Решение по дело №332/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N117/13.12.2013г., постановено по гр.д. N1351/2013г., Кърджалийският районен съд е отменил заповед №17/25.06.2013г. на директора на О. С. по З.-Кърджали, с която на М. А. Н., в качеството й на „доцент” в О. С. по З.-Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, и ответникът е осъден да заплати деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят О. С. по З.-Кърджали, който го атакува като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощник. Не сочи доказателства.

Въззиваемата М. А. Н. се представлява от пълномощник. Оспорва въззивната жалба. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. А. Н. от Г. против О. С. по З.-Г., в която ищцата сочи, че със заповед №17 от 25.06.2013г., издадена от директора на О. С. по З. - гр. Кърджали, на основание чл. 187, т.3 и чл.188, т.2 от Кодекса на труда й било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за „неспазване на технологичните правила по смисъла на чл. 187, т.3 от КТ, видно от заявка с вх. №38/10.05.2013г., според която до 25-30 август 2013г. не се предвиждат никакви агротехнически практики в лешниковите насаждения на ОСЗ - Кърджали, което е в нарушение на технологичните правила по отглеждане на тези насаждения”. Твърди се също, че Заповедта препращала към становище на Института по овощарство - Пловдив /изх. №ДЯ-138/04.06.2013г./, както и към последвали: противоречаща на първата заявка, заявка на доц. М. А. Н. с вх. №43/19.06.2013г.; протокол от събрание на ОСЗ от 11.06.2013г. и протокол № 3/24.06.2013г. на УС на OC3- Кърджали, които документи не били приложени и не й били връчени най-късно с връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, и със съдържанието на които не била запозната. Ищцата твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, като в случая не била налице дисциплинарна простъпка. Твърди, че в ОСЗ - Кърджали не съществували писани технологични правила за отглеждането на лешниковите насаждения, които да са били сведени до знанието й.

Ответникът О. С. по З. - Г. счита иска за неоснователен, а атакуваната Заповед №17/25.06.2013г. - за правилна и законосъобразна, като твърди, че тя съдържа всички задължителни реквизити, мотивирана е и обосновава в достатъчна степен необходимостта от налагане на ищцата на наказанието „предупреждение за уволнение". Твърди, че технологичните правила се пишели и внедрявали от научния сътрудник, след съгласуване с водещия институт в съответното направление. В настоящия случай направлението по овощарство в ОСЗ-Кърджали било под методичното ръководство на Института по овощарство - Пловдив, пред чийто научен съвет докладвало годишните си отчети за одобрение. По длъжностна характеристика позицията доцент изисквала висока компетентност, произтичаща от научната и образователна степен доктор и научното звание доцент, като доцентът методически ръководел и участвал, отговарял за качеството и нивото на работа и тяхното съответствие със световните тенденции; носел отговорност за дадените професионални заключения и становища на предлаганите за внедряване разработки. Според ответника от страна на ищцата била проявена небрежност и безотговорност, неспазване на заповед №18 от 23.04.2012г. на директора на ОСЗ-Кърджали. Твърди, че безотговорно се занемарявало лешниковото насаждение, единствено по рода си в страната, наблюдавано като генетичен фонд от ССА и МЗХ и от това настъпили щети.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищцата работи при ответника на длъжността „Доцент” от 19.12.2011г., като преди това е била дългогодишен директор на същото предприятие. Завършила е висше образование, придобила е научна степен „доктор” и научно звание „старши научен сътрудник втора степен” по научна специалност „Овощарство”. Длъжностната й характеристика за длъжността „Доцент” й е връчена на 19.11.2012г. От нея се установява, че основната цел на тази длъжност е извършване на научни разработки и анализи, проучване възможностите, разработване и участие в научноизследователски проекти, а основните задължения са методическо ръководство и участие в извеждането на експерименталната си работа, систематизиране и анализиране получените експериментални данни; изготвяне научноизследователски проекти и осъществяване експерименталната си дейност след одобряването им от Експертните съвети; проучване и изработване проектни предложения към други финансиращи организации; проучване и използване възможностите за допълнителни форми на финан±иране на научната си дейност; изготвяне на 6-месечен и годишен отчет за извършената експериментална работа; осъществяване самостоятелна публицистична дейност чрез участие с доклади и съобщения в научни конференции,симпозиуми и др. форми на обмен на научна информация; участие в курсове, семинари и др. за повишаване на професионалната квалификация; поддържане контакти и осъществяване съвместна дейност с научни работници от други научни организации в страната и чужбина; изпълнение на други допълнителни задачи, възложени му със заповед на директора. Основните отговорности на длъжността са отговорност за качеството и нивото на научните разработки и тяхното съответствие със световните тенденции; отговорност за дадените заключения и становища на предлаганите за внедряване разработки; отговорност за изразходваните средства за финансиране на научната си дейност, правилното водене и съхранение на документацията, свързана с научната дейност, опазване на поверителна информация, свързана с дейността на Станцията и опазване на имуществото и активите на предприятието.

Не се спори по делото относно издадените от ответника заповеди, приложени по делото, и предхождащи налагането на процесното дисциплинарно наказание. Не се спори и за приложените предложения и заявки, изготвени от ищцата. Спори се относно това съществуват ли писани правила, които ищцата да е нарушила, съответно - мотивирана ли е заповедта за налагането на наказанието; и алтернативно – съразмерно и законосъобразно ли е наложеното наказание на извършеното нарушение.

Като съобрази доказателствата по делото, тази инстанция намира следното:

Съгласно КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина и нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. При налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен предварително да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, и да събере и оцени посочените доказателствата. То се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога и къде е извършено то, наказанието и законовата разпоредба, въз основа на която се налага. При искове за оспорване на дисциплинарни наказания, какъвто е настоящия, работодателят е длъжен да докаже, че законосъобразно е упражнил своята дисциплинарна власт и след като е съобразил всички събрани доказателства, изслушал е работника/служителя, или е поискал неговите обяснения, правилно е установил, че той е извършил конкретното нарушение и действията му представляват виновно неизпълнение на задълженията му, заради което му се налага наказание, съответстващо на тежестта на нарушението. Съобразно разпределената от съда тежест на доказване ответникът е следвало да докаже законосъобразността на наложеното на ищцата наказание "предупреждение за уволнение" чрез представяне на доказателства по установяване на твърдяното нарушение – неспазване на технологични правила.

Настоящият съдебен състав намира, че процедурата по чл.193 от КТ не е проведена законосъобразно. Задължението за изслушване или приемане на писмени обяснения от нарушителя е съществен елемент от дисциплинарната процедура и изпълнявайки го работодателят следва да събере доказателства относно конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Нормата на чл.193, ал.1 КТ се явява една възможност за работника да се защити във връзка с конкретното извършено от него и посочено като нарушение на трудовата дисциплина. В настоящия случай работодателят със Заповед №16/21.06.2013г. е поискал такива обяснения от ищцата, но не е формулирал ясно и конкретно кои точно технологични правила по смисъла на чл.187, т.3 от КТ ищцата не е спазила, и с кои свои действия е проявила небрежност към състоянието на лешниковите насаждения на ОСЗ-Кърджали. Това неконкретно посочване на нарушенията, за които се иска обяснение на осн.чл.193, ал.1 от КТ поставя работника/служителя в невъзможност да се защити адекватно.

От същия порок страда и атакуваната заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В заповедта е описано, че според заявка с вх.№38/10.05.2013г. не се предвиждали никакви агротехнически практики в лешниковите насаждения на ОСЗ-Кърджали, което наказващият орган е описал като нарушение на технологичните правила по отглеждането на тези насаждения, без обаче да посочи кои са тези правила, които са нарушени. Така не може да се прецени какво е конкретното нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата и може ли то да се подведе под нормата на чл.187, т.3 от КТ, послужила като основание за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”. Нарушението на трудовата дисциплина е конкретно деяние – действие или бездействие, което следва да бъде описано по своите обективни и субективни признаци, за да може да бъде подведено под съответната правна норма. Нарушението следва да бъде достатъчно индивидуализирано, с описание на обективните му и субективни елементи и времеизвършването му, което липсва в процесната заповед. Вината е съществен елемент на нарушението на трудовата дисциплина; тя е елемент от фактическия състав на всяко нарушение и формата й е от съществено значение за индивидуализиране и диференциране на нарушителя и нарушението, и за определяне на наказанието. Без вина при неизпълнение на трудовите задължения няма нарушение на трудовата дисциплина, и съответно – няма основание за налагане на дисциплинарно наказание. Обект на дисциплинарно нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, и бланкетното им посочване не представлява мотивиране на заповедта по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ, което от своя страна прави наказанието незаконно, а процесната заповед №17/25.06.2013г. на директора на О. С. по З.-Кърджали, с която на М. А. Н., в качеството й на „доцент” в О. С. по З.-Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” – незаконосъобразна. Като такава, тя следва да бъде отменена.

За пълнота следва да се отбележи също, че в процеса останаха напълно недоказани твърденията на ответника, че поради поведението на ищцата безотговорно се занемарявало лешниковото насаждение, единствено по рода си в страната, наблюдавано като генетичен фонд от ССА и МЗХ; и от това настъпили щети за предприятието.

Като е стигнал до същите изводи и е уважил исковата претенция, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски, такива се следват в полза на въззиваемата в размер на 300лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред тази инстанция.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 117/13.12.2013г., постановено по гр.д.N 1351/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА О. С. по З.-Кърджали, ЕИК * да заплати на М. А. Н. от Г., ЕГН *, направените във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от датата на обявяването му, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.