РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Благоевград, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20231210102577 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... офис сграда Л....редставлявано от изпълнителния директор Ю... Ю.... чрез
пълномощника И..Н...юрисконсулт срещу Ц. П. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: обл. Б........
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ц. П. Ф., с ЕГН: **********, дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч, гр. д. № 1529/2023 г. на Районен съд - Б...... а именно: 1417, 07 лв. (хиляда четиристотин
седемнадесет лева и седем стотинки) - представляваща главница за периода от 19.07.2017 г. до 08.11.2022 г.; 205, 28 лв. (двеста и пет
лева и двадесет и осем стотинки) - представляваща договорна лихва за периода от 19.07.2017 г. до 08.11.2022 г.; 112, 11 лв. (сто и
дванадесет лева и 11 стотинки) - представляваща обезщетение за забава, считано от 09.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението в
съда /За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС/, ведно със законна лихва: от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, както и да ни присъдите разноските по ч. гр. д. № 1529/2023 г. на Районен съд - Б.....
Направено е искане да бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски в хода на заповедното производство, всички
разноски направени в хода на настоящото производство.
Посочена е банкова сметка по която могат да бъдат заплатени дължимите суми: сметка на Агенция за събиране на вземания ЕАД:
........Обединена Българска Банка АД.
Твърди се в исковата молба, че на 09.11.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 15.02.2022г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15063628 от дата 19.07.2017 г. и Приложение № CARD-
15388590 е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, като длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането и предсрочната изискуемост от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-15388590 от дата 15.11.2022 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента.
Сочи се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени
лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес.
Посочва се, че съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи
обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че
данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин, поради което се посочва, че в извлечението на приложение № 1
са включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически
лица са заличени. Сочи се, че в приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за
процесния случай.
Направено е искане да бъдат връчени на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за
извършената цесия и за предсрочната изискуемост от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България "., като се
позовават на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711 /2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, е направено искане съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от
посочения договор за паричен заем не е погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Посочва се, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
1
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Посочва се, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока се цитира съдебна практика /Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК/.
В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, е направено искане съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител и последният възрази
относно редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, като се иска от съда да има
предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, като се сочи, че в този случай законът приема
връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата и съдът следва да приеме, че длъжникът е получил изходящото
от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. Сочи се, че с назначаването на особен представител на ответника по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат и до назначаването му се
стига, след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно, т.е. връчването на исковата молба и книжата към нея
предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения
представител не засягат редовността на връчването на ответника.
Твърди се, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия
и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 от
ГПК, е изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Сочи се, че проверката за редовност на
връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на
ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което се сочи, че и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към
редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея.
Твърди се, че на 19.07.2017 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б......като Кредитор и Ц. П. Ф., като
Кредитополучател е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS- 15063628 от 19.07.2017 г. и Приложение № CARD-153 88590 към Договора, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Сочи се, че съгласно т.12 от Условия към договора, представляващи неразделна част от Договора за кредит,
освен предоставеният размер на потребителски кредит, Кредиторът може да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит и
ползването на кредитна карта с максимален кредитен лимит 10000 лева, която карта Кредиторът ще издаде и достави на
Кредитополучателя. Сочи се, че на основание т. 21 от Условията към Договора, заедно с кредитната карта, на Кредитополучателя се
предоставя и документ „Приложение", представляващо неразделна част от Договора за кредит и съдържащо всички конкретни условия
по револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната карта, като задълженията на Кредитополучателя по тази карта
възникват към момента на активиране на картата. Сочи се, че Кредитополучателят може да извършва транзакции (операции) с
кредитната карта до размера на кредитния лимит в рамките на дневните транзакционни лимити, като всяка транзакция с кредитната
карта представлява усвояване на договора за револвиращ кредит.
Посочва се, че съгласно документа Приложение № CARD-153 88590, представляващо неразделна част от Договора за кредит №
PLUS-15063628, БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД са предоставили на Кредитополучателя револвиращ заем с максимален кредитен
лимит в размер 1000 лв. /хиляда лева/, за усвояването на който Кредиторът е издал на името на Кредитополучателя международна
кредитна карта „Mastercard” с персонален идентификационен номер. Преди използването на картата Кредиполучателят бил длъжен да я
активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в Приложението като задълженията на Кредитополучателя
по тази карта възникват към момента на активиране на картата. Посочва се, че съгласно Приложението Кредитополучателят имал право
да усвоява предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на
наличния лимит, като ползването на тази услуга се отразява като транзакция в месечното извлечение. Кредитополучателят можел да
използва и услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се
подписва приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията.
Съгласно т. 14 от Приложението за ползването на револвиращия кредит,се посочва, че кредитополучателят дължи върху усвоения
размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35%, като договореният лихвен процент се изчислява върху усвоения
размер на кредитен лимит за времето на ползването му. Посочва се, че за ползването на картата Картодържателят заплаща и такси
съгласно Тарифата посочена в Приложението, като кредиторът може да преразглежда размера на лихвите и таксите всеки месец, като с
влизането в сила на новите размери Кредиторът уведомява Кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с промените, се
посочва, че той трябва да блокира картата си и да изплати изцяло задълженията си с начислените лихви и такси съгласно последното
издадено месечно извлечение.
Възползвайки се от предоставения му кредитен лимит, се посочва, че Кредитополучателят е извършвал транзакции посредством
услугите плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM. Към момента на подаване на настоящото
заявление се твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло усвоените суми, като непогасена е останала сума в размер на 1417.07 лева.
Сочи се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца и го е изпратил на
електронната поща на Кредитополучателя, като месечните погасителни вноски се извършват до 1 -во число на месеца, следващ месеца
на издаване на извлечението, като се посочва, че Кредитополучателят е длъжен да заплати поне минималният размер на вноската
съгласно Тарифата поместена в Приложението. Сочи се, че месечната погасителна вноска покрива задължението в последователност:
разноски, лихва и главница.
Сочи се, че лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване
на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено, като тази лихва се обявява като дължима в следващото
месечно извлечение. На посоченото основание на Картодържателя се сочи, че е начислена лихва за ползване на кредита в размер на
205.28 лв., за периода от 19.07.2017 г. до 08.11.2022 г.
Подписвайки договора, се сочи, че страните са договорили, че при условие че Кредитополучателят не извърши плащане по
дължимите суми в рамките на два месеца от последното плащане, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. Твърди се, че на посоченото основание на Картодържателя е начислено
обезщетение за забава в размер на 112.11 лв, за периода от 09.11.2022 г. до датата на подаване на настоящето заявление в съда, като за
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС.
Предвид изложеното се твърди, че за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си
по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от
ГПК срещу длъжника Ф. в деловодството на Районен съд - Благоевград, за което е образувано ч.гр.д. № 1529/2023 г. и е издадена
заповед за изпълнение, по която длъжникът е подал възражение, което се сочи, че от своя страна обуславя правния интерес на ищеца от
подаването на настоящата искова молба.
С Разпореждане №3005/21.12.2023г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на поправената исковата молба
2
/чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде
писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата е връчен на ответника на 05.02.2024 година чрез адвокат Е. П..
Видно от данните по делото в указания едномесечен срок е постъпил писмен отговор по подадената искова молба. Със същия се
оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Направено е искане на основание чл. чл.241. ал. 1 ГПК за разсрочване вземането на равни месечни вноски.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Твърди се, че на първо място наведените от фактическа и правна страна обстоятелства в исковата молба не изясняват в пълна степен
обстоятелства, които биха касаели законността на сключения между страните договор, към кой момент е сключен, към кой момент е
станало изискуемо вземането, информирана ли е за това ответницата, изпаднала ли е в забава при неизпълнение, както и как са
изчислени дължимите главници и лихви по договарянето, за да се квалифицира обективното състояние на ответницата като неизправна
страна по съглашението, ведно с произтичащите от това правни последици. Сочи се, че така посочените твърдения и от приложените
писмени доказателства по никакъв начин не изясняват налице ли е конкретен юридически факт, релевиращ на валидно облигационно
обвързване, неизпълнение, начало на изискуемостта на задължението на ответницата към определен момент, според договорките на
страните. Сочи се, че не я ясно съгласно кой договор, сключен между страните е породил облигационната връзка. Сочи се сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
№PLUS-15063628, като от приложеният договор се установява дата 19.07.2017г. като в същият договор и от същата дата се сочи и
CARD- 15388590.
Сочи се, че по никакъв начин в депозираната искова молба не е ясно, кога се твърди ответникът да е получил и получил ли е
кредитната карта, без посочен с номер или с№ CARD-15388590. Не ставало ясно, активирана ли е сочената карта, кога и по какъв начин
ответницата е получила пин код, без който същата не може да се ползва. Не ставало ясно, ако се приеме, че договорът се твърди, че е
сключен 19.07.2017г.,какъв е евентуално срокът на договора и на какво основание се предявява претендираното вземане, не е ясно какъв
е срока на договора, не е ясно блокирана ли е картата, за да може да се направи извод, до кой момент евентуално би се следвало някакво
плащане/главница, лихва за забава/ и би било налице облигационно правоотношение. Не е установено кога е сключен договора и
прекратен ли е, ако е прекратен кога. С оглед и на изложеното се оспорват всички изложени в исковата молба обстоятелства, като изцяло
неоснователни. Сочи се, че от посоченото в исковата молба не ставало ясно какъв е размерът на евентуално отпуснатият револвиращ
кредит, и какъв е евентуално размера на месечните вноски; не е ясно с оглед представените към исковата молба доказателства остава с
каква банкова сметка е обвързана евентуално посочената кредитна карта, какви суми са били усвоени от ответницата, какви сума
евентуално са постъпили по сметката, както и какви задължения се покриват с тях/главница, лихва, разноски/,както и техният
евентуален размер, поради което се твърди, че депозираният иск се явява изцяло неоснователен по основание и размер, предвид и на
което се оспорва същия.
Сочи се, че не е посочено и не става ясно, налице ли е усвоен кредит, като единствено в исковата молба е посочено „задълженията на
кредитополучателя възникват към момента на активиране на картата”; не ставало ясно от кога и как се начислява евентуално лихва, тъй
като в исковата молба било посочено „договорният лихвен процент се начислява върху усвоеният размер на кредитният лимит за
времето на ползването му”; не е ясно какъв е размера и таксите съгласно Тарифата посочена в приложението, които се твърди, че се
дължат от ответницата; не е било посочено кредитната карта с каква банкова сметка е обвързана и евентуално в коя банка. Сочи се, че от
представените доказателства и от изложените твърдения не може да се установи налице ли е изпълнение на договорите от страна на
кредитодателя, ако е налице изпълнение кога и как е изпълнен и съответно ако е налице неизпълнение, това важно обстоятелство следва
да бъде установено, доколкото има отношение за установяване неоснователността на иска. Оспорва се така приложеното към исковата
молба уведомление, като се сочи, че не се установява, какво е съдържанието на изпратената пратка.
Твърди се, че не е налице валидно облигационно обвързване, между ищеца и ответницата, с оглед и на което не е и налице
неизпълнение на задължението на ответницата.
Сочи се, че в приложеното към исковата молба Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване ползване на кредитна карта с посочен номер № CARD-15388590, не са уговорени подробно условията
по договора, като не ставало ясно кога договора влиза в сила, неговият срок, налице ли е изпълнение от страна на кредитора. Посочва се,
че в т.1 се сочи, че “Кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 1000лева, при годишна лихва и такси за ползуването
му посочени в този документ“. Посочено било в т.2, че Кредиторът издава на Кредитополучателя кредитна карта Мастъркард
(международна картова организация). Сочи се, че Кредитната карта е електронен платежен инструмент и представлява пластмасова
карта, върху която е записана електронна информация, като чрез картата се извършва идентификация на Кредитополучателя и се
осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на Кредитополучателя револвиращ кредит. Сочи се, че картата позволява чрез нея да
бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (ATM), плащания чрез терминални устройства (POS) и други услуги, посочени в това
приложение или достъпни чрез АТМ и/или POS в страната и чужбина. В т.5 било посочено, че Идентификацията се извършва чрез
въвеждане на персонален идентификационен номер (ПИН), уникален за всеки клиент. ПИН е универсален електронен подпис по
смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗЕДЕП и Страните приемат, че е със статут и правно действие на саморъчен подпис в съответствие с чл. 13 ал.
4 от ЗЕДЕП по отношение на действия, свързани с приемане на настоящото Приложение и всякакви бъдещи изменения на условията по
Договора. Първоначалният ПИН се съобщава на клиента, чрез приложена към настоящия документ процедура по активация неразделна
част от договора за кредит. Смяна на ПИН се предлага при техническа възможност чрез устройствата и/или по начина описан в
процедурата по активация. Нов ПИН се издава при необходимост по начина, посочен в процедурата по активация. Код CVV(2) е със
същия статут, ако е отпечатан на картата. От изложеното се сочи, че след като кредитополучателят не е получил персонален
идентификационен номер (ПИН), същата не е активна и не може да бъде използвана. В т.6 било предвидено, че Активацията ще има
правното действие, предвидено в посочения договор за кредит. Посочено било, в т.8 че Картата е собственост на Кредитора. В т. 11 било
посочено, че при закриване на картата дължимите суми остават изискуеми, начислява се лихва и се дължат плащания съгласно
Договора. Посочва се, че кредиторът може да закрие картата при: просрочие над три месеца, не активност 6 месеца, злоупотреба,
неправилна употреба/. Приложението се сочи, че за ползването на револвиращия кредит се прилага Лихвен процент/Годишен процент
на разходите 35.00% / 44.90 %. Сочи се, че не се установява размера на действителното оскъпяване на кредита, размера на всички
останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. Не ставало ясно каква е общата цена на кредита за потребителя, изразена като
годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит, при изчисляването му включват ли се всички задължителни
такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Сочи се, че върху така приложеното Приложение липсва подпис на
ответницата.
Сочи се, че към исковата молба е приложен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползуване на кредитна карта №PLUS-15063628,съгласно този договор и посоченото в т. 12 било посочено, че всички
задължения произтичащи от този документ и свързани с ползуването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадената кредитна карта, по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. Сочи се, че от
представените по делото доказателства не може да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от
ответницата, че е била активирана, както и че последната е извършвала транзакции възползвайки се от предоставения кредитен
лимит/както и в какъв размер е той/, поради което се сочи, че не е налице облигационно правоотношение между страните. Оспорва се и
се възразява да бъде приета като доказателство по делото, обратна разписка, за доставена на ответницата пратка, като се сочи, че
3
липсва отбелязване какво е нейното съдържание, като се вземе в предвид, че между страните е наличен и друг договор, неясно е че
същата пратка има отношение към настоящото производство. Намира се, че не е налице сключен между страните договор за
предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба параметри и не получаване на сумата от ответницата, което
представлява самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата претенция. Сочи се, че не е ясно на кой точно договор се позовава
ищеца, като в исковата молба са били посочени два договора, като е посочено и Приложение към договор. Сочи се, че в Приложението в
чл.1 се сочи сума - 1000 лева, а в договора в чл.12-лимит до 10000 лева, поради което се оспорва основанието на иска. Сочи се, че
изложените в представеният договор клаузи от т. 12 до 21 са общи, неконкретизирани и неясни, с оглед и на което не се установява
налице ли е изпълнение от страна на кредитора и съответно неизпълнение от страна на кредитополучателя. Посочва се, че в чл.15 се
сочи, че договора за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на картата се определя от кредитора и е
различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит, поради което отново се сочи, че не е налице облигационна връзка
между ищеца и ответницата.
Твърди се, че договора/договорите не са сключени съгласно изискванията им за съдържание според Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно Приложение №2 ,чл.5, ал.2 от ЗПК. Сочи се, че съгласно чл. 5,ал. I
’’Преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или
кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Сочи се, че съгласно ал.2 Информацията по ал. 1 се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
приложение № 2. Твърди се, че не е представен към исковата молба Стандартен европейски формуляр. От изложеното се сочи, че преди
подписването на договора на потребителя не е бил предоставена информация за сравняване на различни предложения във формата на
стандартен европейски формуляр, съобразно чл. 5 ал.2 във връзка с ал. 1 от ЗПК, което е в противоречие със сочената правна норма и
ЗПК.
Сочи се, че съгласно Чл. 10,ал.1 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В ал. (2) Кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които
не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. С оглед и на изложеното се твърди, че представените договори не
отговарят на изискванията на чл.10 от ЗПК и са недействителни.
Сочи се, че договорите са сключени и в противоречие с чл.10а,ал. (4),тъй като „Видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, за което се сочи, че в случая не е
налице.
Твърди се, че договорите не отговарят и на изискваният посочени в чл.11ал.1,чл.12,ал.1, от ЗПК, поради което на осн. чл. 21, клаузите
в договора за потребителски кредит, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, се твърди, че са нищожни. С
оглед не спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, и съгласно чл.22 от ЗПК се сочи,
че договорите за потребителски кредит са недействителни.
В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, и с оглед гореизложеното се намира, че договора за
потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 1,ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се,
че Кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Посочва се, че
липсва ясно разписана методика на формиране годишният процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 44,90 % /. В този порядък се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/ се сочи, че следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, се твърди, че изцяло липсва яснота досежно посочените
обстоятелства. Посочен бил лихвен процент по заема /който е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по заема, но се сочи, че не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора/договорите. Сочи се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия
е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Излага се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи
или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски,
месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. От така
изложеното се твърди, че не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите
са изключени.
Сочи се, че не става ясно по какъв начин е формиран посоченият в тарифата ГПР от 44.90 %., не са ясни както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то се сочи, че следва ясно да посочи
какво точно е включено в тях. Сочи се, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Твърди се, че нито са уговорени, нито са посочени евентуални размери на погасителни вноски, в представеното приложение са
посочени като суми от 60лева до 480лева,без да е конкретизирано каква е евентуално тя за ответницата, както и как е калкулирана от
ищеца и при какъв лимит на кредита като се сочи то 1000 лева 10000 лева, което според ответника представлява едностранно изменение
на клаузи по договора във вреда на потребителя, поради което се твърди, че договорът е недействителен и с оглед това несъответствие с
чл. 11, ал. 1 т.7, ЗПК.
Твърди се, че договорът е недействителен и на основание чл.146, вр. с чл.143, т.9 от ЗЗП и чл.147 ЗЗП, а отделно от това се твърди за
недействителност на договора, поради което се сочи, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв се иска да бъде отхвърлен
изцяло.
Оспорва се размера на предявения иск, като се счита същия за недопустим по отношение на дължимата главница, да бъде в по-висок
размер от твърдяната от ищеца отпуснатата главница.
Оспорва се обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед е настъпила изискуемост на
вземането респ. задължението на длъжника да върне претендираните в настоящият иск суми. В общия случай при договори за заем с
неопределен срок вземането става изискуемо след изтичане на 1 - месечен срок от поканата. Сочи се, че в ЗПК съществува специална
регламентация според която при прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на
предизвестие до длъжника, като е посочен и минимален срок на предизвестието - двумесечен. Сочи се, че в случая не се твърди и не се
установява кредиторът или ищецът да са отправили до длъжника двумесечно предизвестие и това да е станало преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В приложеното Уведомително писмо се твърди, че не е предвидена възможност за
плащане в 2 - месечен срок, нито е обективирано изявление, за прекратяване на договора след изтичане на двумесечен срок от
получаването, същото било изготвено за целите на настоящото производство, поради което се иска да не бъде прието като
доказателство. В същото се сочил срок от пет дни от получаване на уведомлението, което се твърди, че е в противоречие с нормите на
4
ЗПК и ЗЗД.
Съгласно нормите на чл. 110,чл. 111,114 и чл.119 от ЗЗД се прави възражение за изтекла погасителна давност, за цялото
претендирано вземане/главница, лихви, разноски/.
С Определение № 493/10.03.2024г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или
друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законният представител, изразява се становище по делото
в писмени молби от процесуален представител, с които се поддържа иска, като се иска уважаването му. Претендират се сторените по
делото разноски, с приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение относно претендираното адвокатско възнаграждение от
ответницата.
Ответникът Ц. Ф., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител -
адвокат П., която поддържа депозирания писмен отговор. Оспорва предявените искове, по същество изразява становище за
неоснователност и се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се сторените в производството разноски с представен
списък по чл. 80 от ГПК. Депозирана е и писмена защита, с която се изразява становище по същество на делото.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушано е заключението по допуснатата и назначена
съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи, които са приети и приобщени към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1529/2023г. по описа на Районен съд - гр. П.......ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. № 15557/26.07.2023г., въз основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 677 от 28.07.2023г., по силата на която е разпоредено длъжникът Ц. П. Ф., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Б....... да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С......представлявано от Ю..... Х...... Ю....- изпълнителен директор, чрез пълномощник Иван Николаев Недков - в
качеството на юрисконсулт, следните суми: -сумата от 1417,07 лв. /хиляда четиристотин и седемнадесет лева и седем стотинки/ -
представляваща главница за периода от 19.07.2017 година до 08.11.2022 година по неизпълнено задължение по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-
15063628, сключен на 19.07.2017 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и Ц. П. Ф., като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 09.11.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 15.02.2022 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК пред съда – 26.07.2023 г., до окончателното изплащане на дължимото; -сумата от
205,28 лв. /двеста и пет лева и двадесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода 19.07.2017 година до 08.11.2022 година; -сумата
от 112,11 лв. /сто и дванадесет лева и единадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 09.11.2022 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 26.07.2023 г.; -сумата от 34,69 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/- заплатена държавна
такса; - сумата от 50, 00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ бр.
8/24.01.2017 г.).
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК е връчено на длъжника на 13.09.2023 година, като в указания от съда срок е депозирано възражение, в което се сочи, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, като са претендирани и сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане от 12.10.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си
в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса, както и че следва да представи доказателства, че е
предявил иска си в посочения срок, в противен случай съдът ще обезсили Заповедта за изпълнение. Съобщението за постановеното
разпореждане на съда е връчено на 25.10.2023г.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1529/2023г. по описа на Районен съд
- гр. Благоевград.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената
защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Като доказателство от страна на ищеца е представено по настоящото дело копие на Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15063628, сключен на 19.07.2017г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /като кредитор/ и Ц. П. Ф. /като кредитополучател/, като на съда служебно /доколкото е докладчик по
същото и това е съобщено на сраните/ е известно, че по гр. дело № 2576/2023 година по описа на БлРС е приложен договора в оригинал
и предмет на посоченото дело са сумите по този договор.
В раздел озаглавен „отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта” съобразно чл. 12 от
представените условия по договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения свързани с ползването
на кредитна карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Ищецът се е задължил да
издаде платежния инструмент не по – късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. както и, че ако в посочения срок не
бъде издадена кредитна карта този раздел не произвежда действие. Посочено е, че кредитния лимит, който се определя едностранно от
кредитора няма да надвишава посочения максимален размер и ще представлява револвиращ потребителски кредит предоставен на
кредитополучателя за ползване посредством кредитна карта. Кредитополучателят ще може да извършва трансакции с кредитна карта
до размера на кредитния лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити, като всяка трансакция представлява усвояване на
договора за револвиращ потребителски кредит, потвърждение за извършване на трансакциите се осъществява посредством персонален
идентификационен номер. Съобразно чл. 15 договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, а срокът на валидност на
кредитната карта се определя от Кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. За плащане на
кредитния лимит е предвидено плащане годишна лихва върху усвоената част, за срока на ползването й, както и удържане на всички
такси дължими на кредитора или на трети лица от разполагаемия кредитен лимит. В чл.17 е посочено изпращането на извлечение,
отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции но не по
малко от веднъж годишно и съдържание на извлечението – период за който се отнася, извършени през периода трансакции, разполагаем
кредитен лимит, начислени лихви, минимална погасителна вноска. Според чл. 18 кредитополучателят плаща месечна погасителна
вноска до изплащане на начислените задължения, покриваща задълженията в последователност разноски, лихви, главница.
В чл.19 е договорено кредиторът да може да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец, както и влизането в сила на
промяната след обявяването й на интернет страницата на дружеството, като при несъгласие кредитополучателят може да блокира
картата си, респ. приемането им при неблокирането й. Съгласно чл.20 кредиторът ще блокира кредитната карта по искане на
кредитополучателя при изтичане на валидността и или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски, като при
5
неплащане в рамките на 2 месеца съответно прилагане на разпоредбите на чл. 3. В чл.21 е предвидено, че кредитната карта ще бъде
доставена на кредитора, заедно с приложение, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедура за
активиране на картата, както и че задълженията за плащания възникват след активирането и използването на картата и в съответствие с
договора и приложенията към същия.
С исковата молба е представено заверено копие от приложение по чл. 21 от договора № CARD-15388590/19.07.2017г., съгласно което
одобреният кредитен лимит на ответника е в размер на 1000 лв., при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите
44,90 %. В чл. 13 е посочено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението
най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева
минималната погасителна вноска е 60 лева. Посочени са условията за активиране на картата и реда за нейното използване, като
съгласно тях кредиторът издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца, което изпраща на
кредитополучателя. Приложението е подписано единствено от служител на кредитора.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 15.02.2022г. между “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ , е че вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от последната страница на договора за цесия е, че
същият е двустранно подписан от сключилите го ЮЛ.
Представено е извлечение от Приложение № 1 към рамковия договор, в което в графа под № 657 фигурира името на длъжника Ц. П.
Ф. по процесния Договор.
От приобщеното по делото Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е видно, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, на основание параграф 7, ал. 9 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
15.02.2022г., потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на
15.05.2022г., които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1/09.11.2022г., представляващо неразделна част от Рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. На основание визираното в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължение на цедента по
сключения на 15.02.2022г. Рамков договор за цесия /прехвърляне на вземания/ е да уведоми всички длъжници за извършеното
прехвърляне на вземания, за което същият упълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, включително и да извършва всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, съгласно приобщеното по
делото Пълномощно /л. 14 по делото/.
По делото е приобщено Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх. №: УПЦ-П-БНП/CARD-15388590,
адресирано до ответника от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чрез „Агенция за събирания на вземания” ЕАД,
видно от което съдържание ищцовото дружество уведомява ответницата за извършената на цесия между цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като се установява, че към 09.11.2022г.
задължението на ответника по процесния договор, възлиза на 1622,75 лв., включително начислена лихва за просрочие. В тази връзка
видно от Известие за доставяне /л. 26 и в оригинал представена на л. 55 от делото/, изпратено до адреса на ответника, посочен в
договора за заем, чрез Български пощи, уведомителното писмо е връчено на ответницата на 15.11.2022 година.
По делото са представени писмени документи от страна на ответницата установяващи нейното семейно и материално положение, а
именно декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която е декларирала, че получените трудови
възнаграждения от нея и съпруга й за период от 01.10.2023 година до 31.03.2024 година възлизат брутно на 1294,22 лева или нетно –
1057,24 лева, притежава апартамент и лек автомобил. Представено е и удостоверение за изплатени трудови възнаграждения на
ответницата от „Марго 09 Тед Ден ЕООД за периода от 01.10.2023 година до 01.03.2024 година, както и такова е представено и за
нейния съпруг.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице С. Т.. Вещото лице
посочва, че за изготвяне на експертизата от страна на ищеца са и предоставени месечни извлечения по кредитна карта CARD-*********
- 59 –броя за периода от 04.12.2017 година /дата на първото движение по картата/ до 15.10.2022 година /датата на последното движение
по картата, които вещото лице ги е отразило в Справка № 2 в заключението. В заключение вещо лице сочи, че усвоената главница е в
размер на 5 507,70 лева и представлява сбор на следните суми: изтеглени суми от кредитната карта на АТМ - в размер на 4 600,00 лева и
извършени плащания ПОС - в размер на 1 377,70 лева.Погасената главница е в размер на 4 580,63 лева. Непогасеният остатък за
главницата е в размер на 1 397,07 лева (5 977,70 лева - 4 580,63 лева), отразени в Справка № 04. Вещото лице посочва, че размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата от 1 397,07 лева за посочения в исковата молба период -от 09.11.2022г до
25.07.2023г вкл. е 113,52 лева /Справка № 07/. Вещото лице дава заключение, че конкретните дати на усвояване на сумите, предмет на
Договора за кредит (главница и договорна лихва) са посочени в справка № 02 от заключението. Видно от заключението е още, че са
постъпили плащания на договорна лихва в размер на 2005, 04 лв., лихва в размер на 10, 49 лв. и банкови такси в размер на 376, 40 лв.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение, като дава съответни уточнения по експертизата.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Н. И..........Н.. Вещото лице
дава заключение, че не може да даде отговор на поставения му въпрос в частта отнасяща се за „Договор за потребителски креди
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD— 15388590 от 19.07.2017 г.", тъй като
не открил негов оригинал, а по отношение на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS— 15063628 посочва, че е използван шрифт Garamond с размер 12рt.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентни, пълни и обосновани.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание:
- правна квалификация - предявени са искове: с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно
вземането за главница.
- с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ -за вземането за договорна лихва.
- с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
86 ЗЗД- за вземането за мораторна лихва.
Възражения на ответника - неправноправни клаузи в процесния договор на основание чл. 5, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗПК, чл. 10 ЗПК, чл.
10а, ал. 4 ЗПК, чл. 11, ал. 1 и ал. 2, чл. 12, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 146 вр. с чл. 143, т. 9 от ЗЗП и чл. 147 ЗЗП, както и възражение за изтека
погаситена давност-чл. 110, чл. 111, чл. 114 и чл. 119 ЗЗД.
По отношение допустимостта на исковете:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяването им, което се доказа от
приложеното ч.гр.д. № 1529/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, по което срещу ответника Ц. П. Ф., с ЕГН: ********** е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 677 от 28.07.2023г., срещу заповедта за изпълнение в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника, като в законоустановения срок след дадени указания от заповедния
6
съд са предявени настоящите искове.
Предвид изложеното са заявени от надлежна страна пред компетентния за това съд и в определения срок /едномесечен от получаване
на съобщението, за подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство/.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Ищецът следва да установи
процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение на длъжника.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК:
За ищеца:
- в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения- да установи съществуването на оспореното вземане,
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за револвиращ потребителски кредит, издаването на
кредитна карта и връчването й на ответника, изпълнение на своите задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора,
според начина уговорен в него, наличието на твърдения договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено в полза на
ищцовата страна и уведомяване на длъжника за извършената цесия, настъпване на предсрочната изискуемост, на вземането по
договора, за която ответникът е уведомен преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, размера на претенцията. На следващо място
ищецът следва да докаже, че кредитополучателя не е изпълнил задълженията си за редовно обслужване на кредита, размер на
претендираната главница.
За ответника - погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо главница по заемния договор, както и релевираните
възражения в отговора.
По иска с правна квалификация с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК,
във връзка с с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ: ищецът следва да докаже и наличието на уговорка,
постигната между цедента и ответника, в качеството им на страни по твърдения договор за дължимост от страна на ответника на
договорна лихва; размер на претендираната договорна лихва, период на дължимост и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната.
За ответника - погасяване на задължението, касаещо претендираната договорна лихва по договора за паричен заем.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 86 ЗЗД За ищеца: - наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор и - наличието на уговорка, според която
задължението за главница става изискуемо на опредЕ. дата, или наличието на отправена покана до длъжника.
За ответника - погасяване на задължението за лихва за забава.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба.
На първо място видно от твърденията на ищеца е, че поддържа сключен с ответницата договор с кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, като вземанията впоследствие са прехвърлени на ищеца. Видно от публичния Търговски регистър "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, е заличен търговец, чийто универсален правоприемник е БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.
А., вписано в Парижкия търговски регистър под номер 542 097 902, дружество съществуващо по законите на Френската република, със
седалище и адрес на управление: бул. Осман № 1, 75009, Париж, Франция. Към 19.08.2019 г. същото е упражнявало търговска дейност
на територията на Република България чрез клона си "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", ЕИК ********* (по
отношение на който понастоящем е вписано в Търговския регистър закриване на клона на 04.12.2023 г.).
Установи се, че кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е прехвърлил вземането по договора с Рамков
договор за прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. и Приложение № 1от 09.11.2022г., сключен между дружеството ищец – "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД (като купувач) и "БНП Париба пърсънъл файненс" С. А. чрез клона в България (като продавач), с който
последното се е задължило да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници. Вземането е индивидуализирано в приложението. Цесията е
правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
За успешното уважаване на иска на цесионера спрямо длъжника е необходимо при условията на пълно и главно доказване да се
установи, че са цедирани валидни и изискуеми вземания към ответника по процесния договор за кредит.
Видно от приложения по делото договор за цесия и приложение към него по делото е доказано, че вземанията към ответника по
договора са прехвърлени с договор за цесия в полза на ищцовото дружество.
Налице е и представено уведомление, с което ответницата е уведомена за извършената цесия, което е връчено с известие за доставяне
на 15.11.2022г. В известието изрично е посочен номера на уведомлението.
С оглед на това съдът намира, че цесията е породила действие.
Относно валидността на договора:
Установи се от приложените и приети по делото писмени доказателства, че между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-15063628, сключен на 19.07.2017г. /същият е предмет на друго дело/, по силата на който в същия в раздел озаглавен
„отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта” съобразно чл. 12 от представените условия по
договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева. В чл.21 е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена на кредитора, заедно с приложение, съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедура за активиране на картата, както и че задълженията за плащания възникват след
активирането и използването на картата и в съответствие с договора и приложенията към същия.
Ищецът по настоящото дело основава вземанията си на база сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-1538590 от дата 19.07.2017 година, инкорпориран в Приложение
към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
15063628 – CARD-1538590 от дата 19.07.2017 година, който поради непредставяненто му от страна на ищеца в оригинал съдът с
протоколно определение от 12.07.2024 година е изключил от доказателствения материал.
Предвид изключване на процесния договор, съдът намира, че ищецът не доказа наличие на валидно сключен договор, поради което
само на това основание исковете са неоснователни.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи и следното:
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя опредЕ. сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а
не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото вземанията си срещу ответника ищецът
7
основава на твърдения за предоставен кредит, като няма спор за това, че кредитодателят е правен субект, който предоставя кредит в
рамките на своята търговска дейност то правоотношенията между страните по договора следва да бъдат разгледани при съобразяване
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит.В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден
договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта на исковите суми.
Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем – съгласие за получаване в собственост на пари и предаването им, в
същия закон, като условие за валидност на договора е предвидено, че съгласието за предоставяне на заем, следва да бъде обективирано в
писмена форма, като са налице изисквания относно конкретното съдържание на договора – чл.10, чл.11 респ. 12 от закона.
В случая данните по делото изключват извод за надлежно възникнало правоотношение между страните по договор за револвиращ
потребителски кредит. Това е така, защото липсва писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на
страните относно конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения за забава.
Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи категоричния и обоснован извод, че праводателят на
ищцовото дружество и ответникът са били валидно обвързани от действителен договор за револвиращ потребителски кредит. В
подписания между страните договор от 19.07.2017г., в частта относно отпускане на револвиращия кредит и издаване на кредитна карта,
а именно клаузите от чл. 12 до чл. 21 вкл., липсва конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид
договори. В нарушение на чл. 12 ал. 1 т. 7-11 от Закона за потребителския кредит не е посочен конкретно общия размер на отпуснатия
кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т.н. Следователно с
подписването на договор от 19.07.2017г. страните не са постигнали съгласие по тези съществени елементи от съдържанието на
револвиращия кредит. Те са посочени и детайлизирани в приложението по чл. 21 от договора, но същото е подписано единствено и само
от кредитора. Кредитополучателят не е изявявал насрещна воля за приемането им, доколкото липсва негов подпис върху приложението.
Същото не е било изготвено към момента на подписване на договора от 19.07.2017г., за да се счита ответникът обвързан от него.
Неподписването на приложението към чл. 21 води до неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 27 ЗПК и влече след себе си липсата на
съвпадащи между страните волеизявления по съществените елементи от състава на договорите за револвиращ кредит. Липсата на
съгласие по тях има за последица липсата на действителна договорна връзка между страните, поради което ищецът не може да
претендира изпълнение по нея респ. последиците от неизпълнението й.
Нормите от ЗПК предвиждащи ограничения на договорната свобода във връзка с получаването на кредити от потребители и целящи
защита на потребителите, включително и тази част от тях, касаещи преддоговорната информация обосновават извод, че за да е налице
съгласие за договора, то следва да е налице ясно изразена воля на потребителя относно обстоятелствата, обуславящи същественото
съдържание на договора, като израз на информирано решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от същото.
В случая не е налице такава. Доколкото сключения договор не отговаря на изискването по чл.11 ал.1 т.7 и т.9 то съгласно чл.22 ЗПК
същият е недействителен.
Не се представиха доказателства, че сумата от 1000 лева /а в исковата молба и по-голяма сума от лимита/ или съответно както се сочи
в исковата молба като „усвоена сума“ е реално усвоена от ответницата . Именно предвид реалния характер на договора, писменото
обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се
цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси
изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди, че ответникът не е върнал съответната сума. От представените по делото
доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответницата, както и че
последната е извършвала транзакции, възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Липсват и други данни по делото кредитната
карта да е била връчена на ответницата и последната сама или чрез другиго да е изтеглила суми от нея или съответно да са извършвани
плащания с тази кредитна карта. Вещото лице установява, че картата е активирана и че са извършвани тегления, но експертизата е
основана единствено на данни, предоставени от ищцовото дружество. Ето защо с оглед реалния характер на договора на заем съдът
намира за недоказано наличието на сключен договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба и
уточнението към нея параметри, като в сключения договор за потребителски кредит се предвижда единствено възможност за
предоставяне на такава карта, но не се удостоверява нито предаване на картата и съответния пин код, нито уговарянето на основните
параметри на договор за кредит. Гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата претенция.
По изложените съображения за липса на доказателства за предаване на заемна сума и сключване на договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, съгласно уговорената възможност в сключения договор за
потребителски кредит, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъде отхвърлен изцяло.
По тези съображения съдът намира, че от една страна ищецът не се доказа наличието на действителен договор за револвиращ
потребителски кредит и същият да е породил желаните от страните правни последици, респ. не доказа кредитополучателят да е
усвоявал суми от предоставения му кредитен лимит, за да е възникнало задължение за връщането им, ведно с уговорените лихви.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявените установителни иск, като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
С оглед отхвърляне на предявените искове като недоказани, съдът намира, че не следва да се произнася по отношение на направените
от ответника възражения за неравноправни клаузи и възражението за изтекла погасителна давност.
Само за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи, което обосновава извод за неоснователност на предявените
искове за признаване на дължимост на договорна лихва и лихва за забава. Съдът счита, че в случая не се дължи и главницата по
договора. Това е така защото ищецът не твърди нито пък установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед да е
настъпила изискуемост на вземането респ. задължението на длъжника да върне предоставената му в заем сума. В общия случай при
договори за заем с неопределен срок вземането става изискуемо след изтичане на 1 – месечен срок от поканата. В ЗПК съществува
специална регламентация, според която при прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок е необходимо
отправяне на предизвестие до длъжника, като е посочен и минимален срок на предизвестието – двумесечен. В случая не се твърди и не
се установява ищецът да е отправил до длъжника двумесечно предизвестие и това да е станало преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В приложеното уведомление не е предвидена възможност за плащане в 2 – месечен срок, нито е
обективирано изявление, за прекратява на договора след изтичане на двумесечен срок от получаването й. Отделно от това дори и да се
приеме, че следва да се върне чистата сума, то видно от съдебно-счетоводната експертиза ответницата е внесла недължими суми от
2005, 04 лв. за договорна лихва, 10, 49 лв.-лихва и 376, 40 лв. такси, които следва да се приспаднат и в тази връзка е заплатена и цялата
дължима главница.
По тези съображения съдът намира, че от една страна ищецът не се доказа да е налице действителен договор за револвиращ
потребителски кредит и същият да е породил желаните от страните правни последици, респ. не доказа кредитополучателят да е
усвоявал суми от предоставения му кредитен лимит, за да е възникнало задължение за връщането им, ведно с уговорените лихви.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявените установителни искове, като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява неоснователна.
Право на разноски има само ответникът, който претендира заплащане на сумата в размер общо на 1450,00 лева, от които 300 лева –
8
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по ч.гр.д № 1529/2023 година по описа на РС Б..... сумата от 300,
00 лева – оказване на правна помощ, изразяваща се в изготвяне, подписване и депозиране на писмен отговор по гр.д № 2577/2023
година по описа на РС Благоевград; сумата от 500, 00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по
гр.д № 2577/2023 година по описа на РС Б.., както и сумата от 250, 00 лева – за процесуано представителство и защита по гр.д №
2577/2023 година по описа на РС Б.... за явяване на повече от две съдебни заседания.
Ищецът е направил изрично възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за адвокат на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Действително се установява, че в заповедното производство длъжникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Възражението е подадено от
пълномощник на длъжника – от адв. П., представлявала я и в исковото производство, като са представени пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, в който договор е уговорено възнаграждение в размер на 300, 00лв., като е отбелязано, че същото е платено
в брой. В съдебната практика се приема, че присъждането на разноски за подаване и мотивиране на възражение по чл. 414 от ГПК
представлява злоупотреба с право. Това е така, тъй като възражението не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е
само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да
изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК би била напълно
аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо /Определение № 45/23.02.2019 г. по ч. т. д. №
3074/2018 г., I т. о. на ВКС/. Предвид изложеното възнаграждение за заповедното производство не се дължи на ответницата.
В исковото производство платеното от ответницата адвокатско възнаграждение е в размер на 1150, 00 лв. Ответната страна е
направила възражение за прекомерност на същото. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г.
по съединени дела C- 427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които
установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки
един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат,
директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла
на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член
4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Съобразявайки решение на
СЕС по дело С–438/2022, настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските
възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за
адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.
Настоящият състав съобразявайки предмета на делото, за който има формирана безпротиворечива практика, обжалваемия
материален интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, намира, че съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото обоснован и справедлив съобразно
критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 400, 00 лв.
С оглед на гореизложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата в размер на 400,00 лева, представляваща
сторени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Ю......Ю... чрез пълномощника И.....Н... юрисконсулт срещу Ц. П. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: обл. Б........ искове, с които се
иска от съда да се признае за установено по отношение на ответника Ц. П. Ф., с ЕГН: **********, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 1529/2023 г. на Районен съд - Б..., а именно: сумата от 1417, 07 лв. (хиляда четиристотин седемнадесет лева и седем
стотинки) - представляваща главница за периода от 19.07.2017 г. до 08.11.2022 г. по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-1538590 от дата 19.07.2017 година; сумата от 205, 28
лв. (двеста и пет лева и двадесет и осем стотинки) - представляваща договорна лихва за периода от 19.07.2017 г. до 08.11.2022 г.; сумата
от 112, 11 лв. (сто и дванадесет лева и единадесет стотинки) - представляваща обезщетение за забава, считано от 09.11.2022 г. до датата
на подаване на заявлението в съда /За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение
на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС/, ведно със законна лихва: от датата на подаване на заявлението в районен съд-26.07.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... офис
сграда Л......представлявано от изпълнителния директор Ю....Ю...чрез пълномощника И.... Н... юрисконсулт ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. Ф., с
ЕГН: **********, с адрес: обл. Б....... сумата в размер на 400, 00 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 1529/2023г. по описа на РС-Б.....
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Б.... в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9