Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 12
гр. Кубрат, 28.05.2010 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на единадесети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петрова – Енева
при секретаря В. Д. и в присъствието на прокурора . . . . , като разгледа докладваното от съдията брачно дело № 9 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 СК.
Н.И.И., ЕГН ********** ***, като твърди, че са налице факти – системно проявявани от мъжа безотговорност към брака и упражняван от него по отношение на нея физически и психически тормоз, които са причинили дълбоко и непоправимо разстройство на гражданския им брак, моли съда да го прекрати с развод, като претендира произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака в тежест на ответника, на основание чл.49 СК. Съединява с този си брачен иск, иск за това роденото от брака едно не навършило пълнолетие дете – Суел Байяров И., род. на *** год., ЕГН **********, да живее с нея и тя да упражнява родителските права по отношение на него, както и ответника да бъде осъден да заплаща на детето им ежемесечна издръжка в размер на 70.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до изменение на обстоятелствата, на основание чл. 59, ал.2 СК; съда да постанови тя да възстанови пред- брачното си фамилно име Реджебова, на основание чл.53 СК; да й предостави ползването на семейното им жилище, находящо се в град Кубрат, ул. „Стефан Караджа” № 1, вх.В, ет.2, ап.6 – на основание чл. 56, ал.1 СК. На основание чл.78, ал.1, във вр. с чл. 329, ал.1, изр.1 ГПК, претендира на ответника да бъдат възложени направените от нея разноски по делото.
Ответникът – Б.Х.И., ЕГН ********** ***, заявява съгласие за прекратяването на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищцата, която под въздействие на своите родители спряла да го обича и уважава. Насрещно претендира на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от прекратявания брак непълнолетно дете – Суел Байяров И., а на майката да бъде определен подходящ режим за поддържане на лични отношения с него, както и тя да бъде осъдена да заплаща за издръжката му ежемесечно по 120.00 лева, считано от 06.03.2010 год. Не се противопоставя и също претендира да й бъде възстановено пред -брачното фамилно име – Реджебова. Претендира на него да бъде предоставено ползването на семейното жилище с оглед претенцията му той да живее с непълнолетното дете и да упражнява родителските права по отношение на него. Претендира разноски.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак – първи и за двамата, на 26.07.1987 г. с Акт № 67 от същата дата на Община – гр.Кубрат, видно от приложеното към исковата молба удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на цитирания акт. Между страните не се спори, че от брака си имат родени две деца, първото от които – Айля Байярова И., род. на *** год., т.е. навършило пълнолетие, а второто – Суел Байяров И., род. на *** год. - непълнолетно. Тези факти се установяват и от съдържанието на приложените към исковата молба заверени копия от издадените за раждането им от Община – гр. Кубрат удостоверения от 26.03.2010 год.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на близки на семейството, се установява, че от началото на брачната връзка отношенията между страните не се развивали нормално – ищцата системно ходела на работа недоспала и разстроена от предизвиквани от ответника скандали по различни поводи; страхувала се от него, както за себе си, така и за децата им, защото ответника упражнявал непрестанен контрол и ограничения по отношение на всички членове на семейството. Не позволявал тя и децата да се виждат с родителите й, с приятели и с колеги. Контролирал времето на излизане и прибиране от работното й място, тъй като и разрешавал да ходи единствено на работа, от където да се прибира в дома им. Изисквал обяснения за всяко нейно минимално закъснение. Ревнувал я болезнено и й приписвал интимни връзки с други мъже. Всяка проява на непослушание от страна на децата наказвал с неприемливи за нея и за тях наказания и ограничения. Изпадал, след събиране с приятели и употреба на алкохол, в гневни изблици, при които освен да изрича обидни думи срещу нея и децата, рушал попаднали му под ръка вещи, нанасял й удари – обичайно, според показанията на дъщеря им - св. Айля И., на ищцата и се разминавало с един – два шамара и няколко юмрука, а в някой случаи с жестоко пребиване. Преди 10-на години, пред очите на децата си, ответника я е пребил, събличайки я гола. При опита си да избяга, последвана и застигната на улицата от разярения съпруг, той я върнал в дома им и продължил да я бие, до като тя не загубила съзнание. В следващите ексцесите на психическо и физическо насилие над нея, дни ответника се извинявал, плачел, обещавал, че това повече няма да се повтори. Ищцата вярвала на обещанията му, примирявала се, докато след няколко месеца - до половин година, ответника отново не избухвал срещу нея по същия начин. При пореден психически и физически сблъсък с ответника през нощта на 06.03.2010 година ищцата, за да избегне настояванията му за сексуален контакт, се видяла принудена да скочи от балкона на находящия се на втори жилищен етаж техен апартамент. Падането от втория етаж на земята под него, й причинило тежко физическо увреждане, удостоверено в приложената към исковата молба Епикриза от 22.03.2010 год. на Отделение „Неврохирургия” при МБАЛ „Света Ана – Варна” – АД – гр. Варна, като счупване на гръбначния стълб. След като ответника потърсил бърза помощ ищцата била отведена в болницата, а след престоя си в болнично заведение, по време на който й била извършена операция на гръбначния стълб, се върнала в град Кубрат и се установила да живее в дома на родителите си на посочения в исковата молба адрес. Отказала да се върне в семейното жилище и да продължи да живее с ответника. Пожелала детето им да живее с нея в дома на родителите й, но непълнолетния Суел отказал, тъй като бил обиден от поведението на майка си, която пред него обещала отново да прости на баща му, но не му простила и го напуснала, и защото ги изложила пред обществото, тъй като нейните родители говорели в града, че баща му я е хвърлил от балкона на жилището им. Продължил да живее в семейното жилище, заедно с бащата.
Събраните по делото свидетелски показания установяват верността на изложените в исковата молба на ищцата факти относно местоживеенето на семейството през годините на брачно съжителство – първоначално семейството обитавало имот на родителите на ищцата; в последствие се пренесли да живеят в имот на родителите на ответника, докато не го напуснали, тъй като, според показанията на св. А.И., поради скандал между ответника и родителите му, те прехвърлили имота си изцяло в собственост на другия свой син и семейството му. По волята на ответника семейството се установило да живее в неприемливи за нормален живот помещения, част от т.нар. Свинарник, находящ се в покрайнините на град Кубрат. За да осигурят на дъщеря си и децата й нормални условия на живот, нейните родители осигурили пари за покупката на актуалното им семейно жилище – апартамент № 6, находящ се в град Кубрат на улица „Стефан Караджа” № 1, във вх. В, етаж 2, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения на площ от 76.42 кв.м. Видно от представения от ответника НА за покупко – продажба № 38, том ІV, рег. № 3229, нот.дело № 371/ 2004 год. на Нотариус С.Садък, на 16.07.2004 год. ищцата Н.И.И. купила описания подробно в акта недвижим имот – апартамент № 6, за сумата 4 039.00 лева, която е изплатила напълно и в брой на продавачите в деня на подписването му. Включително и от показанията на св. Кяние Мехмедова – майка на ответника, се установява, че бащата на ищцата е дал парите за купуването на жилището.
Не се установи с годни доказателствени средства родителите на ищцата да са демонстрирали твърдяната от ответника изначална нетърпимост към него, настройване на дъщерята – ищца, срещу съпруга й, настояване тя да го напусне и пр. Обратно на това се установи, че макар и семейството да се е ползвало от финансовата помощ на тези хора и от материалните им условия на живот, ответника е афиширал нежелание ищцата и децата им да общуват с тях, забранил е те да знаят мобилния телефон на ищцата, нейната майка е била принудена тайно от ответника да посещава дъщеря си на работното й място, видно от показанията на св.Георгиева.
Не се установи с годни доказателствени средства скока на ищцата от втория етаж на жилището им от нощта на 06.03.2010 год. да е предизвикан от нейни болестни – психически или физически, проблеми. За такива, цитирам: „че не е добре с главата”, свидетелства единствено майката на ответника.
От представените официални документи – Удостоверения № 94/ 05.05.2010 год. на „Геяна” – ООД – гр. Русе и № 65/ 08.04.2010 год. на ОП „Социални услуги” – гр. Кубрат, се установява, че и двамата съпрузи са трудово заети, като шивачка ищцата е реализирала доходи в размер на около 320.00 лева – средномесечно, а ответника като огняр – поддръжка, около 280.00 лева.
Така изложените факти се потвърждават изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели. Димитричка Георгиева – колежка на ищцата и съседка на семейството, и Айля И. – пълнолетно дете на страните, са категорични, че ищцата винаги е участвала в осигуряването на издръжката на семейството, в отглеждането на децата си и че е била добра съпруга и майка, за разлика от ответника, който описват с качествата, посочени в исковата молба – конфликтен, злоупотребявал с алкохол, като под негово въздействие ставал раздразнителен и груб; упражнявал тежък - системно психически, и периодично физически, тормоз по отношение на съпругата и родените от брака деца; всял страх у ищцата и децата им, и пр., възпроизвеждайки личните си впечатления. Техните показания са логични и последователни, съответни на ангажираните писмени доказателства, което дава основание на съда да ги кредитира. Позицията св. Айля И. - пълнолетна дъщеря на страните, сама по себе си, не предполага интерес от свидетелстване срещу ответника, който е нейн баща. Обратно на това - житейски оправдан е интереса на свидетелката от това отношенията между нейните родители, като съпрузи, да са се развивали по един благоприятен начин, съответен на целите на закона и морала.
На показанията на разпитаната по инициатива на ответника св. Кяние Мехмедова – негова майка, че синът й никога не е тормозил съпругата си и никога не употребява алкохол, както и че снаха и „не е добре с главата”, съдът не дава вяра, тъй като са в противоречие с показанията на останалите свидетели и са дадени, за да обслужат защитната теза и претенциите на сина й, до степен отричаща собственото му признание в писмения отговор – стр.2, абзац 2, че на 06.03.2010 год. е пил, подразбира се алкохол, а не вода, въпреки че баща му е хаджия. Показанията й кредитира единствено в частта относно установяване на факта, че бащата на ищцата е дал парите, послужили за покупката на семейното жилище на страните.
Останалите свидетели – Р. Неделчева и А. Н., посочени от ответника, нямат непосредствени впечатления от брачния живот на страните – инцидентно единствено втория от тях е посещавал домът им и споделя, че отношенията между съпрузите той виждал като добри, с резервата, че „какво се случва зад вратите в една къща знаят само хората, които са там”. Съгласявайки се с този свидетел, съдът приема за единствено достоверни относно действителните отношения между съпрузите показанията на тяхната вече пълнолетна дъщеря, подкрепени от показанията на св. Д. Георгиева – без родство със страните.
Д “СП” – гр. Кубрат, по реда на чл.15, ал.6 от ЗЗДет, в даденото писмено Становище изх. № ЗД 11 – 0025/ 10.05.2010 г. потвърждава казаното от свидетелите за добрите родителски качества на страните, в резултат на които детето се развивало добре за възрастта си. В семейното жилище и в жилището на родителите на ищцата, в което тя се е установила да живее след изписването от болничното заведение през м.04.2010 год. по добър начин е организирана битовата среда и са налични оптимални условия за живот, вкл. и за отглеждането на детето. При извършеното анкетиране са установили данни, че бащата си служи със средства за възпитанието на Суел, които считат за непедагогични – узнавайки за опитите му да пуши цигари, за да го накаже и откаже, бащата го е бил със спининг по краката и го принудил пред него да изпуши няколко цигари до половината, а разликата да изяде, което наложи спешна медицинска намеса. Установили са, че за Суел бащата е по – значимия родител, с който той желаел да продължи да живее.
И двамата родители са декларирали пред социалните работници възможности и готовност да отглежда непълнолетното дете.
Д “СП” не изразява становище при кой от двамата родители правата и интересите на непълнолетното дете ще бъдат защитени най – пълно, макар и да са вярно установили фактите относно обективно равните им възможности да го отглеждат и издържат - и двамата родители работят по трудов договор и реализират доходи, живеят в собствени или на родителите си домове, нямат задължения към лица от същия ред.
Изслушан в съдебно заседание непълнолетния Суел Байяров И. заявява желание по повод развода на родителите да продължи да живее с баща си, който се грижел за него много добре, както и че не желае да се вижда с майката. Това свое желание обяснява с недоверие и срам от майка си, която „отказа да даде втори шанс на татко”, „излъгала” ги, че ще се върне при него и пр. Разказва как от м.03.2010 год. насам баща му много се грижел за него – водил него и приятелите му на екскурзии в района, купил му преносим компютър, телефон, дънки, маратонки и пр.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявения иск с правно основание чл. 49 СК е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. По безспорен начин се установи, че мъжа – ответник по делото, години наред е упражнявал физически и морален тормоз спрямо ищцата. Последния предизвикан от него в състояние на алкохолно опиянение скандал от нощта на 06.03.2010 год., съставляващ акт на психическо и физическо насилие по отношение на съпругата, малтретирана – блъскана и дърпана, защото му отказала сексуален контакт, завършил с нейното бягство през балкона на жилището им, находящо се на втория етаж на жилищен блок, е сложил края на брачната връзка. Случилото се през тази нощ основателно е дало повод на ищцата да осъзнае, че не може и не желае и за в бъдеще да живее с този мъж, да продължава да търпи причиняваните й от него неудобства, унижения, болки и страдания. Брачната връзка е лишена от своето социално и етично съдържание, поради което следва да бъде прекратена. За това състояние на брачните отношения съдът намира за виновен мъжа.
Бракът е доброволен съюз между мъж и жена и съществуването му следва да се основава на принципите, визирани в разпоредбата на чл.2 СК, а отношенията между съпрузите да се изграждат на основата на равенство между съпрузите, взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се по несъмнен начин от показанията на еднакво близкото до тях пълнолетно дете на страните, че в тяхното семейство единствения решаващ и избиращ начин на живот и отношения е бил мъжа, изискващ и налагащ, чрез системен психически и периодичен физически тормоз, пълно подчинение от страна на жената. Ответника не е зачитал и не е уважавал съпругата си, не и е позволявал да поддържа контакти със собственото си по произход семейство, ограничавал е свободата й да поддържа свои приятелски контакти. Всявал е страх години наред у съпругата си и децата, видно от показанията и поведението в съдебно заседание на по – голямото от тях, което свидетелства през сълзи за изживяното през годините и от майката и от нея в това семейство, с този точно съпруг и баща. Такова поведение и постъпки съставляват брачни провинения, тъй като са в разрез с правата и интересите на другия брачен партньор, който несъмнено има законоустановени права на личен живот, здраве, телесна неприкосновеност, чест, достойнство и пр. Физическото малтретиране и системния психически натиск, за които не се установи да са предизвикани по какъвто и да било начин от поведение на жената, не са нормалният начин, възприет в една цивилизована страна, каквато е България, за налагане на мнение, за уреждане на възникнали проблеми и разногласия между съпрузите. Изложеното от фактическа страна за действителните отношения между съпрузите дава основание на съда да счете, че мъжа единствено има вина за настъпилото дълбоко разстройство на брачните отношения.
Не се доказа противобрачно поведение на ищцата. В писмения си отговор ответника заявява съгласие за прекратяването на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищцата, защото тя под въздействие на своите родители спряла да го обича и уважава. Необоснован е извода на защитата на ищеца, че той безспорно е установил, че още от самото начало на брака им не е бил одобряван от нейните родители и че те многократно са я подтиквали да го напусне и разведе с него, вкл. и след раждането на децата. Обоснован правно и житейски е извода за това, че тези хора, напълно основателно не са одобрявали брачния партньор на дъщеря си, защото той психически и физически я е тормозил. Въпреки неодобрението на избора на своята дъщеря, въпреки отказа на ответника да разбере същността му и да коригира своето поведение към дъщеря им, те не са се отказали да я подпомагат и да осигурят нормални битови условия за семейството й, включващо и неодобрявания нейн съпруг, т.е. уважили са желанието и да поддържа брака си с него, доколкото й е възможно. Не е достатъчно да работиш непрекъснато и издръжката на семейството да е неизменната ти грижа. Успоредно с това ответника е бил длъжен да уважава и зачита съпругата си като човешко същество и личност, защото тя несъмнено е такова – физическо лице от женски пол, дало живот на две деца, упражнявало трудова дейност и осигурявало издръжка, лични грижи и усилия за благосъстоянието на семейството и децата. И след като ответника е уважавал и зачитал единствено собствените си усилия, мисли и чувства, до степен да претендира да е единица мярка за правилност, не зачитайки нейните и налагайки своите със сила, родителската им реакция е обяснима и извинима последица на тези прояви, и не следва да се третира като брачна вина на ищцата по отношение на ответника. Безспорно се установи, че ищцата е спряла да обича и да уважа ответника, което обаче не съставлява нейна брачна вина, а оправдана реакция на жертвата по отношение на насилника, която по никакъв начин не надхвърля границите на житейски допустимото реагиране. Обратното - да обичаш този, които те насилва системно психически и периодично физически, който те унижава и не те зачита като личност и равноправен партньор, е житейски недопустимо и свидетелства за социална и полова извратеност, каквато съставлява мазохизма. Злоупотреба и манипулация с родителските чувства на ищцата е агресивно вменяваната й от страна на ответника вина – „вкл. и след раждането на децата”, „излъгала” сина им, „изложила” семейството и пр., в писмения отговор и защита, прозиращо и в обясненията на непълнолетното дете, - метод, който явно ответника е използват години наред, за да държи ищцата в подчинение.
Водим от изложеното, съдът намира за виновен единствено мъжа за това състояние на брачните отношения.
ІІ. По отношение упражняването на родителските права над роденото от брака непълнолетно дете Суел, съдът прецени, че следва да се предостави на майката. И двамата родители имат претенции в този смисъл. Приемайки, че и двамата родители имат обективно равни възможности да отглеждат детето си с оглед на материални условия за живот, с оглед на родителските им качества и полаганите до 06.03.2010 година и социално обкръжение, съдът, предвид възпитанието на подрастващото дете, на което предстои да оформи трайно своя характер, счита, че определено майката е по – пригодния родител за отглеждането и възпитанието му. Макар и то вече да не се нуждае от непосредствени майчини грижи, наложително е да бъде изведено от масираното психическо въздействие на бащата, упражнявал пряко психически и физически тормоз по отношение на съпругата си, а косвено и по отношение на децата – свидетели на насилието. Установи се по несъмнен начин – и от свидетелските показания, анкетирането в социалния доклад и обясненията на Суел, че при простъпки от непълнолетното дете бащата е използвал по отношение на него физическо насилие и методи на възпитание, злепоставящи физическото му здраве и уронващи достойнството му – поведение в разрез с забраната, предписана с изр.ІІ-ро, ал.2, чл.125 СК. Съдът не приема изразеното становище на защитата на ответника относно наличието на благоприятен ефект от използвания от бащата метод за създаване на отвращение от тютюнопушене у детето, което в момента – „вече 16 годишен не пуши”. В ХХІ-ви век ответника и защитата му не могат да убедят съда във верността на характерния за други времена принцип „Целта оправдава средствата.” Целта не оправдава използваните от бащата средства. Право на непълнолетното дете, съгласно разпоредбата на чл.124 СК, е да бъде отглеждано и възпитавано по начин, която да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, с цел – визирана в разпоредбата на чл.125, ал.2 СК, израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Възпитанието от родител, несъмнено склонен и използващ насилие и принуда, е вече започнало да деформира ценностната система на подрастващото дете, до степен да го прави нечувствително и приемащо насилието за нещо нормално.
Съдът не следва да се съобрази с желанието на непълнолетното дете, защото намира, че то е продиктувано от манипулативното въздействие на бащата върху него през годините и особено след инцидента от 06.03.2010 год. Да водиш детето в болницата, не за да види и пожали болната си майка, а за да посредничи за последни шансове в твоя полза като съпруг, да му вменяваш, че тя с поведението си – да избяга, защото не желае сексуален контакт, скачайки през балкона; да напусне съпруга си, „излага” семейството, да започнеш да го обгрижваш с жестове, които преди това не си правил – водене на екскурзии с приятели, купуване на преносим компютър, дънки и много други вещи, са действия, свидетелстващи за не добри родителски качества на бащата, воден в тях не от интереса на непълнолетния син, а от собствения си интерес да го привлече на своя страна, за да продължи чрез него да манипулира майката и да претендира за себе си ползването на семейното жилище.
За да върне детето в рамките на нормалното нравствено и социално развитие, то трябва да бъде оставено на родителските грижи, обич и възпитание на майката.
ІІІ. Относно претендираната издръжка: Родителите дължат такава на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Безспорно детето е непълнолетно – Суел е на 16 години и издръжка му се дължи. Съобразявайки нуждите му от храна, съобразена с възрастта като вид и качество; облекло – дрехи, обувки и пр., лекарства и лечение съдът приема, че необходима и достатъчна ежемесечно сума за издръжката е в размер на 120.00 лева, от които майката следва да поеме по 50.00 лева, а бащата – разликата от 70.00 лв. При разпределението на тежеста по осигуряване на издръжката, съдът се съобразява с обстоятелството, че майката, подпомагана от близките си, е тази, която ще полага ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Възможностите на родителите да осигуряват издръжка са обективно равни – и ищцата и ответника са работоспособни; и двамата живеят в недвижимите имоти, за които не плащат наем; ползват се от помощта на родителите си; нямат задължения към други лица от същия ред. Така определената издръжка следва да се присъди, считано от влизането на решението в сила, тъй като към настоящия момент непълнолетното дете живее със своя баща и той лично участва в издръжката му, до изменение на обстоятелствата.
ІV. Ищцата, предвид разпоредбата на чл.53 СК, както е поискала, следва по повод прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име, което видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане е Реджебова.
V. Установи се безспорно, че страните имат семейно жилище, което от 06.03.2010 год. обитава единствено ответника, тъй като при завръщането си от болнично лечение ищцата се установила да живее в дома на родителите си. Също така е безспорно установено, че жилището – апартамент, не може да се ползва и от двамата съпрузи, поради влошените им лични отношения и защото като обект на собственост не позволява обособяването на две отделни жилища. И двамата съпрузи са поискали съда да им предостави ползването на това жилище, с оглед упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното им дете Суел.
По изложените по – горе съображения съдът е приел, че майката е родителя на който следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния Суел, поради което и на основание предписаното с разпоредбата на 56, ал.5 СК, предвид интереса на това дете; вината на мъжа за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка; влошеното здравословно състояние на жената в следствие на претърпяното счупване на гръбначния й стълб и следоперативното му лечение; намира, че на ищцата следва да предостави ползването на семейното жилище.
Не се установи ответника да има по – остра жилищна нужда от ищцата. Обратно на това се установи, че той притежава къща до т.нар. Свинарници, която сам в писмения си отговор определя като годна за живеене. С ползването на този жилищен имот може да реши собствената си жилищна нужда.
На основание чл.329 ГПК разноските по делото следва да се възложат на виновния съпруг, който в случая е ответника. Окончателната държавна такса, съдът определя в размер на 50.00 лева, от които ищцата е внесла 25.00 лева, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат разликата от 25.00 лева, както и държавна такса в размер на 100.80 лв. по уважената срещу него претенция за плащане на издръжка на непълнолетното им дете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в доказан размер на 525.00 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49, ал.1 СК, с развод гражданския брак между Н.И.И., ЕГН ********** ***, и Б.Х.И., ЕГН ********** ***, сключен на 26.07.1987 г. с Акт № 67/ 26.07.1987 год. на Община – гр. Кубрат, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ОБЯВЯВА, на основание чл.49, ал.3 СК, че вина за разстройството на брака има мъжа - Б.Х.И..
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 СК, след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име – Реджебова.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.59, ал.2, във вр. с чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното им дете – СУЕЛ БАЙЯРОВ И., ЕГН **********, род. на *** ***, на майката - Н.И.И., ЕГН **********, като дава право на бащата - Б.Х.И., ЕГН **********, да го вижда и взема в дома си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в съботния ден до 12.00 часа в неделния, както и по един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на основание чл.59, ал.2, във вр. чл.143 СК, Б.Х.И., ЕГН ********** ***, да заплаща на непълнолетното си дете СУЕЛ БАЙЯРОВ И., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 70.00 /седемдесет/ лева, платими чрез неговата майка и законен представител Н.И.И., ЕГН ********** ***, считано от влизането на решението в сила, до изменение на обстоятелствата, ведно с законната лихва за всяка просрочена вноски.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 56, ал.5 СК, ползването на семейното жилище на страните – апартамент № 6, находящ се в град Кубрат на улица „Стефан Караджа” № 1, във вх. В, етаж 2, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения на площ от 76.42 кв.м., описан подробно в НА за покупко – продажба № 38, том ІV, рег. № 3229, нот.дело № 371/ 2004 год. на Нотариус С.Садък, на жената - Н.И.И., ЕГН ********** ***, до промяна на обстоятелствата.
ОСЪЖДА Б.Х.И., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС – Кубрат окончателна държавна такса в размер на 25.00/двадесет и пет/ лева по бракоразводния иск и 100.80 /сто лева и осемдесет стот./ лв. по уважената срещу него претенция за плащане на издръжка на непълнолетното им дете .
ОСЪЖДА Б.Х.И., ЕГН ********** ***, да заплати на Н.И.И., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 525.00 /петстотин двадесет и пет/ лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.
Председател: /П/ Д.
Петрова-Енева