнението, както и че е останал без работа за съответния период. В
тежест на ответника е да установи законосъобразното упражняване на потестативното
право да прекрати трудовото правоотношение на соченото основание по чл.71, ал.1 КТ,
като докаже, че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт,
наличието на клауза със срок за изпитване в сключения трудов договор между
страните, уговорен в полза на работодателя, работодателят да е прекратил трудовото
правоотношение с уговорка за изпитване на служителя до изтичане на уговорения срок
за изпитване.
При така разпределената доказателствена тежест исковете са неоснователни,
като съображенията за това са следните:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
3
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи
съществуването на безсрочно трудово правоотношение между страните, по силата на
което ищецът е заемал длъжността " икономически директор". Процесното трудово
правоотношение е прекратено със заповед № 91/16.06.2021 г. на изпълнителния
директор на " А" ЕАД на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 16.06.2021г.
Разпоредбата на чл.71, ал.1 КТ предвижда, че до изтичане на срока за изпитване
страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
Проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена
в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата
незаконност, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са
посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания,
които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не
оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по
него ( така, например, решение № 216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ
г.о., решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV г.о.). В разглеждания
случай възраженията на ищеца за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са обосновани с
твърдения за незаконосъобразност на заповед № 91/16.06.2021 г., тъй като не изхожда
от лице, което притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на
КТ, като в тази връзка ищецът излага и доводи, че ВВ не е лице, което представлява
ответното дружество, тъй като промяната в управителните органи на търговските
дружества има конститутивно действие.
Възражението на ищеца за незаконосъобразност на атакуваната заповед №
91/16.06.2021 г., тъй като не изхожда от лице, което притежава качеството на
работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, е неоснователно.
Ответното дружество несъмнено е работодател по смисъла на легалната
дефиниция, дадена с § 1, т.1 от ДР на КТ, съобразно която " работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Ръководителите на предприятия по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ / управител,
директор и др./ са носители на работодателската правоспособност. Те могат да
учредяват, изменят и прекратяват индивидуални трудови правоотношения, както и да
4
упражняват и изпълняват отделни трудови права и задължения.
В случая не се спори, а и от представените протокол № ТЗ-28/07.06.2021 г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на
представител на държавата като едноличен собственик на капитала на " А" ЕАД,
договор за възлагане на управление на " А" ЕАД, гр. С, с № РД-02-16ф-7/07.06.2021 г.,
сключен между министъра на регионалното развитие и благоустройството и ВВВ, като
член на съвета на директорите, и протокол № 1/08.06.2021 г. от заседание на Съвета на
директорите на " А" ЕАД, се установи, че към датата на процесното уволнение за
изпълнителен директор на дружеството е избран ВВВ.
Основният спорен между страните въпрос е имал ли е изпълнителният директор
ВВ представителна власт в отношенията с работниците и служителите на дружеството,
включително да прекратява трудови правоотношения със служители на същото към
16.06.2021 г., доколкото не е спорно, а и при справка за вписванията в търговския
регистър се установява, че вписването му като представляващ дружеството е
извършено в последващ момент.
На релевантния и в случая материалноправен въпрос кога възниква
представителната власт на управляващия предприятието работодател спрямо
работника - от деня на надлежния му избор, респ. назначение или възлагане на
управлението на предприятието или от вписването му в търговския регистър, е даден
отговор в съдебната практика на Върховния касационен съд, като е разяснено, че
представителната власт на управляващия предприятието работодател в отношенията
му с работника или служителя възниква от датата на надлежния му избор, респ.
назначение или възлагане на управлението, а не от деня на вписването му в търговския
регистър. С връчването на заповедта за уволнение работникът или служителят е
уведомен лично за настъпилата промяна по отношение на представляващия
работодателя. Вписването в търговския регистър касае противопоставимостта на
вписването по отношение на трети добросъвестни лица спрямо действия, извършени от
представляващия дружеството до вписване на промяната на това обстоятелство. В
посочения смисъл, напр., определение № 509/18.05.2010 г., постановено по гр.д. №
1910/2009 г. на ВКС, III г.о., и цитираните в същото решение № 481 от 19.04.2006 г. на
ВКС и решение по гр. д. № 1987/2002 г. на ВКС.
Следователно, след избирането и овластяването на нов изпълнителен директор
представителна власт по отношение на работниците и служителите в дружеството има
последният, а предвиденото в чл.231, ал.4 и чл.235, ал.5 ТЗ действие на вписването
намира проявление само спрямо трети за дружеството лица, каквито работниците и
служителите на дружеството не са. По тези съображения възражението на ищеца, че
заповедта е издадена от лице без представителна власт, се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът приема, че уволнението на ищеца, извършено
5
със заповед № 91 от 16.06.2021 г., е законосъобразно, поради което искът за отмяната
му следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Елемент от основателността на тези искове е незаконност на уволнението.
С оглед формираните изводи за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ,
такива са и обективно съединените обусловени искови претенции по чл.344, ал.1, т.2 и
т.3 вр. чл.225 КТ, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските в производството.
Право на разноски при този изход на спора има ответникът, на когото на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК / изм. ДВ, бр.8 от
2017г./.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават за сметка
на бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. Г. В. , ЕГН **********, с адрес: гр. П, ул. "НЦ,
против " А" ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. " ХХХ III"
ХХХ, обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението на
ищеца, извършено със заповед № 91 от 16.06.2021 г., по чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.1 КТ за заплащане на сумата от 22890 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа за периода от 16.06.2021г. до 16.12.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА СТ. Г. В. , ЕГН **********, с адрес: гр. П, ул. "НЦ, да заплати на "
А" ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. " ХХХ III" ХХХ, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок, който на основание чл.315, ал.2 ГПК тече от 02.11.2021 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7