Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Добрич, 16.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на седемнадесети септември,
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
при секретаря К.Михайлова, разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 3967 по описа на Добрички районен съд за 2019г.
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба, допълнена с молба от 05.11.2019г. от М.Б.М. с ЕГН **********,
в качеството му на наследник на И.В.П., починала на 04.02.2019г., с която срещу
Я.Б.М. с ЕГН ********** е предявен иск за разваляне на договор за прехвърляне
право на собственост срещу издръжка и гледане, обективиран в нот.акт№ 189, томV, дело
1846/1997г. на нотариус при ДРС, до размер на притежаваните от ищеца 5/12
идеални части. В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:
-Страните са
наследници- низходящи на И.В.П., починала на 04.02.2019 година, акт за смърт №
0226/15.02.2019;
-С нотариален акт №
189, том V дело 1846/1997 година на нотариус П.М.с район на действие района на
ДРС, И.П. продала на ответница по делото собствените си 5/6 -пет шести- идеални
части от апартамент № 9/девет/ находящ се в град ***” състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения със застроена площ от 55.40 кв.м., избено помещение
със застроена площ от 8.98 кв.м. под номер 9 във същия вход на блока, ведно със
5/6 идеални части от 2 010 процента идеални части от п р а в о то на строеж, срещу задължението
на ответницата да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, докато е
жива, лично или чрез трето лице и като й осигури да ползва пожизнено и
безвъзмездно помещенията на цялото жилище, имот понастоящем с идентификационен
номер ***по кадастралната карта на град Добрич.
-От 1990 година, към момента на
изповядването на продажбата през 1997 година и понастоящем ответницата живее и
работи в република К., макар, че по данни на ГРАО Добрич е със постоянен и
настоящ адрес *** същият посочен за нея по- горе като адрес на призоваване. От момента на сключването
на договора през 1997 година и до смъртта на кредитора по издръжката през 2019
година, ответницата не е изпълнявала своите задължения по гледането и
издръжката на праводателката си в пълен обем, постоянно, нито лично, нито чрез
трето лице. За посочения
период от време ответницата веднъж на пет години се завръщала в България за около месец. До 2013 година И.П. се
самообслужвала и с помощтта на сина си и неговата съпруга, по професия ***,
ходела за пенсията си, разхождала се рядко. От 2013 година здравословното
състояние на П. се влошило изключително. Последната страдала от остра форма на
диабет тип „едно”, била на инсулинови инжекции, имала силна степен на сърдечна
недостатъчност и такава на затлъстяване. В резултат на диабета П. получила
огромна рана на хълбока. Грижи за нея полагал ищеца със съпругата си-
осигурявали лекарства, храна, пране, чистене, поставяне на инсулин. Наложило се
през 2015 година да влезе на лечение в МБАЛ - Добрич за 10 дни, като първите
четири дни придружител била съпругата на ищеца, а останалите 6 дни ответницата,
завърнала се за случая от К.. Ответницата останала месец в Добрич, през което
време обслужвала майка си и пак си заминала. Така, до 2017-та година И.П.
останала на грижите на сина си, подпомаган от неговата съпруга. През 2017-та
ответницата наела жена да гледа майка и. Това продължило два месеца, тъй като И.П.
непрекъснато се оплаквала, че гледачката не й обръща внимание, не се грижи за
нея и често мирише на алкохол. През 2018 година, ответницата наела друга
гледачка, но и тя останала за кратко време като невярно се представила
първоначално за ***. Две години преди смъртта си И.П. била постоянно на
легло, нуждаела се
от ежечасни грижи- хранене, къпане, обличане, поставяне на инсулин, смЯ.на
превръзки по раната на хълбока. Тези дейности се вършели от ищеца и съпругата
му.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Я.М. депозира отговор, с който оспорва представения иск.
Релевантни възражения на
ответника:
-ответницата осигурявала издръжка на своята майка от 2000година до смъртта
и. Всеки месец М. изпращала различни парични суми в щатски долари и /или в евро
лично на своята майка, като тези суми били ползвани от последната за лична издръжка.
В подкрепа на твърденията се прилагат разписки от „ ***” за
получени от И. П. парични преводи;
-при
договора за прехвърляне правото на собственост върху имот срещу задължение за
издръжка и гледане, не е задължително двете страни да живеят заедно в имота,
като условие за изпълнение на договора. Нещо повече - според ВКС, ако в
договора изрично е предвидено, че прехвърлителят запазва за себе си правото на
ползване върху имота, предмет на сделката, това е доказателство за волята му да
не живее заедно с приобретателя и за липсата на такава нужда. Процесната
хипотеза е именно такава, видно от
договора от 11.04.1997 г.
-не
е вярно твърдението в исковата молба, че от 2013 година състоянието на майката
на страните се е влошило сериозно и се е налагало някой да се грижи за нея
интензивно. До зимата на 2017 година (месец февруари) И. П. не е имала нужда от
чужда грижа, като сама се е грижила за себе си. Нужда от такава по-интензивна
грижа се появява едва през месец февруари на 2017 година. Действително
през 2015 година се налага И. П. да влезе в болница, но след изписването й,
ответницата, в продължение на повече от един месец, се
грижи лично за нея и я „вдига на крака".
- ответницата наела пет болногледачки, които да полагат професионална грижа за
майка й от 2017 година насетне. Истинската причина за напускането им бил психическият тормоз, на който били
подложени от самия ищец и съпругата му. Всяка една от ангажираните болногледачки, веднага след
наемането си, била подлагана на непрестанни атаки, изразяващи се в безпочвени
обвинения в некомпетеносг, неполагане на грижа за майката на страните,
присвояване на вещи, злоупотреба с алкохол и други подобни, като на всички е
показвано ясно, че това ще им се случва, докато не напуснат. И. П. била доволна
от грижите, които се полагат за нея и никога не се е оплаквала от поведението
на болногледачките. След поредната изгонена от ищеца болногледачка, П. казала на дъщеря си да не влага усилия да
търси нова болногледачка, защото така или иначе брат и няма да остави нито една
да се задържи, тъй като неговата цел е да не позволи тя да има контакт с външни
лица и в крайна сметка да получи правото на собственост върху процесния
апартамент.
-през годините ищецът, при всеки контакт
с ответницата, настоявал тя да му прехвърли правото на собственост върху
процесния апартамент, като заявявал, че
ако това не се случи „няма да погледне" майка им, както и ще създава
проблеми при полагането на грижи за нея.
-
ответницата полагала грижи за своята майка и чрез своята дъщеря, внучка на
наследодателката, която в периода от 2009 г. до зимата на 2017 г. е посещавала
баба си всеки месец и е помагала в домакинството или е закупувала стоки и
продукти, нужни за посрещане на ежедневните й нужди. Средствата, нужни за това
са предоставяни отново от ответницата. От зимата на
2017 г. до месец февруари 2019 г. дъщерята на ответницата е посещавала И. П.
всяка седмица, като е закупувала лекарства, хранителни добавки
и различни
консумативи, нужни с оглед здравословното състояние на майката на ответницата.
Всички тези действия са извършени, със знанието и по възлагане на ответницата,
която с парични преводи до дъщеря си осигурявала нужните средства. Средства
ответницата е предоставяла и в брой, при посещения в България.
-ответницата полагала грижи за майка си и чрез самия ищец, който получавал за това
определено от самия него ежемесечно възнаграждение. През есента на 2017 г., след като
прогонил поредната болногледачка, ищецът заявил на ответницата, че той няма да
позволи на никого да се „навърта" около майка им, както и че той ще поеме
грижата за нея срещу месечно възнаграждение от 250 евро, от което ще покрива и
нуждите й. И така от месец септември 2017г. до месец януари 2019г. всеки месец ответницата заплащала на
ищеца сумата от 250 евро, за да полага той грижи за майка им. Прилагат се
разписки за периода. Приложена е и обобщена справка за паричните преводи, извършени от Я.М.,
чрез „***", в периода 13.03.2015 г. - 22.01.2020 г.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са
наследници- низходящи на И.В.П., починала на 04.02.2019 година, акт за смърт №
0226/15.02.2019. В този смисъл е представено удостоверение за наследници№
6103/29.10.2019г.
С нотариален акт №
189, том V дело 1846/1997 година на нотариус П.М.с район на действие района на
ДРС, И.П. продала на ответница по делото 5/6 идеални части от апартамент №
9/девет/ находящ се в град ***” състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 55.40 кв.м., избено помещение със застроена
площ от 8.98 кв.м. под номер 9 във същия вход на блока, ведно със 5/6 идеални
части от 2 010 процента идеални части от п р а в о то на строеж, срещу задължението
на ответницата да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, докато е
жива, лично или чрез трето лице и като й осигури спокоен и нормален живот,
лично или чрез трето лице, както и да ползва пожизнено и безвъзмездно
помещенията на цялото жилище.
Съгласно представена
схема на самостоятелен обект, имотът понастоящем е с идентификационен номер ***по
кадастралната карта на град Добрич.
По делото е
представен и договор за замЯ.на недвижими имоти № 59, томV/1997г. на районен
съд Добрич, по силата на който И.П. придобила 5/6ид.ч от процесния недвижим
имот, а ответницата Я.Б.- 1/6идеална част.
По делото са приложени разписки от
„***“ за получени парични суми от И. П. за периода от 12.06.2000г. до
12.06.2003г.; разписки за получени парични суми от И. П. за периода от
05.04.2017г. до 29.01.2019г.; разписки за получени парични суми от М.М. за
периода от 19.10.2017г. до 05.10.2018г.; справка за парични преводи, извършени
от Я.М. чрез „**“ за периода
13.03.2015г. до 22.01.2020г.
С молба за ползване на социални услуги
до директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Добрич от 06.07.2017г. И. П.
е поискала да се ползва от дългосрочна услуга- настаняване в дом за стари хора
гр.Добрич. В молбата г-жа П. декларирала
доход от пенсия в размер на 336,72лв., както и земеделска земя от
13,330дка в ***. Към молбата е приложено
Медицинско удостоверение изх.№ 2150/05.07.2017г. на „***, видно от което г-жа П.
е в увредено общо състояние, страда от захарен диабет тип 1, затлъстяване,
хипертония, исхемична болест на сърцето. Преглеждащия лекар е установил
неподвижност от кръста надолу, декубитална рана по дясно бедро, намалено
зрение, намален слух, тремор по крайниците, не контролира тазови резервоари.
Направен е извод за невъзможност за самообслужване, тоалет, хранене с помощ.
Към молбата е представена и ***характеристика
№ 404/06.07.2017г. на ЦПЗ „Петър Станчев”гр.Добрич. В снетата от психиатъра
анамнеза се съдържат данни, че от 7 месеца освидетелстваното лице се залежава,
трудно подвижна вследствие диабетна полиневропатия. С безсъние,
раздразнителност, психомоторна цялостна забавена ориентация с добър словесен
контакт. Волево- крайно подтисната. Поставена диагноза „Когнитивно
разстройство”.
По делото е депозирана справка от
ОД на МВР – Добрич с вх.рег.№ 11430/07.07.2020г., с която представят информация
относно задграничните пътувания на ответницата.
По искане на страните са събрани гласни
доказателства.
Водени от ищцовата страна са
трима свидетели –К.П.Х-М., И.Д. И. и К.Г. И..
Ответната страна е представила гласни доказателства
чрез изслушване на сивидетелите И. Б.П., П.В.П., С.Г.С. и М.А.С.
Свидетелката К.М. е съпруга на ищеца от 2009г., а от 2004г. съжитествали на семейни начала.
Дъщерята на Я. била около четири, пет годишна, когато заминала в чужбина. Баба И.
била много пълна жена със сърдечно заболяване, видимо трудно подвижна заради
пълнотата си. Много й било трудно да излиза редовно навън и да си пазарува
затова с течение на годините това вършили свидетелката и съпругът и, малката И..
През 2006г. малката И. се
преместила при баща си. До тогава баба И. трудно се справяла предвид
заболяванията и пълнотата си затова се налагало семейството на сина, в т.ч
свидтелката да я отменя при пазаруване. Свидетелката всеки месец ходила да
взема лекарствата по здравна каса, придружавала я на медицински прегледи като
ходела на ***, *** или при личен лекар. Известно време баба И. получавала
пенсията от пощата, но винаги с такси ходела и се връщала до там. В последствие,
около 2008година, като не можела да върви, подала молба пенсията й да бъде
доставЯ.до дома. М. имал и пълномощно, когато не позволяват условията или тя не
се чувства добре да и взема пенсията или ако е в болница. В гимназиалния си
период малката И. се прибирала в Добрич веднъж,
два пъти в годината предимно по време на Коледа, и по време на ваканциите
обикновено.
Баба И. влизала в болница четири пъти- два пъти в кардиологично отделение и два пъти във вътрешно
отделение. Първият път през 2012 г., есента, в кардиологично отделение. Тогава Я.си дошла от К., за да я гледа като придружител.
Втория път баба И. влязла в болницата през 2014г., пролетта, във вътрешно
отделение. Свидетелката била придружител през първите три-четири дни, за да може Я.да се върне от К..
През останалия престой Я.придружавала майка си в болницата. Останала в България
около месец докато се възстанови майка и. През пролетта на 2015г., баба И. отново
била приета в кардиологично отделение .Свидетелката я завела с такси до отделението. Съобщила на
Яна, но тя вече не желаела да си идва. Свидетелката всеки ден посещавала баба И..
През есента на 2015 г. се наложила
отново хоспитализация заради висока кръвна захар. Тогава предписали на баба И.
двукратен инсулин с две писалки, който се изписва от здравна каса с протокол.
През 2016г., есента, отново имало
необходимост да влезе в болница, защото започнала да оттича, но тя била категорична,
че не желае повече да влиза в болница. Тогава започнала да ползва тоалетен
стол, който свидетелката и осигурила след изписването и от болница през 2014г.
В края на м.януари 2017г. вследствие на тази задръжка на течности И. наедряла дотолкова, че самото тегло не й
позволявало да се движи. Имала затруднения при обслужването, храненето,
тоалета. Тези дейности от есента на 2016г. се подпомагали от ищеца и съпругата
му.
През м. януари 2017г., при
придвижване от тоалетния стол към леглото И.П. паднала. Около десет дни
пролежала на пода, където свидетелката и застлала и предприела дейности по
отводняване на тялото с диуретици. Свидетелката, като ***поставяла памперси и катетър.
За повдигането на И. от земята М.
извикал приятели. През м.март 2017г. на М. се наложила служебна командировка за
три дни, при което намерила болногледачка
за тези дни срещу заплащане от 30 лева на ден.
Свидетелката уведомила Я.за
безпомощното състояние на И. след падането още същата вечер. Я.споделила, че не
може да се върне. Така, грижите продължила свидетелката, подпомагана от своя
съпруг. През м.май 2017 г., св.М. провела телефонен разговор с Яна, като настоявала
да си дойде, защото и е непосилно да полага
грижи за възрастната жена, да ходи на работа и да гледа детето си. Тогава Я.предложила
да се наеме болногледачка или майка и да се настани в дом за стари хора.
През лятото на 2017г., м.юли, И.
изявила желание да отиде в старчески дом и свидтелката се заела с подготовката
на необходимите докумени.
В началото на м.септември 2017 г.
Я.се прибрала и останала един месец. Отменила свидетелката в гледането. Тогава ответницата
наела болногледачка. По думите на И. болногледачката допускала външни лица,
свои близки, ходили в хола да пият кафе и да пушат цигари, чувала ги да се
къпят в банята. Работата на тази болногледачка продължила около месец, до 20.10.2017 г. Със съгласието на И. и на Я.била
освободена. След 20.10.2017г., М. и му
се договорили Я.да изпраща парични средства за да може той и съпругата му да се
грижат за баба И..
Следващата гледачка била наета
лятото на 2018г. Работила около седмица, но след това се разболяла. Впоследствие
Я.намерила момиче, но заради трикратното поставяне на инсулин и заради
декубиталната рана, се отказала.
Пенсията на баба И. понякога не
достигала за задоволяване на личните и нужди, особено през зимните месеци.
Понякога М. и свидетелката доплащали някой сметки.
През годините свидетелката
забелязала, че отношението на малката И. към баба й не било добро, държала се
малко грубо, почти не влизала в стаята й . Почиствала единствено своята си
стая, но в стаята на баба си дори и
прахосмукачка не пускала, не готвела, понякога пазарувала.
Относно храненето на баба И.,
свидетелката споделя, че докато се залежи постоянно на легло, се хранела сама,
като свидтелката и М. и осигурявали храната. След това свидтелката готвела и
помагала в храненето.
Относно посещенията на внучката И.
свидетелката сочи, че са продължавали различно време, имало и месечне престои,
но грижите на И. не покривали всички нужди на възрастната жена. Вече след като баба й се залежа на легло, към
2017 г. , малката И. си идвала по-често,
носела по нещо на баба си. Свидетелката няма наблюдения да е правила нещо по
нейното обслужване, смЯ.на чаршафи,
постелки, превръзки, памперси. М. продължила да се занимава и в промеждутъците
болногледачките.
Свидетелите И.И. и К.И. са приятели на М.М..
Понякога помагали на М. за повдигането и преместването на баба И. във връзка с
обслужването и, включително и когато през 2017г. паднала до леглото. Тогава
баба И. помолила свидетеля И. да се обади на Я.до се върне да я гледа, за да не
тежи на семейството на М.. М. се оплаквал на свидетелите, че постоянно се грижи
за майка си, а трябвало Я.да се грижи за нея. К.Г.И., на когото снема
самоличността и напомня отговорността на чл. 290 от НК.
Свидетелят К. И., по молба на М.
през през 2016г. помагал за ремонт
на леглото на баба И.. Обстановката в стаята не била много добра, било мръсно
със специфична миризма.
Свидетелката Бе дъщеря на ответницата по делото и внучка на И.П.. Сочи, че майка и
заминала да работи зад граница през
1996г. -1997г., за да може да издържа свидетелката и баба и. До 2006г.,
когато навършила 16годишна възраст И. живяла с баба си. Я.М. изпращала
ежемесечно средства, които да стигат за издръжката на двете. Баба И. напуснала работа за да се грижи за
малката И.. Била добре, почиствали заедно с внучка си, готвела за всички - за свидетелката,
вуйчо и /ищеца/, съпругта му, ходела за пенсията, на пазар. М.М. всяка вечер
вечерял в дома на майка си. Той живеел през един етаж в същия вход.
До 2006г. И.П. страдала от диабет,
а заболяванията на сърцето се провокирали от диабета. Приемала хапчета за
диабета, последните години минала на инсулин. През периода от 2006г. до 2009г. И.
Бживяла в дома на баща си в гр.Пловдив, докато завърши гимназия, но през този
период си идвала през ваканциите, Коледа, Великден, за лятната ваканция през цялото
лято. След 2009г. започнала да посещава баба си по-често, веднъж месечно, тъй
като била студентка. При посещенията си свидетелката винаги чистила, пазарувала,
обирала прах, пускала прахосмукачка, ходила до аптеката. Отделно свидтелката
купувала и носила хранителни добавки за баба си, който били скъпи и не се
заплащали по здравна каса.
Баба И. можела и сама да се
справя с домакинската работа.
От обаждане на баба си през
м.февруари 2017г. свидетелката Бузнала, че баба И. паднала. Около десет дни
пролежала на земята тъй като вуйчото
на свидетелката не е можел да я вдигне
сам, наложило се да извика приятели на помощ. Свидтелката Бпристигнала на
другия ден и изчакала майка си да дойде след около седмица. Я.М. се прибрала и
полагала грижи за майка си повече от месец и половина, два. Купила й нови
електроуреди, намерила болногледачки, две жени, които да се грижат за нея.
Едната била наета, за да извършва санитарните процедури да почиства раната й, а
друга, за да върши домакински задължения, да пазарува, да почиства.
Една седмица след като си
тръгнала Я. ищецът изгонил жените. Баба И. осведомила внучка си, когато се
чули, че вуйчо и ги е виждал да крадат вилици и лъжици и затова трябва да си
тръгнат, щели да изнесат къщата. След това известно време М. и съпругата му се
грижели за баба И., но пак отказали. Я. намерила други жени , но М. казвал на
баба И., че жената миришела на алкохол, което не забелязала свидетелката.
Гледачката се обидила и си тръгнала. Следващата гледачка била възрастна
госпожа, която от притеснение вдигнала кръвно и казала, че не може повече да
изпълнява задължеията си. Баба И. поискала сама да бъде настанена в старчески
дом. Казала, че е съгласна, защото ищеца я обиждал, държал се лошо с нея. Казвал
и в присъствието на свидетелката, че е в
тежест и на моменти я нагрубявали. Конкретно свидетелката чула вуйчо си да
казва на баба И. „ .. че са я чакали да
умира, не да се грижат за нея”.Той полагал грижи след като сключил договорка
със си, като тя да му заплаща 250 евро
на месец за грижите към баба И.. Ежемесечните плащания продължили до смъртта на
баба И.. Едновременно с това, по настояване на Я. и на баба И. свидетелката
пътувала от Бургас, където живеела до Добрич всяка седмица. Баба И. имала нужда
от лекарства, храна. Средствата изпращала Я. отделно, за да не притесняват ищеца.
Пенсията на баба И. също се ползвала за закупуване на лекарства и задоволяване
нейни нужди. Отделно средствата от ренти се получавали само от ищеца, но свидетелката
не е чувала уговорки по повод на тези суми.
Я.М. се връщала в РБългария почти
ежегодно, според възможностите си за отпуск, като пребивавала при майка си в
рамките на месец.
Според свидтелката до падането си
през зимата на 2017г. баба И. можела да се грижи за себе си, отивала до пазара
и за пенсията сама и се връщала с такси. През 2015г., април месец, свидетелката узнала от майка си, че баба И. е
в болница. До няколко дни Я.М. се прибрала и останала около два месеца. Свидтелката
също посетила баба си в болницата. Баба И. била доволна от грижите, който
дъщеря и полага за нея.
Ориентировъчно , наетите
болногледачки не се задържали повече от месец. От баба си и майка си
свидетелката узнала, че били освобождавани от М., защото били обвинявани в
кражба, употреба на алкохол.След като ги освободил той се грижел за баба И., а Я.
започнала да търси друга болногледачка. Седмица, две след заминаването на
първите болногледачки била намерена друга чрез съпругата на М.. Тази жена
останала около месец, но напуснала по настояване на М. защото пиела. Тъй като М.
и съпругата му /вуйчо и вуйна на свидетелката/ се оплаквали, тежало им да се грижат за баба И., била намерена
четвърта болногледачка. Тя също останала около месец, тъй като съпругата на М. й правела забележки, тя вдигна кръвно, влязла
в болница.
Тогава М. казал на свидетелката „дето ще ги дава майка ти тези пари за
болногледачки по-добре да ги дава на мен “. Я. и М. се уговорили М. да полага
грижи за баба И., като Я. му заплаща някакви суми. Я. започнала да праща по
100, 150, 200 евро. Първите два месеца М. нищо не казал, може би на третия започнал да тормози баба И., тя плачела по
телефона, споделила, че я обиждали. На третия месец М. съобщил, че иска по 250
евро месечно.
Свидетелят П.е брат на баба И.. Живее в село Б..
До 2017година И. била добре. През 2017г. паднала и зазляла, залежала се. Свидетелят
я посетил. И. му съобщила, че Я. й праща всеки месец по 250 евро защото
пенсията й е малка. Освен това И., внучката
идвала. Я. се прибирала в България, стояла по месец, по две седмици при майка
си. Баба И. била благодарна на дъщеря си, че я подпомага, защото пенсията и
била малка.
Свидетелят С.живее на семейни начала с И. П., внучка на покойната И. П.. Живеят в гр. ***.
са заедно с И. П.. Последната посещавала редовно баба си в гр. Добрич, сама
и придружавана от свидетеля. По
настоване на Я., И. посещавала баба си всеки месец за да й помага. До 2017 г. баба И. била с бастун, трудно
подвижна. След това се залежала, което наложило И. да зачести пътуванията си
поне на две седмици. Оставала да преспива при баба си, понякога стояла по
седмица. Носела и хранителни добавки, плодове. След 2015г. до смъртта на баба
си И. била безработна. Свидетелят чувал от И. и от баба и, че не е достатъчно
това, което се полага от М. като грижи.
Баба И. била благодарна, че дъщеря
и и внучка и отделят време и средства за грижи по нея. Я. се прибирала веднъж
годишно като оставала поне за две седмици при майка си.
Свидетелят С.казва за идванията
на И. при баба и: ” Всеки път се налагаше да чисти тъй като имаме малко кученце
и се притесняваше. Като цяло не беше приятно положението, което заварвахме
всеки път и се налагаше да чисти. Преди 2017г. съм идвал може би два пъти, тъй
като имах работа и ми беше трудно да идвам, но тогава не беше чак толкова
занемарено. До преди да падне бабата все пак се справяше в домакинството”. През
2015 г. баба И. влязла в болница. И. я посетила, а Я. се върнала в България и
полагала гиржи за майка си.
Свидетелката С. е без родство със страните по делото, съседка на И.
П.. Живее в съседния вход. От баба И.
свидетелката знае, че Я.работи и изпраща пари за да я подпомага, за лекарства и
ежедневни нужди. Баба И. полагала грижи за малката И. до 2006г. От 2006 г. нататък баба И. живеела
сама в апартаметна. Определено била трудно
подвижна и трудно излизала навън, но стискала зъби и се борела с трудното си
здравословн състояние. Макар и трудно подвижна бавно отивала до магазина. Често
била посещавана от внучка си, която казвала, че баба й я пратила за лекарства
или да купи други неща от първа необходимост. Около 2015 година Я.си дошла от
чужбина и споделила на г-жа С., че майка и е много зле, в болница е. След това баба И. споделила
на свидетелката: „добре, че дойде Я.да ме вдигне на крак“. След това И. можела
все пак да се движи в дома си, да се обслужи, до тоалетната да отиде, колкото е
възможно слизала долу, но много трудно. След окончателното залежаване на И.
дъщеря и отново се върнала за да полага
грижи за майка си. Преди заминаването си Я. намерила две болногледачки, които
се сменяли. След известон време тези
жени се отказали. Я.се обадила на
свидтелката от К. и я помолил да намери някой, който да се грижи за майка.
Малко след това баба И. се обадила по телефона и каза: „много съм зле“.
Свидетелката помогнала да се намери някаква жена да се грижи за нея, но впоследствие
тази жена се разболяла и няколко дни баба И. нямала информация относно
причината да не се явява на работа. В моментите, когато нямало болногледачка грижи
за баба И. полагал синът и снахата.
Свидтелката знае, че Я.изпращала ежемесечно средства за подпомагане на майка
си, а в последните години около 500 - 600 лева всеки месец за да може М. да се
грижи за майка си.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е за
разваляне на договор, с който е прехвърлен недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане и черпи своето правно основание от разпоредбите на
чл.87,ал.3 от ЗЗД. От съдържанието на договора, сключен между Я.М. и майка и се
установява, че страните не са ограничили обема на насрещната престация. За да
бъде гарантиран на прехвърлителя спокоен живот, означава, че приобретателят е имал
задължението в периода от сключването на договора до смъртта на прехвърлителя
да му осигури непрекъснато, ежедневно издръжката и гледането със собствени
средства и труд, съобразно нуждите му, или чрез друго лице. В тежест на приобретателя по
договора, е да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора, в
необходимия вид, обем и качество /Решение № 82 / 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313
/ 2009 г., IV г.о. на ВКС/. Към датата на сключване на договора задължението на
приобретателката е било неопределено, по посочените критерии. С течение на
времето, с възрастта на прехвърлителката, с оглед нейното здравословно
състояние и други обстоятелства нуждите от издръжка и гледане са нараснали.
Длъжникът по договора дължи изпълнение на задължението за издръжка и гледане в
пълен обем, съобразно нуждите на прехвърлителката т.е. длъжникът е длъжен, за
да изпълни точно, да осигури в натура и онези нужди от издръжка и гледане,
които не са били налице в момента на сключване на договора.
Приобретателите по алеторния договор
за издръжка и гледане са длъжни да престират издръжка и гледане на
прехвърлителя, която да съответства на всичките му нужди, като грижите следва
да бъдат предоставяни в техния пълен обем и съдържание, което е
необходимо./Решение № 1014 / 20.12.1999 г. по гр.д. № 550 / 1999 г., II г.о. на
ВКС, Решение № 70 / 05.07.2011 г. По гр.д. № 612 / 2010 г., Ill г.о. на ВКС,
Решение № 216 / 23.06.1996 г. по гр.д. № 636 / 1995 г., II г.о., Решение № 653
/ 08/07/2002 г. по гр.д. № 295/2002 г., II г.о./ Задължението за гледане и
издръжка е единно, неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижи
и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е
необходимо /Решение № 1272 / 03.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3441 / 2007 г., IV
г.о., решение № 1159/28.10.1994 г., II г.о./.
От ангажираните гласни
доказателства, съдът не може еднозначно и безпротиворечиво да приеме, че Я.М. е
изпълнявала пълноценно поетите задължения по договора, да осигури издръжката и
да полага грижи за прехвърлителката, като й осигури един спокоен и нормален
живот, какъвто е водила преди това. От разпитаните свидетелите съдът установи,
че принципно приобретателката не се е дезинтересирала от грижите за възрастната
си майка, напротив в годините според възможностите си е поддържала връзка с нея,
изпращала средства. При част от престоите в болница и в периода на
възстановяване лично полагала грижи. Следва да се има предвид, че след
заминаването и зад граница г-жа М. е оставила на грижите на майка си своето
дете, за което приела ангажимент да изпраща парични средства за нуждите на
двете, тъй като И. П. напуснала работа. Така, до 2006 година всъщност г-жа Я.М.
изпълнявала задължението си във връзка с отглеждане на дъщеря си, доколкото
майка и към този момент била все още добре и нямала специфични нужди.
След 2016г.
прехвърлителката е имала специфични потребности, които налагат да се полагат
грижи в по-голям обем, като постигане на уговорката през м.октомври 2017г. М.
да получава някакви средства за грижите, не изключва, нито прехвърля
задължението върху него. От показанията на свидетелите, помагали за вдигането на И. става ясно, че тя
била в тежко състояние и обстановката в дома и говори за запуснатост, за
непълноценна и адекватна грижа за болната. Индиция за безпомощното състояние на възрастната жена е съгласието и през
лятото на 2017г. да отиде в старчески дом, където за нея да се полагат
ежедневни грижи.
При горните доводи настоящия състав
приема, че не се установява длъжникът по договора Я.М. да е полагал ежедневни и
постоянни грижи в изпълнение на задължението си по договора. Задължението на
ответника, както се изтъкна и по-горе е да престира грижи и издръжка ежедневно,
непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо, като в
настоящото производство се доказа частично изпълнение, доколкото
обстоятелството на отсъствие на ответницата от страната е в голяма степен
затруднение за нея, което обаче е ирелевантно и не я освобождава.
Съгласно Тълкувателно решение № 30
от 17.06.1981 г. на ВС по гражд. д. № 2/1981 г., ОСГК престацията на
приобретателя поначало не е intuito personae (договор сключен с оглед неговата
личност), тъй като действията по осигуряване на грижите и издръжката са
заместими и могат да бъдат извършени от всяко друго лице. Това правило е
приложимо и към процесния договор, доколкото в него липсва изрична уговорка в
противен смисъл. Вярно е, че след напускането дома на баба си „малката” И.
продължила да поддържа връзка с баба си, чували се и общо взето имали близки,
доверителни отношения. Но престоите в гр.Добрич не могат да се определят като достатъчни за да се направи
извод, че покриват изцяло потребностите на възрастната жена, особено след
2016година. От момента, когато
здравословното и състояние се влошава дотолкова, че да не може да се
самообслужва като тоалет, грижите за баба И. са поети по неволя от семейството
на М.. Неговата съпруга, като жена и ***е поела преките грижи по тоалета, смяна
постелки, осигуряване на готвена храна, медицинско обслужване.
Твърдението на ответната страна, че
от есента на 2017г. полагала грижите чрез трето лице М.М. действително се
установи. Именно по вътрешна договорка между страните М. поел вече срещу
заплащане грижите за своята майка до смъртта и.
Това обстоятелство, обаче не може да заличи липсата на адекватно
изпълнение на договорните задължения за предходните години, когато вече И. се
движела с бастун в дома си, имала нужда от помощ за пазарене, за придружител
при посещения в болници, прегледи, особено от есента на 2016година, когато не
можела да се самообслужва и започнала ползване на тоалетн стол и най вече след
падането в началото на 2017година. Периодите на неизпълнение не са
малозначителни и кратки. Отсъствието и отдалечеността на приобретателя
действително е затруднявало реакциите, координацията, намирането на
болногледачки и пр. Що се касае за твърдяното поведение на ищеца по отношение
на болногледачките и умишленото им и неоснователно отстраняване съдът го приема
за недоказано. В този страните представиха само противоречивите показания на
внучката на баба И. и на нейната снаха. От тях не може да се направи такъв
категоричен извод.
С оглед изложеното, съдът намира иска за основателен и
доказан, и като такъв следва да бъде уважен до размера на наследствени дял на
ищеца. В решение №653/25.11.2003г. по гр.д.№146/2003г. на І ГО на ВКС е прието,
че при смърт на кредитора-прехвърлител на вещното право, неговите наследници
могат да искат да се развали договора за издръжка и гледане поради
неизпълнението му от длъжника, само до размера на субективните им права,
произтичащи от наследяването. Изложени са съображения, че след смъртта на едно
лице неговото имущество като съвкупност от права и задължения преминава върху
неговите наследници и в това имущество се включва правото на иск, включително и
за разваляне на договора поради неизпълнение, което е било налице приживе на
кредитора-прехвърлител, като неговият наследник може да упражни правото да
развали договора по отношение на неизправния длъжник само в обема на
притежаваните от него права, т.е. съобразно дела си от наследството, а не за
целия договор, ако не е единствен наследник. В случая правата на И.П. са в обем
на 5/6идеални части от процесния имот, съгласно ***., неоспорен от страните по
делото. При това наследствените права на ищеца са в размер на половината с
оглед разпоредбата на чл.5 ал.1 от Закона за наследството или на 5/12ид части. С оглед горното искът за
разваляне на договора следва да бъде уважен до размер на 5/12 ид.части, така,
както е заявен от ищцовата страна. В този случай ищецът се легитимира по силата
на настоящото решение като собственик на 5/12ид.части, а ответницата на
7/12ид.части.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На осн. Чл.78 ал.1 от ГПК
и с оглед изхода от спора, в тежест на ответниците следва да се възложат
сторените от ищеца съдебно- деловодни разноски. Ищецът е направил разноски за
държавна такса и вписване на искова молба в размер на 66лева. Освен това е
заплатил адвокатски хонорар в размер на 1500лева.
Воден от гореизложените съображения, Районният съд
Р Е Ш И
РАЗВАЛЯ ДО
РАЗМЕР НА 5/12 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ сключения на 11.04.1997г. с нотариален акт ***. на
нотариус при Добрички районен съд между И.В.П. с ЕГН ********** и Я.Б.М. с ЕГН **********, договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане, представляващ: недвижим имот- ***/ находящ се в
град ***”, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК
на Гр. Добрич, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена
площ от 55.40 кв.м., избено помещение със застроена площ от 8.98 кв.м. под
номер 9 във същия вход на блока, ведно със 5/6 идеални части от 2 010 процента
идеални части от п р а в о то на строеж.
ОСЪЖДА Я.Б.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Б.М. с ЕГН ********** сторените разноски в размер на 1566лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА
ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ
НА СТРАНИТЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................