Решение по дело №534/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба подадена от Х. С. А. М. чрез адв.Е. К. – пълномощник против решение № 43/22.01.2024г., постановено по НАХД № 4271/2023г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-001187/03.08.2023г. издадено от Н. група в ОДМВР Бургас, сектор ПП Бургас с което на Х. С. А. М. , за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата си жалбоподателят Х. С. А. М. чрез адв.Е. К., иска съдът да отмени оспорвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление. Сочи, че решението е незаконосъобразно и неправилно постановено при направени повратни изводи. Посочва, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно че не е безспорно установен нарушителя поради неспазване на процедурата по чл. 188 от ЗДвП, като собственикът на автомобила не е бил търсен и декларация от управителя на дружеството не е била депозирана, а лицето Х. С. А. М., което е подало декларация не е собственик на автомобила.

В срок не е постъпило възражение от АНО.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа жалбата. Не ангажира доказателства.

Представител на АНО не се явява и не изразява становище

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба подадена от Х. С. А. М. чрез адв.Е. К. е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

След като прецени становищата на страните и събрания по делото доказателства, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0769-001187/03.08.2023г. , издадено от началник група в ОДМВР-Бургас, сектор ПП Бургас с което на касатора, за нарушение на на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено адм.наказание а „глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел още, за безспорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС - Мерцедес МЛ 320 ЦДИ с рег. № [рег. номер] е извършил административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което бил правилно наказан. Съдът е обсъдил събраните доказателства касаещи авторството на деянието и е приел, че от подадената декларация от Г. Р. К. която е била упълномощена от С. Х. А. М. - представляващ „Света София Билдинг“ ЕООД- собственик на автомобила, да представлява дружеството пред КАТ – Бургас, Пътна полиция и от декларацията подадена от Х. С. А. М. се налага извода, че автомобила е бил управляван от Х. С. А. М..

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора Х. С. А. М. се споделят и от настоящия съдебен състав.Съдът не споделя изложеното в жалбата възражение, за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като управителят на дружеството собственик на автомобила не е бил поканен да подаде декларация по чл. 188 от ЗДвП.Видно е от съдържащата се в преписката Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, декларацията е попълнена и подадена от Г. К. която е била надлежно упълномощена за това от управителя на дружеството което е собственик на автомобила.В декларацията подадена на 10.02.2023г. тя е посочила, че на 26.01.2023г. в 12.58ч. МПС – Мерцедес с рег. № [рег. номер] е било управлявано от Х. С. А. М.. В декларация по чл. 188 от ЗДвП подадена от Х. С. А. М. на 10.02.2023г. същия е декларирал, че на 26.01.2023г. в 12.58ч. той е управлявал Мерцедес с рег. № [рег. номер]. В тази връзка съдът счита, че извършителя на нарушението е установен, не само от самопризнанията на жалбоподателя, а е установено по безспорен начин от двете подадена декларации в които се сочи едно и също лице. С. А. М. е упълномощил Г. Р. К. да представлява „Света София Билдинг“ ЕООД пред КАТ – Бургас, Пътна полиция във връзка със собствеността на дружеството върху МПС [Марка] 320 ЦДИ с рег. № [рег. номер] като подава заявления, подписва документи, включително декларации каквито е необходимо. С оглед на упълномощаването Г.Кабова е подала декларацията по чл.188 от ЗДвП. Предвидената в ЗдвП възможност собственика на автомобила, да подаде декларация касаеща управлението на автомобила в конкретен ден и час, не изключва възможността това да направи упълномощено за това лице както е в случая. След установяване на нарушителя, на 15.03.2023г. АНО е съставил АУАН № 712046 в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП . Въз основа на АУАН, АНО е издал обжалваното наказателно постановление № 23-0769-001187 от 03.08.2023г. с което като нарушена е посочена същата разпоредба и на основание чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя - Х. С. А. М. е наложенено адм.наказания глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Бургас. Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.62в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/22.01.2024г. постановено по АНД № 4271/2023г. по описа на РС - Бургас.

Решението е окончателно.