О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на втори март, две хиляди
двадесет и първа година в
състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
с участието на секретаря Мария Ценова и прокурора Ивайло
Хайтов, като разгледа докладваното от съдията ЧНД N 120 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано
въз основа на молба от л.св. В.Н.С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В молбата се
навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО, поради което прави
искане молбата му да бъде уважена.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище
от И.Ф. Началник на Затвора гр. Враца
със справка за изтърпяното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка
на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на л.св.В.С..
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна
връзка, като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Затвора гр. Враца се представлява от Инспектор РД А. М.,
който изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че макар
и осъдения да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание,
същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл.
439а НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата за УПО и прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и
провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
В.Н.С. е осъден с присъди по: НОХД № 564/2013год. на РС
Враца, НОХД № 1378/13год. на РС Враца, НОХД № 98/2014год. на РС-Ихтиман, НОХД №
17951/13год. на РС-София, НОХД № 17840/2017год. на РС-София и НОХД №
20244/14год. на РС София. С определение по ЧНД № 18866/2019год. на РС София, на
основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК му е определено по всички тези
наказателни дела едно общо наказание от три години и шест месеца лишаване от
свобода, при първоначален "Общ" режим на изтърпяване. Преди това същият
е осъждан още веднъж – реабилитиран по право.
Л.св. В.С. е започнал да търпи наложеното му наказание от 3
години и 6 месеца лишаване от свобода на 26.06.2020год., като до момента е
изтърпял фактически 8 месеца и 6 дни, от предварителен арест 1 год., 2 месеца и
2 дни, от работа 2 месеца и 23 дни, или общо изтърпяно 2 години, 1 месец и 1
ден. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 година, 5 месеца и 29
дни.
При това положение, осъденият С. към момента е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив е със средни стойности от 57 точки. Рискът от вреди за обществото след
освобождаване от затвора е също със средни стойности и се обуславя от
извършеното престъпление и криминалното минало на лицето. В първоначално
изготвения план на присъдата, като цели и задачи са заложени: формиране на
самокритичност към престъпните си действия и поемане на отговорност при
възлагане на конкретни трудови задачи; осъзнаване на вредните последици от
правонарушението; повишаване на уменията за мислене и формиране на ясни и
реалистични цели в живота. Рискът от
извършване на бягство е със средни стойности и се определя от факта, че същият
се е укривал от правораздавателните органи в Кралство Испания.
Междинната оценка на риска от рецидив показва минимално
понижаване на числовите стойности – от 57т. на 54точки. Отчита се повърхностно
приемане на вината и омаловажаване на престъплението. Не изпитва съжаление към
пострадалите лица.
В условията на ЗО през изтеклия период от изтърпяване на
присъдата, рискът от рецидив запазва средните си стойности. Рискът от вреди за
обществото също остава среден. Рискът от вреди спрямо останалите лишени от
свобода е с ниски стойности. Не са регистрирани враждебни и агресивни нагласи към
околните при попадане в конфликтни ситуации.
След постъпването му в ЗО на 20.08.2020год., л.св. С. не е
извеждан на външен обект поради опасността от бягства. Назначен е на работа по
чл. 80 от ЗИНЗС за доброволен безплатен труд като вестникар. Трудовите му
задължения се изразяват в търсене на информация за отбелязване на годишнини от
паметни събития от българската история, редактиране и списване на
затворническия вестник "Зограф". Преди това е работил 1 ден в затворническата
кухня, а след това като отговорник на клуб. В ЗООТ "Враца" е водил
курс по испански език за придобиване на първоначална езикова грамотност.
Участвал е в организирането на спортни турнири по шах и електронни игри, където
се е представил на призови места. Вземал е участие и в провежданите литературни
конкурси за написване на есе и стихотворение. Активно участва в изготвянето на
Коледни и Новогодишни празнични картички.
Спазва установените режимни изисквания и правила в ЗО.
Награден е с "писмена похвала" през 2020год. за инициативност в
провеждане на езиков курс и оказано съдействие в подготовката на Коледните и
Новогодишни празници.
Администрацията на ЗО не пренебрегва постигнатите
положителни резултати във възпитателната дейност, но те трябва да имат траен и
устойчив характер. Все още не се наблюдават прояви на осъзнато разкаяние и
реална преоценка на престъпното поведение.
Липсата на деструктивни прояви и наложени дисциплинарни
наказания не означава, че осъдения С. е променил модела, манталитета и
стереотипа си на мислене и поведение.
В МЛС осъдения демонстрира добро поведение, но в живота на
свобода води хищнически и манипулативен начин на живот, несъвместим с добрите
нрави и общочовешки ценности. Л.св. не е склонен под влияние на околните и на
многобройните си осъждания да промени вижданията и принципите си. Уменията му
за мислене не са на необходимото ниво, поради факта, че системно повтаря едни и
същи грешки.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем. Режимът на
изтърпяване на наказанието не е сменен в по-лек.
Криминалното мислене е основният деформиращ фактор при
извършване на престъпления и е свързан с криминалната му история. Не се
наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот след освобождаване.
Следният риск от вреди за обществото се обуславя от
криминалното минало, а многократните осъждания за едно и също престъпление
показват, че л.св. С. проявява престъпна упоритост, самонадеяност и склонност
към импулсивни и безразсъдни действия. Осъденият не осъзнава тежестта на
извършените закононарушения и няма критично отношение към престъпните си
действия. Омаловажава извършените престъпления и не разпознава факторите,
допринесли за неговото криминално минало.
Полагането на труд по чл. 80 от ЗИНЗС и демонстрираното
добро поведение в ЗО не елиминира констатацията, че рискът от рецидив и вреди
запазват своите средни стойности. Намаляването на риска от рецидив с три пункта
показва, че л.св. С. не е постигнал необратима точка на поправяне и превъзпитание,
която да позволи безпроблемна ресоциализация в обществото.
На този етап от изтърпяване липсват убедителни доказателства
за поправяне на осъдения и в тази връзка е необходимо корекционната работа с
него да продължи в условията на ЗО до постигане на трайна положителна промяна и
реализиране целите на закона.
За горните изводи от значение е и факта, че в съвкупността
от извършени престъпления са включени голям брой наказателни дела – 6 НОХД.
Следва да се има предвид, че по-голяма част от фактическото изтърпяване на
наказанието се дължи на продължителният арест – 1 година, 2 месеца и 2 дни.
Фактически изтърпяната част от наказанието е само 8 месеца и 6 дни, което не е
достатъчно да бъдат изпълнени заложените в присъдите цели по чл. 36 НК.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия
момент по отношение на л.св. В.С. е
налице само една от двете законови предпоставки за УПО, а именно същият е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още
не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на
изискванията на чл. 439а НПК. Всичко това, в съчетание с големия размер на
неизтърпения остатък от присъдата, дават основание на съда да приеме, че следва
да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание, в размер на 1 години, 4 месеца и
29 дни.
На основание чл. 441 НПК нова молба за УПО от л.св. С. е
допустима след изтичане на 6 месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При
горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК и чл. 441 НПК,
Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. В.Н.С., роден на ***г***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно
от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му по ЧНД № 18866/2019год.
на РС-София общо наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца,
с остатък 1 година, 4 месеца и 29 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис
от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: