Р Е Ш Е Н И Е
№
989
Гр.
Пловдив, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и
участието на прокурора Мария Тодорова,
като разгледа
докладваното от съдия Матеева КАНД № 570
по описа на съда за 2021година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по касационната жалба
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София против
Решение № 1697/08.10.2020 г., постановено по адм. дело № 650/2019 г. по описа
на Х състав,Административен съд -Пловдив
С подадената жалба от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния представител
юрисконсулт Чолаков, се обжалва решението в частта му, с която е уважен
предявеният против нея иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 2 500 лв ,причинени на Е.М.Й. в периода от 29.12.2011г. до
06.10.2016г. и от 30.12.2016г. до 29.08.2018г. за престоя му в Затвора София и
Затвора Пазарджик,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на
завеждане на иска, като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му
в обжалваната част и постановяване на друго решение по съществото на спора, с
което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло като неоснователен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът-Е.М.Й. , редовно
призован, не се явява ,в съдебно заседание се представлява от адвокат Р.К..Същата
поддържа,че оспореното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено
,като не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,както и
неправилно приложение на материалния закон.Не претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на ГДИН.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен
съд – Пловдив се е развило по исковата молба на Е.М.Й. против ГДИН , с която на
основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС ,като бъде осъден
ответника да му заплати обезщетение в
размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение,
стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и влошаване на здравословното му
състояние за периода от 01.01.2012г. до 05.03.2019г., в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив и Софийски централен затвор, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м.
нетна площ на човек“), лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях
има дървеници, хлебарки и гризачи), липса на постоянен достъп до течеща вода и
санитарен възел, не му е осигурявана работа с която да намали срока на
изтърпяване на наказанието, страда от сънна апнея, които правят условията в
затвора още по-непоносими, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). С молба от
25.04.2019г. са конкретизирани исковите периоди, както следва от 01.01.2012г.
до 30.12.2016г. – Затвора София, от 30.12.2016г. до 29.08.2018г. Затвора
Пазарджик, от 15.01.2019г. в Затвора Пловдив. С Декларация, ищецът Е.Й.
заявява, че няма оплаквания от престоя си в Затвора-Пловдив, но поддържа
оплакванията си срещу ГД „ИН“ за лоши условия при престоите му в Затвора-София,
ЗО „Кремиковци“ и Затвора-Пазарджик.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетение в размер
на 2 500 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 29.12.2011г. до
06.10.2016г. и от 30.12.2016г. до 29.08.2018г., както и законовата лихва върху
тази сума, считано от 06.03. 2019 г. - датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията до пълния й
размер от 60 000 лева
При
съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на
кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, съдът е
определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги
е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда,
че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Правилен е изводът на
административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка,
че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание "лишаване от
свобода" от ищеца в периодите ,предмет на исковата молба.
Несъстоятелно е твърдяното в
касационна жалба на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд
е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на
съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от
специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава
Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им
наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга –
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липса
на достатъчно приемливи условия за
живот,съобразени с уважение към човешкото достойноство ,в помещенията, в които ищецът е изтърпявал
наказание, вследствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба на ГДИН за недоказаност на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на условията в Затвора –София и Затвора-Пазарджик, където е изтърпявал
наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии
и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на
служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
От установеното по делото
неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени
вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са
нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът
на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на
субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за
размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии.
Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху
ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора – Пазарджик и и в
Затвора-София. Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част
от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в
съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с
обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени
причинените вреди.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба, като неоснователна – без уважение.
От ответната страна по делото
липсва искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в частта за разноските.
Водим от изложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XXIV
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1697/08.10.2020 г.,
постановено по адм. дело № 650/2019 г. ,Х състав по описа на Административен
съд -Пловдив в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.